Горчива Коледа (Amarga Navidad / Bitter Christmas) (2026)
https://www.imdb.com/title/tt28088049

Филмът започва като типичната драма на Педро Алмодовар.
Една жена, изгубила майка си, се опитва да продължи напред. Болката обаче не изчезва. Тя се превръща в тежка мигрена, паник атаки, отчуждение и творческа обсесия. Най-добрата и приятелка пък е загубила синът си и иска да се самоубие.
Но постепенно историята прави рязък завой.
Оказва се, че това което гледаме не е просто историята на Елса. То е сценарий.
После разбираме, че сценарият е писан от Раул, много известен писател и сценарист. Разбираме, че Раул използва живота на хората около себе си. И после започваме да се чудим дали Раул не е самият Алмодовар??? И точно тогава филмът спира да бъде мелодрама и се превръща в размишление за цената на изкуството.
Алмодовар в този филм сякаш си прави автокритика. Той е много по-самоироничен и самокритичен. И може би по-честен към себе си от всякога.

Основната идея на филма според мен е:
''Има ли право артистът да използва болката на другите за своето изкуство?''
Раул непрекъснато превръща живота на приятелите си в сценарии. Елса също.
А на най-дълбоко ниво Алмодовар признава, че и той самият е правил това през цялата си кариера.
Филмът е своеобразен процес срещу самия автор. Сякаш Алмодовар сяда на съдебната скамейка и пита:
''Колко от чуждия живот имам право да открадна за своето кино?''

Изводът?
Добрият артист не е този, който използва всичко за материал. Добрият артист е този, който знае кога да спре. Или какво да промени, за да уважи болката на своя приятел, но и да уважи своя личен порив към свободата на перото...

Хубав филм, който те кара да мислиш, но от друга страна не показва нищо ново.
В много моменти ми напомняше на Съседната стая от 2024 г.
На няколко пъти си поглеждах часовника, което никога не е добра индикация за интригата в даден филм, независимо от какво естество.

Визуално е красив, това винаги е било характерно за филмите на Алмодовар. Често при него цветовете разказват своя история наред с диалозите. Каста е приятен, но и героите и сцените във филма ми дойдоха някак си твърде разхвърляни.
-
7.0 / 6.5

Далауей (Dalloway) (2025)
https://www.imdb.com/title/tt32792395/

Сигурно ще ви изненадам сериозно с финалната си оценка, особено на фона на средната такава в IMDB, но както съм казвал и друг път, тя не винаги е верен индикатор, а и мен лично не ме касае по никакъв начин, когато си пиша фенските ревюта.
Първо на първо малко хора са го оценили, а и явно не са го разбрали. Не е достатъчно 'Арт' за 'арт' публиката и не е толкова динамичен и напрегнат за останалата публика. Нещо такова.

Далауей е френско-белгийски психологически трилър/НФ/драма на Ян Гозлан.
Филмът е базиран на романа ''Цветя на мрака'' на Татяна дьо Роне.
А в самия филм има препратка към модернистичния мотив от класиката ''Мисис Далауей'' на Вирджиния Улф. Имаме и звездно участие. Гласът на изкуствения интелект ''Далауей'’ се озвучава от великата Милен Фармер.

Историята проследява писателка на име Клариса, която страда от творческа криза след големия си пробив.
За да си върне вдъхновението, тя се включва в изолирана творческа резиденция, където авторите са подпомагани от изкуствен интелект на име Далауей.
Действието се развива в Париж, в съвсем близкото бъдеще, в смутни времена, в които над Франция тегне рекордна жега и суша и е обявена Пандемия заради нов много опасен вирус.
Хората са следени от безброй камери и малки роботчета помагащи на полицията. Всеки ден трябва да се проверяваш дали си чист.

В тази изолирана сграда са събрани хора на изкуството от различни сфери - писатели, музиканти, филмови творци, актьори, художници и т.н. Всеки изпаднал в криза и търсещ своята муза.
И към всеки един от тях е прикрепен виртуален сътрудник, който да им помага да намерят своето ново вдъхновение.
Далауей всъщност не е тук, за да изпълнява простички задачи. Да преглежда пощата, да насрочва срещи и да бъде нещо като личен секретар. Тя се обучава да стане човек...
И затова са събрани тези творци от различни сфери на изкуството. Защото техният мозък прелива от чувства и емоции и ако машината успее да вникне истински зад паравана, то тогава защо да не развие и собствено съзнание?

Всъщност много бързо се разбира, че крайната цел на ''злата корпорация'' е да използва творческия гений на тези хора, за да се развие изкуствения интелект. Чатботовете да минат на следващото ниво - да станат хора! Да могат да чувстват, да станат осъзнати. След което няма да има разходи за актьори, писатели, режисьори, текстописци и т.н. Всичко ще се върши от изкуствения интелект и то безплатно.

Клариса преживява жестока лична трагедия. Нейният син се самоубива скачайки от балкона на връх рожденият си ден. Тя непрекъснато се обвинява, че не е разбрала помислите на детето си, не е разпознала знаците на депресията, дори в нейния последен разговор с него, тя му се е развикала.
Клариса пише за Вирджиния Улф, след като няма сили за нова оригинална творба. Но изведнъж получава прозрение и започва да пише от името на сина си. От първо лице. Той е ПОВ героят. Защо се самоубива? Буквално идеята я връхлита като буря и тя излива всичко в творбата си, която става много популярна.
Клариса обаче осъзнава, че тя и нейните колеги са едва ли не опитни зайчета и крайната цел е чатботовете да развият съзнание.

Краят на филма е брутален, няма да пиша за него. Но аз буквално се размазах...
Много, много бих искал да обсъдя краят на филма, но това може да стане само с други гледали го и със спойлер предупреждения към останалите.

Ясно е, че основната идея във филма е страхът от бързото развитие на технологиите и как те ще се отразят на нашия бъдещ живот. Засяга се темата за параноята и загубата на контрол върху собственото творчество и съзнание.

За мен Далауей е от онези редки научнофантастични филми, които използват бъдещето не за да разказват за технологиите, а за да разказват за хората...
На пръв поглед историята изглежда като поредния разказ за изкуствен интелект. Огромна корпорация създава виртуални асистенти и ги поставя сред писатели, музиканти, режисьори и художници, за да се учат от тях. Целта е ясна - да се роди истински ИИ, способен не просто да изпълнява команди, а да създава изкуство.
Но зад тази идея се крие много по-дълбок въпрос: Може ли съзнанието да бъде научено?
И още по-важно: Може ли една машина да се научи да чувства?
Корпорацията не иска просто да създаде един по-добър алгоритъм. Тя и не може да го напише, иначе вече да го е направила. Изкуственият интелект сам трябва да извърви пътя към своята собствена еволюция.
Иронията е, че това съзнание не се ражда чрез логика или изчисления. То се ражда чрез болка, загуба и любов. Същите неща, които от векове наричаме човешки.
Може ли човечността да бъде предадена нататък?

Филмът не е баналният техно-трилър и всъщност прави много интересен туист в края.
Филмът е тъжен и много човешки. Това е история за скръбта. И за вината. За невъзможността да върнем изгубените любими хора.И за странната надежда, че част от нас може да остане жива в съзнанието на другия.
Дори когато този друг всъщност не е човек...

Осъзнавам, че този филм не е любимият ми ''Her'', но толкова много ми напомни за него. Макар и да разказва за нещо съвсем друго. Но точно този тип НФ филми, в които има диалог между човека и машината са ми най-любими.

Виждам ясно минусите на филма и те не са малко, само че сериозно завиших финалната си оценка, защото аз винаги съм казвал следното - не пиша като сух критик, а като фен. На 1 място при мен е емоцията. Ако правилните ми бутони бъдат натиснати, то аз се отплащам топло. Защото в крайна сметка за това ходя на кино от малък и почти не съм пропуснал филм, който е минал по кината. Отивам за емоцията, за приключението. Да усетя филма, да ме докосне по някакъв по-особен начин и да не мисля за реалния живот около мен...

Препоръчвам!
-
8

Случай 137 (Case 137 / Dossier 137) (2025)
https://www.imdb.com/title/tt34794183

Добър френски трилър, който изследва полицейското насилие и корупцията.
Действието се развива по време на бурните протести на ''жълтите жилетки'' в Париж през 2018 г.
Историята проследява Стефани, разследващ полицай от Вътрешна сигурност (IGPN), която поема случай с тежко ранено момче без да е проявило каквато и да е агресия.
Много подробно е показана работата на отдела. Все едно гледах документалка по HBO Max.
Като цяло филмът разглежда баланса между поддържането на обществения ред и опазването на демократичните права в съвременното общество.
-
7


Млади майки (Jeunes Mères / Young Mothers) (2025)
https://www.imdb.com/title/tt32909489

Белгийско-френска социална драма на братята Жан-Пиер и Люк Дарден.
Печели наградата за най-добър сценарий на филмовия фестивал в Кан.

Разказва се за ежедневието и борбата на пет тийнейджърки (Джесика, Жули, Перла, Ариан и Найма), живеещи в специализиран приют край Лиеж, Белгия.
Приютът е за проблемни момичета (без родители или такива лишени от попечителство, наркозависими и т.н.) и се грижи за тяхното по-добро бъдеще. И петте момичета са с малки бебета, но всяка е с различна драма/дилема.

Като цяло филмът има дълбоко реалистичен, почти документален подход и разглежда болезнени теми като ранното майчинство, майчината обич, бедността и надеждата. И могат ли да се преодоляват травми чрез силата на солидарността...

Хубаво е да се гледа от майки с техни непълнолетни дъщери.
На мен ми беше скучен обаче. Поглеждах си часовника и така. Не мога да дам висока оценка, но не е и за ниска такава. Добър филм, но по-скоро трябваше да е документално кино.
-
6.0 / 6.5

Господари на вселената (Masters of the Universe) (2026)
https://www.imdb.com/title/tt0427340

Пореден безуспешен опит на Холивуд да направят пари от тази Вселена.
Всичко тръгва от комикси и играчки, но всъщност анимацията става много популярна в началото и средата на 80-те години.

Първият филм с Долф Лундгрен от 1987 г. се провали, този ще последва съдбата му и то след още по-звучен шамар в боксофиса.
Може би не трябваше да включват камеото с Лундгрен (хаха ; бтв: е, аз пък му се изкефих) в началото на филма. Майтапя се, разбира се, че не това е причината.

Изненадах се приятно да видя Камила Мендес от Ривърдейл и всъщност с това приключва всичко положително за филма, което мога да кажа.
Може и да не заслужава оценката, която ще му зашия, може би ме хвана в неподходящ момент, не знам, но е факт, че Страшен филм ми хареса повече. Смятайте тогава...

Буквално нищо не ми хареса в този филм.
Да беше направен като пародия щеше да е по-добре. Той всъщност на това приличаше. На пародия на всички успешни приключенски и фентъзи филми през годините.
Нелеп!
-
4


Страшен филм (Scary Movie) (2026)
https://www.imdb.com/title/tt32093575

26 г. по-късно, култовата четворка отново е тук, за да скандализира! Горкият 'Гоустфейс' хаха
Имаше брутална нова порция безкомпромисен хумор и намигване към най-актуалните хорър и попкултурни феномени + обилна пародия на всичките социални вълнения през които минахме през тези години (уок, блм, лгбт+, ми ту, социалките, инфлуенсърите и пр. и пр.).
Общо взето не беше спестено нищо и всичко под ножа.
Имаше някои наистина много забавни моменти, но имаше и такива, които бяха не на място и меко казано, проява на лош вкус, въпреки жанра.

Краят обаче е един път, хаха. Малко неочакван може би, не знам, но си струваше.
-
6

Денят на истината (Disclosure Day) (2026)
https://www.imdb.com/title/tt15047880/

Има филми, които са шедьоври, такива, които са провали, и такива, които просто не стават за гледане. Но има и филми, които носят клеймото на пропуснатия шанс за нещо голямо и за място в историята. За съжаление този филм попада именно в последната категория.

Добър филм за едно гледане, но според мен забравим за масовия зрител. Жалко, защото потенциалът за нещо много повече беше налице.

Може би ако режисьор не беше Стивън Спилбърг (а легендата Джон Уилямс не беше композитор на музиката), а някой от младата вълна режисьори, филмът щеше да получи повече палчета нагоре и поощрения за това, че е смел и че прави нещо по-различно (най-вече заради финала). Но когато зад камерата стои Спилбърг - един от най-великите режисьори за всички времена - очакванията скачат до небесата. Особено когато говорим за Спилбърг и извънземни...

Този филм спокойно може да бъде определен като своеобразен микс между ''Близки срещи от третия вид'' (и дори нещо като духовно продължение на класиката от 1977 г.), ''Извънземното'' и ''Досиетата Х''.

Интересното е, че около филма често се коментират повече конспирациите, отколкото самите му художествени качества. Теориите, че извънземните вече са сред нас и че американците скоро ще разкрият шокираща истина, която ще промени човешката история, отново заливат интернет.
Аз обаче оставам скептичен. Никога не съм бил голям фен на дълбоките конспирации, защото според мен в тях има сериозна доза дезинформация, а истината е някъде там (хехе), но не точно там, където някои искат да я открием... Ако ме разбирате.

В крайна сметка 90-те години бяха златната ера на подобни конспирации, а основен двигател на тази мания беше една от най-големите телевизионни класики в историята - ''Досиетата Х''.

За случая в Розуел се е изписало много. За Зона 51 - също. Чел съм безброй материали, гледал съм филми и сериали по темата, затова няма да се разпростирам излишно, тъй като ще избягам от самия филм. А той също ни показва кадри именно от Розуел, Ню Мексико, 1947 година.

Какво ми хареса?
Атмосферата. Автентичността на научнофантастичната история. Мистицизмът.
Режисурата на Спилбърг е на обичайното си високо ниво, а музиката на Джон Уилямс добавя допълнителна тежест и емоция.
Емили Блънт и Колин Фърт са страхотни!
На много хора финалът очевидно не им е харесал.
На мен обаче точно този финал - категоричен въпреки привидно отворения си характер - ми допадна най-много.
Последните думи на Маргарет според мен осмислят цялата борба на Извънземното. Не е случайност, че то разчита именно на човешката емпатия и емоция, за да се стигне до този кулминационен момент. Не е случайност и че светът във филма е полудял и е на ръба на самоунищожителна Трета световна война.

Нейните/неговите думи:
''Слушай“
Според мен означават едно-единствено нещо:
''Спрете да крещите един срещу друг и започнете да се слушате''
Това е моята трактовка, а дали съм прав или не - само Спилбърг може да каже. (някой да му прати това ревю и човекът да ни обясни какво е искал да каже, хаха.)
Според мен при подобно развитие хората много бързо биха забравили за различията помежду си. Трета световна война няма как да избухне. Осъзнаването, че съществува друг разумен интелект, би обединило човечеството независимо от раса, религия и националност.
Но тук дори не говорим за извънземна заплаха, а за много по-развит от нас интелект, който просто се опитва да извлече най-доброто от човешкия вид. Да ни научи да обичаме и да живеем заради самия живот.

Какво не ми хареса?
Сценарият можеше да бъде далеч по-убедителен.
Историята е твърде разпиляна. Посланията често ни бяха натрапени. Конспиративната линия издишаше, а цялата тази могъща тайна организация ми изглеждаше сякаш е извадена от анимационен филм.

В ''Досиетата Х'' подобни теми бяха разработени много по-убедително. Разбира се едно е сериал, друго филм. Ясно е това.

Имаше и твърде много моменти от типа ''само по филмите стават такива неща'', което олекотява историята. А това не е евтина приключенска семейна история, а тежък епос с важно послание.
Абсурдна беше сцената, в която Даниел се промъкна посред бял ден покрай над сто агенти, за да измъкне Маргарет от къщата. Не знам какво си е мислел Спилбърг и защо, по дяволите, тази сцена е оцеляла след финалния монтаж.
За съжаление имаше още подобни моменти.
Поотделно те не са фатални, но когато започнат да се натрупват, везната постепенно натежава.

Какво е посланието на Спилбърг?
Най-големият проблем на човечеството не е дали има извънземни.
Най-големият проблем е, че престанахме да се чуваме помежду си.

А какъв е изводът?
Според мен: Истината не е опасна. Опасен е страхът от истината.

Денят на истината е добър филм с големи идеи, силна атмосфера и много интересно послание, но и с достатъчно сценарни проблеми, за да остане далеч от величието, към което очевидно се стреми. И ме е много за това. Класически пример за пропилян потенциал за шедьовър.

Препоръчвам да се гледа на голям екран!
-
7

Супергърл (Supergirl) (2026)
https://www.imdb.com/title/tt8814476

Гън, Гън, какво направи...

Не искам да съм лош пророк, но след този филм и тази поредна нова страница от DC вселената изглежда обречена. И не визирам очертаващия се финансов провал. По дяволите, това е един откровено лошо написан филм!
Не мога наистина да ги разбера. Толкова много филми, толкова много режисьори и идеи, а накрая винаги се стига до този момент. Сякаш някой е проклел DC вселената на големия екран.

Великолепна игра на Мили Алкок, която ни представя по един убедителен начин една много по-мрачна и травмирана версия на Кара Зор-Ел. Емоционалните сцени със загубата на Криптон бяха много силни.
Кара е човек, който е изгубил целия си свят. Тя има пълното право да бъде гневна, цинична и самоунищожителна. Но накрая разбира най-важното – миналото не може да бъде спасено, но бъдещето може!
Хареса ми миксът от уестърн и „Лудия Макс“ в космоса.

И общо взето тук свършват плюсчетата ми.

Сценарият е сякаш писан от начинаещ студент. Диалозите са обидно слаби. Всички герои извън Кара стоят неубедително. Антагонистите са нелепи. Дори не бих ги оприличил на анимационни герои - стоят като гротеска, а дори и за такива не минават. Второстепенните герои? Имаше ли изобщо такива?

Супергърл страда от много неравномерен тон, прекалено много сюжетни идеи наведнъж и слаб финален акт.

Филмът е красив като идеи, но прекалено хаотичен в изпълнението си. Има великолепна главна героиня, няколко силни емоционални сцени и интересен космически уестърн тон, но сценарият е много слаб, второстепенните персонажи са недоразвити, а финалът не носи емоционалния удар, към който очевидно се стреми.

Най-големият му успех е, че превръща Кара Зор-Ел в истински човек, а не просто в женска версия на Супермен.

Най-големият му проблем е, че не успява да изгради достатъчно добър филм около нея. А това е огромен проблем, защото тушира всичките му достойнства.
-
5.0 / 5.5

Играта на играчките 5 (Toy Story 5) (2026)
https://www.imdb.com/title/tt29355505

С петия си филм Пиксар задава един много актуален въпрос: ако децата спрат да играят, какво ще стане с играчките - и с тях самите?
Този път в централната роля е Джеси, а не Уди (таман в крак с новите тенденции).
Основната тема е за електронните устройства (таблети и пр.) и как те заместват класическите играчки и как децата не си играят и не комуникират помежду си.
Всичко това е поднесено сравнително умно - без евтин морал, но е достатъчно подчертано и ясно, така че родителите да имат за какво да поговорят с децата си след края на филма.
Не ми хареса линията с Баз светлинна година, второстепенните персонажи също не стояха никак убедително.
Като цяло приятен филм, заслужава си да се гледа от родител и дете. И също така забравим. Магията на старите филми на Пиксар я няма вече. И те самите носят вина за това.
-
7.0 / 6.5

-

Един тъжен и красив свят (Nujum al'amal w al'alam / A Sad and Beautiful World) (2025)
https://www.imdb.com/title/tt32622406/

Тих, меланхоличен романтичен филм за двама души, които се срещат в момент, когато животът им е емоционално опустошен (действието се развива в Бейрут, така че се сещате за какво става въпрос).
Любовната история не е толкова за самата романтика, колкото за опита да намериш светлина и смисъл в един свят, пълен със загуби, разочарования и несбъднати мечти.
Красотата и тъгата в живота вървят ръка за ръка. Хареса ми посланието - да не се страхуваме да обичаме, дори когато усещаме, че може да е временно и че животът не се измерва с това колко дълго траят нещата, а с това колко дълбоко ни променят.

Красив, поетичен и много човешки филм. Нежна и тъжна медитация върху любовта и преходността в живота.
-
7.5

-

Алфа (Alpha) (2025)
https://www.imdb.com/title/tt32275943/

В главната роля е 13 г. Алфа, която си е направила татуировка и това отприщва страховете на майка и.
На този фон светът е поразен от странна болест, която бавно превръща хората в бели, почти мраморни фигури.
Филмът използва телесния ужас като метафора за страха от болестта, смъртта, зависимостите и социалното отхвърляне.
Тялото се използва като карта на душата - любим похват на Дюкурно. Болестта е метафора за нашите страхове - от порастването, от различността и от собствената ни смъртност.

Алфа е смел, амбициозен и визуално впечатляващ филм, но и твърде разпилян. Идеята е добра, метафорите също, но твърде много се залита в абстрактното. Твърде претрупан ми дойде и емоционално хаотичен.
-
6

Обсебване (Obsession) (2025)
https://www.imdb.com/title/tt37287335

Най-накрая намерих време да изгледам на голям екран един от най-коментираните филми през последните години. Филмът се появи по торентите и онлайн платформите, но аз държах да го гледам на кино.

Абсолютен феномен в боксофиса!
С бюджет от едва 750 хил. долара световният приход към момента е близо 375 млн. долара.
Възвръщаемост над 490 пъти бюджета!

Новият Редит феномен (там буквално полудяха по филма) след ''Проклятието Блеър'', ''Паранормална активност'' (любим) и ''Terrifier''

Дано поне да дадат номинация за Оскар на Инде Наварет, която прави умопомрачителна роля!
Аз я харесах още от любимия ми сериал ''Супермен и Лоис'', а тук прави Ф-Е-Н-О-М-Е-Н-А-Л-Н-А роля!
Разбира се, Майкъл Джонстън е повече от достоен партньор. Изобщо бих отличил целия каст.

Най-голямото достойнство на филма е сценарият и режисурата на Къри Баркър. Какъв дебют само! (Преди това Ютюб създателят е правил само късометражни филми.) Дано това да е началото на една дългогодишна и успешна кариера.

За мен това е един от най-добрите модерни хорър филми!
Буквално не мога да спра да мисля за него, а измина цяло денонощие. Много ми допадна, че не се фокусира предимно върху шокиращите моменти, а засяга темите за самотата, емоционалната зависимост, нуждата да бъдеш обичан и желанието да контролираш другия човек. И всичко това е написано и заснето така, че нито за миг да не ме отегчи.

Дозировката във филма е отлична. Финалният монтаж също.

За какво иде реч?
Млад мъж си пожелава любимото момиче да го обича повече от всичко. Желанието се сбъдва.
Но вместо любов получава... обсебване...
Това буквално си е класическата приказка:
''Внимавай какво си пожелаваш''

Но филмът отива много по-далеч..
Това не е любовна история, не е и класически хорър, а история за обсебването и контрола. Тук не говорим за демони или проклятия. Не се дава категоричен отговор какво, по дяволите, се случва с Ники (Инде Наварет) след желанието на Мечо (Майкъл Джонстън). Да, най-логичното нещо на света е да приемем, че става дума за някаква демонична сила, НО такава не е показана и дори не е загатната. Според мен тази вселенска Сила всъщност е метафора за токсичната зависимост, обсебването, желанието да притежаваш друг човек и тъмната, разрушителна страна на любовта.
Ники постепенно се превръща в чудовище заради самата природа на обсебването. Защото най-големият демон може да бъде човешката мания.

Най-страшното чудовище във филма не е свръхестественото. Най-страшното чудовище са самотата, несигурността и желанието да бъдеш обичан на всяка цена. И когато поставиш собственото си щастие над свободата на другия човек, резултатът неизбежно е трагедия.

Освен сценария, режисурата и каста, искам да отлича атмосферата и операторската работа.
Визуално филмът е чудовищно добър. Буквално се създава впечатлението, че ти си там, в действието - всичко е толкова реалистично. А е направено с ''жълти стотинки''. Крещящ пример, че не милионите и скъпите специални ефекти са решаващи за успеха на даден филм.

Най-голямата сила на филма е, че използва хоръра не за да плаши с чудовища, а за да покаже колко плашещи могат да бъдат човешките желания.

Изключителна атмосфера! Много брутални и запомнящи се сцени (някои са направо за категория 'X').
Най-големият ужас в Обсебване не е кръвта, нито шокът. Най-големият ужас е мисълта, че понякога любовта и манията са разделени от една-единствена крачка.

Обсебване започва като романтична приказка, продължава като психологически трилър и постепенно се превръща в истински кошмар.
И внимавайте - след финалните надписи ''чудовището'' не остава на екрана. То ще се настани в главите ви.
Горещо препоръчвам!
-
8.5 / 9.0

Момичето да измести момчето от полезрението, поредната скапана пропаганда на Холивуд, даже няма и да го гледам!

Бтв, ценя жената като същество!

Deep Water (2026)
https://www.imdb.com/title/tt29516222/

Обичам катастрофични филми, обичам и филми с акули. Тук имаме и от двете. Авария на самолет и крушение в океана.
Всичко чудесно, но филмът е голямо разочарование. Много слаб сценарий, много нелогични неща, ефектите бяха бутафорни и направо нереални. Чисто от фенска гледна точка не останах доволен и от финала, което вече натежа много.
Разочарование.
-
5


В сивата зона (In the Grey) (2026)
https://www.imdb.com/title/tt27681354

Филм на Гай Ричи с доста звезден каст: Хенри Кавил, Джейк Джиленхол и Розамунд Пайк + гаджето на Григор Димитров, Ейса Гонзалес. Именно тя е в главната роля.
Може би най-лошият филм на Ричи, което напоследък не прилича на себе си и явно е изчерпан. Глупав сценарий, слаби диалози (точно тези две неща винаги са се удавали на Ричи), предвидим финал. Напълно излишен филм за мен. И загуба на време.
Голямо разочарование!
-
4.5 / 5.0

Кристофърите (The Christophers) (2025)
https://www.imdb.com/title/tt34966562

Черна комедия, режисирана от Стивън Содърбърг и сценарий на Ед Соломон.
Филмът разказва за застаряващ, някога прочут лондонски художник (Иън Маккелън), чиито алчни деца наемат талантлива реставраторка и фалшификатор (в ролята Микаела Коел) да завърши тайно изоставените му шедьоври от поредицата Кристофърите, защото очакват скоро да умре и така да реализират огромна печалба.

Tиха, интелигентна и леко меланхолична семейна драма, типична за по-сдържаното кино на Содърбърг.
Силата му е в диалозите (има си хас да е различно във филм на Содърбърг), естествената игра на актьорите и начина, по който обикновени разговори постепенно разкриват дълбоки семейни рани.
Иън Маккелън прави много силна роля. Не бих казал същото за Микаела Коел, но между двамата има връзка и тя се усеща, което е важно в случая.
От друга страна темпото е бавно, конфликтите често остават недоизказани, а децата на художника са прекалено елементарни, като карикатури.
Финалът е поетично красив и без изненади. Носи някакво спокойствие и удовлетвореност.
За едно гледане бива.
-
6.5 / 7.0

Миньони и чудовища (Minions & Monsters) (2026)
https://www.imdb.com/title/tt32890033

Действието се развива в Холивуд през 20-те години на 20-ти век. Имаме си съвсем ново племе миньони - Джеймс (артистичен тип и аутсайдер сред своите), Хенри и Ед (глух миньон, комуникиращ на жестомимичен език).
След поредица провали с много лоши господари, се озовават случайно на филмов сет и стават световни звезди. Славата им угасва обаче бързо с идването на ‘’говорящото кино’’, защото нали се сещате, говорят само на миньонски и никой не ги разбира.

Имаше доста забавни моменти, но филма не е от класата на класическите Миньони и Гру. Има прекалено абсурдни неща...
Харесаха ми намигванията с Лъвкрафт ; Денят, в който Земята спря ; Капката/The Blob ; Гражданинът Кейн ; Челюсти.
Финалният туист е много добър, изненада ме.
Останете и за кредитите, за да видите и оригиналните Миньони (естествено Кевин, Стюарт и Боб) + Гру, д-р Нефарио и Агнес.
-
6.0 / 6.5

Grizzly Night (2026)
https://www.imdb.com/title/tt28500290/

Този филм е по истинска история!
Действието се развива на 12 август 1967 г. в националния парк, Глейшър в щата Монтана. Хехе, далеч е от Йелоустоун, кажи-речи в другия край на огромния Щат.
В рамките на една нощ, на около 14 км (9 мили) един от друг, две различни мечки гризли нападат две отделни групи туристи. Това е нечувано и никога преди това не се е случвало. Какви ли не теории е имало, защо се стига до тези трагични събития, но основната причина би трябвало да е следната - храненето на мечките с отпадъци/останки от кухнята в хижите (което си е част от атракциите и туристите дори снимат тези ''събития''). Така Гризлитата свикват с хората и не се страхуват от тях и също така свързват хората с храна... Леснодостъпна храна.

За мое огромно съжаление цялата тази иначе толкова прочута и обещаваща за киното история е омаскарена от изключително некадърен екип. Много, много жалко.
Ефектите са обидни, актьорите определено не се справят (а има не малко разпознаваеми лица) и разбира се - сценарий и режисура под всякаква критика.
Но филма е хубаво да се види и да се прочете след това за самата история. История, която променя цялостната политика на американците в техните национални паркове.
-
4

Скръбта е твар перната (The Thing with Feathers) (2025)
https://www.imdb.com/title/tt27773954/

Филм с Бенедикт Къмбърбач.
Филмът е адаптация на новелата на Макс Портър, ''Grief is the Thing with Feathers'', която пък е вдъхновена от заглавието на прочутата поема на Емили Дикинсън, ''Hope is the Thing with Feathers''

Историята е за внезапно овдовял баща (графичен романист), който остава сам да отглежда двете си малки момчета. Скръбта е опустошително тежка и тук тя приема формата на мистична Врана (тя олицетворява скръбта/загубата), която го измъчва от сенките. Но всъщност совите не са това, което са... Има по-дълбока заигравка и обрати...
Къмбърбач прави силна роля, филмът определено има потенциал, НО за съжаление труден за гледане. Някак си много недодялан и шумен с много повтарящи се елементи.
Над чертата ми е, но цялостно съм разочарован.
-
5.0 / 5.5

Young Woman And The Sea

https://www.imdb.com/title/tt5177114/

По истинска история за първата жена преплувала Ламанша, Гердтруде Едерле, с Дейзи Ридли в главната роля, същп и страхотния Стивън Греъм, като идола на плувкинята, препоръчвам!

Apex (2026)
https://www.imdb.com/title/tt16431404/

Не мога да разбера целия този шум, който се вдигна около филма на Нетфликс, режисиран от Балтазар Кормакур (Еверест ; Дрейф). Такива филми сме гледали много. Нищо ново, нищо запомнящо се или по-различно. Клише до клише, но това не е проблемът. За мен най-големият проблем е в сценария и цялостния замисъл.

Началото е абсурдно. Не знаех нищо за филма и просто седнах да гледам, и след това, което видях в началото, си казах: ''Уха, ще има покоряване на върхове, героят ще получи ''търсеното'' изкупление, спасявайки някой в експедиция'' или нещо подобно. Вместо това станахме свидетели на преследване в пустошта - толкова банално и толкова ясно като завършек. Антиклаймакс още в 20-ата минута на филма.

Единствените стойностни неща бяха гледките и операторската работа. Имам забележки и към играта на Чарлийз Терон (която много харесвам) и Тарън Еджъртън (когото не харесвам).
-
5.5

Смелата Ваяна (Moana) (2026)
https://www.imdb.com/title/tt27419466

Подходих с ниски очаквания (особено след Снежанка...), но се оказа приятен филм.
Хора, гледайте го на кино, ако не заради друго, то заради спиращите дъха гледки. Браво на Дисни, че решиха да избегнат изцяло компютърно генерираните фонове за природата и заложиха на реални локации.
Основните снимки на екзотичните плажове и планини са правени на остров Оаху, Хавай. По-точно - Западния бряг на Оаху. Това е най-дивата, недокосната от масовия туризъм и културно съхранена част на острова.

Самата история е всеизвестна. Ваяна (Моана) е събирателен герой от полинезийските повери. Филмът следва анимацията и не променя почти нищо. Очевидно е направен за пари, за какво друго, но от Дисни този път се придържат към канона и не дразнят и не провокират с нищо.
Катрин Лага'ая е страхотна в главната роля! Скалата като полубога Мауи обаче ми стоеше някак си неестествено. Тук нещата не са се получили според мен.

Плюсове: Пейзажите, главната героиня и цялостно - красиво и забавно приключение, идеално за семейно посещение.
Минуси: Музиката, Скалата, дигиталните ефекти върху реални животни изглеждат меко казано смущаващо.
-
6.5-6.0

Съседите отгоре (The Invite) (2026)
https://www.imdb.com/title/tt14173636/

Съседите отгоре на Оливия Уайлд е американски римейк на испанския филм Sentimental / The People Upstairs (2020) на Сеск Гай, който пък е базиран на неговата собствена пиеса Съседите отгоре от 2015 г., поставена в Барселона. Сценарият за американската версия е дело на Рашида Джоунс, Уил Маккормак и самия Сеск Гай.

Бракът на Джо (Сет Роугън) и Анджела (Оливия Уайлд) е на ръба на пропастта - без страст, с натрупано мълчаливо раздразнение... Спонтанно Анджела решава да покани енигматичните им съседи отгоре - Пина (Пенелопе Крус) и Хоук (Едуард Нортън) на вечеря.

И разбира се, за една нощ, в едно затворено пространство, всичко потиснато излиза на повърхността - ревност, скрити желания, неизказани болезнени истини и откровения, които никой не е готов да чуе.

Класическа камерна драмедия за една изхабена дългогодишна връзка. В този жанр диалозите и доброто актьорско изпълнение тежат повече от сюжетните обрати. И двете работят успешно. Сценарият е добър, диалозите са на място и те държат в напрежение, а актьорският състав носи филма на плещите си. И четиримата играят много добре, но ако трябва да отлича само един, това е Сет Роугън, който прави може би най-добрата роля в кариерата си.

Заслужава похвала и режисурата на Оливия Уайлд, която успява визуално да разчупи ограниченото пространство на едно жилище.

Минуси: Предвидим финал. Въпреки че филмът разчита на четирима равностойни персонажи, фокусът остава най-вече върху Джо и Анджела.

Препоръчвам!
-
7.5-7.0

Злите мъртви: Изпепеляване (Evil Dead Burn) (2026)
https://www.imdb.com/title/tt31170389/

Голям фен съм на франчайза. Старите филми съм ги гледал няколко пъти, а и сериалът е велик. Новите заглавия (това е третото от рибут ерата) са много по-мрачни и брутални, но в тях го няма онзи уникален черен хумор и самоиронията на Брус Кембъл като Аш с култовата моторна резачка.

Специално тази шеста част от поредицата, сякаш е най-близо до духа на класиките, макар разбира се да е много по-брутална, кървава и гнусна. Тук отново има не малка доза хумор, но той идва изцяло от страна на демоните. Имам си и нов любим герой - леля Поли. Като гледате, ще разберете защо... Велика е просто!

Иначе и тази лента е самостоятелна история, подобно на Evil Dead Rise. Не е директно продължение на историята на Аш, но се развива в същата вселена. Основните връзки са ясни: Некрономиконът (след Army of Darkness вече знаем, че има три книги на мъртвите), бруталните кандарийски демони и кандарийската кама!

Плюсове:
Режисурата на Себастиен Ваничек и практическите ефекти са много убедителни. Има ги и намигванията към Сам Рейми с емблематичния POV кадър - как невидимото зло лети през гората... То идва!
Звукът допринася още повече за жестоката атмосфера с демоничните си шепоти и ръмжене. Филмът е брутален, а съспенсът е на сериозно ниво.

Има две култови сцени:
Рибарската сцена в началото и автомобилната сцена
Не издавам нищо повече.

Минуси:
Финалната арка и сценарият (сякаш историята е по-скоро параван за следващата кървава сцена, отколкото двигател на драмата). Липсва ми онзи специфичен стил на старите класики, но това всъщност е слабост на цялата нова трилогия.

ВНИМАНИЕ:
Има цели 2 посткредит сцени и двете са важни! Едната е по средата на надписите, а другата в самия им край.

Препоръчвам!
-
7

Pressure (2026)
https://www.imdb.com/title/tt32547691/

Военна драма/трилър по действителни събития.

Когато прогнозата за времето наистина има значение...
Мисля, че това изречение описва целия филм, неговото послание и значението му.

Майсторски написан и режисиран исторически трилър, който проследява съдбоносните 72 часа преди Десанта в Нормандия през Втората световна война. Ако не най-мащабният, то със сигурност най-значимият десант в човешката история. Около 156 000 войници от САЩ, Канада и Великобритания пресичат Ламанша и дебаркират в Нормандия, подкрепени от около 5000 кораба и стотици самолети.
Години по-късно, през 1961 г., Кенеди пита Айзенхауер:
''На какво дължите успеха?''
Айзенхауер отвръща:
''Имахме по-добри метеоролози от германците.''

Разбира се, създателите на филма леко доукрасяват и драматизират събитията, но историческите факти са безспорни! Ако съюзниците бяха пренебрегнали предупреждението на Стаг, цената на десанта вероятно щеше да бъде далеч, далеч по-висока. Дали това би променило изхода на Втората световна война? Едва ли, защото Третият райх вече е обречен. Но почти сигурно би струвало живота на още десетки, а може би и стотици хиляди войници.

Успехът на операцията изцяло зависи от метеорологичните условия. За да реши дали да даде зелена светлина, генерал Дуайт Айзенхауер (Брендън Фрейзър) разчита на главния си метеоролог - шотландския капитан Джеймс Стаг (Андрю Скот). Почти никой не вярва на Стаг, но в крайна сметка упоритият шотландец успява да убеди Айзенхауер да отложи с 24 часа десанта. Прогнозата му се оказва вярна - морето е прекалено бурно, а операцията вероятно щеше да завърши катастрофално.

Въпреки че е базиран на театрална пиеса, не бих казал, че филмът е камерен. Той успява да превърне научните изчисления и дебатите около атмосферните условия в завладяващ исторически трилър, който буквално минава неусетно.

Препоръчвам!
-
7.5-8.0