„Светата троица” се асоциира от повечете привърженици на Манчестър Юнайтед с триото Бест – Лоу –Чарлтън.
Ако се замисли човек обаче, само трима мениджъри са успявали да направят Юнайтед шампион в елитната дивизия на Англия. Това са добре известните Мат Бъзби, Алекс Фергюсън, както и първият човек извел тима до титла в елита – Ърнест Маннял. Така че тези трима мениджъри също биха могли да бъдат обявени за „Света троица”.
Скот Дънкан и Томи Дохърти също са печелили титлата с Юнайтед, но във Втора Дивизия, съответно през 1935/ 36 и 1974/75.
Ърнест Маннял ( Ernest Mangnall) е роден на 4-ти януари 1866 в Болтън, Англия. Наскоро се навършиха 150 години от неговото рождение.
Води Манчестър Юнайтед в периода 1903-1912 за девет сезона. С тима печели два пъти титлата на Първа Дивизия, през 1907/08 и 1910/11, както и Купата на Англия през 1908/09, също първа за тима. Освен това е вице-шампион с тима във Втора Дивизия за сезон 1905/06.
Под негово ръководство тимът изиграва 373 мача, в които постига 202 победи, 76 равенства и инкасира 95 загуби, при голова разлика 700 – 476.
Така с процент успеваемост от 54.16 % той се нарежда на трето място сред най – успешните мениджъри, водили Юнайтед.

Също така, той е единствения мениджър досега който е ръководил и двата клуба от града – Юнайтед и Сити.

В своите активни години Маннял не е бил футболист. Той представлява спортния клуб от своя роден град Bolton Harriers, като бегач в дисциплината крос – кънтри, а освен това е бил и колоездач на шосе. Оттам идват и вижданията му да се набляга на физическата подготовка в годините му като футболен треньор. А освен всичко друго Маннял е и с доста добро образование за времето си – завършил е Bolton Grammar School.

В онези години Манчестър Юнайтед не е в добро финансово състояние. Появата на пивоварния магнат Джон Хенри Дейвис през януари 1902 г. като собственик на клуба дава началото на промените.

Нютън Хийт е преименуван на Манчестър Юнайтед. Джеймс Уест се оттегля от тогавашната длъжност секретар – мениджър след три неуспешни години. Дейвис се нуждае от нов човек, който да поеме кормилото на отбора. Директорът в Юнайтед Джон Бентли препопъчва за поста Маннял, впечатлен от работата му във финансово закъсалия отбор на Бърнли, където Маннял, също като секретар – мениджър облекчава финансовото състояние на клуба.
Парите осигурени от новия собственик Дейвис и експертния подход на Маннял дават резултат. Ърнест Маннял взима пълната власт в клуба, като освен с трениоровките и тактиката се занимава и със скаутска дейност и оформянето на трансферите, превръщайки се в бащата на модерното мениджърство.
Той привлича Чарли Робъртс от Гримзби Таун за впечатляващите тогава 600 паунда. Робъртс е едва 20 годишен тогава, но изиграва като централен защитник 302 мача за тима за 9 сезона. Той може да пробяга 100 ярда за 11 секунди, а рекорда в страната тогава е 9.6 секунди.
Това е потвърждение на написаното по – горе, че Маннял държи много на физическата издържливост и бързината.

Освен Робъртс в клуба идват и високият вратар Хари Могър от Саутхемптън, както и местните момчета Дик Дъкуорт и Джордж Уол.

По онова време Юнайтед е във Втора Дивизия и в две последователни кампании не може да стигне до промоция, завършвайки трети.
Поствавена е обаче основата на солидна защита, като пред вратаря Могър действат Робъртс, Дъкуорт и Алек Бел.
През сезон 1905/06 „червените дяволи” най – накрая стигат до промоция, след като завършват втори, след Бристъл Сити, но пред Челси с цели 9 точки преднина ( като тогава се дват 2 точки за победа). Тимът допуска 28 гола, а вкарва 90.
С резултат 5-1 са победени шампионите в дивизията Бристъл Сити, както и фаворитите за спечелването на F.A. Cup Астън Вила. Срещу Вила инсайд нападателя Джак Пикън записва хет-трик.
Промоцията е факт два кръга преди края на сезона, а Маннял и Дейвис приветстват тълпата на тогавашния стадион на тима „Банк стрийт”, който е залят от цветни ленти и гърмят фойеверки.
Двамата обещават на привържениците, че това е само началото на нещо голямо.

На следващия сезон в Юнайтед се възползват от кризата в градския си съперник Сити, спечелил F.A. Cup през 1904, който е принуден да разпродаде отбора си, заради финансови злоупотреби.

В хотел Queen`s е назначен търг за играчите на „гражданите” , където всички заинтересовани могат да наддават.
Още преди търгът да е започнал обаче Маннял изпреварва събитията и си осигурява подписа на Били Мередит. Въпреки че Мередит не може да играе веднага, след като има действащо наказание за предполагаемо участие в подкупна схема, която да осигури титлата за Ман.Сити, той може да се включи в мачовете на тима от януари 1907 г.

Освен Мередит към Юнайтед се присъединяват едрогабаритния нападател инсайд Санди Търнбул, централния нападател Джими Банистър, както и защитника Хърбърт Бърджис.

Така наред със солидна защита, Юнайтед вече разполага и с респектиращо нападение.

Юнайтед финишират осми в първия си сезон след завръщането в елитната дивизия, но на следващия сезон няма кой да ги спре.

През 1907/08 от 38 мача са постигнати 23 победи, включително 13 от първите 14 мача, а в кампанията са отбелязани 81 гола.

Мередит е в стихията си на десния фланг, от левия фланг Джорж Уол допринася с 19 гола, в средата на нападението Търнбул бележи 25 гола в 30 мача, като 19 от попаденията идват преди края на месец ноември, включително три хет-трика. Юнайтед завършват пред най – близкия си преследвач с 9 точки повече, при 2 точки за победа.


Манчестър Юнайтед с титлата. Най - вдясно с бомбето е Ърнест Маннял

Свободното мислене на Чарли Робъртс и Били Мередит, които са пионерите в Англия на сдружението на футболистите ( players union ) довежда до проблемите на клуба с ръководните футболни органи, като в един момент всички 27 играчи на Юнайтед са със спрени права.

Робъртс и Мередит имат някои странни привички, които са немислими в днешно време.
Вече стана дума колко бързо тича Робъртс. Изглежда обаче правилата по онова време са били по – свободни, защото на негови снимки ясно се вижда, че той играе с доста къси шорти, при положение че по негово време е било прието да се играе със шорти до колената.
Мередит пък излиза на терена с клечка за зъби в уста, като това му помагало за концентрацията.

През 1909 г. както вече стана ясно, за първи път Юнайтед печелят купата на страната, най –високо ценения трофей по онова време.

На финала на стадиона на Кристал Палас ( вероятно в онези времена не още „Селхърст парк”) удар на Харолд Холс се отбива от горната греда, а при добавката Търнбул бележи победния гол срещу Бристъл Сити.

При прибирането си в Манчестър играчите на Юнайтед са посрещнати от 250 хилядна тълпа събрала се около Централната гара в града.

Година по – късно, с активното настояване от страна на Маннял, клубът се мести от стария си стадион „Банк стрийт” в новия си дом „Олд Трафорд”. Творението на архитект Арчибалд Леитч буди завист у мнозина. Тревната настилка няма нищо общо със старата на „Банк Стрийт”, заради която рекордната победа на клуба от март 1985, 14-1 срещу Уолсол Суифтс е анулирана.
Главната трибуна е с капацитет от 12,000 места, със 750 сгъваеми седалки, а общо стадиона може да побере до 80,000 човека.

Да се върнем обаче за малко назад, между двата триумфа за титлата и купата през 1908 и 1909 г.
През лятото на 1908 г. , като награда за спечелването на титлата Юнайтед участва на турне в Австро – Унгарската Империя, с цел популяризирането на играта там. Времената на евротурнирите са още далеч.
Юнайтед не среща никакви проблеми със своите опоненти. Сборен отбор на Виена Спорт и Виена Ф.К. е победен с 4-0.
В Будапеща Ференцварош е победен с 4-0, но следва втори мач между двата отбора. Юнайтед води още по – убедително със 7-0, но тогава разярената тълпа нахлува на терена и напада играчите на Юнайтед с камъни.
Това е и една от причините впоследствие Юнайтед да отказва подобен тип мачове, както и футболната асоциация на страната да е скептично настроена към появилата се впоследствие КЕШ. А не простотиите, които се пишат по темата.
А побоищата са нещо нормално за футболните терени, не само тогава, но и за години напред. В сайта на БФС може да прочетете материали по темата какво се е случвало по време на държавното първенство. Материалите не са много, но достатъчно.

Първият пълен сезон на Манчестър Юнайтед на „Олд Трафорд” е спираща дъха кампания. През 1910/11 Юнайтед се бори за титлата с Астън Вила, като силите са много изравнени.
В предпоследния кръг от сезона Астън Вила побеждава Манчестър Юнайтед с 4-2. В последния кръг Вила гостува на Ливърпул, а Юнайтед играе с отбора на трето място Съндърланд.
На полувремената на двата стадиона Вила губи с 2-0, докато Юнайтед води с 3-1. Юнайтед печели мача си с 5-1, докато резултата в Ливърпул остава непроменен.
Така в рамките на 4 сезона е спечелена втора титла. Новопривлеченият в Юнайтед нападател Уест бележи 20 гола през кампанията, а Търнбул е с 19.

Уест обаче се оказва и последната покупка на Маннял. 60,000 паунда са изразходвани за построяването на „Олд Трафорд” и в клуба няма пари за трансфери.
Отборът е застаряващ и през сезон 1911/12 завършва 13-ти.

Това не е по вкуса на Маннял и той приема офертата на отново набралия скорост и финансово стабилен Сити.

Клубът от „Олд Трафорд” не печели отличие в следващите 37 години.

Времената са други, но е уместно тук да спомена това което направи Арсен Венгер. И Арсенал вложи много пари в новия си стадион, но с един правилен мениджмънт Венгер постоянно държи тима на едно високо ниво и печели купи. Той е достоен наследник на Маннял, но по обясними причини не е така високо ценен, както други.