Наивните англичани е фраза, която често използвам за националния отбор на Англия. На не знам кои подред квалификации англичаните са убедително на първо място в своята група даже често и без да са изгубили точка, я печелят и отиват с високо вдигнати глави на съответния форум, било той европейско, или световно първенство. Там обаче по стар английски обичай им се случва случка и бързо си отиват разочаровани. Съответно новата надежда идва с последователните победи в следващите квалификации. Къде е причината обаче това да се повтаря вече толкова много години? Но нека се върна в началото на 90 те години, когато чаках до нощите за да гледам едно предаване, което се наричаше Пътят към Уембли и което за онези години беше единствения телевизионен допир с магията на английския футбол. Виждах страстта в играчите невероятната отдаденост към играта и най - вече чистотата във футбола. Чистота, която в днешно време граничи с лудост. Какво имам предвид обаче? С годините трансферите на чужденци в английския футбол станаха често срещано явление. Започнаха да идват всякакви националности и малко по малко да променят т.нар.чистота, за която говоря. Отборите започнаха да не играят само с краката си, а да го правят и с главата си. Появиха се първите симуланти, първите провокатори. Чистотата на английския футбол започна да се изпарява. Към днешна дата вече въобще я няма. Играчи, като Кристиано Роналдо, Масчерано и Коща на първо четене са част от този процес, продължил толкова много години и продължаващ и сега. Английския футбол бе пометен от интернационалната вълна обхванала световния футбол. Но да се върнем на националния отбор и защо няма никакви успехи. Ами защото те са си още наивните англичани, играещи за чест и слава и за радостта в очите на феновете. Но за съжаление успехите в днешния световен футбол няма как да дойдат без провокациите на Коща, театралните падания на Роналдо от бялото балетче и кучешките изпълнения на Масчеранчо. Или както и започнах...наивните англичани в морето на световния футбол

Не са наивни англичаните. Толкова си могат.

Това е защото по време на кавалификациите играчите са във форма, а в края на сезона са скапани и се осират. Общо взето последните големи първенства се печелят от отбори не зависещи от играчи от Висшата Лига.

Преди тая вълна викаш яко успехи на национално ниво, а ?

Чужденците, като тоя бившия ви и настоящ на бялото отборче, само вдигнаха нивото на клубните отбори в Европа. Иначе и без тях и с тях във Висшата лига, националния им отбор беше и си остава с лузърски манталитет, а и толкова си може..

Преди липсваше донякъде манталитет, донякъде класа. Сега и двете липват напълно!

П.П. Жоре, много грубо ги смеси клубовете и национала тук. Няма нищо по-различно от тези две понятия, когато си говорим за английски футбол.

Акцента на поста ми беше появата на симулациите, на нечистата игра, на провокациите, които могат да обърнат даден мач. Ето онзи ден червения картон предреши дербито между Челси и Арсенал. Сега коментатора на Вила-Бирмингам каза, че са наказали Коща с три мача, което е добра новина, но няма да промени развоя на изигралия се мач. А националния отбор го дадох просто за пример, защото е явно, че без нечистотиите във футбола няма как да имаш успехи. А англичаните са си наивни в това отношение и продължават да вярват в честната игра.

Англичаните ни най-малко не са наивни, просто в момента наистина липсва сериозна класа, за да си позволят дори да мислят за нещо по-сериозно. Най-силните формации на нац. отбор на Англия, които съм гледал и които реално са имали шанс да спечелят неща голямо са Англия на Сър Боби Робсън през 1990-та и Англия на Тери Винейбълс на домашното Евро 1996. Това бяха отбори, които се развиха и набраха скорост по време на турнирите, но до 1/2 финалите и рулетката на дузпите срещу Германия (и в двата случая).

Колкото до симулациите и провокациите, те винаги са били част от играта и ги е имало и в английското първенство много преди Коща, Роналдо и Масчерано. Клинсман през сезон 1994-95 беше станал пословичен с неговите плонжове за дузпи и фаулове (дори Тотнъм се радваха при головете му като плонжираха върху тревата ) Жоре, потърси мачове от 70-те години да видиш за какви щуротии става въпрос, където не можеш да разбереш футбол ли се играе или бокс Иначе с навлизането на парите на Скай футбола в Англия, такъв какъвто го знаехме от 80-те години бавно и сигурно си замина. Един пример за това как се измени трансферния пазар: през 1978 г. Форест купуват Тревор Френсис и плащат на Бирмингам 1 млн паунда (първия милионен трансфер в Англия). 15 години по-късно Форест правят рекорден трансфер на младия Рой Кийн в Манчестър Юн и го продават за 3,25 млн паунда (или нещо подобно, но не повече от 3,5 млн). През 1995 г. нов рекорд на Англия при трансферите свързан с Форест, Стан Колимор заминава за Ливърпул за 8,5 млн паунда и от там насетне лавината не спира да расте. За 15 г. скок от само 2 млн паунда, за 2 години скок от 5 млн. Понятия като чест и достойнство отминават и заминават, футболистите са професионалисти и агентите (другото голямо зло в спорта) им само гледат как да измъкнат все повече и повече пари от клубовете, които пък от своя страна дърпат здраво пари от феновете.

Повечето от чужденците наистина вдигат класата на клубовете и първенството като цяло, но английските клубове се справяха блестящо в Европа и без тях ... но това си остана в края на 70-те до средата на 80-те и наказанието след Хейзъл. Мое мнение е, че това 5 годишно изгнание повлия страшно много на клубовете. Така и пропуснахме да видим един наистина голям отбор на Евертън (шампион за 1985 г. и носител на КНК за същата година) в турнира на КЕШ, пропуснахме и евентуалните сблъсъци между големите отбори на Арсенал и Ливърпул от края на 80-те с Милан (сигурен съм, че Дявола също си е мечтал за подобни двубои). Между 1977 г. и 1985 г. в 9 финала Англия имаше 8 пъти финалисти, 7 пъти шампиони (Ливърпул - 4, Форест - 2 и Вила -1) и само през 1983 г. нямаха участник в последния мач. Подобна доминация май не е имало. Преди години можех да ти изброя титулярите на всеки отбор в Първа дивизия, сега на практика е невъзможно, защото това понятие титуляри на практика не съществува. През сезин 1980-81 Астън Вила става шампион използвайки общо 14 души през сезона ... играта се промени страшно много

Евала Форест, е това е мнение +1111111

Появата на симулациите и провокациите в английското първенство може и да се дължи на масовото навлизане на чужденци (макар че според мен това е само една от причините, другата е, че времената вече са много различни), но ако тезата ти е, че в националния отбор на Англия няма кой да симулира, провокира и използва мръсни номера и затова не печелят, не мога да се съглася. Все пак в националния отбор на Англия играят Ашли Йънг, Рууни, Стърлинг, доскоро играеше Джерард и т.н. - има достатъчно хора, които знаят как да симулират и са го доказвали не един и два пъти през годините :)

Иначе чисто тактическа наивност винаги е имало при националния отбор на Англия, няма спор. Всъщност не винаги, при Ериксон например нямаше, ама тогава пък липсваха други неща, които са им помагали през годините, защото той ги караше да играят футбол, който не им е присъщ. В днешно време пък, освен тактическа наивност, има и тотална липса на класа, подплатена обаче с много високо самочувствие - разни 20-годишни момчета, които не могат да си завържат обувките правилно, са изкарвани новия Пеле/Боби Мур/Газа и когато се сблъскат с реалността, резултатите са плачевни :)

Всъщност той беше станал пословичен преди това, журналистите в Англия го награбиха веднага след трансфера и говореха само за плонжове и гмуркания, затова и той отпразнува първия си гол по този начин. Иначе не мисля, че в Тотнъм е правил кой знае колко такива неща или поне аз нямам такъв спомен. Ето всъщност и въпросния първи гол и обяснението на самия Клинсман (на 1:55):

https://www.youtube.com/watch?v=luHMIIM8Sys

Едва ли някой от тях може да стъпи дори на нокъта на малкия пръст на Кристиано

Е, то в световен мащаб едва ли има повече от 5-6 човека, които да могат да му стъпят :) Ама ако погледнем последния световен шампион, там не се сещам за нито един изявен симулант или провокатор, да не говорим за такива дето да могат да се мерят с Кристияно. Така че явно и без това може, другаде трябва да търсим причините :)

Прав си за много неща, но все пак, дори и да се е играл бокс през онези години, футболът е бил мъжка игра. Сега излиза Кристианчо, оправя си причесчицата, настройва се за театралното си изпълнение, носещо му в 90 процента успех и мача е 1-0 за Мадрид. Тоя Коща ли е поща ли е, през цялото време мисли как да провокира и да изкара някой картон и го прави много успешно. Не съм гледал 70 те наистина, но тогава подобни ученички едва ли е имало.

Ами просто и за това нямат класа.