Вече няколко пъти виждам как определена тема, касаеща СП 2014 се отклонява в посока близкото и не чак толкова близко минало, така че може би е добре да имаме една отделна тема, в която да споделяме нашите впечатления от изминалите СП.

Както споменах в темата за любимите отбори, моите първи спомени и съответно първи любимци са от СП 1978 в Аржентина. Вярно е, че имам съвсем откъслечни спомени и незнайно и за мен самият 90% от тях са от мачовете на Италия Помня победата им над Аржентина с 1-0 в първата групова фаза. Голът, ако не се лъжа отбеляза Роберто Бетега, който беше голямата звезда на този като цяло млад италиански отбор. Това са остана и единствената загуба на Аржентина в първенството. На врата на адзурите беше Дино Дзоф (само на 36 години), който допусна голове от доста далечно разстояние в мачовете срещу Холандия и Бразилия (и в двата мача Италия повеждаше и после губеше с 1-2). Имам бледи спомени и от финала и градата на Рензенбринк в последните минути (няколко сантиметра спасиха гаучосите от трагедията).

Безспорно любимото ми първенство, с най-запомнящи се лично за мен мачове е това в Испания през 1982 г. Още откриването започна с изненада и Белгия победи големият фаворит Аржентина. Това беше и дебют на Марадона на СП, но защита на белгийците успя да го спре (къде позволено, къде не). В тази група бяха и Унгария и Салвадор, чийто мач си остава в историята като най-резултатния на СП 12-1. Унгарците буквално попиляха бедните салвадорци, но пък каква неистова радост имаше за латиноамериканците при техния единствен гол!

Италия направи три равенства в своята група и благодарение на една подлъзване на Томас Н`Коно и гол на Грацияни успя да изпревари Камерун по голова разлика. Тук само Полша разчупи безбройните ремита като разгроми Перу с 5-1 и загатна за големия си потенциал. Бонек, Смоларек, Жмуда, Лато, Млинарчик, Бунцол – въобще поляците бяха много добър отбор. При перуанците се говореше, че играе „новият” Пеле – Урибе, но той се оказа пълно разочарование.

За ФРГ, Австрия и Алжир със сигурност всичке са слушали. Беше огромна изненада, направо си беше сензация, когато Алжир победи ФРГ с 2-1. След това германци и австрийци спратнаха театрото за 1-0, резултат който устройваше и двата отбора. Интересното тук е, че Алжир водеше по едно време с 3-0 на Чили и тогава нещата придобиваха друг оттенък, но този мач завърши 3-2, а и май последните мачове не се играеха по едно и също време (не съм сигурен за това). Алжир, както и Камерун спечелиха много симпатизанти със сърцатия си футбол.

Англичаните не бяха сред фаворитите, но към тях никога не можеш да си безразличен. Най-бързият гол на СП (поне до 2002-ра) – Брайън Робсън в 27 секунда срещу Франция. Говореше се, че било заучена комбинация ... възможно е Общо взето в тази група най-интересния мач беше Франция – Кувейт 4-1, когато след гол на Жирес някакъв кувейтски шейх слезе на терена, говори с разни хора и по едно време съветския съдия Ступар отмени гола понеже кувейтските играчи спрели да играят, защото чули някаква свирка или нещо подобно. Беше много смешно но Кувейт бяха доста под нивото на Франция и за петлите не беше проблем да спечелят.

Към Испания имаше големи очаквания. Няколко месеца преди СП бяха отвлекли един от основните им нападатели Кини. Вече не помня дали от ЕТА или друга организация, но се беше вдигнал доста шум. Имаха много добри играчи, но като отбор явно не издържаха на напражението. Въпреки многото съдийски рамена това си остава общо взето най-слабата Испания, която съм гледал. Срещу Югославия им беше дадена дузпа, която Пантелич спаси, а съдията нареди да се пребие (да не говарим, че и дузпата беше толкова дузпа). Срещу Хондурас пак съдията им помогна да стигнат все пак до равенството – дузпа в последните минути за 1-1. Хондурас играха много грамотно и не се дадоха лесно на никой в групата. Тук Северна Ирландия поднесе изненадата като успя да премине групата, а много се говореше и за Норман Уайсайд, който стана най-младия играч участник на СП – на 17 г.

В последната група бяха Бразилия, СССР, Шотландия и дебютантите от Нова Зеландия. Още първия мач в групата беше един от най-хубавите мачове, които съм гледал на СП – Бразилия – СССР 2-1. Сборная поведе с гол на Андрей Бал, с удар от около 25-30 метра препарира Валдир Перес, но през втората част много красиви голове на Едер и Сократес обърнаха резултата за „селесао”. Тогава се коментираше, че ако на вратата на Бразилия беше Дасаев, нямаше да има кой да ги спре. А, ако и на мястото на център нападателя им Сержиньо беше примерно Паоло Роси със сигурност никой нямаше да ги спре Шегата настрана, но този отбор на Теле Сантана беше уникален – най-добрата Бразилия в моя съзнателен живот. Уникални футболисти – Зико, Сократес, Фалкао, Жуниор, Тониньо Серезо, Едер ... невероятни, но съдбата реши друго. СССР продължи след един много мъжки мач с Шотландия 2-2 като на гордите шотрандци им трябваше победа, но малко (за пореден път) не им стигна. Поведоха 1-0, „сборная” обърна да 2-1 с голове на Шенгелия и Чивадзе (много голям защитник), след това Сунес вкара малко преди края за 2-2, но за повеме не стигна време.

Втората групова фаза имаше един основен акцент – групата на Бразилия, Аржентина и Италия. И трите мача в тази група бяха невероятни, изпълнени с много емоции. Няма как да забравя как Джентиле буквално разкъсваше Зико и Ардилес (аржентинеца дълго игра с разпокъсаната фланелка с № 1). Каратисткия удар на Марадона и червеният му картон срещу Бразилия и уникалният хеттрик на Паоло Роси. Роси, който беше незабележим до този момент, но явно големият Енцо Беардзот е знаел на какво е способен и му е вярвал безрезервно. Бразилия не игра за равен в този мач, а той й беше достатъчен, атакуваше, но всяка една тяхна грешка в защита беше наказвана от безмилостния Роси .. а в последните минути и Дзоф направи едно феноменално спасяване. Това за мен си остава мач № 1 в историята на СП.

От полуфиналите си струва да се говори само за този между Франция и ФРГ. Мача беше равностоен. И двата отбора имаха своите шансове. Литбарски мисля отбеляза за германците, а Платини изравни. В моите спомени французите контролиха играта. Румениге определено липсваше на Германия (той беше все пак футболист № 1 на Европа за 1980 и 81). В продълженията Франция избухна с два гола на Трезор и Жирес и при 3-1 със сигурност са се виждали на финал. Както се писа в другата тема Румениге влезе и повлия веднага на играта на своя отбор, гол за 2-3 и след това дойде и задната ножица на Клаус Фишер във второто продължение за 3-3. Стюърт спомена, че инцидента между Шумахер и Батистон не бил повлиял на французите. Това, което аз видях е, че те бяха шокирани. Шумахер почти уби французина, той изобщо не искаше да играе с топката. Да, топката излезе в аут, но ако не беше нарушението (всъщност такова не беше свирено) на Шумахер най-вероятно щеше да стане гол. Това си беше ужасяващ инцидент, но тогава правилата бяха по-различни и картони не се даваха толкова лесно, както сега. При дузпите – решителната за Франция я изтърва Максим Босис. Шумахер успокояваше Щилике след пропуска му и веднага след това спаси удара на Дидие Сикс, а победната дузпа вкара Хорст Хрубеш. Определено един от най-драматичните мачове. Всеки с мнението си и да, Франция игра наистина красив футбол

Всички хлапета в махалата бяхме убедени, че новият световен шампион ще е Италия, а след случката с Шумахер и Батистон всички мразехме германците Пропусната дузпа от Кабрини и като цяло скучно първо полувреме, но после скуадрата избухна и поведе с 3-0 (Роси, Тардели – уникална радост след гола и Алтобели – той замени Грациани още в началото на мача) преди Брайтнер да вкара почетен гол з а ФРГ и да стане първият футболист отбелязвал голове в два различни финала. Помня и радостта на италианския президент Алесандро Пертини на трибуните – едно мъничко старче с високо вдигнати ръце 11-те на Италия от това СП мога и сега на сън да ги изредя ... мои любимци тогава бяха Джанкарло Антониоли и Марко Тардели. Няма да споменавам какво чакане имаше за "Старт", когато снимката беше на Италия

Чудесна тема : )

Аз имам твърде бегли спомени от американското лято, по-скоро свързани със среднощни разходки и радости, но нищо повече : )

Франция'98 и до днес си остава най-доброто първенство от тези, които съм гледал. Спомням си извънземния култ към Роналдо, струва ми се, че дори очакванията към Меси не са били такива. Всички очакваха от него да превърне водата във вино : ) Разбира се, гнусното порно, когато пуснаха на норвежците, ще се помни дълго време. Иначе най-вече заради Батигол виках за Аржентина и доста тежко преживях онзи гениален гол на Беркамп на четвърфиналите. Отделно ми бяха много симпатични чилийците с незабравимите Салас-Саморано, които мачкаха жабари в групите, преди ония да получат дузпа. Също и Мексико, направо бях влюбен в Луис Ернандес и легендата Куатемок Бланко!! : ) Развинтиха Бундестима на осминафиналите и сега кой да се сети, че това беше една от най-незаслужените победи на световни първенства. Румънците, дето се боядисаха всички в русо за последния мач, също беше ценен момент. Много се радвах на погрома на немците след несправедливостта с Мексико, както и на загубата на Италия, а на финала бях мощно за французите против световното комерсиално зло : ) Иначе имах големи очаквания от първия си съзнателен финал, а гледах пародия, която ако не беше уникалният некадърник Гиварш (предтеча на Бендтер), приключваше с още по-голям разгром.

Азия'02 пък и до днес си остава най-голямото разочарование в историята. Масово случайни отбори по елиминациите, отвратителни съдийски грешки и един леко подпрян и доста неприятен световен шампион + най-слабият немски отбор в историята на финал заради вратаря си. Трудно ми е изобщо да се сетя за някой хубав спомен, който имам от световното - аржентинците реваха, мексиканците отпаднаха от янките, шведите загубиха от Сенегал след най-невъзможния според всички закони на физиката гол, вкаран от някой анонимен шаман, белгийците бяха тежко порязани срещу Бразилия, а пътят на Южна Корея дори няма какво да го споменавам... И за капак финалът беше решен след грешка на най-добрия на първенството. Абсолютно провалено първенство.

Германия'06 като цяло ми хареса, най-вече защото беше класи над предишното, защото немците са си най-спортната нация на света и атмосферата по стадионите беше бонбон, а и нивото на футбола беше сравнително високо. Отново разочарование за аржентина заради некадърника Пекерман и тотално сбъркания от него мач с немците, а тази световна титла на жабите няма да им я простя никога, след като им дадоха онази дузпа с Австралия и на финала бяха надиграни от франсетата. Харесах си ганайците и котдивоарците, които бяха много свежо включване на фона на европейската доминация. Също и развенчаването на бразилците, които незнайно защо бяха набедени за фаворити.

От миналото световно най-паметен ще си остане Уругвай-Гана и филмовата случка със Суарес - нещо такова може да стане само на световни, където буквално играеш за честта на нацията си : ) Имаше и други големи драми - драмата в групата на Англия, драмата на Парагвай - Испания, а финалът си беше като цяло много драматичен и навярно най-изнервеният изобщо.

Имам бегли спомени от Мексико 1986г. Помня мача на откриването между България и Италия, головете на 1/4 финала Англия - Аржентина и откъслечни неща от още няколко мача. Всъщност първият ми изцяло съзнателен голям шампионат е Евро 1988, затова и него заедно с Мондиале 1990 са ми любимите.

През 1990г. бях за Италия, която тогава играеше най-вълнуващия футбол ви историята си. Баджо и Скилачи станаха световни звезди и след шампионата всеки на игрището искаше да е някой от двамата, героите от Евро 1988 Ван Бастен и Гулит минаха на заден план в съзнанието на повечето хлапета. Мачът на откриването го гледах само до края на първото полувреме, бяхме на лагер и ни казаха, че вече е късно, трябвало да си лягаме (уж комунизмът си беше отишъл, но повечето порядки още важеха, даже имаше дружинен ръководител на лагера). Няма да се задълбочавам с факти и статистика, нея я има в нета. Отборите, които ми харесаха тогава бяха освен гореспоменатата Италия, Западна Германия (един много офанзивен немски отбор с прекрасни атакуващи играчи като Матеус, Фьолер, Клинсман, Хеслер), Камерун на Роже Мила и Томас Н'Коно, Коста Рика с чудесния вратар Томас Конехо, Чехославакия със Скухрави, Югославия на Савичевич, Драган Стойкович, Роберт Просинечки (за мен най - гениалният балкански играч от онези години, жалко, че контузиите го разкатаха и не успя на Запад) и българина Дарко Панчев, Белгия с Кулеманс и Шифо, Англия с нейния наивен, но борбен футбол и бандата на Джеки Чарлтън от Ейре. Разочарования - Аржентина (грозен футбол, късмет и малко гениални изпълнения от Марадона), Испания на Луис Суарес, Уругвай с Франческоли, Соса и Пас, Холандия, където Гулит и Бастен играха след изкарани контузии и СССР с неговите куп звезди и легендарния селекционер Лобановски. Най - хубавите мачове за мен бяха Италия - Чехословакия 2:0, ФРГ - Югославия 4:1, Камерун - Колумбия 2:1, Испания - Белгия 3:1, Чехословакия - Коста Рика 4:1, ФРГ - Холандия 2:1, Англия - Камерун 3:2, Англия - Белгия 1:0, Югославия - Испания 2:1, двата полуфинала Италия - Аржентина и ФРГ - Англия.

От последвалите шампионати най - много ценя този във Франция през 1998г. като ниво на играта и атмосфера, след това е Германия 2006. ЮАР 2010 беше средна работа, САЩ 1994г. също, но там емоциите бяха други за нас българите. Мондиалът в Корея и Япония беше меко казано трагичен като игра, атмосфера и съдийски резачки, както и наглото бутане на корейци, бразилци и немци (помните ли, че на 1/4 финала със САЩ не дадоха чиста дузпа на янките за игра с ръка на голлинията и червен картон май на Балак).

Този мач го гледах наскоро на запис и не ме впечатли. Първо голът на Бал е след грешка на Перес, двата отбора като цяло залагаха на далечни удари и почти никакви хубави комбинации и голови положения. През второто полувреме, СССР почти не минава центъра, но с изключение на двете бомби, станали голове, бразилците нямаха никакви положения.

...
Няма какво да се добави просто, абсолютно същата емоция изпитах и аз тогава.., много повече се вълнувах. Напълно споделям, че Бразилия - Италия е мач № 1, който съм гледал на световно. Гледах го на един чернобял телевизор "Темп" :)
Днес такива футболни емоции просто няма как да ми се случат :)
И да спомних си президента Пертини, точно така както си го описал с вдигнатите ръце нагоре.

Напълно е възможно и аз, ако го гледам сега да се разочаровам, но тогава, когато бях 12 годишно хлапе изобщо не съм имал кой знае каква база за сравнение и мача си ми изглеждаше супер. За Валдир Перес съм чел след това, че всъщност бил добър вратар, но поне на това СП беше пълна трагедия.

Добра тема,

- първото ми световно е Испания 82-а, с бегли, но яки спомени спомени - много добре помня Руменига и подвига на немците
- най-любимото ми е Мексико 86 и Марадона
- най-емоционалното е американското лято и САЩ 94
- най-тъжните Италия 90 (фалшивата дузпа на Бреме) и Германия 06 (провокацията на Матераци срещу любимия Зизу)
- най-безличните ми са Корея/Япония 02 и Южна Африка 2010
- Франция 98 беше добро, особено завършека, страшен отбор имаха франсетата, велик Зизу ... но останаха съмненията с чоука на бразилците

Не искам пак да влизаме в безмислени спорове, но вече гледам няколко пъти се говори за тази дузпа, дали имаше или не е спорно, имало е къде по-големи съдийски грешки(само като се сетя за ръката на Марадона), но искам да отбележа че световната титла на Германия от 90-та година е най-заслужената от всички първенства които съм гледал "наживо", германците просто бяха класа над останалите отбори, а Лотар Матеус най-добрия халф в света.

за мен не никак спорно, абсолютно чисто избиване на топката, гледай я, някъде дори я бях постнал, не може да се казва на черното бяло, което си е така, така си е. Това дали немците били класа над останалите няма никакво значение ...

Абе аз дузпата съм я гледал хиляди пъти и въобще не акцентирам на това има ли дузпа или не, просто положението е такова че съдята винаги може да се подлъже, мисълта ми беше че не трябва да се омаловажава успеха на германците заради тази дузпа

чак пък класи... тц тц
Немците направиха последния си силен и убедителен мач на 1/8 финала срещу една Холандия разкъсвана от скандали. Немците имаха късмет, че на финала на стадио Олимпико игра тотално уморената и съсипана Аржентина вместо Италия с Баджо и Скилачи, че каските сега щяха да са в 40 годишно чакане за световна титла.
И дузпа категорично нямаше.

Най-любимото и емоционално световното за Дявола бе това в Италия. Незабравимото Мондиале 90 с най-великия химн в историята.
Иначе първото ми световно е Мексико' 1986 г. Тогава се зароди култа към Марадона. Малки и големи, деца, баби, дядовци всички будуваха по нощите да гледат Марадона. Истинския крал на футбола само дето не превръщаше водата във вино, всичко останало се правеше с лекота от мечето (както му викаше баба ми).
Другите най-емоционални първенства за мен са Германия' 2006 г. и САЩ' 1994 г.
Най-трагичното, безумно, скандално и безсмислено световно първенство бе това в Япония и Република Корея. ЮАР' 2014 г. ще го запомня завинаги най-вече с вувузелите. Иначе за мен средно първенство. Нито добро, нито лошо. Много ме разочарова световното през 1998 г. във Франция. Ами никак не ми допадна. Тъпа атмосфера, много безлични и скучни мачове.

От 1986 г. насам до този момент не съм изпуснал нито един мач, който е предаван по телевизия (без значение канала) от световно или европейско първенство. Има ли други такива маниаци? Предполагам, че има, защото световните и европейските са най-големите и чакани форуми и един голям фен няма начин да изтърве мач, дори и Шри Ланка - Мозамбик да играят
Имам и огромна колекция от записи. Около 20 диска (че и доста видеокасети) с почти всички класики, култови мачове, финали и т.н.

Като болен фен на Италия от малък още, то световната титла в Германия си остава най-емоционалния момент за мен. Макар че самото световно не бе кой знае какво като качество, но пък страхотна атмосфера и пълни стадиони. Най-паметния мач беше полуфинала с Германия. Това ми е мач номер 1 като фен.

Чети като хората а не през пръсти, написал съм класа, а не класи и аре стига с тия хипотези, ако на финала бил еди кой си вместо някой друг

Ахахаха

Няма майтап. Топката описа такъв невъзможен фалц след като срещна гредата, че определено беше насочена с някаква тайна шаманска силаhttp://www.youtube.com/watch?v=WIuiFtIFRLY (3:25)

Хубава тема. :)


Първо тука искам да вметна нещо. Субзеро ме обвини, че не съм бил четял, а аз сега ще обвиня тебе в същото. :) Казах, че чисто футболно тази случка не влияе по никакъв начин. Сега, дали са се насрали все едно Вермахтът влиза в Париж е друг въпрос. A и ми се струва, че по-дъртичките тука трябва да си опресните паметта за въпросната ситуация - когато Шумахер се врязва в Батистон, топката вече е изстреляна и е на десетина метра от двамата на път към аута. Сиреч, и с нарушение, и без нарушение, гол няма как да стане. Но хайде стига по тоя въпрос. :)

Иначе моят първи голям форум е Евро 88, съответно от световните - Италия 90. И странно или не, най-яркият ми спомен от тогава си остава уникалната забава между Фьолер и Рийкард - с плюнките и дърпането на ушички. Това лично на мене никога няма да ми се изтрие от паметта. :) Дузпата на финала и ние тогава лапетиите в махалата бяхме убедени, че е измислена, ама това е щото всички тогава бяха фенове на Марадона, а ако не на него, то на Ван Бастен и Гулит. Като съм гледал мача и конкретната ситуация по-късно през годините съм останал с впечатлението, че въобще не е толкова измислена и по световни първенства е имало къде-къде по-големи съдийски глупости. Така че първоначалните възприятия си лъжат много често, особено пък когато си некво лапе по това време и още повече ако си пристрастно лапе с култ (в случая) към Диего Армандо. :)

Някой беше писал и по-горе или в другата тема, а аз съм напълно съгласен с това - Германия 90-та за мене е най-заслужилият и убедителен световен шампион, който съм гледал "пряко"/"на живо". Надиграха Холандия, надиграха Чесхословакия, а на финала няма кво да се лъжем - пълна доминация срещу Аржентина. Само с Англия беше по-тегав и завързан мач чисто игрово. Аржентина 90-та пък от друга страна си остава моят топ фаворит за най-калитарски финалист на световно. Общо взето всеки мач не знаеха къде се намират - като се почне от Камерун, та през Бразилия, Югославия и чак до финала.

Любимото ми първенство по разбираеми причини е Сащ 94. От друга страна обаче там пък е топ фаворитът ми за бутане - Италия. Както и най-жалкия, скучен и виливуцовски финал, където Баджо и компания играха некво подобие на футбол.

Най-смешното първенство определено е 2002-ра. Там няма какво да се коментира.

Да, наистина стига с този 1/2 финал от 82-ра ... те сигурно французи и германци вече не го коментират толкова много

Случката между Рийкард и Фьолер беше много грозна. Аз съм останал с впечатлението, че плюнките бяха основно от Рийкард към Фьолер и дори тогава се чудех защо изгониха Фьолер. Бразилия - Аржентина беше много чакан мач. Бях студент І-ви курс и на следващия ден имах изпит по висша математика, обаче кой ти мисли за интеграли и вероятности, когато има такова зрелище. Мача май беше в Торино и беше тотална, но безплодна доминация на бразилците, обаче си умрях от кеф при онзи проблясък на Марадона и Каниджа. Беше гениално.

Италия имаше добър отбор, но трудно бележеха голове и мисля, че просто очакванията към тях ги затормозяваха допълнително. Мача им с Аржентина беше много драматичен, а помня че в продълженията съдията Мишел Вотро (този е свирил на турнира Варненско лято ) даде някакво много голямо допълнително време (7-8минути), нещо, което в онези времена беше невиждано.

Споделям казаното, че Германия беше абсолютно заслужен световен шампион и само на 1/2 финала имаха трудности с една вдъхновена и възродена Англия. Помня, че тогава при дузпите Шилтън хвана посоката на поне 4 германски дузпи, но просто заради годините нямаше как да стигне и до топката Сълзите на Гаскойн, който беше съкрушен още когато му показаха жълт картон и стана ясно, че пропуска следващия мач. Тогава Гари Линекер направи доста красноречив жест към скамейката, че Газа не знае къде се намира и мисля, че Боби Робсън нещо му говори на тъч-линията. Голям и истински мъжки мач.

Едва ли някой е забравил и танца на Роже Мила край флагчето за корнер и глупавата грешка на Игита преди това.