Една от най-заслужените и изстраданите титли в цялата история на спорта. Заслужена от гледна точка и на моментно състояние на силите в мъжкия тенис, и като представяне и отдаденост вече над 10 години на Ноле на РГ. Със сигурност история от приказките, която ще бъде разказвана многократно.
Изключително съм благодарен на вероятно десетки стечения на обстоятелствата само от седмицата докато бях в Париж за това, че имах шанса да гледам всички мачове на Шампиона от втората седмица на турнира без доиграването с Баутиста-Агут на живо.
Ще споделя някои неща, които мисля ще ви се сторят интересни и е възможно да са останали в сянка за тв-аудиторията.
След като във втория понеделник на турнира валя дъжд цял ден в Париж и всички мачове бяха пренасрочени за следващия ден, във вторник Баутиста-Агут и Джокович (както и всички останали мачове по другите кортове) започнаха на явен ръмеж без дъждът да е спирал от един ден. Това просто за мен е скандално и абсолютно недопустимо. Това беше пародия на тенис, особено след 30-40 минути, когато вече кортът и топките станат достатъчно влажни. Джокович и Баутиста Агут бяха спрени след 2 часа и 1 минути игра при 4-1 в третия сет, а правилото е че пари на зрителите се връщат само при игра по-малко от 2 часа. Нещо, на което обърна внимание Давид Ферер, цитиран от Екип. Без всякакви балкански приуми да се правя на жертва ви казвам, че не съм усетил при 4-1 да е имало някакво ускорение на дъжда, валеше си по един и същ начин поне 30 минути преди да спрат мача...
Не знам дали популярността на Джокович или парите на Уникло са основната причина, но брандът и световния номер едно доминираха абсолютно навсякъде в Париж в тази седмица. От метрото, през Шанзелизе до самият комплекс, Новак и екипировката бяха навсякъде.
В Париж при слънчев ден (впечетленията са само от финала, след който край най-накрая се появи слънце) спокойно може да се играе тенис до 9 и 30, 9 и 40 и има чудесна видимост. Мисля, че се стъмнява една идея по-късно отколкото в България, така че следващият път, когато стане 9 и 30 местно време и Данчо Божинов каже какъв е мрак на корта, имайте едно на ум.
Новак излезна от комплекса над 3 часа след финала. Докато даваше интервюта и изпълняваше всички възможни ангажименти, които един шампион на РГ и човек влизащ в историята на този спорт по брутален начин има, неговите хора го чакаха на два лагера. В единия бяха хората от щаба, които хапнаха и стояха доста мирно. Хванах разговор на Мариан Вайда с непознат за мен човек, където обясняваше не много изненадващи алабалистики. Основната задача е била да го накарат да е спокоен през тези две седмици и че винаги са знаели, че Новак ще е номер едно един ден, но такава доминация в мъжкия тенис надхвърля очакванията им. В другата част в ресторантската част към централния корт бяха майката и бащата на Новак заедно с не малка група техни приятели сърби. От време на време имаше припявания в чест на Новак, беше доста забавно.
И накрая поствам снимки, които направих без никакъв зуум. Новак трябваше да даде ексклузивно интервю за една от телевизиите, които явно искаха това да стане извън корта и дали заради моя находчивост или просто поради шанс аз бях първият фен, който забеляза къде е Джокович. Снимките са без абсолютно никакъв зуум. Сигурно имаше едно 20 секунди, където стоях на 20-30 см от Новак, докато чакахме камерите на телевизионерите да заработят в очаквания режим. Виждайки безкрайната му умора в този момент някак си реших да не го моля за снимка с мен (вие знаете, че вече имам една с него от 2010). Сега може би малко съжалявам, но какво да се прави, няма втори шанс. 20-30 секунди след този момент вече имаше около 100-тина фена и охраната дойде. Важното е че бях на корта, когато падна в очертаното от него сърце. Пожелавам на всеки един спортен фен подобна емоция, затова е спортът. :)
Май е това :)
http://prikachi.com/images.php?images/791/8830791b.jpghttp://prikachi.com/images.php?images/792/8830792q.jpgП.С. Дава ми някаква грешка при качването на снимките, това са линковете, ако може някой да ми помогне.