С риск да се повторя - най-слабото световно в последните 25 г. Безпогрешният показател за силата на едно първенство е нивото на "обичайните заподозрени". Какво имаме дотук:

Испания - действащ световен шампион - отпаднаха в групата с отрицателна голова разлика;
Италия - трикратен световен шампион - същата работа
Португалия - безтитленици, но един от водещите европейски отбори - безславно отпадане в групите;
Англия - айде от уважение към впечатляващото им постижение в показателя DANGEROUS ATTACKS да ги сложа и тях "барабар ПеткУ с мъжете" :))
Франция - многообещаващ отбор, но при първия сериозен съперник и дотам...
Белгия - същата работа, а бяха четвърти по коефициент за световна титла преди първенството :о
Бразилия - домакин на първенството и петкратен световен - сигурно с най-жалката си формация от 1990 г. насам, сега ще е интересно да видим как ще се държат без Неймар;
Аржентина - двукратни световни и вечният претендент - изключително безлични до момента и ако нещо ги крепи в полезрението на обективите, то е благодарение на медийния фокус върху Гнома и епизодичните прояви на гениалност на Игауин и Де Мария;
Германия - без абсолютно никакъв блясък дотук, може би единственият отбор, който изпъква пред останалите, но със съвсеееем леко;
Холандия - бих ги сложил до Германия от уважение към постижението им дотук (4 от 4), но реално погледнато трябваше да си стегнат куфарите още на осминафинала;

Като сложим към този куп от разочарования и факта, че не се случи нито едно избухване на азиатски, африкански и дори средносилен европейски отбор, то мизерната картинка става пълна. Единствената светлинка в този мрачен тунел на посредствеността е отборът на Коста Рика, който се промъкна до исторически четвъртфинал през доста сложна група. Хайде и Колумбия, които бяха впечатляващи до сблъсъка с Бразилия. Чили и Мексико също имаха потенциала за запомнящи се участия, но като отпадаш на осминафинал, било по кой начин, няма как да искаш да те вземат насериозно...

С риск да се повторя - най-слабото световно в последните 25 г. Безпогрешният показател за силата на едно първенство е нивото на "обичайните заподозрени". Какво имаме дотук:

Испания - действащ световен шампион - отпаднаха в групата с отрицателна голова разлика;
Италия - трикратен световен шампион - същата работа
Португалия - безтитленици, но един от водещите европейски отбори - безславно отпадане в групите;
Англия - айде от уважение към впечатляващото им постижение в показателя DANGEROUS ATTACKS да ги сложа и тях "барабар ПеткУ с мъжете" :))
Франция - многообещаващ отбор, но при първия сериозен съперник и дотам...
Белгия - същата работа, а бяха четвърти по коефициент за световна титла преди първенството :о
Бразилия - домакин на първенството и петкратен световен - сигурно с най-жалката си формация от 1990 г. насам, сега ще е интересно да видим как ще се държат без Неймар;
Аржентина - двукратни световни и вечният претендент - изключително безлични до момента и ако нещо ги крепи в полезрението на обективите, то е благодарение на медийния фокус върху Гнома и епизодичните прояви на гениалност на Игауин и Де Мария;
Германия - без абсолютно никакъв блясък дотук, може би единственият отбор, който изпъква пред останалите, но със съвсеееем леко;
Холандия - бих ги сложил до Германия от уважение към постижението им дотук (4 от 4), но реално погледнато трябваше да си стегнат куфарите още на осминафинала;

Като сложим към този куп от разочарования и факта, че не се случи нито едно избухване на азиатски, африкански и дори средносилен европейски отбор, то мизерната картинка става пълна. Единствената светлинка в този мрачен тунел на посредствеността е отборът на Коста Рика, който се промъкна до исторически четвъртфинал през доста сложна група. Хайде и Колумбия, които бяха впечатляващи до сблъсъка с Бразилия. Чили и Мексико също имаха потенциала за запомнящи се участия, но като отпадаш на осминафинал, било по кой начин, няма как да искаш да те вземат насериозно...

Мейджъре, не че броя тенекии като Дявола, но Италия е четирикратен световен шамшион

Приемам забележката. Но така или иначе титлата през 34-та не им я броя заради криминалния й характер :)

Хахаха много ясно, че всяка себеуважаваща се личност трябва да си има собствено виждане за нещата и в никой случай да не се съобразява със статистиките, "официално" приетите резултати и общественото мнение, като тука говоря по принцип, не само за футбола. Сега вече дали е доколкото възможно обективно или субективно, дали по този начин изглежда смешна и жалка и се излага или пък пък би убедила стадото в евентуалната си правотата си и може да промени нещата зависи от умственият багаж и лидерските способности на тази личност.

Аз забелязвам, че с изключение на Бразилия всички останали полуфиналисти изглеждат ужасно уморени и тромави в мачовете си, играта тотално спадна като качество и динамика и всички като че ли час по-скоро очакват най-накрая да свърши първенството и да ходят по курортите. Бразилия все още се носят на вълните на адреналина и скандиранията на родната публика. Казваш, че играта им била слаба, обаче на кого е по-силна? Германия ли? Те след първия мач изобщо не играят по-добре, ефективно да, но дали ще имат същия успех на полуфиналите, където головите им положения ще бъдат сведени почти до нулата. Аржентина също до момента от всички изиграни мачове не убедиха с играта си, че заслужават световната титла. Много пестеливо играят, няма ги феноменалните пробиви на Меси, освен някои епизодични докосвания. А вчера и Холандия ме разочарова с играта си. Ван Гаал много предпазливо и мисълта да не допусне гол. Че какъв гол може да допусне от отбор като Коста Рика, който за цял мач нямаше едно положение. Трябваше да хвърли по-рано Хунтелаар, защото Перси издишаше отвсякъде. На 1/2 финала страха да не паданат ще е още по-голям, играта им по-дефанзивна и най-вероятно арже ще ги излъжат.

Какво ти изпъкващ отбор, аз и ни един впечатляващ мач не видях дотук (не че съм гледала всички де).

Абсолютно! Обратното означава да приемем например обидното твърдение, че ако на един патрав ритнитопковец подарят 2-3 златни топки само защото продавал добре шампоани против пърхот и облъченото стадо изпадне в екстаз от този факт, то той автоматически е най-великият. Несериозно е някак си ;)

Едно е да имаш лично мнение за фактите, друго е да ги отричаш, трето е да ги съчиняваш сам в главата си. Едното е конформизъм (наричан от робите на системата 'реализъм'), второто хейтърство, третото лудост. В случая на Мейджа виждам наличие на две от изброените