То и като Милан е слаб :)

Има нещо такова Макар че мачовете на Милан си ги гледам, независимо колко са зле.

Абе не е толкова смешно, сега ако спечели световното примерно (честно казано не го очаквам като им видях състава, ама все пак) и аз бих се подписал под това мнение.

1. аржентина (въпреки гнома)
2. испания (въпреки диего коща)
3. като отпаднат горните ще го мисля ;)
има доста симпатични отбори, които се надявам да поднесат поне частична изненада, но като цяло очаквам бразилия къде с футбол, къде с друго, да спечелят.

Дам наближава Световното и за разлика от всички предишни първенства се очертава да бъде най-тъпото и скучното. Еуфорията при мен е почти на нулата и в сравнение с всички изминали досега предстоящото очакване на старта на надпреварата се изразява в пълна досада. Едва ли не се налага да го гледам по принуда и задължение: първо предвиждам зверско бутане на съдиите към страната домакин, към която винаги съм изпитвал сериозни отвращение. И второ очаквам отпадане на любимия ми отбор - дас швабен още в груповата фаза, където великият Клинси ще забие своя пирон в ковчега на разхайтената ни шайка, за да го върнат пак начело на националния, където му е и мястото разбира се. Откакто се помня винаги съм бил за немците, единствените други отбори, за които съм скачал през годините това бяха: златното поколение на петлите по времето на Зидан и незабравимия поход на крал Ото и неговите спартанци.
Затова и няма да изброявам други любимци на световното, то и нямам кого освен бундестима. С интерес обаче ще следя под лупа изявите на Швейцария, заради тренера, а и стилът им на игра доста ми допада и на Босна дали ще имат аргументи да прескочат групата и докъде са стигнали в своето развитие. Почти на всяко световно досега имаше пробив на някой балкански тим, дали сега голямата изненада няма да бъдат именно босненците?

Недей бери грижа ти за Дойчланд - ще турнат културна тройчица на Клинси, помни ми думата!

Това първенство ще го гледам на принципа: "няма значение кой бие, важното е да е хубав мача". Ще стискам палци за Англия (не за друго, ами капитанът заслужава да вдигне купа...) и толкова...

Той този период включва и европейското през 1992...

Което като ниво на играта беше по -слабо от Евро 1988 и Евро 1992, ама имаше култов шампион.

Евро 1996 ли имаш предвид с втората година?
Иначе... че не беше най-красивия футбол на света няма да споря. Или че някои отбори нищо не играха. Само че любимият ми футболист вдигащ европейската купа не е нещо, което се забравя. Или погледа на баща ми след финала - много подобен на този 2 години по-късно, когато нашите биха немците в Щатите (а това че аз станах фен на Дания, гледайки немски футбол предните няколко години направи ситуацията още по-забавна вкъщи).

Да, 1996г. имах предвид.

Я, не съм бил единственият фен на Червения Динамит тук! Аз се влюбих в тях още на Евро 84, където направиха първия фурор и само злощастната лотария на дузпите в полуфинала с Испания ги лиши от възможността за реванш срещу Пилците за загубата в първия мач в групата след криминалната дузпа малко преди края.

Бягат ти спомените, голът на Платини не е от дузпа.

Верно ли така беше? Явно остарявам... Помня главата на Аморос в лицето на Симонсен и някакъв съдийски подарък за гола, явно не под формата на дузпа.

Те моите пристрастия никога не са били тайна.

84-та ми е малко рано - гледала съм им мачовете на запис, но не си спомням гола на Платини изобщо. Помня обаче, че 92-та точно победата срещу Франция оправи класирането в групата след безобразното начало на първенството... А иначе аз станах фен на Дания покрай Лаудруп в Байерн преди контузията... заради него се загледах в записи и мачове на датчаните... Отдавна беше - дори не помня какво точно съм гледала...

Сега направих справка и установих, че бая съм ги оплел спомените. Симонсен напусна още рано-рано със счупен крак, а Аморос е дялнал някой друг датчанин. Пфууу, склерозата не прощава...

https://www.youtube.com/watch?v=lcPSP4iPGvU


Доколкото помня, чупят крака на Симонсен и Аморос е изгонен за замерване с топка.

Никакво замерване с топка, Стенли. Аморос и един датчанин се хвърлиха за една спорна топка на тъч-линията и както бяха на земята двамата, Аморос се наведе над датчанина сякаш да му каже нещо и му издъни яка глава, абсолютно неочаквано. Наказаха го за три мача и игра отново едва на финала.

Никакво замерване с топка, Стенли. Аморос и един датчанин се хвърлиха за една спорна топка на тъч-линията и както бяха на земята двамата, Аморос се наведе над датчанина сякаш да му каже нещо и му издъни яка глава, абсолютно неочаквано. Наказаха го за три мача и игра отново едва на финала.[/quote]
http://youtu.be/g82Tb-30VYo

Откъм 2:30 нататък.

Интересен въпрос
Ще бъда за този, за който заложа
А сега сериозно...
Винаги, откакто се помня на големите форуми съм бил за англичаните. В онези детските ми години гепех чаршафите от шкафовете и ги боядисвах с червения кръст. На мач на Англия всичко вкъщи беше в шалове на Левски и въпросните чаршафи. Имахме едни подвързии, с коио о принцип трябваше да си подвързваме учебниците. Да ама не, навивах ги на руло и взимах тенжерата (не знам дали между Н и Ж няма Д), като така си имах и тъпан. В началото на 90 те ни беше хванала манията за миниум и бронзките, та обстановката ставаше, като все едно си на стадиона и гледаш мач на Левски. Даже няма да забравя при гола на англичаните срещу Швеция през 92 ра, как без малко миниумката да експлоадира до една бързо движеща се кола пред блока. Въпросният ден повече не мятах, защото шведите вкараха два бързи. Ронех крокодилски сълзи, когато падат, силен гняв таях към противници и съдии.
С годините обаче започнах по-леко да приемам нещата, започнах да мисля малко повече, не чак толкова фенски. В началото на ерата на интернета веднага установих контакти с феновете на Рочдейл, отбор, който подкрепям и в днешни дни. Започнахме да си разменяме тениски, шапки, програми и т.н. Но в мен остана онова гадно чувство, което се получава, когато си пренебрегнат, отхвърлен. Тези хора до последно не можаха да разберат, че и ние тука в България сме хора, че и ние се храним, пием, забавляваме. Обяснявах им за историята, за природата, за всичко, с което мога да издигна нашата малка България в очите на чужденеца. Но ние за тях си останахме държава от третия свят. Всичко това ме дръпна, секна ми всякакъв ентусиазъм за комуникация с фенове от острова. Освен това в тези години започнах да се интересувам повече от история и факти, които бях пренебрегвал преди това, тогава излезнаха отново на бял свят. Естествено става дума за отношенията между България и Англия и всичките мизерии, които са ни правили. Англичаните, които до вчера съм боготворял??? Постепенно фенството ми към Англия започна да изстива и сега е сведено до минимум. Освен това националният им отбор е супер наивен. Може да играят красиво, перфектно, зрелищно и накрая винаги губят. Едва ли някога това ще се промени, това им е манталитет и на това световно също ще е така. Аз пак ще съм за тях, но със сигурност и да отпаднат още в групата, няма да ми пука въобще.
На сто процента съм сигурен, че ще подкрепям отбор от Европа, в това не може да има никакво съмнение. Като се замисля не бих подкрепил Италия, Португалия, Русия, Босна. Готини отборчета са Германия, Испания, Холандия, и може би сега, като се замисля именно немците ще са моя фаворит. Опааа, пак съм се разписал повече от необходимото и станало никое време. Лека от мен