Верно "Старт" е за отделна тема ....

Е знам де, затова казах, че оная на Тонич едва ли се е казвала точно така. Не я ли помниш нея, една оранжева беше?

П.С. Благодаря на всички за поздравленията :)

Вече е късно Прочетох я от-до, логично нищо не ми привлече интереса. Изглежда това не е моята книга, а и да я бях зарязала пак нямаше гаранция, че щях да я пробвам отново. Ето примерно не можах да дочета първата книга от "Дневниците на вампира" и нямам никакво намерение да я подхващам наново.

Някой да е чел нещо на Виктор Пасков ? Ако не е - нека да не го прави...

Айде сега - сравняваш сандвич от Макдоналдс с меню с три основни ястия и няколко предястия. Така де
А иначе - приятно четене каквото захванеш след това.

Има няколко възможности:
1. Наистина, както споменаваш, след 10 години да я погледна с други очи.
2. Това не е моята авторка.
3. Това не е моят жанр.
4. Това не е моята книга.

Преди време ако си спомняш питах за мнение за "Джойленд". Ти ми отговори и не се изказа ласкаво за нея. Май не трябваше да питам изобщо, защото това е една от най-слабите негови книги, които съм чела и сега не смея да питам за новата му "Възкресяване". Някои казват, че криминалните романи не му се удават на Стивън Кинг, в което не мога съвсем да се съглася. Едно на ръка, че съм чела такава, която ми хареса много(Огън) и второ, че Джойленд не може да се нарече криминален роман. Тя е смесица от много жанрове и нито един не изпъква напред. Може би повече от всичко е драма. Но нещо не можа да ме докосне тази книга Може би след препрочит след известно време може да я оценя повече.
След "Хотел" на Артър Хейли ще подхващам "Гробище за домашни любимци". Само се надявам да не е толкова зловеща, колкото "Сияние", че и повече. Последната ми остави доста дълга следа и каквото и да се опитах да подхвана след това, завършваше с провал. Трябваха ми няколко месеца, за да подновя отново четенето си, но пък за сметка за това скоростта падна главоломно.
През последната седмица четенето зацикли сериозно и реших от онзи ден да дам пълна газ Насъбрах много книги едновременно за четене, но не се отказвам от нито една. Понеже съм на последната книга от "Пътеводител на галактическия стопаджия", след нейното прочитане смятам да не почвам нова. Отзиви за поредицата ще дам като я свърша.

Аз съм чела "История на футбола"- също е от времето на соца.

Може и да го знаете, но все пак да си кажа: поредицата "Песен за огън и лед" на Джордж Р. Р. Мартин в Германия не е от пет книги, а от десет, т.е. всяка книга е разделена на две и си има отделно заглавие. Например първата книга(първата част на "Игра на тронове") са я озаглавили "Die Herren von Winterfell". Пък после нашите издатели били алчни

То това е специалитет и на французите - цепят книги по на 2 или 3 части и после ходи се оправяй кой какво е чел

http://www.amazon.com/A-Theory-Justice-John-Rawls/dp/0674000781

В момента чета тази и я препоръчвам на всеки, който се интересува от разглежданата тема.

Уникална книга на футболна тематика, представени през погледа на автора на най-четеният разказ в нета "За петата ракия" - Георги Бърдаров:

http://ciela.bg/books/book/27-veliki-futbolni-istorii/2092

Какъв е тоя най-четен разказ в нета?

Мисля някой го беше поствал и във форума ама ето го:

http://www.public-republic.com/magazine/2013/05/105589.php

п.с. Бърдаров е левскарче

Не мисля, че някой го е пускал, аз поне за пръв път го виждам. И наистина е много хубаво написано, благодаря за линка :)

П.с. А защо всъщност е най-четеният разказ, това някаква истинска статистика ли е или просто искаше да кажеш, че е много популярен?

Това са истории, които вероятно всеки от нас е чувал, но предадени от майстор на увлекателния разказ като Георги Бърдаров, би трябвало да са уникални :)

Който я прочете, да сподели повече впечатления.

Прегледах тази книга в книжарницата на Сиела (Сити Сентър) и изчетох цялата уникална статия за Шпайдела. Книгата е страхотна, не го пиша, защото авторът е левскар.

Любимата футболна история на Георги Бърдаров, разказана от самия него:

http://www.youtube.com/watch?v=nA4k9R5SzaY

Предполагам, че е намерила централно място във въпросната книга :)

Ми напиши в нета най-четеният разказ в интернет и излиза точно тоя. Дали наистина е така не знам, но със сигурност е един от най-популярните. Иначе ако ти е харесал в линка който ти пратих, най-отдолу има още един разказ Дядо. Лично мен ме разтърси повече и от петте ракии.

@Мейджъра - прочетох я книгата. 26 от 27-те истории ги знаех, но наистина са пресъздадени по уникален начин и книгата си заслужава отвсякъде. Затова и я пуснах.

@Вендом - статията за Шпайдела определено ми издигна много мнението за него. Самият Бърдаров твърди, че това е най-добрият треньор на Левски. Интересно ми е левскарите какво мислите по тематиката, може да пренесем тая тема в бг футбол.

Няма как да знам, кой е най-великият треньор на Левски. Не съм бил роден при Витлачил, Баба Рада, Валяка или Вуцов. От това, което съм чел, Шпайдела (помня още 1985г.) е най-великият.

Аз няма да казвам какво чета в момента, че ще ви паднат ченетата Гледам, че последно за Гордост и предразсъдъци на Джейн Остин съм писала, а от тогава мина известно време и прочетох още няколко книги:
1. Крадецът на книги - Маркъс Зюсак: гледам тук някои са я коментирали. Хареса ми, но не предизвика у мен т.нар. "уау" ефект. Стилът на писане е доста нестандартен и често съм му се чудила. Ако не друго, то от книгата могат да се научат някои други думи на немски от рода на Saumensch и Saukerl
2. Иво Сиромахов - 7 жени: типична простотия в стил Сиромахов. Преди 10 години някъде четох "Дневници и нощници", та това е горе-долу в този дух. Не отричам обаче, че имаше моменти, в които се подхилвах, докато четях. Накрая съчувствах на горката ярмомелка. Горкичката толкова много преживя, а накрая бе така отхвърлена
3. Агата Кристи - Десет малки негърчета: наистина това е най-добрият роман на авторката, който съм чела досега, а и толкова суперлативи съм чела за него, че нямаше как да не го подхвана. Написана е доста увлекателно, държеше ме в напрежение и беше както винаги непредсказуема. За пореден път не успях да позная убиеца.
4. Стивън Кинг - Кери: подходих към тази книга малко скептично, защото е една от най-недолюбваните на Краля. Казват, че била слабичка и т.н. Много я харесах. Книгата не е типичен роман на ужасите, по-скоро е драма. Напълно съчувствах на главната героиня и донякъде я разбирам. На моменти даже изтръпвах, докато четях.
5. Пиер Бул - Планетата на маймуните: не съм фен на научната фантастика, признавам си го без бой. Затова и се изненадах приятно. Вярно, че книгата не ме заплени силно, но ми беше лека за четене и не ме изнервяше като третата книга от Пътеводител на галактическия стопаджия на Дъглас Адамс. И сега ми е трудно да си представя маймуни, облечени в дрехи, говорещи и работещи като хората.
6. П.Г. Удхаус - Неподражаемият Джийвс: отдавна не бях чела нещо негово(почти две години) и ми беше залипсвал. Поредната книга, типично в него стил, която ме разсмиваше. Бърти Устър за пореден път затъна до уши в калта и се налагаше неговият иконом Джийвс да го спасява, но премеждията са изключително забавни. За съжаление ми останаха само две книги от поредицата за Джийвс и Устър, които не съм чела(Горе главата, Джийвс и Човекът с двата леви крака), като едната е доста трудно откриваема и за момента не се намира в електронен вариант на български език. Ще потърся книги и за другите му герои, дано и те са толкова забавни.
7. Джон Гришам - Да пропуснеш Коледа: това е една от малкото книги на Гришам, която не е адвокатски трилър. Книжката е малка, чете се леко и бързо, и е изключително забавна. Напомни ми донякъде на книгите на Удхаус, само че това е американски хумор. Удава му се на Джон Гришам да пише хумористични книги. Дано напише още една такава.