Най-хубавото е,че бота не се оказа решаващ. Дори и при 0-0 изпадахме, а второ поредно 0:0 с Арлито в решаващ мач немаше да го преживея лесно. Така поне не ме е яд
Ако не бях заебал играта последните 5-6 мача можеше и да бъде по-различно, но нямам вече мотивация. По-важното е,че бихме за купата и без значение как ше свърши финала изпитах огромно удовлетворение,че си го върнахме на Арлито за зверския им късмет през годините срещу нас.
И така, както писах и вчера нещата за Блу Пауър в ПМЛ спират до тук. Годините игра предложиха много емоции и покрай тях се запознах с няколко човека, които са важни за Крал Блуфен, а това не е никак малко и си струва всичките греди, ботове и тюхкания около неизлезли голове
Положителното от тоя уикенд все пак е,че се хванаха някоко много важни двойки на Лион,Черно Море и Леверкузен, които са ми по-важни от изпадането
Наздраве!