Никога и при никакви обстоятелства не мога да бъда за друг отбор освен Левски. Преди да мога да си кажа името, казвал съм само Левски. Само след негови мачове съм бил дни наред щастлин или сдухан. Само след негови загуби съм плакал (като дете разбира се). Естествено, всеки знае за себе си.

Наистина ми беше интересно да прочета написаното от теб, но не си прав, че не съм мислил и за други неща. Както и да е хората са различни, колкото и наглед да си приличат. Винаги съм ти отговарял с удоволствие, но нашия футбол има къде да го коментираме.

Е, то такъв е лафа, не го приемай толкова буквално.

Ще пусна тема в БГ футбол.

Изгледах запис на мача с Астън Вила, като резултат 4-4 е много атрактивен, но за мен срещата беше средняшка, с много грешки. При толкова много неточности може би резултата е закономерен, а и исторически Вила играят трудно на "Олд Трафорд".
Но за пореден път се видя, че защитата на Ман.Юнайтед е много зле, който и да попадне в нея все прави грешки. Лошото е, че и вратарят Ламенс започна все по-често да греши, може би повлиян от случващото се пред него. Магуайър по традиция е последният разбрал какво се случва и безпомощно вдига ръка. Диого Далот е отвратителен, лесно надбягван и подминаван като пътен кол, размина му се на него и на отбора с гол за 2-3 в самия край на първата част, но веднага "компенсира" след почивката с дузпа. Лени Йоро за пореден път много неубедителен, вече трети сезон не може да се разбере защо бе привлечен, за малко не си вкара автогол за 2-4, но разминаването беше само временно, защото след тази грешка падна и четвъртия гол за гостите.
По-напред на терена нещата изглеждат малко по-обнадеждаващо, като смените сработиха. Лейси внесе острота, Маунт удари греда и беше опасен, Зиркзее вкара гол, а Доргу асистира за гола на нидерландеца и сам вкара гола за крайното 4-4.
За мен тима едва ли ще изпадне, но се очертава труден и неуспешен сезон. Ръководството няма верен ход, както и собствениците. Мисля че е назрял моментът за продажба на клуба, който според мен би се ускорил при по-продължително застояване в дъното на таблицата. Някъде преди време четох, че Февруари семейство Глейзър могат еднолично да продадат клуба, без да се допитват до съакционера Джим Ратклиф. Това ще е е възможно тогава, защото ще са минали определени срокове от неговото идване в клуба и той вече няма да има същите протекции и привилегии.
Феновете в Англия си имат свои разбирания, но протестните транспаранти имат нищожен ефект. Много по-голям ефект би имало, ако вземат пример от тифозите на Лацио. Да бойкотират клубните артикули и дори мачовете. Дори и само веднъж "Олд Трафорд" да остане празен, това би имало много голям ефект според мен. Но е почти невъзможно да стане.

Женският отбор също игра с Астън Вила, само че като гост. Беше постигната победа с 1-0, след хубав гол на Зигиоти Олме с глава, след триходова комбинация. Лошото е, че всички конкуренти на отбора за топ 3 също взеха своите мачове.

Понеже рибата винаги се вмирисва откъм главата, без изобщо да се заяждам, все си си мисля, че в основата на проблемите ви относното спортната част (най-важната всъщност), стои фигурата на Джейсън Уилкокс. Човекът има доста оскъдна футболна биография като ръководител, и то част от нея е преминала не къде да е, а в големия местен враг - Сити. Току виж се оказал "троянски кон", който да ви държи умишлено в будна кома. Ако решаващата дума за треньорските назначения е негова, то повечето му решения будят недоумение, особено най-актуалното име, което се спряга Маурисио Почетино. Сериозно ли !? Почетино ? От трън на глог, за пореден път.
Няма данни да е учил футболен мениджмънт, или пък за спортен директор. Вместо това, имаме следната информация:

Как става футболен ръководител?
Най-интересната част от биографията му.
- 2006–2012 г. – след края на кариерата си се оттегля за известно време от футбола. Работи като коментатор за BBC Radio Lancashire.
- 2012 г. – присъединява се към академията на Манчестър Сити като треньор.
- 2013 г. – става старши треньор на отбора до 18 години.
- 2016 г. – назначен е за ръководител на треньорската дейност в академията.
- 2017 г. – става директор на академията на Манчестър Сити.
- 2023 г. – назначен е за футболен директор на Саутхемптън.
- 19 април 2024 г. – преминава в Манчестър Юнайтед като технически директор.
- 4 юни 2025 г. – поема позицията директор на футболната дейност (Director of Football) в Манчестър Юнайтед.

от 2012 до 2023, това са 11 години в структурата на Сити. Не знам какво да мисля ;)

Помня го тоя, от Лийдс, посредствен футболист, стана шампион като млад. Нормално е да е троянския кон, Лийдс е най-гадния враг на Манчестър Юнайтед, не Ливърпул или Арсенал.

http://www.sporting-heroes.net/football/leeds-united-fc/jason-wilcox-7398/league-appearances_a19023/

Уилкокс стана шампион с Блекбърн според мен. Всъщност може преди това и с Лийдс да е станал, не знам. Ако е така, значи е с як шампионски манталитет :)

Само че Уилкокс стана шампион с Блекбърн. В Лийдс отиде доста по-късно и там не постигна нищо запомнящо се.

Иначе относно това, дали е удачно да се привличат като функционери хора, които имат минало с конкуренти (да не употребявам думат врагове), не мисля, че е сериозно да се разсъждава в посока троянски коне и прочее. Това са преди всичко "професионалисти" (разбирай кариеристи), които признават единствено цвета на парите. И въпреки това, едно такова назначение винаги е рисково, понеже освен всичко останало, в един момент на неуспехи точно тези съмнения изникват и създават допълнително напрежение.

За Ед Уудуърд се носеха сериозни слухове, че е фен на Ливърпул и дори има сезонна ката за Анфийлд. Няма да изпадам в подробности за това, какво причини на Юнайтед - и добро и лошо, но съм абсолютно сигурен, че го е направил в името на кариерата си, а не заради предполагаемите си клубни пристрастия.

В крайна сметка всичко опира до човека. Най-красноречивият пример за това е Сър Мат Бъзби, който като играч защитава цветовете на най-големите ни "врагове" Ливърпул и Ман Сити, като на вторите е дори капитан и печели с тях ФА Къп и въпреки това, в последствие се отдава на каузата на Юнайтед.

В кръга на шегата дори един троянски кон би се справил по-добре от Уилкокс. Почти всичките му трансфери са провал, както и изборът на треньори и момента на тяхното освобождаване. Но той не е съвсем с развързани ръце, защото според разпоредбите на Джим Ратклиф има таван на даваните пари за един трансфер и таван на заплатите.
А за самия Ратклиф се пише, че е фен на Челси, той дори искаше да купи клуба преди време.
Ако има човек за когото може да се каже, че мрази клуба, то това е Омар Берада, изпълнителния директор. В интернет изтекоха преди време стари негови съобщения в бившия Туитър и Фейсбук, в които той пише големи гадости за Ман.Юнайтед. Вярно, тогава е бил и доста по-млад. Той също дълго време беше в Ман.Сити.
Иначе повечето са кариеристи. За Уудуърт и неговите пристрастия не знаех, но също съм на мнение, че е действал според въсможностите си.
Да не забравяме и Питър Киниън, как даваше интервюта колко обича Манчестър Юнайтрд и после отиде в Челси, когато там дойде Абрамович.

Иначе евентуалните зимни трансфери също не впечатляват като имена. Айвън Тууни като нападател, който мисля рита в Саудитска Арабия и някакъв ляв бек, бил в Сити, но не оставил голяма следа там, който сега не знам къде играе.
Дори и това да са спекулации, то е много показателно какви футболисти се привличат в Манчестър Юнайтед.

Да вметна, че сравнително наскоро гледах една статистика за прогнозни точки средно на мач (подобно на очаквани голове xG) и съответно очаквано класиране в края на сезона. Оказа се, че във времето след Фъргюсън отбора почти винаги се е надскачал като класиране, от това което му е отредила тази програма. Да, класиранията са лоши, но са се очаквали още по-лоши.

Да, така е, сега проверих. Обърках се с Лийдс с времето, помня, че беше и там. Иначе и Лийдс и Блекбърн са по-големи врагове на Манчестър Юнайтед от Ливърпул, даже честно казано АЗ Ман Ю не ги имам за врагове, по скоро опонент, враг във футбола е метафора!
Иначе за ''врагове'' се сещам за болния левскар Васил Божков, който беше президент на ЦСКА и ги съсипа!

Нищо подобно. Те може и да ни мразят, но за нас не са по-големи дразнители от Ливърпул и Сити.

При нас топ 3 в исторически аспект е ясно изразен: Ливърпул, Сити, Лийдс!

Оттам нататък вече, но с доста голяма разлика идват Арсенал, Челси и всички останали.

Ланкашър и Йоркшър се мразаят още от средновековието, това ми беше атестата Лийдс-Блекбърн-Манчестър. Те и сити ги мразят въпросните господа. Колкото до Ливърпул е друга тематика, история титли и много неща. Аз лично не мразя Манчестър Юнайтед, не ми е в моя майндсет!

П.С. Не на последно, 90-те миналия век един от любимите ми футболисти беше Майкъл Оуен! знаете къде игра после, но никога не го намразих!

Чакай сега, къде намеси историческата вражда и фенската омраза? Аз също не мразя нито Ливърпул, нито който и да е друг отбор.

Ако трябва да съм откровен, Ливърпул е клубът, който уважавам най-много от всички останали. Като се замисли човек, двата гранда имат сходна история с много възходи и падения и са постигнали успехите си с много труд, постоянство и визия, без финансови инжекции и прочее. Може на някои да им се стори нетрадиционно, как виждам нещата, но това е много важно, когато си говорим за исторически съперничества. Никога не бих си пожелал такъв съперник да изпадне примерно, понеже това би отнело от магията на съперничеството. Едно място под нас е винаги за предпочитане. Така се поддържа тръпката.

Иначе това за Розите е така, но нали знаеш - и Ливърпул е в историческите граници на Ланкашър, не само Манчестър.