Въобще няма място за никакви колебания при мен. Че ще съм за Левски в хипотетичен такъв мач е повече от ясно, но мога да отида и по-далеч. Ако миналата година ми бяха казали, че за да стане Левски шампион, Тотнъм трябва да изпадне, нямаше и да се замисля дали да приема.

През 2004 на мача с Ливърпул бях в сектор Б и подкрепях Левски. Беше ми гадно, че паднахме.

Какво ти отговори Дан дъ Ман?

Както казваш Момчи, преди време без колебания може би всички бихме казали български отбор, но футболните времена вече отдавна са различни.
До 2016-а година винаги съм казвал че футболното ми сърце е поне 50% ЦСКА , 40 Ливърпул и останалото за отбори като Дунав и Черноморец у нас и Аякс и Байерн основно от чужбина. Тази математика бе тествана на мача на ЦСКА с Пуул и там си бях категорично за червените от София, за разлика от мачовете на червените от Мърсисайд с Левски и Лудогорец.
Да но дойде 2016-а нещата се промениха. Това, което бе направено с отбора, който обичам от първи клас, от мачовете с Байерн и т.н., категорично бе против моите разбирания за спорт, феърплей и т.н. От тогава не съм стъпвал на стадиона, а най-близките ми приятели знаете че ми е трудно да се извъртя и да кажа ЦСКА за този отбор. Да, и там се смени всичко и почна да се работи една идея по-добре, но горчилката си стои още. Ще видим до кога...

Та.. Ливърпул вече е мажоритарен собственик така да се каже. Малко странично, но постепенно втората позиция категорично се зае от Байерн. Така се случи че последните години мога да ходя годишно поне на един на мач на Алианц Арена и този клуб в момента също ми е много на сърце. До преди това може би Аякс бе една стъпка по-напред. Това, което правят баварците като организация на клуба, балансираната им политика, налагането на млади играчи и т.н. ми е много по вкуса и се чувствам наистина на място и на Козунака, както му викам, освен на Анфийлд, където тръпката е друга разбира се.

Тоест ти би бил за Левски при мач срещу Челси/Интер/Дортмунд?

Естествено, че бих бил за ЦСКА при такъв хипотетичен двубой. Преди няколко години се кефех като опукаха Рома, примерно.

Културата има голямо значение , на голяма част от населението им се промиха мозъците, че едва ли не всичко чуждо трябва да се тачи, а българското - да се отрича.

А за завистта и балканщината няма да задълбавам, че като знам колко тънкообидни хора съществуват.