"Not many players turn down Real Madrid but I think
that tells you a lot about the loyalty of the man"
Zinedine Zidane
Беше края на 1999-ата година, когато с брат ми пратихме един празен плик на адрес в Ливърпул. На пликa бе написан нашият обратен адрес, а целта - да ни върнат едно рекламно каталогче за сезона. Още си го пазя този каталог, в който наред с утвърдените имена в Пуул тогава като Роби, Оуен, Диди Хаман, Бергер, Джейми Реднап и т.н., някъде из последните представени играчи на червените бяха сложили снимка и данни на един младок, който бях виждал като смяна в няколко мача през последния сезон. Да, нареден до други надежди в червено бе Стивън Джерард. За разлика от обаче от Стивън Райт и Джон Нюби, до които бе разположена снимката на Стиви, 15-16 години по-късно последният с право отговаря на прозвището Капитан Фантастик.
Първият мач на Джерард е през 1998, когато влиза като резерва на Вегард Хегем. 17 години, в които Стиви спечели почти всичко - УЕФА Къп, ШЛ, ФА Къп, Купа на Лигата, Суперкупи на Англия и Европа, куп индивидуални награди. За негово съжаление това почти пред всичко до голяма степен тежи и и на неговата съвест и не случайно след СП в Бразилия, където също допусна грешка в ключов мач, Стиви каза че е имал най-трудните си 3 месеца в живота си.
Тази събота червената осмица ще изиграе последният си (може би) домакински мач малко след като направи 500 мача за червените в елитната английска дивизия. Защо и как се стигна до трансферът на Стефчо, както го наричам, в ЛА Галакси може би ще разберем в пълнота след година две. Дали е имало конфликт с Брендън Роджърс, дали проблемът е в онези трудни месеца или просто вече и той самия вижда, че не е на това ниво, на което му се иска. Запазената марка пас по конец на 30-40 метра или удар към вратата от толкова са все по-малко, а мачовете, в които приносът му като капитан на отбора не е такъв, какъвто се очаква от фенове и ръководители - все повече.
Като всеки голям футболист, Стефчо е харесван и оплюван, хвален и осмиван. Едни помнят голове като срещу Уест Хям на финала за ФА Къп през 2006-а или като този срещу Сити преди две години. За други първата асоциация ще е подхлъзването срещу Челси през миналия сезон или червеният картон срещу Юнайтед след по-малко от минута игра. Факт е обаче че много от футболните хора са изказвали уважението си към лоялността и професионализма на Джерард по отношение на Ливърпул. Малко са играчите в съвременният футбол, които са дали цялата си кариера за клубът, изградил ги като играчи независимо от предизвикателствата и изкушенията свързани с трофеи, мениджъри, колективи и т.н. Стиви е един от тях. Само преди седмица Моуриньо в прав текст каза че е отправил към него 3 оферти бидейки мениджър на Челси, Интер и Реал. И трите неуспешни и трите в години, е които SG беше в силата си, а отборите на Моуриньо атакуващи титлите в страните си и ШЛ.
Успех, капитане! Пък кой знае, някой ден може отново силният човек на Мелууд да се казва Стивън Джерард, но вече в друга роля.
