Да се чете "Гордост и предразсъдъци" като пример за любовен роман е като да се чете хорър, за да се учи анатомия - може и да има нещо по темата, ама...

Викторианските романи или харесват на някого или не - просто са си особен тип и изискват друг начин на четене и мислене. Аз съм им фен - повторенията и клишетата са част от тях (и исторически повечето от тези са клишета, защото са измислени от тях и после всички ги използват)

Да, ама то от викториански до викториански има разлика. Например 'Вийет' на Шарлот Бронте според мен е в пъти по-стойностна книга от 'Гордост и предразсъдъци'. Даже не съм сигурна дали книгата на Остин спада към викторианската литература, защото е писана доста по-рано, през Романтизма май беше, и ми се струва по-лековата като стил от повечето викториански неща които съм чела (напр. Дикенс и сестрите Бронте). Та от тази гледна точка си е любовен роман

То и от любовен роман до любовен роман има разлика. Все още има време да ми хареса книгата. Джойленд например през по-голямата част не можа да ме грабне, чак последните 100 страници успяха да ми харесат. Първите 150 страници от Романът на Лизи ми съкратиха живота с 20 години Минала съм няма и 1/3 от книгата. Няма да я зарязвам.

Част от тях се водят викториански по някои класификации - нищо че е малко по-късно. Но да - права си - реално си е в романтизма и затова и е много различна от Бронте. Зависи си какво очаква човек от романа все пак - ако очакваш нещо като Бронте, не разочарована ами не знам какво ще останеш. Ама айде да не ги приравняваме с това, което в днешно време се нарича любовен роман - Остин може и да е началото на жанра, ама е четима и има какво да се види, ако човек познава епохата. 99% от днешните не са.

Напълно съгласна

Мейджъра тръгнал си по-погрешния път... ;)
Вземи прочети ''По пътя'' на Джак Керуак, пак е хамериканска ама със сигурност ще ти хареса повече, особено ако харесваш фолософията на хипитата

А иначе има си много американски класики, набързо нахвърлям някои от тях:

''Отнесени от вихъра'' на първо място, един от най-великите романи изобщо в световната литература ;
''На изток от Рая'' ; ''Да убиеш присмехулник'' ; ''Великият Гетсби'' ; ''Уморенете коне ги убиват, нали'' ; ''Приключенията на Хъкълбери Фин'' ; ''Приключенията на Том Сойер'' ; ''По пътя'' ; любимата ми ''Спасителят в ръжта'' (истински феномен и една от най-скандалните и заклеймявани книги) и т.н.

И тук изобщо не отваряме тема за жанрове (НФ, фентъзи, трилъри)... Говорим за класика.

Наскоро приех това предизвикателство. Първата точка да прочета книга, която е над 500 страници вече е отметната. Някои обаче ще са доста сложни, например да прочета книга, която е публикувана тази година, като се има в предвид, че съм известна с липсата на познания по чужди езици Като стигна до нея ще му мисля.
Междувременно довърших "Животът, Вселената и всичко останало" на Дъглас Адамс и останах адски разочарована. Книгата беше пълна досада и едвам я изтраях докрай.

В София на 26-ти април, събирайте пластмаса

http://www.infosi.bg/knigi-za-smet-vrem ... m-vkashti/

След доста време най-накрая успях да прочета биографията на Андре Агаси. За пръв път чета биографична книга, а и не съм гледала мачове на американеца, така че ми беше любопитно. Останах доста приятно изненадана от книгата, чете се много лесно и увлича доста. Единствено ме дразнеха някои повторения, които няма да казвам кои са.
Сега давам втори шанс на Артър Хейли. Първата му книга не можа да ме грабне и към тази нямам очаквания, дано ме оправдае. Става въпрос за Хотел.

Оооо Хейли е класика, края на книгатс е трепач, чел съм я много отдавна, изобщо не знам как може Хейли да не се хареса на някой но разни вкусове

Разни хора, разни вкусове. Може би, защото му налетях на първото произведение, за което казват, че е най-слабото му, и второ на второ, че е в съавторство с друг писател. Става въпрос за Полет в опасност. Може наистина другите му книги да са коренно различни и прекрасни. В това обаче трябва да се убедя сама.

На Хейли съм чел само Летище и адски ми хареса. Мой приятел от гимназията ги беше подкарал наред, голям фен беше. Помня, че за Колела големи суперлативи сипеше.

Това не съм го чел, но Хотел, Летище и Колела са уникални.

Общо взето няма да съжаляваш, ако я пропуснеш. Има голяма вероятност да бъдеш разочарован.

Не само, също и Вечерните новини, Живот по върховете, а май и почти всички останали, не ги помня вече че много отдавна съм ги чел, ама нямам спомен някоя да ме е разочаровала.

Полет в опасност му е дебютната книга, а и не е само негова.
Иначе след това Артър Хейли става абсолютен класик. Имам всички му книги и съм му голям фен. Почвай направо цялото му творчество, няма слаба книга!

Тя Полета не е Хейли изобщо - нито като стил, нито като изграждане на образите, нито като идея. Прочети някоя от другите... Хейло е майстор на един особен стил - "хващам една индустрия и разказвам за нея в роман". Следващият е за друга. И понеже е роман, може да каже много неща. "Опасно лекарство" съдържа част от нещата, които ще се напишат в статии 20 години по-късно (на тема фармацевтичната индустрия) например.

А иначе - всеки си има вкусове - но не отписвай писател заради книга, която реално не е негова.

Много точно казано.

Въобще не съм се отказала от автора. Даже прочетох първите 50 страници от книгата и вече ми е интересна. Имам още една книга на Хейли, Свръхнатоварване, да видим кога ще стигна до нея. Бе изобщо от липса на книги за четене не мога да се оплача.

Няма нещо, което да не съм чел на Хейли - имам ги всичките и всичките са чудесни. Дори Полет в опасност не мисля, че е слаба - най-малкото тя си е специфичен продукт, замислен като филм повече, отколкото като книга.