Днес прочетох трилогията на Сюзан Колинс - Игрите на глада

Страхотен роман, препоръчвам на всеки, който не го е чел.
Може би съвсем леко се разочаровах от втората книга, но като цяло една от най-хубавите постапокалиптични НФ романи. Изключително оригинална идея и то през новия век, само и единствено адмирации към Сюзан.


спойлер

И разбира се много се радвам, че Катнис избра в крайна сметка Пийта Макар че това не ме изненада, очаквах го. Както очаквах и Сойката-присмехулка да прободе със стрелата не Сноу, а Коин. Страшно се изкефих на това.
За да се превърне във вечен шедьовър може би трябваше малко повече да се наблегне на психологията, а също така щеше да е хубаво да се погледне и от другата страна - на Капитолът, на Сноу и обкръжението му, да се опишат по-подробно гражданите на Панем. Също така и самата война беше доста набързо претупана, окръзите съмнително бързо стигнаха до победата, но да оставим всичко това. Един от най-хубавите романи в жанра, които съм чел
А когато накрая жултурчето се появи, търсейки Прим, реакцията на Катнис ме накара да пусна няколко тежки сълзи...

Санде, пали свещи, защото започвам поредицата ''Песен за огън и лед'' на Мартин.

Хаха, просто нищо не знаеш. Иначе "Игрите на глада" е много хубава, аз я четох преди над година вече.

С нетърпение очаквам да си взема третата книга на Песен за огън и лед, след края на втората книга бях тъжен, че скоро няма да мога да я чета, защото имам пред себе си две готови книги за четене. Тази книга те кара да живееш в друг свят и да бъдеш част о историята.

Но много се радвам, че имам възможността да чета Крадецът на книги.Имам още малко и го свършам, никога не съм чел книга толкова бързо. Много завладяваща.

Санде нема такива боклуци като Ланистърови, ако можех да влезен у книгата щех да ги изколим всите
Добре, че Бран оживя, че щях яко да пуцам :))
Лошото е, че знам, че Нед Старк умирал в края на първата книга, което е уникално малоумие, но какво да правиш
Досега в книгата няма битки, няма някакви магии, орки, балрози, магьосници, дракони и какво ли още не, но е супер интересно. Дано продължи така. Това е точно типът, който ми допада.
Има и свръхреализъм, нещо което не може да се каже за Властелинът на пръстените, където ще дам за пример, че единствено Боромир умря. Та за бога Хари Потър е много по-тежка и мрачна книга.
Иначе ги имам всичките книги, отлагах ги дълго време, защото ми ги похвалиха хора, които изобщо не четат и това ме издразни, а и отделно твърде много шум се вдигна, което също беше малко излишно. Цялата тази истерия.
Е, оказа се, че има за какво.
На 150 стр. съм. ама я почнах всъщност оня ден, че нямам никакви време.

Дяволе, нищо не си видял. Нищо. Ще си промениш мнението за Ланистърови, убеден съм. Изчети ги всичките книги, тогава ще коментираме повече.

Аре ве, сериозно ли за Ланистърови? Аз не съм чел книгите, гледам сериала, но дотук само Джуджето ми е симпатичен от тях, а Тивин, Церсей и Джайм са ми отвратителни, а съм вече дотам, където ще женят Джуджето за Санса, Церсей за онзи педал от Тирел и Джофри за сестрата на гея.

Значи това е горе-долу малко след средата на всички излезли досега книги. Специално при Джайм има много сериозно развитие на характера. Поне в книгите де, сериалът не го гледам, гледах само първи сезон и не ми е интересен, като знам какво е развитието ...

За Джайм, може би, все пак това, което му се случва може да промени всеки човек, а и сигурно има нещо добро в него, след като единствен от семейството си обича Тирион.

Е Церсей е ясна, ама нея па кво унижение я чака ... както казва Тирион, тя е твърде зле, че да разбере, че става само за интриги, не и за управление. Нещо като Кунева-Пръмова

Заеби я Церсей, ясна ми е. Кажи нещо за Денериос, тя ми е любимката сред героините.

Е, айде ся, нека Дявола чете, то кво ше стане всичко да разкажа. И там има голямо заплитане, след петата книга нещата много се усложниха всъщност.

Мдам и това го знам, казаха ми го приятели... Че специфичното при Мартин е, че герои които са супер злодеи и боклуци стават добри и обратното, че има много смърт и т.н.
Честно казано Санде това някак си не ми импонира, но книгата е супер интересна. В смисъл кажи ми как може да хвърлиш дете от кулата, после да пратиш убиец (значи стигнах до там където ужким се разбира, че ножът с който беше направен опит за покушението над Бран е на ''Дяволчето'' Тирион, но аз съм сигурен, че е дело на Джайм и Церсей за да го натопят и застраховат) да го довърши в леглото и после да си променя мнението за тези хора???
Честно казано не знам, няма как да стане. Е, ще видя де...



Досега съм супер фен на Старките, всичките до един ме кефят, Кейтлин малко не я харесвам, защото много жестоко се държеше с Джон Сняг. И другото което ме кефи са Вълчищата :)) Жалко за ''Лейди''

Ае

Е тва е, ще видиш. То тва е магията на тая книга - и не че Мартин прави от лошите добри и обратното, грешно са ти казали. Просто много умело им разкрива пластовете в характера, слага и на везната на доброто, и на лошото много сериозни аргуметни и изведнъж се оказва, че няма как да е черно и бяло - като в живота.

Аз съм фен на Санса!

Образът и е на празноглава хубавица, нещо като класическите кифли, хаха ;)) Ама аз съм още в началото така да се каже.
Като персонаж ми допада много повече Аря. Точно такъв тип жени харесвам, остави въшния вид... :)

Санса не ме кфи, Аря като характер става, ама тя е хлапе.

Не искам да ти разкривам какво става втората книга, ама е по-хитра от колкото другите си мислят. Аря също ме кефи, но мястото където се намира не помага за развитието на героинята според мен.

Хитра е, но ми стои поне засега безлична. Едни други две героини, които се появяват по-късно, ми допадат повече.

Много е готино, когато попаднеш на стара библиотека. За една сутрин прочетох една тъпня - Лодкаря, не запомних името на автора - приключенска книга за Мисисипи по-времето на робството - после обаче, докато разглеждах другите книги попаднах на Артър Хейли - Колела. Не знам защо, съм я пропуснал тая книга навремето , но сега ще наваксам