Английския футбол бе пометен от интернационалната вълна обхванала световния футбол. Но да се върнем на националния отбор и защо няма никакви успехи. Ами защото те са си още наивните англичани, играещи за чест и слава и за радостта в очите на феновете.

Преди липсваше донякъде манталитет, донякъде класа. Сега и двете липват напълно!

П.П. Жоре, много грубо ги смеси клубовете и национала тук. Няма нищо по-различно от тези две понятия, когато си говорим за английски футбол.

Клинсман през сезон 1994-95 беше станал пословичен с неговите плонжове за дузпи и фаулове (дори Тотнъм се радваха при головете му като плонжираха върху тревата

...но ако тезата ти е, че в националния отбор на Англия няма кой да симулира, провокира и използва мръсни номера и затова не печелят, не мога да се съглася. Все пак в националния отбор на Англия играят Ашли Йънг, Рууни, Стърлинг, доскоро играеше Джерард и т.н. - има достатъчно хора, които знаят как да симулират и са го доказвали не един и два пъти през годините :)

Едва ли някой от тях може да стъпи дори на нокъта на малкия пръст на Кристиано

Англичаните ни най-малко не са наивни, просто в момента наистина липсва сериозна класа, за да си позволят дори да мислят за нещо по-сериозно. Най-силните формации на нац. отбор на Англия, които съм гледал и които реално са имали шанс да спечелят неща голямо са Англия на Сър Боби Робсън през 1990-та и Англия на Тери Винейбълс на домашното Евро 1996. Това бяха отбори, които се развиха и набраха скорост по време на турнирите, но до 1/2 финалите и рулетката на дузпите срещу Германия (и в двата случая).

Колкото до симулациите и провокациите, те винаги са били част от играта и ги е имало и в английското първенство много преди Коща, Роналдо и Масчерано. Клинсман през сезон 1994-95 беше станал пословичен с неговите плонжове за дузпи и фаулове (дори Тотнъм се радваха при головете му като плонжираха върху тревата ) Жоре, потърси мачове от 70-те години да видиш за какви щуротии става въпрос, където не можеш да разбереш футбол ли се играе или бокс Иначе с навлизането на парите на Скай футбола в Англия, такъв какъвто го знаехме от 80-те години бавно и сигурно си замина. Един пример за това как се измени трансферния пазар: през 1978 г. Форест купуват Тревор Френсис и плащат на Бирмингам 1 млн паунда (първия милионен трансфер в Англия). 15 години по-късно Форест правят рекорден трансфер на младия Рой Кийн в Манчестър Юн и го продават за 3,25 млн паунда (или нещо подобно, но не повече от 3,5 млн). През 1995 г. нов рекорд на Англия при трансферите свързан с Форест, Стан Колимор заминава за Ливърпул за 8,5 млн паунда и от там насетне лавината не спира да расте. За 15 г. скок от само 2 млн паунда, за 2 години скок от 5 млн. Понятия като чест и достойнство отминават и заминават, футболистите са професионалисти и агентите (другото голямо зло в спорта) им само гледат как да измъкнат все повече и повече пари от клубовете, които пък от своя страна дърпат здраво пари от феновете.

Повечето от чужденците наистина вдигат класата на клубовете и първенството като цяло, но английските клубове се справяха блестящо в Европа и без тях ... но това си остана в края на 70-те до средата на 80-те и наказанието след Хейзъл. Мое мнение е, че това 5 годишно изгнание повлия страшно много на клубовете. Така и пропуснахме да видим един наистина голям отбор на Евертън (шампион за 1985 г. и носител на КНК за същата година) в турнира на КЕШ, пропуснахме и евентуалните сблъсъци между големите отбори на Арсенал и Ливърпул от края на 80-те с Милан (сигурен съм, че Дявола също си е мечтал за подобни двубои). Между 1977 г. и 1985 г. в 9 финала Англия имаше 8 пъти финалисти, 7 пъти шампиони (Ливърпул - 4, Форест - 2 и Вила -1) и само през 1983 г. нямаха участник в последния мач. Подобна доминация май не е имало. Преди години можех да ти изброя титулярите на всеки отбор в Първа дивизия, сега на практика е невъзможно, защото това понятие титуляри на практика не съществува. През сезин 1980-81 Астън Вила става шампион използвайки общо 14 души през сезона ... играта се промени страшно много

Едва ли някой от тях може да стъпи дори на нокъта на малкия пръст на Кристиано