В момента чета Wuthering Heights на Емили Бронте. После почвам Jane Eyre на Шарлот Бронте. Много харесвам и филма със Шарлот Гейнсбъръ!

Аз пък здравата се набутах с Томичукалата да ми бъде първото четиво на чужд език, което да чета. Макар да съм в началото, книгата ми е изключително досадна, да не говорим за дребния шрифт, за който е необходима лупа, а и картинката става пълна като добавим и факта, че е близо 700 страници(да, със същия този дребен шрифт). Става ли по-интересна по-нататък или си е цялата мудна и досадна? Едвам я издържам и се чудя дали да не я заменя с Triple на Кен Фолет. Хем е по-кратка(400 и нещо страници), хем шрифтът е по-едър, а и да се надяваме, че няма да е такава досада. Книгата не е преведена на български, затова давам оригиналното заглавие.

Last Tango In Paris. На Робърт Алей! Кратка, но ясна!

Като не върви я оставяй Аз си я харесвам и не ми е досадна, но всеки харесва различни неща :)

Може и да е заради самото начало. Примерно Романът на Лизи също ме нервираше в продължение на 150 страници, но после книгата пое в друга посока и започна да ми хареса. Като цяло книгите на Кинг започват мудно и тромаво, а после се оправят. Единствената му книга, която от началото до края не можа да ме грабне, е Колорадеца. Трагедия в три действия на Агата Кристи също ми започна много трудно. Пък и щом книги като Гордост и предразсъдъци на Джейнс Остин и Сам срещу всички на Алън Тръстман не успяха да ме накарат да ги захвърля, и тази няма да успее. Пък и чета други мнения, че първата третина се чете доста трудно, но после се оправя, така че ще бъда търпелива.
Първата среща с Колийн Маккълоу изглежда ще е неуспешна. Колкото и да харесвам серийните убийци, Колекционерът на пеперуди просто ми е скучна и безинтересна. Може би по-нататък ще опитам с някой от историческите и романи, но Птиците умират сами няма да си го причиня.

Вкусове всякакви - "Птиците умират сами" е една от любимите ми книги

Казвам ти за пореден път, много изпускаш, книгата е уникална

Може би по-нататък ще опитам с някой от историческите и романи, но Птиците умират сами няма да си го причиня.

Много тежка книга, като малък съм я чел, и минисериала съм гледал, които са различни. За нищо на света не бих я чел сега, а и просто на друга тематика съм. Освен това за да четеш подобни саги трябва да имаш много свободно време. Баба ми беше голям фен на The Thorn Birds.

А аз ти го казвам за пореден път: такива истории не са ми по вкуса. То и Гордост и предразсъдъци на Джейн Остин все я хвалят наляво и надясно, но аз не можах да я харесам и едва ли не се опарих като я прочетох. Venabili го е казала най-добре: всеки харесва различни неща.
Сега видях нещо странно: има романи, в които главен герой е Артър Конан Дойл Авторът е Марк Фрост. Някой чел ли ги е и ако да, стават ли за четене?

Ха, тъкмо я чета в момента. Не е лоша, като се има предвид, че е написана от жена.

Прочетох я най-после и аз тази книга. Наистина е много добра, историите са интересни (ти коя не знаеше, аз имах 3 непознати - едната е доста учудващо, че не я знам, тая за Динамо-Звезда, другите са за Гретна и за Джими Глас) и са увлекателно разказани.

Единствените ми забележки са, че на моменти прекалява с патетиката и с художествената измислица (примерно е малко странно да описва детайлно какъв точно ремонт е щял да прави Рихард Мьолер-Нилсен и какво уиски си е сипал когато са му се обадили, че Дания отива на европейското), ама това е въпрос на стил и предпочитания, не е точно забележка. Другото обаче е наистина странно през 2015 г. когато всичко е в интернет - в подробното му описание на дузпите на Франция-Бразилия има доста сериозна фактологическа неточност. Не че го разбрах веднага, ама естествено след като прочетох историята веднага си пуснах да изгледам събитията и се оказа, че има голяма неточност. Струва ми се невероятно да не е прегледал внимателно клиповете преди да ги опише?

Иначе като цяло определено я препоръчвам на всеки, а и смятам, че това е книга, която може да запали деца по футбола, както книгите, които ние четяхме като малки и обсъждахме по-горе.

Горещо препоръчвам една уникална книга: Юнас Юнасон - Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна. Супер оригинална, забавна, лека за четене, изобщо нищо лошо не се сещам, което може да се каже за нея. Със сигурност една от най-добрите нови книги, които съм чел от много години насам.

http://www.colibri.bg/knigi/823/yunas-yunason-stogodishniqt-starec-kojto-skochi-prez-prozoreca-i-izchezna

Има чудесен филм по книгата :)

Не съм го гледал, ама ми казаха, че всъщност доста се различавал от книгата, дори и като фактология. Иначе самият стил на Юнасон е уникален, заслужава си да го прочетеш въпреки че си гледал филма.

Ти му виж и втората на Юнас - Неграмотното момиче, което можеше да смята. Наистина е много завладяващ писател.

Да да, естествено, в списъка ми е, определено ще си я взема.

Моето скромно мнение за книгите на Юнасон е, че са плоски и кухи, ако е възможно да са и двете наведъж . И двете книги обаче не съм прочела до края, така че оценката ми не е меродавна. Дразни ме стилът на писане, но това май си е мой проблем - скандинавската литература нещо не ми понася.

Иначе тази година много ме впечатли 'Капут' на Курцио Малапарте и се запалих по книгите на Карл Сейгън за космоса - сигурно някои от вас са гледали телевизионната му поредица 'Космос'. Пише много достъпно и увлекателно, направо изпитвах детско въодушевление на моменти, четейки.

Вчера са починали двама от най-големите писатели в световната литература, Умберто Еко и Харпър Лий. Да почиват в мир!

За феновете на Бърдаров излезе новата му книга:



Почнах да я чета - до момента мога само да кажа - много е тежка.

бтв. На Мейджъра ще му хареса - препоръчвам я за него.

http://knigolandia.info/book-review/az-oshte-broya-dnite/

http://azcheta.com/georgi-bardarov-az-oshte-broia-dnite/

Ще се чете, определено...