Елио от Земята (Elio) (2025)
https://www.imdb.com/title/tt4900148/

Най-новия филм на Пиксар.
Пиксар винаги са били символ за високо качество. Да не давам примери. Уви, този път не се е получило така добре. Не е лош филма, може и да ви хареса, не знам. Но на мен лично не ми допадна. Все пак компенсира с някои неща и минава за задоволителен филм. Обаче тази компания са вдигнали твърде високо летвата и уви това не стига.
Имам проблем с героите и с диалозите. Не звучат добре нито за малки, нито за големи. Поуката я има, но не е разказана увлекателно. Извън Елио всички до един ме дразнеха.
По-скоро пропуснете или гледайте на малкия екран.
-
6.0 / 6.5


Шаферка под прикритие (Bride Hard) (2025)
https://www.imdb.com/title/tt21317634/

Жалък нов опит в умрелия жанр наречен екшън/комедия в най-новото ни време.
С подобен сценарий и каст - никакъв шанс да върнат чара на жанра, дори и на 20%
Ако филма беше пародия можеше и да мине. Но не е и това е едната трагедия. Другата е ужасния каст и слабоумния сценарий. Толкова отблъскващо написани, изглеждащи и звучащи ансамбъл от героини на едно място, отдавна не бях виждал.
Бягайте с двеста!
-
4

28 години по-късно (28 Years Later) (2025)
https://www.imdb.com/title/tt10548174

--> Има спойлери! <--

Дани Бойл и Алекс Гарланд се завръщат със знаковия си филм, който навремето толкова много ме впечатли (и не само мен). Килиън Мърфи е изп. продуцент.
Почти три десетилетия по-късно се връщаме във вече опустошеното кралство Великобритания.
Още в началото обаче останах озадачен, че континентална Европа не е засегната. Това е абсурдно хора, няма как да мине дори и в НФ филм. Никакъв шанс подобна зараза (недай си Боже) да бъде ограничена и да остане само на един остров, особено ако този остров се казва Великобритания. Още повече, че този вирус се предава почти веднага и нямаш почти никакво време за защита. Та това са толкова много полети, кораби, фактора ла манша и т.н. и т.н. Но както и да е. Да се върна на филма.

За мен големия проблем на филма е, че нямаше особено голям смисъл. Освен в безусловната любов и преданост на един син към неговата майка. Това беше и най-голяма сила на филма. Плюс героя на Рейф Файнс и Алфата.
Иначе какво имаме? Някакви оцелели на малко островче с техните си порядки. Сушата с нейните чудовища. Един ''луд'' доктор и патрулиращи от континента. И какво? За какво се борим?
Краят на филма е скандален, хаха. Класически антиклаймакс се получи наред с дразнещия клифхенгър. И двете не са добри неща. Ако един сезон на ТВ сериал завърши с клифхенгър ще е 50 на 50 в най-добрия случай, но на мен лично няма да ми хареса. Във филм обаче е много дразнещо и меко казано нежелателно, дори и следващия филм да е готов или да е с готова премиерна дата. Обаче с този Джими (момчето от интрото) и с тази пародия на най-големия срам в историята на модерна Великобритания - 'Сър' Джими Савил за мен си вкараха голям автогол. А, нЕма смисъл! Абе направете един спиращ дъха постапокалиптичен зомби епос бе хора. Стига с тези препратки, с тази сатира. Знаем, че я можете. Още от Монти Пайтън. И не стига това, но в един постапокалиптичен филм тези изглеждащи като от Пауър Рейнджърс карикатури бяха нелепи. Дано поне няма намеци за педофилия в следващия филм, който ще излезе на 16.01.2026 г. - ''28 години по-късно: Храмът от кости''

Плюсовете:
Визуално филма беше превъзходен, а кадрите с прилива и отлива и пътя от острова до сушата сюрреалистични.
Алфата беше страховит наистина. Лудия доктор страхотно попадение (Файнс е велик), но момченцето Спайк (Алфи Уилямс) беше върха. И да, великата магия на плацентата. Майка с вируса на яростта роди здраво бебе. Това е възможно разбира се. Най-големия смях обаче (залата изригна) беше на една сцена с една снимка на един телефон... Ахахаха, няма такава пародия. Всички модерни инфлуенсърки с патешките устни да гледат непременно. Много поздрави от Спайки имате!
Джоди Комър (Killing Eve) и Арън Тейлър-Джонсън също ми допаднаха.

Хареса ми, но очаквах много повече. 28 дни и 28 седмици за мен са по-добри.
Въпреки всичко препоръчвам, най-малкото за да можем след това да дискутираме.
-
7.0 / 6.5

ХАЗАРД (H4z4rd / Hazard) (2022)
https://www.imdb.com/title/tt14683284/

И това доживях. Филм с премиера през 2022 г. да се дава у нас на кино като премиера през лятото на 2025 г.
И то беглийски филм в който се говори на нидерландски, а главните герои са араби и афроамериканци. Свят широк...

Е, черпиха ме с билет, не съм се охарчил, та ми беше леко на шията.

Действието се развива в една състезателна (тунингована) кола карана от неудачник, който обича колата си повече от всичко на света и знае наизуст всяка една уличка и светофар. Има екшън, хумор, откачени неща, тъпотии и какво ли още не.
Много странен филм. Сякаш някой студент си е правил дисертацията с него.
Абе над чертата е, ама повече от това не мога да му дам. А и има някои наистина абсурдни неща, които дърпат филма назад.
-
5.0 / 5.5

Presence (2024)
https://www.imdb.com/title/tt28249919/

Американски психологически трилър/драма. Режисьор: Стивън Содърбърг. В ролите: Луси Лиу, Крис Съливан и др.

Ужасно скучен и досаден филм и изведнъж на финала ми стовариха една тухла четворка на главата и заради това давам и шестица, иначе си беше за четворка.

Филмът разказва добре познатата ни до болка история за едно семейство, което се нанася в нова къща, след като са убедени от агентката за недвижими имоти, че домът е страхотен, но много бързо започват да усещат, че не са сами и че в къщата има... присъствие...
Тук какъвто и намек да направя ще издам нещо, така че слагам в скри текст.

   >>>>

Какво се оказа по дяволите?! Духът в къщата е бил на Тайлър?! WTF?! Не е Надя, както си мислеше Клоуи. Тази дето дойде екстрасенката намекна за това ама кой да ти следи тогава. В смисъл чух я какво казва ама си викам, бръщолеви си тази общи приказки, колкото да не заспи и да си вземе хонорара. А тя още тогава ни е разказала финала... Че при призраците времето тече различно. И минало, сегашно и бъдещо време се сливат.
Тайлър е умрял, но е бил бесен (за това е останал в къщата, неспокоен призрак с недовършен земен път), че е запознал сестра си с това психопатче серийно убийче и чрез някакъв парадокс на времето се е върнал, за да я спаси. Защото майката видя в огледалото сина си. И всичко ми се навърза. Ама възможно ли е това по дяволите?
Според мен да. Който не вярва да гледа Интерстелар.

Препоръчвам, защото ми е интересно дали ще разберете финала на филма така както аз си го изтълкувах. А мога и аз да бъркам. Доста е сложно за възприемане.
-
6

Момчето и чаплата (Kimitachi wa dô ikiru ka / The Boy and the Heron)
https://www.imdb.com/title/tt6587046/

--> Внимание, в ревюто ми има спойлери <--

Много ме е яд, че изтървах филма по кината в края на 2023 г. Но тогава за съжаление нямах толкова време за любимото ми кино. А и много бързо го насметоха, ей така мина и замина.
Е, година и половина по-късно все пак го изгледах. Дойде си му реда. Хаяо Миядзаки е на голяма почит при мен, защото ''Отнесена от духовете'', ''Принцеса Мононоке'' и ''Моят съсед Тоторо'' са ми сред най-любимите анимации.
Така че когато този легендарен творец (от когото вдъхновение и идеи са черпили някои от най-големите в Холивуд) прави 10-годишна пауза, от които цели 7 г. е посветил на този проект (чисто като заснемане филмът отнема 3 г.) и го обявява като най-личната си творба (вдъхновен от любимия си детски роман ''Как живееш?'' / ''How Do You Live?“ от 1937 г. на Гензабуро Йошино), то това епично аниме на легендарното студио Гибли няма начин да не е нещо специално в света на киното. Така че не съм изненадан и от оскара за най-добър анимационен филм, негов втори.
Любопитното тук е, че Миядзаки изрично е забранил всякаква реклама на творението си. Нито една тийзър или трейлър не вижда бял свят преди официалната премиера в Япония на 14 юли' 2023. Единствено и само е показал постер на филма по случай премиерата.

Хареса ли ми? Да, разбира се. Дали ще ми се нареди сред най-любимите ми анимации. За съжаление не. Но това изобщо не е толкова важно в случая.
Аз не знаех какво да очаквам, винаги съм се пазел от информация и не съм чел малкото ревюта тук, нито съм търсил за такива в нета. Този филм е много по-различен от тези, които цитирах. Докато го гледах все едно се потопих в света на любимия ми Харуки Мураками. Наистина не го очаквах и бях изненадан от тежкия сюреализъм. Едно е да го четеш, тогава мозъка си създава своя лична интерпретация и визия, докато тук виждаш тази на твореца и имаш рамка в която да разсъждаваш. Въпреки че всичко е твърде шантаво и така направено, че всеки да намери нещо от себе си в историята. Миядзаки, въпреки този много по-различен стил отново прокарва любимите си теми - безумието и безсмислието на войната, безусловната любов с която те даряват най-близките ти, експлоатацията на природата и на хората, неравенството и т.н.
Историята на Махито е пътешествие между съня и реалността, между реализма и магията и засяга екзистенциални теми като любовта и скръбта, осъзнаването на загубата, като точка от която няма връщане и съпричастността - както към хора, така и към заобикалящата ни природа.
Миязаки вплита грозното и красивото едновременно, докато разкрива философско послание за смъртта и живота.

Музиката на Джо Хисаиши е прекрасна и вдига допълнително нивото на естетическото качество. Рисунките няма какво да се коментират. Студио Гибли и Хаяо Миядзаки в стихията им! Ръчно рисувана анимация (не на 100% но почти всичко в нея) през 2025 г. и толкова впечатляващо изглеждаща с всичките си нюанси от палитрата на цветовете.

1943 г. В разгара на втората световна война, 11 год. Махито, губи майка си в пожар в Токио.
Той се премества с баща си на село, където грижите за него поема леля му, Нацуко. Но какви тайни крие това място и каква е тази нахална и мистериозна говореща чапла, която се явява на Махито?
Момчето се сбива със съученици, които не харесват, че е богаташко дете и в яростта си се самонаранява с камък, за да използва това като отмъщение към училището и децата, подтиквайки баща му да се разправя с тях. Въпреки че Махито отрича всичко това и казва, че не се е случило нищо... Има ли в него зрънце поквара? Това ли е търсила да види в него чаплата? Ако да, защо? Една ранна сутрин Махито вижда как леля му изчезва в гората и когато не се връща той тръгва да я търси.
Воден от сивата чапла, той се пренася в паралелен свят, в едно сюреалистично пътешествие между живота и смъртта. Свят изпълнен със странни създания като говорещи чапли, воюващи и вечно гладни пеликани, вълшебни кули, бушуващо море на душите и един мистериозен старец - създателя, който го очаква, за да му повери този свят.
Този свят води нашия герой до един кардинален вътрешен избор:
Да остане и да подреди един разпадащ се свят, но с майка му в него или да приеме, че животът е твърде крехък и да продължи напред? Все едно основният сюжет е сън - в който момчето за да оцелее и да не се изгуби завинаги трябва да приеме загубата на майка си, да се изправи срещу вътрешните си страхове и да избере реалността пред илюзията.
Махито прави своя избор! Загубата не може да бъде поправена с магия. Но нейното приемане е началото на истинското израстване и съзряване. Реалността е болезнена, но пълна с живот.
Миядзаки не предлага утеха, а мъдрост. И в несъвършеното, в неизреченото се крие същността и красотата на този филм.

Препоръчвам.
-
7

М3ГАН 2.0 (M3GAN 2.0) (2025)
https://www.imdb.com/title/tt26342662

Първият филм ми хареса и доколкото си спомням му дадох добра оценка (мисля, че беше 7). Филмът се превърна в неочакван хит с около $200 млн. световен приход при скромен бюджет.
И сега 3 години по-късно това ли трябваше да гледам?
Евтин филм, ужасни специални ефекти, много слаба актьорска игра, много дразнещ главен герой (Джема), предвидим във всичките си ''обрати'' и клише до клише. А когато един комерсиален филм започне да ми чете фалшив морал, направо ми призлява.
Ефектите са посредствени (особено за 2025), драмата е изкуствена, а героите - карикатурни.
Финалната схватка между двата женски робота е пародия на класиката ''Терминатор 2: Денят на страшния съд.''

Големия проблем за мен е, че авторите на филма не знаят какво искат. Хорър ли е това, сатира, драма или екшън за деца? Опитват се да надградят първата част, но не с дълбочина, а с… повече ‘блясък’ който да отвлича вниманието, а с този технологичен морализъм ме изгубиха окончателно.
От два стола падат на земята. Какъв е смисълът да правиш филм за убиец-робот и да НЕ показваш убийствата? Ужасът е стерилизиран, а атмосферата - силно приглушена.
Филмът иска да е нео техно-екшън 2.0 + хорър, но реално е един скучен семеен трилър с роботче, което подсказва, че Universal/Blumhouse са натиснали педала на комерсиалността, за да привлекат младежката публика - но така губят ядрото на жанра.

Меган 2.0 е като зле написан ъпдейт - уж нова версия, ама с повече бъгове. Няма идентичност, няма целенасоченост, само претенции и неуспешен опит да повтаря добре познати стари трикове.

Голямо разочарование. Ако сте харесали първия филм, този е по-вероятно да ви разочарова, така че спокойно може и да го пропуснете.
-
4

F1: Филмът (F1: The Movie) (2025)
https://www.imdb.com/title/tt16311594

Знаех си, че Джери Брукхаймър и Джоузеф Косински няма как да направят слаб филм. Това е просто поредната Мисия невъзможна...
Отидох с ниски очаквания - голяма грешка!
Този филм ме върна в златната епоха на екшън блокбастърите - 90-те години.
Топ Гън, но за коли.
2 часа и 30 минути ми минаха ей така за един миг. Като за колко секунди един болид от Формула 1 ще вдигне от 0 до 100 км/ч.
Актьорският състав (всеки до един, а Брад Пит е просто невероятен), диалозите и химията между героите ми харесаха много. Филнът има сърце и душа!
Диалозите и интеракцията между героите, музиката на легендарния Ханс Цимер (смесва адреналин с емоция, така че се ''чува шумът на двигателя и пулсът на героя'') и операторската работа са просто върха.
Визуално продукцията е размазваща. Атмосферата те кара да искаш да си на пистата. Възбужда сетивата по един първичен начин. Буквално усещаш вибрацията на гуми и душата на спорта.
Специалните визуални ефекти са на оскарово ниво. Почти целия филм е само практически ефекти, така че смятайте за какво ниво говорим. Заснемането със специално изградения болид от 'Apple' и 'Mercedes', с реални кадри от гран при уикендите, вкарва зрителя вътре в екшъна по един неповторим начин. Това прави филмът уникален, а не просто скъп и напудрен CGI-екшън.

Във филма камео участие имат Люис Хамилтън (който е и продуцент), Макс Верстапен, Шарл Льоклер и други звезди от Формула 1.

Филмът ляга на реални исторически събития, но самата история и героите в нея са художествена измислица.

Има ли минуси? Има, но не са съществени, а и това което исках от този филм го получих.
Сценарият куцаше на моменти. Антагониста във филма беше прекалено анимационно направен. В реалността нещата са в сивата зона. Това стоеше като грозна кръпка.
Твърде много удобни/лесни решения, а някои речи са втръснали мотивационни клишета.
Също така имаше много свободни съчинения относно правилата на Формула 1. Никакъв шанс в реалната Формула 1 да оставят пилот като Сони Хейс да се вихри безнаказано. Имаше поне 5 абсолютно нереални решения.

НО - самата история, начинът, по който Брад Пит изпълва екрана, романсът му с героинята на страхотната Кери Кондън, невероятните гонки и ъгъла на камерата - все едно ти зрителя си в болида и караш с +300 км/ч. компенсират всичко негативно.
Един от филмите на годината и не само.

И все пак ''Rush'' на Рон Хауърд остава по-добрия филм от двата.

Препоръчвам за задължително гледане на голям екран. Никакъв шанс да усетите тръпката на малкия монитор вкъщи.
-
8

Джурасик свят: Прераждане (Jurassic World Rebirth) (2025)
https://www.imdb.com/title/tt31036941

С противоречиви чувства излязох от киното след седмия филм от поредицата. Определено е над чертата - става за гледане, дори бих казал, че си заслужава гледането на голям екран. Но въпреки добрите визуални ефекти и няколко запомнящи се персонажа, историята куца, а по-голямата част от актьорския състав не успява да изпъкне.

32 години по-късно - какви тайни още крие InGen?

Действието се развива 5 г. след събитията в "Джурасик свят: Господство" (Jurassic World: Dominion, 2022), когато динозаврите вече свободно обикаляха света. Климатичните условия се оказват смъртоносни за тях - повечето видове не успяват да се адаптират и масово измират. Хората също вече са се наситили - динозаврите не представляват интерес, нито страх, нито възхищение.

Оцелели има само на изолирана група екваториални острови, където климатът наподобява този от мезозоя. Един от тези острови, Сейнт-Хъбърт, се оказва най-лошият възможен - именно там корпорацията ИнДжен тайно е извършвала генетични експерименти, създавайки нови хибриди - плод на генетична модификация.
Разбира се тези отдалечени острови (името на острова е измислено специално за филма - Сейнт-Хъбърт, близо до Френска Гвиана - до Екватора в Атлантическия океан) са абсолютно забранени за хората.
Едните отиват там с умисъл, но под радарите - тази мисия все едно не се е състояла, а другите случайно, след като едно околосветското пътешествие едва не се превръща в трагедия след атаката на огромен морски бозайник.

И така, случайно или не, героите ни се озовават точно там…

D‑Rex, мутанти, герои

В интрото на филма виждаме какво се случва на острова през 1993 г., когато ужасяващият D-Rex (Distortus Rex ~ Doomsday Rex) - мутант, кръстоска между Т-Рекс и Пришълецът, бива случайно освободен след нелепо инцидентче с... опаковка от барче Сникърс, която блокира електрическата система на съоръжението през 1993 г. (маркетингът е навсякъде )

Основната интрига е свързана с безскрупулна корпорация, ръководена от алчния бизнесмен Мартин Кребс (Рупърт Френд - не, това не е Орландо Блум ). Целта му е да добие животоспасяваща кръв от три гигантски динозавъра - по един представител от сушата, въздуха и морето - за създаване на лекарство за сърдечни заболявания, достъпно само за най-богатите. Кръвта от мъртъв индивид обаче не върши работа - трябва да извлекат пробата, докато са живи.
За това той наема елитен отряд, съставен от бивши военни 'мада-фака' пехотинци - Скарлет Йохансон и Махершала Али + колеги пушечно месо, а към тях се присъединява задължителният учен-идеалист (Джонатан Бейли), влюбен в природата, динозаврите и чистата наука.
Паралелно с това, няма как да минем и без "случайното семейство", попаднало на острова по нещастно стечение на обстоятелствата: баща хипи тръгнал с двете си дъщери на околосветско плаване (едната съвсем малка), а голямата - довлякла мързеливото си гадже (кой гений на мисълта измисли всичко това?).

Плюсове

Визуално филмът е много добър.
Екшън сцените бяха много добри.
Спящият Т-Рекс беше просто гледка - 'един път'
'Морското чудовище' и летящият гигантски хищник (с размерите на F-16) бяха много зрелищни.
Героите на Скарлет и Махершала + малкото момиченце и нейният домашен любимец - бебе видоизменен 'трицератопс' - едно от малкото истински емоционални ядра в сюжета на филма.

Минуси

Всички останали герои извън изброените горе.
Сценарият - пълен с клишета и дупки.
Диалозите са слаби и предвидими.
Повтарящият се до болка се модел от предните трилогии - 'Парк' и 'Свят.'
Прословутият Д-Рекс по-скоро не ми хареса. Въпреки ужасяващия си дизайн, е прекалено ''извънземен“
Имаме едни гадни Мутадони (кръстоска между велосираптор и птеранодон), които не се доближават до чара и ужасяващото присъствие на оригиналните велосираптори от предните филми.
Опаковката от Сникърса, която блокира електрическата система беше толкова нелепа сцена, че съм безмълвен.

В заключение,
''Джурасик свят: Прераждане'' е визуално пиршество и носи своите моменти на тръпка, страх и носталгия към старото. Ако сте голям фен на динозаврите и поредицата, по-скоро ще ви хареса, но не очаквайте нещо дълбоко или оригинално като сюжет, диалози и съспенс.
Филмът заслужава да се гледа на голям екран, но не оставя трайна емоционална следа. Лесно забравим е.
Няма я душата на първите филми, липсва ми тихият ужас от неизвестното, няма ги и тези харизматични герои.
-
6

Ромео е Жулиета (Romeo è Giulietta / Romeo is Juliet) (2024)
Romeo è Giulietta
https://www.imdb.com/title/tt30811313/

Ех, тези италианци. Така да ги харесвам. И толкова хубаво и сърдечно кино правят.
Филмът е лека комедия/романтика и разказва за велик театрален режисьор, който ще се сбогува с публиката поставяйки на сцената, емблематичната пиеса на Шекспир, ''Ромео и Жулиета.''
Режисьорът е много капризен по време на кастингите и непрекъснато обижда и брутално унизява явилите се различните роли. Уволнява и гримьорката, която е наистина добра и даваща всичко от себе си.
Той харесва главната героиня във филма, за ролята на Жулиета, но тя идва с тъмно минало и е отхвърлена. Така тя решава да си отмъсти на скандалния режисьор от свое име и всички останали и да го изложи пред публика и критика. С помощта на вездесъщата гримьорка, тя се дегизира, като Ромео и се яви на кастинг за ролята...
Следват куп забавни моменти. Допадна ми. Много лек и приятен, летен филм.
Препоръчвам.
-
7

Супермен (Superman) (2025)
https://www.imdb.com/title/tt5950044

С големи очаквания отидох да гледам един от най-любимите си супергерои. За съжаление излязох от салона не напълно задоволен.
Със сигурност новият Супермен е добър филм, но не мисля, че ще се помни дълго или, че ще скъси изоставането на ДиСи от Марвел.
Джеймс Гън се е заел с твърде много неща само за 2 часа време и по-скоро не е направил филм за Супермен, а за новата си Вселена. А пък аз исках да видя точно обратното. Да гледам един филм основно фокусиран върху Супермен, а не да бъде използван, за да се 'билдва' новата филмова вселена на ДиСи.

--> следват спойлери <--

Плюсове:
Много е близък до комикса и до оригиналния филм с Кристофър Рийвс.
Дейвид Коренсует и особено Рейчъл Броснахан като Супермен и Лоис са отлични попадения. Добри актьори са, но специално за Дейвид, Гън носи вината, че някои неща не се получават. Проблемът не е в актьора.
Генерално Дейвид като Супермен ми хареса, но въпреки всичко го слагам след Хенри Кавил и Кристофър Рийвс, просто защото ми се иска Супермен да е по-мъжествен.
Еди Гатеги, като М-р Терифик е страхотен.
Появата на Мили Алкът (по-добрата Ренира Таргариен), като бъдещата Супергърл беше 10 от 10.
Кучето е много сладко и е много добра хрумка. Оказа се, че е на Супергърлата.
Най-накрая да видим един класически комиксов злодей така както е създаден в началото и оригинал - да бъде зъл и да няма за какво да го харесаме. Визирам Лекс Лутър.
Нейтън Филиън като Зеленият фенер също е добро каст попадение
Рик Флаг (Франк Грило) и Пийсмейкъра (Джон Сина)

Минуси:
Добра идея да върнат образа на Лекс Лутър като 100%-ов злодей, но не ми хареса изпълнението на Никълъс Холт. Нито от Супермен лъхаше на Човек от стомана, нито Лекс Лутър можеше да респектира някого. Дори и с интелекта си.
Твърде много странични герои. Не и беше тук мястото на 'Лигата на справедливостта' Намерили са добри актьори и ролите им се получават (без ‘Хоукгърл’), но не ми хареса как 1/3 от филма е с тях, въпреки отличното попадение с М-р Терифик.
Твърде много Джими... А какво намираха жените в него ми остана една мистерия.
Лутър и помощниците му бяха по-скоро дразнещи. В анимационен филм стои добре, във филм не особено.
Да, знам наизуст историята на Супермен и все пак това ти е 'рибут' и 'ново начало' Не може с едни начални надписи да разкажеш почти всичко. Ами ако има хора, който не са гледали нито старите филми, нито сериала, какво правим? Някои се радват, че всичко това е прескочено. Разбирам ги. Но на мен лично не ми хареса.
Филмът беше на много места едновременно. Едни 20 минути повече щяха да помогнат, а не да навредят. Въпреки това е монтиран добре и това помага много на филма, иначе щеше да крушира.

Препоръчвам за гледане на голям екран.
-
7.0 / 6.5

Второ действие (Le deuxième acte / The Second Act) (2024)
https://www.imdb.com/title/tt30784256/

Френска черна комедия и пародия на Кантен Дюпьо.
Арт филм, част от официалната селекция на Кан. С този филм се открива фестивала през 2024 г.

Филмът е една огромна метафора за илюзията на киното и неговата социална роля.
Филмът пародира всичко. Самото кино и неговата важност, както и значимостта на актьорите и тяхната професия. Иронизират се и социалните порядки, 'MeToo' движението и т.н.
Основното е символика за чупенето на четвъртата стена. Разрушаването на четвъртата стена позволява да се вгледаме в дълбочина в измисления свят на героя и да повярваме, че всичко, което се случва, е реалност.
Реалността е реалност. Точка.
Това е филм във филма във филма... Или мета филм. Главния режисьор всъщност не е човек, а изкуствен интелект и дори той самия се шегува със себе си и своите алгоритми.
Целият филм е сцена и героите непрекъснато влизат и излизат от роля.
Реалността, която изживяваме както в киното, така и извън него, е една и съща, въпреки нивата на измама и ролева игра, които влагаме в нея. Всичко е една неразкъсана нишка от преживявания, като безкрайната релса (временната писта, която позволява на камерата да се движи плавно по време на снимачния процес) в края на филма. Да, хораааа, краят на филма е влудяващ! Може би 5 минути дават тази несекваща релса в пълен мащаб и аз направо полудях, сетивата ми се обостриха. Кога по дяволите ще свърши???

Твърде кратък филм всъщност. Изпъстрен със страшно много приказки и микроситуации, буквално няма и секунда спокойствие и тишина.
Цялата философия за сливането или обръщането на реалността и фикцията в едно кълбо от емоции и живот - това е историята. Класически абсурдистки филм на майстора на жанра, Кантен Дюпьо.

Става! Но генерално не оправда високите претенции според мен. Твърде вероятно е повечето хора да не го разберат и харесат. Понякога френската претенциозност идва малко в повече...
-
6.0 / 5.5

Смърфове (Smurfs) (2025)
https://www.imdb.com/title/tt18069420

Абсолютно безсмислено продължение на смърфовете осем години по-късно. Всъщност да си бяха останали с двата филма от 2011 и 2013 г. щеше да е най-добре.
Нелеп сценарий, дразнещ през по-голямата част от филма. Много излишни неща, дразнещи второстепенни герои.
Едвам го изтраях.
Не препоръчвам.
-
3


Знам какво направи миналото лято (I Know What You Did Last Summer) (2025)
https://www.imdb.com/title/tt4045450

Още една гавра с класика в хорър жанра. Холивуд не спира да се излага, като скапват 90% от старите класики през последните 10/15 години. И не визирам само хорър жанра.
Оригиналният филм от 1997 г. е емблематичен не само за жанра. Той и Писък (бих казал и Градски легенди, но на по-сериозна дистанция от тях) белязаха цяло поколение и върнаха славата на жанра.
Този филм няма нищо общо с чара на старите. Нито сценария, нито диалозите, нито актьорите са на ниво.
Абсолютно нищо не работи. Да не казвам, че се сетих кой е убиецът още в началото и за мен нямаше никакъв съспенс. Да добавя, че Фреди Принц-мл и Дженифър Лав Хюит на нищо не приличат. Единственият плюс е камео участието на моята вечна любимка - Бъфи (Сара Мишел Гелар).
Не препоръчвам.
-
4

Все още има утре (C'è ancora domani / There's Still Tomorrow) (2023)
https://www.imdb.com/title/tt21800162/

Гледах го в Одеон.

Ах, тези италианци!
Не искам да се повтарям, но да - изпреварили са конкуренцията с няколко обиколки...
Разбира се, че го препоръчвам за гледане, особено на всички жени, защото този филм е най-вече за тях.

Дебют като режисьор на Паола Кортелези, която е част от екипа сценаристи и изпълнява главната роля. И какъв дебют само! Този филм се превърна в най-касовия хит в Италия за 2023 година, като постави още няколко рекорда:
топ 10 за всички времена като боксофис ; 5-то място за всички времена сред италианските филми ; най-гледаният черно-бял филм в италианската история ; най-гледаният филм, режисиран от жена. Над 6 млн. италианци отидоха по кината, за да видят тази сатира по реални исторически събития след края на Втората световна война.

Накратко:
В дълбокия и горещ юг, филмът разказва историята на Делия (Паола Кортелези), която е многодетна майка и съпруга на тираничен, малтретиращ я мъж. Заради това, че не дръзва да се опълчи на съпруга си, тя не е уважавана дори от децата си. Опитвайки се да избяга от патриархата в италианското следвоенно общество, Делия замисля акт на бунт срещу него, след като пристига едно мистериозно писмо...

Филмът е много силен. С прекрасни актьори и изключително автентичен. Малко е хиперболизиран, което на моменти дразни, но всичко това е нарочно показано така, за да има още по-голям ефект финалната арка.

--> до края на ревюто следват спойлери <--
Четене на своя отговорност!

Финалът на филма е изключителен, защото предлага един страхотен и неочакван плот туист. А както знаете - това са онези ''дребни'' удоволствия, заради които обожавам киното.
Аз (а вероятно и цялата публика) очаквах Делия да избяга от мъжа си, поемайки към богатия север - посоката, в която заминава и бившата и голяма любов, за да търси по-добре платена работа. Една истинска, но изгубена любов, която не получава щастлив край. Двамата се засичат на улицата няколко пъти, с копнеж в очите - по нещо отдавна отминало и вече невъзможно...

Делия дори пише няколко (явно прощални) писма и оставя плик с пари на голямата си дъщеря, за да продължи ученето си и да има по-различен живот. Облича най-хубавата си рокля, гримира се и скришом тръгва към…?
Не - не към гарата!
А към… избирателната секция!

Всичко това е нарочно поставено така, че да заблуди зрителя. Аз обаче през цялото време си казвах, че това няма как да се случи - за Бога, тази жена даваше живота си за децата си. Да ги изостави би било не просто изненадващо, а направо абсурдно. И какво послание щеше да бъде това?

Оказва се, че Делия отива да гласува.
Да - чак във финала разбираме, че действието се развива през 1946 година, когато жените в Италия получават за първи път правото си да упражнят своя глас - едно конституционно и изконно право. Един исторически акт, който променя не само техния живот, но и този на цялата нация.

Когато мъжът и разбира това, побеснява и тръгва да я гони. Във финалната сцена я настига и тъкмо да замахне, за да я удари… и се спира. Срещу него вече не стои покорната жена. Срещу него стои една нова жена. Променена. Силна. Решена никога повече да не мълчи.
Погледът и го пронизва. Той се стъписва. Свежда очи. Сваля ръка. Подвива опашка.
А около тях стоят десетки други - горди, силни, независими жени.
И вече има утре.
-
7.5

Прекрасни дни (Perfect Days) (2023)
https://www.imdb.com/title/tt27503384/

драма / психологическа драма ; Япония / Германия
Оскар' 2024 - Номинация за най-добър чуждоезичен филм
Номинация за златната палма в Кан
Кан' 2023 - най-добър актьор: Коджи Якушо
Режисьор: Вим Вендерс
Сценарий: Вим Вендерс и Такума Такасаки

Гледах го в Люмиер.
Много хубав филм, но веднага предупреждавам, че не е за всеки.

Този филм е като 'Хайку на киноезик'
По един удивителен начин Вим Вендерс е пресъздал японската душевност и минимализъм.
Филмът със сигурност ще се оцени от хора чувствителни към тишината и меланхолията, защото лентата е една своеобразна медитация и действа като терапия - оценявайки малките жестове в живота и красотата в рутината около нас.

Невероятният Коджи Якушо играе Хираяма - чистач на тоалетни в забързания и шумен Токио. За него обаче времето тече по различен начин... Хираяма се събужда в малкото си жилище, слуша касетки с музика от 60-те и 70-те (лично избрана от Вендерс) прави снимки на сенки и листа, обядва сам, усмихва се на слънцето.
И това, което изглежда като една монотонна рутина, се превръща в истинска поезия.
Изключителна игра на Якушо! Думите са излишни - всичко е изписано на лицето му...
Финалната сцена и неговият катарзис са за Оскар - когато цялата радост от живота е изписана на лицето му, без това да засенчва напълно скритата житейска болка - всичко събрано само в един кадър! Изключително!

Какво казва самият Вим Вендерс:
''Тайната на грънчаря е, че всеки път започва отначало. Същото се отнася за нашия герой, Хираяма. Всеки ден той започва отначало. Не мисли как го е направил вчера или как ще го направи утре. Винаги го прави на момента. Това е още една от тайните на грънчаря, който придава различна красота на всяко повторение.“

Филмът не разказва просто една история, а те кара да почувстваш живота и неговата красота в най-обикновените и малки неща, които болшинството от хората пропускат покрай тях, претоварени от купищата проблеми и вглъбени в множеството си ежедневни цели.
И ние като зрители проследяваме един обикновен ден от живота на Хираяма, но постепенно опознаваме и него и неговото минало без да е необходимо да ни се показва подробно. Вендерс просто вкарва в действие един досаден негов колега (пълен антипод на Хираяма), племенницата и сестра му и това е достатъчно. Няма нужда от повече.

Изводите от филма:
Достойнството може да се крие в най-простичките неща от живота. И щастието не винаги е във великите постижения, а в това да посрещаш слънцето с усмивка и отворена душа, да слушаш любимата си музика в касетофона, да посадиш дърво, да извършиш добро с дребен и непоискан жест към непознат човек и т.н.

На мен ми се искаше да има малко повече диалози и малко повече философия, но пък имаше опасност да стане прекалено претенциозен, а границата е много тънка.

Препоръчвам!
-
8.0 / 8.5

Eden (2024)
https://www.imdb.com/title/tt23149780/

Добър филм, хареса ми.
Разбира се, можеше да се желае повече, защото темата е сериозна и според мен Рон Хауърд пропуска златен шанс за нещо много по-значимо от това да отбиеш 2 часа в размисли и малко напрежение.

Филмът е вдъхновен от действителни събития и може да се опише като 'Островът, който разкрива човешката природа.'
Действието се развива основно през 1933 г. на о-в Флореана в Галапагоските острови.
Актьорският състав е много силен: Джъд Лоу, Даниел Брюл, Сидни Суини, Ана де Армас, Ванеса Кърби и др.
В много отношения лентата напомняше на любимото ми риалити предаване - Сървайвър. Освен оцеляване в дивото, имаше и сблъсъци на характери и гледни точки за живота, а крайният резултат - накрая ще оцелее само един!

В основата на историята е д-р Фридрих Ритер (Джъд Лоу) и партньорката му Дора Страуч (Ванеса Кърби), които бягат от Германия, обзета от материализъм и политически бури между двете световни войни. Те се установяват на отдалечения остров с цел да започнат утопичен експеримент - Ритер иска да публикува философски трактат, който да излекува болния свят и той да се рестартира. Дора - със стремежа си да излекува множествената си склероза чрез медитация и липсата на стрес.
Тяхната утопична идилия е нарушена, когато пристига семейството Витмер (Даниел Брюл и Сидни Суини), дошли тук вдъхновени от бележките на д-р Ритер в немския печат. Те имат син болен от туберкулоза и смятат, че това е идеалното място, където той да се излекува от коварната болест. Скоро след тях пристига и ''баронеса'' Елоиз (Ана де Армас) с цяла свита, амбицирана да превърне острова в луксозен курорт, като построи хотел.

За мен Сидни Суини и Ана де Армас изнасят филма и засенчват иначе великите и любими ми, Джъд Лоу и Даниел Брюл.

Музиката на Ханс Цимер и кинематографията са впечатляващи. Все едно гледах скъп документален филм. Толкова изпипан беше всеки един детайл.

В крайна сметка когато толкова много различни хора се съберат на едно сурово място, където няма естествен водоизточник и храната е кът, а глутница диви кучета ги дебнат, то сблъсъкът е неизбежен.
Кой ще надделее? Интелигентният нихилист д-р Ритер, алчната, амбициозна и манипулативна Елоиз или символът на нормалността в тази лудост, Маргарет Витмер. А има ли нещо по-опасно от една майка, готова на всичко, за да защити своите деца? Дори кучетата не посмяха да нападнат...

Минусите на филма са, че не успява да достигне до тази дълбочина, която е необходима при подобен сценарий и амбиции. Доста е разпокъсан на моменти. И най-важното - не успя да разгърне философската си амбиция. За сметка на това от един момент нататък се върнахме към най-старите истини - гладът, моето и твоето (ако съседът има повече, това дразни), в природата оцелява най-силният и приспособимият.

Ако този филм може да се приравни с някакъв официален експеримент за човечеството - то ние сме обречени!
Изобщо мръднали ли сме напред в развитието или ще се повтаря един и същ модел до безкрай?
Демокрация - фашизъм/диктатура - война и отново и отново.
-
7

Ама Джуд Лоу наистина ли се води Джъд в България? :о

Джуд Белингам, НО Джъд Лоу!

Явно много си го обичаме Ъто ние българите обаче. Къде с право, къде без, си го бичим както ни дойде.

Джим Къриър, Аштън Къчър...

50 на 50 е у нас.
За мен си е Джъд.

Опасни зверове (Dangerous Animals) (2025)
https://www.imdb.com/title/tt32299316/

Копродукция между Австралия, Канада и САЩ.
Някакъв евтин микс между Челюсти и Нос Страх.
Действието се развива в Австралия и разказва за някакъв психопат, който отвлича момичета, за да ги снима след това как биват изядени живи от акули в морето.
Сценарият е горе-долу, диалозите са лоши. Каста е добър. Особено момичето и момчето. И каква химия само има между тях. Сцените с акулите не са на необходимото ниво, но напрежение и обрати има.
Става.
-
6.5 / 6.0


Ice Road: Vengeance (2025)
https://www.imdb.com/title/tt27621210/

Ох, не знам какво му става на един от моите вечни любимци, Лиъм Нийсън, но втори пореден много слаб филм след Absolution, който беше негледаем.
Този филм е нещо като продължение на оригинала от 2021 г. (впрочем добър екшън), където се запознахме с най-опасният шофьор и автомонтьор в света - ирландецът, Майк МакКан.
Уви, нищо общо. Този път действието се развива в Катманду и Хималаите.
Изключително малоумен сценарий, лоша актьорска игра, пародийни екшън сцени (само да уточня, че това не е пародия), смешни и евтини визуални ефекти на зелен екран и т.н. и т.н.
От уважение към неповторимият Куай-Гон Джин давам една единичка плюс, за да не е четворка.
-
5

Дреме ми на мен. Те пък чужденците се скъсват да ни произнасят правилно имената.

Химера (La Chimera) (2023)
https://www.imdb.com/title/tt14561712

Гледах го в Люмиер.
И с него приключих списъка си от италиански арт заглавия, част от селекциите в Кан през последните години. Вече съм изгледал всичките заглавия, които са имали кинопоказ у нас.

Действието във филма се развива в Тоскана през 80-те години на ХХ век.В него всеки има своя химера - нещо, което се опитва да постигне, но никога не успява да осъществи. За групата на томбаролите - крадци на вещи от древни гробници и археологически ценности на 'Етруските,' химера означава избавление от работата и мечта за лесно забогатяване. За Артур (главният герой) химерата прилича на жената, която е изгубил - Бениамина. Неговата голяма любов. Той има дарбата, да открива ценностите под земята.
В едно изпълнено с приключения пътешествие между живите и мъртвите, между горите и градовете, между шумните празници и уединението се преплитат съдбите на героите, всеки от които преследва своята химера.

Химера е силно абстрактен филм, който изисква търпение и се носи повече на атмосфера и метафори, отколкото на ясна наративна структура. Сценарият не развива достатъчно емоционалната връзка с героите или "химерата" на Артур.
Освен Артур и Италия, останалите герои изобщо не бяха развити добре и стояха абсурдно.

Краят на филма е може би най-интересното нещо в него. И най-сложното за възприемане и обяснение.
Даже след краят му поспорих с двама зрители. То бяхме общо 5 човека в салона.
Спойлер ; не четете, защото се отнася за финала на филма:
===>
Класически двусмислен финал, оставен на личната интерпретация на негово височество - зрителя.
Аличе Рорвахер умишлено оставя финала такъв. В интервюта тя споменава, че иска публиката да 'преживее 'смъртта като част от цикъла на живота, без ясна граница.
Аз сам за себе си обаче съм категоричен - Артур умря затрупан в тунела. Така го разбрах и усетих. Той можеше да остане с Италия и децата, но реши да търси своята химера и намери гибелта си.
А защо 'Химера?' Ами ето ви двойното значение на думата в самия филм:
В митологията химера е несъществуващо, фантастично създание - символ на непостижимото!
В археологията, която практикува Артур това е името на етруски артефакти (бронзовите статуетки да речем), които той намира.
Любовта като химера? Бенямина е неговата лична химера - призрачната фигура, която го преследва. Той копае в земята не само за съкровища, но и в опит да върне част от нея. Дори да се съедини с нейния дух. За това е и онази плашеща сцена, в която той дори легна в нейния гроб, което подчертава обсебеността му по нея.
Ако приемем, че Артур умира в тунела, неговата "химера" най-после се реализира - той се събира с Бенямина в смъртта. Оттам и сюрреалистичното "спасяване" - то е по-скоро преход към вечността!
НО тук започват полемиките. Реално в края на филма има 'щастлив край' Италия спасява Артур и двамата се прегръщат. НО, за мен това е подвеждащо. Той 'бяга' от нея и до последно си търси Бенямина. Той няма да е щастлив с нея, защото тя не е неговата химера. И как го намери Италия? Откъде ще знае къде е? Тя няма дарба. И го намери с едно конче, което се скъса. Първо да вземем името на героинята, Италия. То не е случайно... Кончето, което се скъсва, децата, бягството през отворения тунел - всичко това са символи на самата Италия: хаотична, жива и противоречива. Артур цял живот копае нейната земя, осквернява я, търсейки отговори. Логично е тя да бъде последният му "спасител" - в случая по-точно определение е - проводник към смъртта!
И още нещо. Ако се беше появила Бенямина и тя го бе спасила, то очевидно краят нямаше да е двусмислен, тъй като ние знаем, че тя е мъртва и ако се появи, значи това е нейният призрак и автоматично ще приемем, че Артур умира. И друго. Бенямина не може да се яви, защото това би означавало, че Артур наистина я е намерил. А цялата идея на филма според мен е, че химерата (любовта и миналото) е неуловима. Италия, от друга страна, е тук и сега - тя е хаосът, който го поглъща, за да го освободи от битието.
Скъсаното конче е абсурден финал. То всъщност е символ на невъзможното бягство. Един страхотен режисьорски трик на Рорвахер.
Смъртта на Артур не е представена, като драматичен финал, а като естествена шега - точно като в италианските народни приказки, където героите често се превръщат в камъни или дървета. Артур не "умира", а се превръща в част от мита...
Наистина уникален за мен финал и само заради него давам тази добра оценка, иначе щях да го окастря доста.
<===
Край на спойлера!

Хубаво е да се види, но е поредния сложен за осмисляне филм. Има много метафори и е за по-отбрана публика, ако мога така да се изразя и не гарантирам, че ще се хареса. На мен лично ми допадна, но не бих го повторил. От поредицата топ италиански заглавия през последните години, този го нареждам по-назад. За такива филми обичам да казвам, че са с голям потенциал, но не са изпълнени толкова добре за претенциите и остава усещането за пропуснат шанс.
-
7.0 / 6.5