Идеята на темата е да даде отговор на това не кой е най-успешния клуб в цялата история на Лигата, а най-силната формация/отбор - a.k.a. най-силния цикъл на даден състав от нейното създаване през 1992/1993 г. до ден днешен.
Избрал съм 7 отбора, с цялото ми уважение към всички останали шампиони и силни състави в историята на Лигата, вярвам, че селектираните от мен са най-добрите от добрите.

Точкуване:

1 място - 7 точки
2. - 6 точки
3. - 5 точки
4. - 4 точки
5. - 3 точки
6. - 2 точки
7. - 1 точка

Моля и да се аргументирате ако имате време и желание. Това е желателно и също така моля без излишен спам, спорове и множество мнения да, но само по конкретната тема.

Хора, които нямат поглед над всичките тези сезони, т.е. са малки и са гледали само сухи цифри моля да не се включват в темата, защото няма да се максимално обективни.


Номинираните състави


1) Милан на Капело (1992/1993 - 1994/1995 г.)

Милан достигна в три поредни години до финала, което е поделен рекорд с Ювентус в историята на Шампионската лига, но спечели титлата само веднъж през 1994 г.
В този период Милан достигна до недостижими висоти и като показатели и най-вече като класа демонстрирана на терена.
През 1992/1993 г. отборът мачкаше всичко живо и в Италия и в Европа, но уви фортуна обърна гръб на финала срещу Олимпик Марсилия, когато Масаро и Ван Бастен изпуснаха множество положения.
До финалния мач, Милан беше допуснал само 1 гол във вратата си, което е абсолютен рекорд в историята, като този гол бе дело на магьосника Ромарио в Айндховен. Общо 10 мача - 10 победи при голова разлика 23-1 ?!
P.S. Милан дели рекорда за 6 от 6 победи в груповата фаза с ПСЖ, Спартак Москва, Барса и Реал и дели рекорда за най-малко допуснати голове в груповата фаза (1 гол) с Аякс, Юве (на два пъти), Виляреал, Ливърпул, Челси и Манчестър Юнайтед.
-
През 1993/1994 г. Милан отново не допусна загуба, но този път беше много по-икономичен до финала...
6 победи и 5 равенства при голова разлика 17-2, но за сметка на това във финалния мач, Милан изигра най-впечатляващия мач в историята на шампионската лига размазвайки дрийм тима на Йохан Кройф с 4-0. Един спектакъл, който ще се помни вечно. А преди мача имаше сериозни притеснения, защото и Костакурта и Барези бяха наказани, а Барса имаше стряскащо нападание и мощ в офанзивен план. До нищо такова не се стигна, защото Милан владееше топката и атакуваше. Правилно след мача, Кройф каза, че ''Барса има най-добрия футбол в света когато владее топката, само че в този мач Милан не ни даде топката''
-
1994-1995 г. пикът вече беше преминал, отборът пак достигна до финала макар и вече само по инерция и класа. Там отново беше по-добрия отбор през 90 те минути с повече положения за гол, но според мен решаваща беше липсата на Деян Савичевич. А и Аякс си заслужиха победата в турнира след като победиха Милан 3 пъти от 3 мача и спечелиха без загуба турнира!

Така за тези 3 години, Милан допусна само 4 загуби, три от които от Аякс през сезон 94/95 г. като постигна общо 23 победи и 7 равенства при голова разлика 55-10!!

Отборът мечта от този период:
Роси
Тасоти----Костакурта/Барези-------Малдини
Донадони----Албертини/Десаи------Бобан
Савичевич
Масаро

Плюсове/Минуси

Честно казано не виждам никакъв минус, мога да бъда обвинен в пристрастност, но слагайки ръка на сърцето си не виждам абсолютно никакъв минус в този отбор на Капело.
Най-важния плюс, който бих изтъкнал е, че Милан в този период можеше да се справи с всеки един отбор независимо по какъв начин този отбор противодействаше. Дали ще бъде пресиран и атакуван, дали противникът ще се отбранява в собственото си наказателно поле, няма значение - Милан намираше начин да победи. Да, загуби два финала в Лигата, но се вижда изхождайки от цялата история на Лигата, че това е нещо нормално и логично без да намера своето реално и логично обяснение. Съдба...
На практика - най-добрата защита в историята на футбола + изключително силна дефанзивина средна линия + магьосниците Бобан, Донадони и гения - Савичевич, един футболист, който остана малко в сянката както това стана и с друг фамозен талант - Джорд Уеа, но кой е наблюдавал тези двама футболисти на върха на кариерите им знае за какво говоря... Просто единия е черногорец, а другия либериец - съдба... Родили са се не където трябва...



2) Аякс на Ван Гаал (1994/95 - 1996/97 г.)

Луис Ван Гаал възроди славния и легендарен Аякс и за 3 поредни години, отборът постигна впечатляващи резултати гарнирани със страхотен офанзивен футбол на висока скорост и с отличен синхрон в отделните линии.
Отборът спечели 3 пъти подред холандското първенство, като в един от сезоните стана шампион без загуба А през 1995 г. постигна златен хеттрик - Шампионската лига, Суперкупата на Европа и Междуконтиненталната купа.

1995 г.
В шампионската си година в Лигата, Аякс завърши наистина по шампионски - спечели турнира без нито една загуба, като на 3 пъти победи Милан.
Баланс: 7-4-0 18-4
В груповата фаза Аякс нямаше никакви проблеми и победи на два пъти поизхабения вече Милан на Капело.
На 1/2 финала Байерн Мюнхен беше пометен с 5-2 в един мач, който ще се помни дълго време. Тогава Овермарс, Кану, Литманен и компания разпиляха баварците.
На финала за трети път Аякс срещна Милан. Този път един много по-силен и събран Милан, който беше по-добрия отбор в хода на финала, но класата на този млад отбор на Аякс в крайна сметка си каза думата и след една грешка на Франко Барези се стигна до гола на резервата Патрик Клуиверт след един страхотен пас на легендата на Милан, Франк Рийкард.

Шампионския състав и номиниран от мен за анкетата

Едвин ван дер Сар
Райцигер /Блинд-Рийкард / Франк де Бур
Финиди Джордж / Роналд де Бур / Давидс
Зеедорф
Литманен / Овермарс

1996 г.
Баланс за годината: 8-2-1 22-3
-
Дойде сезонът в който трябваше да се защитава завоюваното.
Аякс се забавляваше в предварителната група и изглеждаше непобедим. Реал Мадрид беше победен на 2 пъти, като особено впечатляващ беше мачът в Мадрид на Бернабеу, където холандците доминираха тотално, нещо което много малко отбори в историята са постигали.
Отборът нямаше никакви проблеми до финалната среща, където срещна новото европейско чудо - Юве на Марчело Липи.
Лично за мен това бяха златни години за клубния футбол в Европа. Бяхме свидетели на велики формации, които си предаваха палката. Първо беше уникалния Милан на Капело, после Аякс на Ван Гаал и след това дойде Юве на Липи, като всеки един от тези отбори остави трайна следа в историята на Лигата.
В този финален мач, по-дейния отбор беше този на Юве. Те нападаха повече, имаха повечето положения и изобщо търсиха по-настоятелно победата, бяха така да се каже по-гладни за крайния успех. Така че логичното стана и пропуските на Давидс и Силой при дузпите бяха закономерни.

1997 г.
Баланс за годината: 5-1-4 14-13
Това беше последната година на този славен Аякс. Някои от най-добрите играчи бяха продадени, другите вече бяха уморени и изхабени. По инерция и с набраната класа, отборът достигна до трети пореден полуфинал, което си е велико постижение, но това беше максимумът. Срещата с реалността в този полуфинал беше тежка, Юве помете Аякс, като реваншът на Дел Алпи в Торино беше един от най-добрите европейски мачове на старата госпожа.

Така общия баланс в Лигата за този тригодишен цикъл на Аякс бе: 20-7-5 54-20

Плюсове/Минуси

Плюсовете вече бяха изтъкнати. Изключително компактен отбор, много силен във всяка една линия, най-вече в средата на терена. Там беше най-голямата сила на отбора. Много добър вратар също така. Отборът беше силен с топката, беше силен и в нейното преследване.
Като единствен минус бих посочил това, че в най-важните мачове - финалните, отборът не убеди, че е по-добрия отбор на терена. Може би причината се крие и в Милан и Ювентус, които играха много силно и все пак, точно тези мачове се помнят най-много и Аякс и в двата финала, които игра можеше повече, поне аз така мисля. Не показаха най-добрия си футбол или не им позволиха, не знам кое от двете е вярно, но е факт.



3) Ювентус на Липи (1995/1996 - 1997/1998 г.)

Веднага след Милан се появи друг италиански отбор, който диктуваше модата в Шампионската лига и това беше Юве на Марчело Липи, като отборът изравни постижението на Милан от 3 поредни финала, рекорд, който и до ден днешен, не е постигнат от друг отбор.
-
95/96 г.
През шампионската си година, показателят на Юве бе 6-1-3 22-9, в груповата фаза 4-1-1 15-4.
На финала след дузпи на стадио Олимпико в Рим беше победен защитаващия трофея отбор на Аякс, а преди това на 1/4 финала, Юве отстрани Реал Мадрид след два запомнящи се мача - 0-1 в Мадрид и 2-0 на Деле Алпи в Торино с головете на Дел Пиеро и Падовано.
-
96/97 г.
Чисто игрово това беше най-впечатляващия Ювентус в историята на клуба (с Зидан, Бокшич и Бобо Виери), мнение на много специалисти. Дали наистина е така е малко спорно, защото този отбор наистина играеше фантастичен футбол, но го нямаше това типично италианското, каквото и да значи това и може би точно това + съдбата попречиха на отбора да си защити трофея.
5-1-0 11-1 в груповата фаза, като на два пъти беше победен с по 1-0 Манчестър Юнайтед.
Крайния за сезона показател - 8-2-1 21-7 !!
Аз лично ще помня винаги полуфинала с Аякс на Деле Алпи, когато Юве се забавляваше на терена и унижи холандците с 4-1, като Зинедин Зидан тогава направи уникално шоу.
На финала обаче на Олимпийския стадион в Мюнхен нещо се счупи и шокиращо за мнозина, Борусия Дортмунд вкара набързо два гола от корнери на Ридле, при положение, че Юве държеше топката и атакуваше, а после когато отборът се върна в играта след страхотен гол на Дел Пиеро, дойде един шедьовър на влезлия като резерва Ларс Рикен, едно копване на топката от 25 метра, което прехвърли Перуци и върна титлата в Германия след една много голяма пауза.
-
97/98 г.
Любопитно е, че за разлика от Милан, който със съвсем малки корекции игра с почти един и същ отбор тези 3 години, то при Юве и при трите поредни финала имаше различни основни състави и ключови футболисти, като свързващите звена бяха вратарят Перуци, опорния халф Дидие Дешан и вездесъщия Алекс Дел Пиеро (който пък по ирония на съдбата не игра при онова 4-1 над Аякс година по-рано).
В груповата фаза показателят беше 4-0-2 12-8 и второ място в групата след Манчестър Юнайтед. Любопитно за втора поредна година двата отбора се срещат в груповата фаза, този път обаче си размениха победите.
На финала
Общия показател в турнира - 6-1-4 23-14
-
Общия баланс в Лигата на Юве в този тригодишен период: 20-4-8 66-30


Шампионският отбор и номиниран от мен:

Перуци
Ферара-----Песото/Виерховод--------Торичели
Пауло Соуса-----Дешан-----Конте
Дел Пиеро
Виали----Раванели

Плюсове/Минуси

Минуси - почти никакви. Това беше на практика съвършен отбор. По-скоро традицията или проклетията този отбор да не е лицето на Италия в Европа си каза отново своето и въпреки най-силния период в отбора от ерата на Платини, Роси и Ширея насам, то пак за всичките тези години в лигата и изиграни финали и полуфинали, Юве си остана само с 1 трофей и то спечелен след дузпи в Рим...
-
Плюсове - както и при Милан - адски много... Ще изтъкна пак само един важен плюс. Много динамично темпо с много бърз футбол с топката по земята. Отборът беше подготвен изключително физически.



4) Реал Мадрид на Висенте Дел Боске (1999/00 - 2002/03 г.)

За този цикъл от 4 години, Дел Боске (заменил уелсецът Джон Тошак) изведе оригиналния Ел Галактико до 2 шампионски лиги и 2 полуфинала, Реал така и не успя да играе на два поредни финала, но достигна до 4 поредни полуфинала!

2000 г.
Първия трофей за Дел Боске и втори за Реал в Лигата идва през сакралната 2000 г. когато президент е все още Лоренцо Санс или лудия период на Галактикос започнал при Флорентино Перес от лятото на 2000 г. до 2006 г. когато последния подаде оставка, все още не беше започнал.

Показател за сезона:
10-3-4 35-23

Най-добрата формацията за тази година бе:
Касияс
Мичел Салгадо----Каранка/Елгуеро------Роберто Карлуш
Иван Кампо
Редондо/МакМанамън
Раул
Анелка/Мориентс

Никой не очакваше, че Реал ще спечели Лигата, особено след двете поредни много тежки крушения от Байерн Мюнхен с 4-1 и 4-2 (?!), но отборът постепенно набираше скорост и от мач на мач играеше все по-силен футбол. Аз лично си спомням много бързите пасове и рязката смяна на темпото. Пикът беше реваншът на Олд Трафорд, когато белия балет скри топката на червените дяволи и им я даде чак при 3:0 в тяхна полза, като Редондо направи фамозен мач.
След това дойде отмъщението срещу Байерн на полуфиналите. Каква ирония на съдбата - да паднеш 3 пъти от един отбор в рамките на един сезон, но в крайна сметка да го отстраниш - това прави от Шампионската Лига толкова труден за печелене трофей.
А на финала Валенсия водена от Ектор Купер и с ''Въшката'' начело беше попиляна.

2001 г.
баланс: 9-2-5 35-23

Перес дойде и мултимилионните покупки започнаха, като станахме свидетели на може би най-скандалния трансфер в историята - Луиш Фиго - от Барса в Реал.
Там е работата, че само с пари не става и отборът го изпита на гърба си... Отново черната котка мина път на Реал в Европа - Байерн Мюнхен.
За разлика от миналия шампионски сезон, сега Реал започна силно, но завърши слабо и с две загуби от Байерн приключи защитата на трофея на фаза полуфинал.

2002 г.
баланс: 12-3-2 35-14

Ето я и втората Шампионска лига на Дел Боске. Този път принципът беше, когато не може с пари - трябва да стане с още повече пари.
Към Фиго беше привлечен от Ювентус един от най-добрите футболисти в историята на играта - Зинедин Зидан и Реал се превърна в страшилище.
Въпреки всичко имаше известни проблеми, като отборът регистрира и дежурната си загуба от Байерн Мюнхен, този път обаче нямаше грешка на реванша и след 2-0, но изключителен контрол над топката, Реал отстрани баварците и сякаш пътят към титлата беше открит.
На полуфинала Барса беше отчаяна още в първия мач на Камп Ноу, а на финалът срещу Байер Леверкузен с Митко Бербтов, Зинедин Зидан вкара един от най-красивите голове в историята.

Отборът мечта от тогава и получил номинация:
Сезар
Салгадо/Йеро/Елгуера/Роберто Карлуш
Макелеле
Фиго/Солари
Зидан
Раул/Мориентес

2003 г.
баланс: 7-5-4 33-22

Перес не се спря и в състава беше привлечен и Роналдо! Така имахме състав с три златни топки и трима големи тенори - Зидан, Фиго и Роналдо + Раул, Карлуш, Йеро и Касияс. Истинска плеяда от имена, но проклятието над Флорентино не се отпусна и отборът отново се провали в опита да си защити трофея.

Отборът нямаше видими проблеми до полуфинала въпреки, че остана втори след Милан във втората предварителна група, като ще се запомнят спектаклите срещу Манчестър Юнайтед. Като първия мач на Бернабеу беше пикът на тази звездна формация. Това 3-1 спокойно можеше да е 5-1/6-1, а Зидан, Фиго и компания се забавляваха на терена.
И тогава дойде Ювентус на Липи и приказката свърши. 2-1 в първия мач на Бернабеу, но голът на Давид Трезеге даде големи шансове на Юве за крайния успех. Реваншът на Дел Алпи беше болезнен за Реал. Един много голям Недвед, една страхотна преса и отборна игра за Юве на Липи и Реал просто не приличаше на себе си, като капакът на всичко това беше и изтърваната от Фиго дузпа.

Плюсове/Минуси

И при двата състава на Реал, които спечелиха Лигата в размките на 3 години бих отличил като основен минус - че когато отборът биваше атакуван и пресиран, то изпитваше затруднения и допускаше голове. Просто много силни в офанзивен план, но бих казал, че нямаше топ разбивачи, което е много важно в съвременния футбол.
Основен плюс - невероятните футболисти събрани в отбора. Ако имаше ден, този отбор на практика играеше магически футбол, като противникът трудно докосваше топката.



5) Милан на Анчелоти (2002/2003 - 2006/2007 г.)

Отборът воден от Карло Анчелоти спечели 2 пъти Шампионската лига за период от 5 години, като в този период игра и един финал, един полуфинал и един 1/4 финал.
Любопитното е, че и двете шампионски лиги, които бяха спечелени в този период дойдоха след старт от квалификациите...

2003 г.
10-4-5 23-16

Това беше началото на цикъла на този Милан на татко Карло в Шампионската лига.
Началото беше трудно, отборът тепърва се сработваше. Можеше да има срамно отпадане още в третия квалификационен цикъл, когато само с гол на чужд терен беше отстранен отборът на Слован Либерец
В групите бяха победени отбори като Байерн Мюнхен (две победи), Реал, Ла Коруня и Борусия Дортмунд (разменени победи)
Голяма клизма беше на 1/4 финала с Аякс на Литманен, когато уникалния рефлекс на Дида и пласирането на Томасон донесоха една драматична и незабравима победа, която отвори пътя към титлата. На полуфинала, Шевченко наказа Интер и с гол на чужд терен Милан се класира на финала, където в изцяло италиански сблъсък Милан след дузпи Ювентус на Липи. Тогава обаче отмениха чист гол на Шевченко според мен.

Съставът:

Дида
Каладзе-----Костакурта/Неста------Малдини
Гатузо------Пирло
Руи Коща-----Зеедорф
Шевченко----Индзаги

2004 г.
Много силна година като ниво на играта на този Милан. Беше спечелено убедително скудетото, а в Лигата Милан беше абсолютен фаворит за да се стигне до кошмарния 1/4 финал реванш с Депортиво Ла Коруня и култовата тема за Матрицата...
Да припомня обаче, че реалния резултат от първия 1/4 финал е 7-1 за Милан, но тогава пияният колхозник, Валентин Иванов и заляните му помощници спряха 3 чисти голови атаки на Милан заради абсолютно несъществуващи засади. Това беше един от най-силните мачове в ерата Берлускони, като Кака, Пирло и Шева правиха каквото си поискат с испанските футболисти. И после дойде катастрофата... И до ден днешен не е ясно какво точно стана - може би този сезон специално беше уговорен на най-високо ниво поради причини, които няма да узнаем никога, но е доста съмнително поведението на съдиите на споменатия мач в Милано, както и в Манчестър на Олд Трафорд в мача на Дяволите срещу Порто, а и сензационното отпадане на Реал Мадрид от Монако също трябва да се отбележи...

2005 г.
Милан отново беше главния фаворит, отборът беше изключителна сплав от невероятни защитници, много силна средна линия и смъртоносна атака с Шева и Креспо.
Показател за сезона:
9-2-2 23-9

* В 7 поредни мача, Милан не допусна гол във вратата си!!!
От 89 минута когато Ето' О донесе победата на Барса с 2-1 на Камп Ноу до гола на Парк в 9 мин. на 1/2 финала реванш между ПСВ и Милан

Милан мачкаше като добре смазана машина до финалния мач в Атина, като проблеми имаше само в полуфинала реванш срещу ПСВ Айндховен, когато може би имаше и подценяване след комфортното 2-0 на Сан Сиро, а и този ПСВ беше изключителен отбор трябва да се отбележи. Но отново запазанета марка за Милан - гол в 90 мин. + донесе успокоението и класирането за финала. Героят този път беше Масимо Амброзини - известен с това, че вкарва малко голове, но винаги решаващи.
И така до финала, за който е казано всичко... Най, най, най ; Финала на всички финали и какво ли още не.
Този мач и реваншът с Ла Коруня ще остант завинаги черно петно в историята на легендарния отбор от Милано.
Милан мачкаше Пуул с невероятни атаки, истинска наслада за окото беше да се гледат комбинациите между Кака, Зеедорф, Пирло, Шева и Креспо. На почивката резултата беше 3-0, а останалото е история....

Дида, Кафу, Неста, Стам, Малдини, Гатузо, Пирло, Зеедорф, Кака, Шевченко и Креспо - лично за мен е отбор мечта, но уви - казват историята помнила само победителите...

2006 г.
Милан отново беше сред топ фаворитите, но вече започна да се усеща, че пикът е достигнат през 2004 и 2005 г. и сега въпросът беше още колко години може да се изкара с този отбор и на какво ниво...
Червено-черните без проблеми стигнаха до полуфинала с Барселона след като нямаха никакви проблеми в груповата фаза и директните елиминации, където бяха победени убедително Байерн Мюнхен и Олимпик Лион.
А за този мач също всичко е казано отдавна... Имаше и една култова тема с ''Търси се наемен убиец за Маркус Мерк, който беше сложен на мишената от Дявола. Един от най-скандално отменените голове в историята на играта наклониха решително везните в полза на Барса, защото иначе всичко ставаше равно и вече нищо не беше ясно... Естествено всякакви спекулации са възможни, но фактите са си факти и са такива. Милан беше ограбен. Като изключим този скандален момент, Барса на Рийкард беше по-свежия отбор, като Жюли, Иниеста, Ето' О и Роналдиньо трудно бяха спирани, което се видя не толкова на реванша, колкото по време на първия мач на Сан Сиро, когато имаше един момент от около 15/20 мин. в които позастаряващия ни отбор видимо се задъхвахме под темпото на Барса.

2007 г.
И все пак всичко свърши добре :) 2005 г. беше отмъстена (но не и забравена), а Милан спечели отново Лигата за втори път при Анчелоти, за трети път откакто турнирът беше създаден и за пети път в ерата на Берлускони.

Показател за сезона:
9-3-3 23-11

На елиминации бяха отстранени Селтик, Байерн Мюнхен и Манчестър Юнайтед, като мачът реваш срещу Юнайтед на Сан Сиро беше незабравим мач, който ще се помни вечно. Един от шедьоврите в ерата Берлускони и изобщо в историята на Шампионската лига.

Този Милан беше много по-семпъл от Милан/2005 г. Много по-мъдър, не толкова силен, но по-хитър и научил урока си.
Беше доказано на практика и тук, че две бомби на едно и също място не падат... Този финал беше далеч от нивото на предшественика си, но както писах вече, историята помни победители. Пипо Индзаги наказа на два пъти Пепе Рейна, единия път с гъз (:-D) но играч на мача безспорно беше Кака.

Най-добрия отбор в този период според мен като единици и получил номинация:

Дида
Кафу
Неста
Стам
Малдини
Гатузо
Пирло
Зеедорф
Кака
Шевченко
Индзаги

Плюсове/Минуси

Минуси - много, много малки. Отново се затруднявам да намеря такива, просто италианския футбол е такъв, че ако отборът е в пикът си, значи на практика няма видима слабост, защото за разлика от другите школи - италианците не изпитват затруднения във фаза защита и интелектът им на терена и изключителен, едно истинско училище за начинаещи треньори... И все пак - липса на концентрация в отделни моменти и сякаш отборът по-скоро побеждаваше с класа и интелект, не беше типичния Милан от миналото, който се забавляваше на терена. Естествено имаше и изключения като мачовете с Ла Коруня, Манчестър Юнайтед, Байерн и т.н. но като цяло отборът знаеше, че моментът ще дойде и ще се възползват, защото отзад бяха железни.
Плюсове - Изключително хомогенен, събран отбор. Невероятна защита, много силна средна линия, смъртоносна атака.



6) Манчестър Юнайтед на Алекс Фъргюсън (период: 2006/07 - 2010/2011 г.)

Избрал съм точно този петгодишен цикъл за червените дяволи, защото резултатите в лигата и на домашната сцена бях най-впечатляващите в ерата на ''Сър'' Алекс. В този период, Манчестър Юнайтед игра на 5 поредни 1/4 финала, 4 полуфинала, 3 финала и спечели веднъж трофея, като през следващата година игра отново на финал и попадна в малката, но елитна компания на отборите с подобен показател (отборите с две поредни години на финал в Лигата са: Милан, Ювентус, Аякс, Валенсия и Манчестър Юнайтед).

През сезон 2010/2011 г. Манчестър Юнайтед направи няколко впечатляващи рекорда в историята на Шампионската лига:

1) Най-изразителна обща победа на директни елиминации в рамките на Шампионската лига - сезон 2010/2011 г. Шалке 04 беше отстранен с общия резултат 6-1 (2-0/4-1)
2) Най-дълга серия от чиста мрежа от началото на дадената кампания - 481 минути.
3) Най-много сухи мрежи като гост в лигата - 6 мача, Юнайтед не допусна гол във вратата си.
4) Най-малко допуснати голове в груповата фаза - 1 допуснат гол (рекордът се дели с отборите на Милан, Аякс, Юве, Виляреал, Челси и Ливърпул)


Отделно този Юнайтед в този цикъл на ''Сър'' Алекс направи още три впечатляващи рекорда:

* 12 поредни победи като домакин - от 29.04.2008 г. 1-0 срещу Барселона до 0-0 срещу Виляреал на 17.09.2008 г.

* Най-много поредни мача като гост в Лигата без загуба - 16 поредни мача - от 2007/08 г. 1-0 над Спортинг Лисабон до 3-2 срещу Милан на Джузепе Меаца на 1/8 финала през 2009/10 г. Серията приключи при загубата от Байерн Мюнхен с 1-2 в първия 1/4 финал през същия този сезон 2009/2010 г.

* Най-дълга серия от мачове без загуба - общо 25 поредни мача без загуба
в периода 2007/08 г. (започната от победата с 1-0 над Спортинг Лисабон като гост в първия мач в груповата фаза) - 2008/2009 г. когато загубиха финалния мач от Барселона с 0-2

2007 г.
баланс: 8-0-4 23-13

Началото на този цикъл е сезон 2006/2007 г. Юнайтед беше вече сила от която всички в Европа се плашиха.
Вечно ще се помни шедьовъра на Олд Трафорд, когато червените дяволи размазаха Рома с 7-1 след загуба с 1-2 на стадио Олимпико.
Рууни и Роналдо бяха неудържими. Краят обаче беше болезнен - в една студена и дъждовна майска вечер, този Юнайтед беше разбит от Милан с 3-0, ще се помнят сълзите на Роналдо и безпомощния поглед на Рууни, Сколс и Гигс. Просто в този мач Милан играха извънземен футбол.

2008 г.
Годината в която Алекс Фъргюсън дочака своя втори триумф в Шампионската лига след незабравимия финал срещу Байерн Мюнхен от 1998/1999 г.
баланс: 9-4-0 20-6
Един от най-убедителните шампиони в историята на Лигата, поне като показатели.
13 мача - нито една загуба. 20-6 голова разлика. 5 поредни сухи мрежи и то на директните елиминации.
Бяха елиминирани отборите на Лион, клиентите от Рома и Барселона на 1/2 финалите. Особено впечатляваща беше отбрана, която не допусна гол в 180 минути срещу Барса на Рийкард с Меси, Иниеста, Шави, Ето' О, Деко.
Малка сянка хвърля финалния мач на Лужники в Москва, когато определено сините от Лондон бяха по-добрия отбор с по-чистите положения за гол, включително и греда на Дидие Дрогба. Вечно ще се помни подхлъзването на капитана на Челси, Джон Тери, който би последната решаваща 5 дузпа за Челси и ако я беше вкарал, то Челси вдигаха купата след пропуска на Роналдо, бил третата дузпа за своя отбор.

Топ отбора от този сезон:

Едвин ван ден Саар
Браун-----Видич/Рио Фърдинанд-----Евра
Карик-----Скоулс
Роналдо----Оуен Харгрийвс
Тевез/Рууни

2009 г.
баланс: 6-6-1 18-8
Юнайтед продължи със своя уникален рейд без загуба и през този сезон, като се класираха за финала отново без загуба.
По пътя към финала бяха отстранени отборите на Интер на Моуриньо, Порто и Арсенал, като срещу Арсенал беше истински рецитал, а Алекс Фъргюсън възкликна, че това е най-силния Юнайтед в историята...
Отрезвяването обаче беше бързо и болезнено. На стадио Олимпико в Рим започна един друг велик цикъл - този на Барселона...
Общо взето това беше състава от шампионския състав от 2008 г.
Разликата е, че се играеше по-често с Джон О' Шей, Кенет Андерсон и Джи-Сунг Парк

2010 г.
баланс: 7-1-2 21-12
Нормално беше след две толкова силни години да има спад. Това не попречи отборът на Милан да бъде унижен с 4-0 и така малко от малко да се отмъсти за миналите тежки загуби в историята. Краят дойде на 1/4 финалите, когато в голов трилър, футболистите от Байерн Мюнхен успяха да вкарат повече голове от съперника... Но всичко се разви по много странен начин. В първия мач в Мюнхен, Байерн обърна мача в края с два късни гола и втори победен гол на Олич в продължението, а след това на реванша, Юнайтед поведе с 3-0 за 30/40 мин. игра, но ето, че и Манчестър Юнайтед може да отпада по идентичен начин с родния ЦСКА...

2011 г.
баланс: 9-3-1 19-7
За трети път в този велик цикъл, червените дяволи стигат финалния мач без загуба!! Но там отново ги чакаха футболистите на Барселона.
Последователно бяха отстранени при това много убедително отборите на Олимпик Марсилия, Челси и Шалке 04.
Финалът на Уембли беше интересен до почивката, след това Барса тотално надигра и скри топката на футболистите на Юнайтед. И до ден днешен Фъргюсън е упрекван, че е тръгнал да се надиграва с футболистите на Гуардиола и че бил объркал състава. Истината е, че този отбор в този си вид нямаше какво да противопостави срещу Барса, поне според мен.

Общ баланс в тази декада:
39-14-8 101-46!

Така завършва тази славна петилетка.

Ето и топ съставът номиниран от мен:
Едвин ван ден Саар
Браун-----Видич/Рио Фърдинанд-----Евра
Карик-----Скоулс
Роналдо----Оуен Харгрийвс
Тевез/Рууни

Плюсове/Минуси
Плюс - Изключителната защита - една от най-добрите лично за мен в историята на играта. И много бързото темпо с което играеха.
Минус - Наистина стряскащи показатели, но постигнати след мачове с не особено квалитетни отбори според мен, с едно/две изключения, но факт. Когато срещу тях застанеше друг много силен отбор в топ форма лъсваха някои дребнички недостатъци, като контрола над топката например...



7) Барселона на Пеп Гуардиола (2007/2008 г. - 2011/2012 г.)
Явно на мода са петилетките...
Това обаче е лош знак за сегашната Барса, не само защото Гуардиола го няма вече, но и защото се усеща вече амортизацията на този славен отбор. Ако всичко това е вярно, то този сезон Барса трябва да отпадне преди полуфиналите, защото именно тази велика Барса държи (вече) рекордът от най-много поредни полуфинала в историята на Лигата - 5, като ако стигнат до 6 пореден полуфинал ще подобрят постижението на легендарния Реал Мадрид от 1955/56 - 1959/60 г.
Друг е въпросът, че реално погледнато просто не виждам как ще стане това ранно отпадане при сегашния слаб клубен футбол в Европа. Изобщо от края на миналото хилядолетие та до днес, определено нивото много падна и топ отборите с лекота постигат своето.
Ще е любопитно ако съдбата избере на 1/4 финал Барса да се падне именно с Реал и от тях самите да зависи дали този рекорд ще падне или не...

В крайна сметка до този момент, отборът в този цикъл спечели на 2 пъти Шампионската лига и игра още 3 полуфинала.
Според много специалисти това е един от най-силните отбори в историята и със сигурност по-добър дрийм тим от този на Йохан Кройф от средата на 90 те години на миналия век. Лично за мен едно малко спорно твърдение, но фактите са на страната на тази Барса, а не на предната, така че и аз се съгласявам, няма как.
Отборът ще се запомни завинаги в историята на играта с фамозното тики-така, една модерна вариация на тоталния футбол на Аякс и Милан от миналото. ИЛИ - Изпреварилия времето си отбор на Реал ; Тоталния футбол на Аякс ; Зоната и пресата на Милан ; Тики-Така
Какво е тики-така? Ами простичко е...
1) Когато даден отбор притежава топката, тя не е в неговия съперник на терена - основно изискване в тази игра
2) Когато играчите на отбора разиграват топката достатъчно дълго и имат необходимото търпение, неизбежно възникват положения за гол
Простичко, но непостижимо от нито един друг отбор в най-модерната история на тази игра.
Другото което е в плюс за този отбор е, че в нито един европейски мач в този период не се намери отбор, който да ги надиграе убедително в двата мача или във финалния такъв. Да ги атакува и пресира, да държи повече топката от тях, да създаде повече положения.
Единствените мини изключения - Интер и Челси в Милано и Лондон.
Още един плюс е уникалния сезон - 2008/2009 г. когато Барса постигна абсолютно всичко - 6 от 6 или абсолютен рекорд в клубната история на Европа - Шампион на Испания, носител на Купата на Краля, носител на Суперкупата на Испания, Шампион на Европа, носител на Междуконтиненталната купа и носител на Суперкупата на Европа.
Всичко това постигнато с един типичен за Барса и неповторим стил на игра, стил започнат още от Йохан Кройф от края на 80 те и началото до средата на 90 те години на миналия век. Великия Йохан - главният идеолог на Барселона!
Не всичко обаче е перфектно... Няма перфектни неща в този живот.
Кои са минусите:
Отборът така и не успя в две поредни години да играе на финал
Съдийските аванти - факт не факт, но 90 от 100 произволно събрани човека ще кажат именно това, т.е. ще си остане в историята независимо дали това изнася или не на феновете на каталунците.


* Освен петте поредни 1/2 финала ето кои са другите рекорди на тази Барселона на Гуардиола в този посочен цикъл:

* Най-много вкарани голове в груповата фаза - 20 гола (2011/2012 г.) - поделен рекорд с Манчестър Юнайтед (1998/1999 г.)

* 2008/2009 г. отборът на Барса спечели Шампионската лига започвайки от квалификациите с което се изравни като показател с отборите на Милан (които правят това упражнение на два пъти), Манчестър Юнайтед и Ливърпул.

* Най-много поредни мачове с поне 1 отбелязан гол - 29 поредни мача (!!) - серия започнала през 2009/2010 г. с 2-0 срещу Интер в груповата фаза и завършила с с 0-0 на Джузепе Меаца срещу Милан - първи 1/4 финал през 2011/2012 г.

По години...

2008 г.
Баланс: 8-3-1 18-6
Без никакви проблеми и с лекота, Барса достигна до полуфинала, но там пикът на Юнайтед беше по-добър от началото на тази Барса и логично, червените дяволи отстраниха Барселона в един мач - рецитал на силната и пресметлива игра във фаза защита. От един голям фен на италианския футбол - голям респект за Фъргюсън! Но когато говорим за силна игра в защита - то в никакъв случай не говоря за катеначо. Силната игра във фаза защита е също много красиво нещо за гледане и не по-малко сложно, защото всички гледат нападателите, съдиите също...

2009 г.
Баланс: 8-5-2 36-14

Шампионския отбор от този сезон:
Валдес
Дани Алвеш-----Пике/Пуйол-------Абидал
Яя Туре
Иниеста/Шави
Анри/Меси
Ето' О

Дойде и звездния миг - първата Шампионска Лига за Гуардиола и втора за Барса в лигата след 2006 г. на Рийкард и Роналдиньо.
Отборът започна от квалификациите, където регистрира и загуба дори, но в един вече решен дуел.
Отборът играеше изключителен футбол, а Лион и Байерн Мюнхен бяха направени за смях на Камп Ноу.
Тогава обаче дойде един от най-коментираните мачове в историята на Лигата - Челси - Барса на полуфинала.
В първия мач на Камп Ноу, Барса доминираше, но изключителен Челси в дефанзивен план спря извънземните и Челси станаха първия отбор този сезон, който не допуска гол във вратата си в мач срещу Барса (изключваме мачът реванш в третия квалификационен кръг).
Реваншът на Стамфорд Бридж обаче ще се помни вечно. Тогава сините изиграха изключителен мач, като за целия мач въпреки по-голямото притежание на топката, футболистите на Барса уцелиха вратата в нейната рамка само веднъж и в 93 мин. дело на Андрес Иниеста (момчето със златните голове...), което доведе и до класирането на финала... Може би ако го нямаше този гол на Иниеста, нямаше да я има и тази легенда за тази Барса. По същия начин съдбата помогна на Барса и в ерата на Кройф, когато пак един такъв късен гол на Бакеро доведе до елиминацията на много силния тогава и играещ много мощен и зрелищен нападател футбол отбор на Кайзерслаутерн.
Но скандалът не се крие в този късен гол на Иниеста, а в постоянните препирни на резервната скамейка, скандалното поведение на Гуардиола и още по-скандалното поведение на съдийската бригада от Норвегия, които можеха да свирят 4 дузпи за Челси, от които лично за мен - 2 абсолютно, 100% чисти!
Финалът беше друга бира - Юнайтед си повярваха прекалено много, но не играха като колектив в този финален мач, а Роналдо блесна с егоизма си. Меси и Барса надиграха убедително червените дяволи.

2010 г.
Баланс: 6-4-2 20-10
Отборът тръгна по стъпките на Реал... Печели трофея, след това е фаворит номер 1 за защитата му, но не стига дори финала... И това ако не е знак на съдбата здраве му кажете.
На практика, нищо не предвещаваше такава съдба... Барса мачкаше, Щутгарт и Арсенал бяха унижени с четворки (по подобие на Лион и Байерн от предния сезон - петица и четворка) и дойде един отбор ала Челси - Моуриньовския Интернационале! И проблемите на Барса да се справят с отлично подреден отбор във фаза защита отново лъснаха - Интер първо надигра Барса в първия полуфинал, а във втория с човек по-малко така затвори играта, че мачът спокойно можеше да завърши и 0-0... В интерес на истината трябва да се признае, че можеше да стане 2-0 за Барса в края, когато свирената засада я нямаше, но пък и играчите на Интер сякаш спряха да играят. Този случай така и остана малко в сянка. Ще се запомни обаче друго нещо - радостта на Моуриньо и неговите футболисти окъпани от включените пръскачки...
мдаам......

2011 г.
Баланс: 9-3-1 29-10
Годината на втория триумф на тики така в Лигата.
Този път проблемът дойде на по-ранен етап... Отборът на Арсенал надмина себе си и направи един от най-силните си мачове в Лигата. В първия мач в Лондон поне за мен надиграха Барса и заслужено спечелиха с 2-1 с два късни гола на Ван Пърси и Аршавин, може би Барса подцени леко нещата второто полувреме след гола на Вия, но само адмирации за този Арсенал.
На реваншът Арсенал игра буквално катеначо, като за цял мач топчиите няха едно положение за гол, но крепостта за малко да удържи на полувремето. Късен гол на Меси даде преднина на почивката, след това обаче дойде дошлия от нищото автогол на Бускетс и много нерви за феновете на Барса. И хоп - червен картон за Ван Пърси, малко по-късно дузпа за Барса и третия беше вече само въпрос на време.
Първото полувреме обаче не дадоха чиста дузпа за Меси. Изгонването на Ван Пърси за мен беше пресилено и ненужно в хода на мача, още един прът в колелото - мегдан за хейтърите на Барса да дразнят с рефрена - кога ще се спечелят важен мач срещу 11 противници на терена... ;) Като се тегли чертата обаче - заслужена победа за Арсенал. Да, направиха силен мач в Лондон, но на Кам Ноу силен мач в ерата на Барса са правили само Челси и Милан.
След това бяха отстранени Шахтьор Донецк (петичка) и Реал Мадрид, а на финала Барселона направи най-силния си мач в целия си цикъл. Това 3-1 на отразява надмощието, което имаха футболистите на Барса, като в първите 15/20 минути на второто полувреме, Юнайтед бяха натикани в малкия пенал и почти не се докоснаха до топката.

Шампионският отбор от тази година

Валдес
Алвеш/Пике/Пуйол
Бускетс/Масчерано
Иниеста/Шави
Педро/Меси/Вия

2012 г.
Баланс: 8-3-1 35-10

Барса отново беше фаворит номер 1 за титлата, но над тях висеше прокобата на защитаващия титлата отбор...
Леверкузен беше направен за посмешище (7-1 на Камп Ноу и общо 10-2), беше отстранен и Милан, но на полуфинала Челси спря Барса отмъщавайки си за миналото, а определено може да се говори, че ако има черна котка за Барселона (започвайки още от Рийкард и отборът на Роналдиньо) в Шампионската лига - то това безспорно е отборът на Челси!

Общ баланс на Барса за тези години - 39-18-7 138-50!

Отборът номиниран за гласуването:

Валдес
Дани Алвеш-----Пике/Пуйол-------Абидал
Яя Туре
Иниеста/Шави
Анри/Меси/Ето' О


Ами това е от мен, вие сте!

Ето и моят вот

1. Милан на Капело
Съвършен отбор, без слабо място. Направиха и уникален рекорд от 58 мача бе загуба в много силното тогава Калчо + 3 поредни финала в ШЛ.

2. Барса на Гуардиола
Не ги слагам на 1 място, защото лично за мен в зашита този отбор, както и в дефанзивен план като цяло е по-слаб от този на Милан, а и се видя, че има лекарство срещу тики-така, докато Милан се измъкваше и срещу отбори, които както се бранят грамотно, така и срещу отбори, които атакуват и пресират мощно.

3. Юве на Липи
Почти съвършено копие на Милан на Капело, с малко повече проблеми в защита и контрола над съперника, но на практика непобедим отбор.

4. Милан на Анчелоти
Негативите са във вътрешен план - само едно спечелено скудето. Но тук говорим все пак за Шампионската лига. 2 титли и 1 финал за този период е много. Може и по-нагоре да се класира, много е сложна тази класация, факт.
Сега понеже някой може да ме обвини, че съм пристрастен искам да кажа, че просто моята философия и разбиране за футбола са такива, че когато има много силен италиански клубен отбор в цикъл и т.н., то той винаги има нещо в повече от конкуренцията с останалите и на това му се казва футоблен интелект, изкуство, което е в ДНК-то на италианския футбол, за това и той е специален и за това ако съберем успехите на клубно ниво + тези на национално ниво, то Калчото ще е марка номер 1 в исторически план.

5. Реал Мадрид на Дел Боске
Единствената причина да не класирам този отбор по-напред е че имаше перманентни проблеми в някои много ключови и важни мачове и с Байерн и с Ювентус. А и беше сила, но най-вече на Бернабеу. Огъваше се при силен натиск и преса по целия терен. Иначе ако този отбор имаше ден и му се получи контрола над топката беше истинска наслада за окото.

6. Манчестър Юнайтед на Фъргюсън
Една от най-добрите защити в историята на Лигата, няколко много важни и тежки постигнати рекорда, но не ме убедиха в този си период, че са с класа над останалите отбори. По-скоро уцелиха момента и със силна защита и хитрост измъкваха мачовете. Имаха късмет срещу Челси на финала, а имат и едно круше с 3-0 от Милан, така и не успяха да се справят с Барселона.

7. Аяка на Ван Гаал
Дали са последни или не, това няма значение, защото последния тук на практика е един от най-силните отбори през последните 20 години. Гледах им тогава всичките мачове - бяха истинска машина, но хванаха един уморен и поизхабен Милан, а на следващия сезон когато се появи Юве на Липи се задъхваха и не можеха да смогнат на темпото на бианконерите. Истината е, че и в двата си финала, Аякс трябваше да загубят в редовното време с оглед играта като цяло и положенията пред двете врати, но по ирония на съдбата единия финал го взеха след единствената грешка в защитата на Милан, а в другия додрапаха до дузпи.

Гонзо



Гонзе, знам защо така реагираш, защото не съм включил Байерн. Ами така реших, ако бях ги включил щяха да са на 8 място след Аякс.
Имам поглед над нещата и точно в ЕКТ ми е най-голямата сила.
Просто си пристрастен и много голям хейтър на италианскяи футбо.
Значи:
1. А ти какво искаш - с малко пари ли да се направят? Това нещо просто не го доумявам като аргумент. Освен това има и много други примери в които многото пари не значат успех
2. Без коментар
3.

Не, изобщо ама изобщо не си пристрастен...
И още нещо, това не е конкурс за красив футбол...

1. Барселона
Надолу може да си ги класираш, както си искаш.

Е, браво, аз що часове писах всичко това и накрая:
1. Барселона
нататък кучета ги яли...

Кратко, точно, аргументирано, ясно и безпристрастно - Реал от края и началото на века
А в отбора на Реал, който си номинирал трябва да е Сезар/Касияс, важна подробност в много аспекти към смисъла на темата.

Реално погледнато, най-силният отбор за мен е Барса - кратко, точно, ясно и наистина безпристрастно. ;)

А нататък не знам кой ги е ял, но не виждам смисъл да си играем на пристрастия и преброявания - вече имахме лексикон. Но ако държиш на точиците надолу, нямаш проблеми. ;)

ей го и тоя
Така ако вървим.....

Иначе да, Сезар е, но то можеше и да сложа Панучи вместо Тасоти. Сега кой е контузен или наказан за дълъг период не го вземам предвид. Просто давам най-добрия възможен състав за конкретния период. Нали няма как да сложа Редондо при Зидан и Фиго, но ме разбираш.

Язроде това не е лексикон. А сериозна тема за истинска анкета/преброяване без пристрастия. Лексикона беше да посочим любимите си отбори, тук говорим за съвсем различна неща
Това, че Милан е посочен на 1 място от мен е защото наистина мисля така, а не защото съм им фен (без да се явявам последна инстанция, мога и да бъркам разбира се). Виж това на Балета си е явно пристрастие, но лошо няма.

1. Барселона - най-великолепният отбор, който съм гледал
2. Милан на Капело - заради онзи унищожителен финал срещу Барселона на Кройф.
3. Ювентус на Липи - смазващ футбол, но и малшанс на финали в ШЛ.

Ами не съм пристрастен и не съжалявам , че го няма Байерн . Ако ще си говорим чисто статистически , слагаш Реал на първо място (за ШЛ) и Глазгоу (за Първенства) . Не разбирам още идеята !? Ако трябва да съм честен , Звезда е най силния отбор , който е печелил КЕШ .
За Милан на Капело , нямам думи . Ако ти се радваш на такъв отбор , аз по добре да се откажа да гледам тази игра .

По детски подхождам, сори, с изклю4ения рабира се - титли-финали-игра!

1. Барселона
2. Реал
3. Милан ( на Капело )
4. Ювентус
4. Милан ( на Анчелоти )
4. Аякс ( слагам ги на едно ниво и трите, като Аякс бяха най-зрелищните, Юве най-балансираните, Милан най-упешните и постоянни )
7. Манчестър Юнайтед ( най-слабата формация от всичките 7, трите им финала с в следствие на отстранени слаби отбори по пътя им, без Барса 2008, но и те бяха слаби. Изобщо не ме впечатляваха с играта си).

Изобщо не съм съгласен, че Звезда е най-силния отбор печелил КЕШ. Най-силния отбор печелил КЕШ откакто аз гледам футбол е Милан на Саки.
Отборът на Звезда, който Милан отстрани в два легендарни мача беше с класа над отбора, който спечели след дузпи в Бари срещу Олимпик Марсилия.

Идеята Гонзо е ние феновете да изберем най-силния отбор/състав в историята на Шампионската лига. Не най-успешния, това са две различни понятия.

1: Барселона на Пеп Гуардиола
2: Ювентус на Липи
3: Аякс на Ван Гаал
4: Милан на Анчелоти
5: Милан на Капело
6: Манчестър Юнайтед на Алекс Фъргюсън
7: Реал Мадрид на Висенте Дел Боске

За мен Милан на Капело е най-добрия тим, който аз съм гледал! От години не гледам футбол от Италия, но заради този Милан, винаги ще имам някакви симпатии към този отбор!

Според мен класацията е
1.Милан на Саки
2.Барса на Гуардиола
3.Реал на Дел Боске
4.Милан на Анчелоти
5.Аякс
6.Ювентус
7.Манчестър

1. Милан на Капело - в пика си тоя отбор имаше перфектен баланс във всички линии.
2. Барселона на Гуардиола - според мен големият им недостатък е нежеланието/неумението да използват тактика с далечни удари, когато се случи срещу тях да излезе някой като Интер на Моу или Челси през миналия сезон. Много впечатляващ отбор, но психологически уязвими - когато се случеше някой да ги вкара в русло, в което не повеждат рано-рано и не правят необходимия брой положения за напомпване на самочувствието, те поддаваха.
3. Ювентус на Липи - страхотен баланс и тук само дъненето във финалите не ги дръпва на едно ниво с Милан на Капело. Така и не взеха убедително един финал бианконерите.
4. Реал на Дел Боске - знаменит тим, но в защита бяха пълен кашкавал. Не им и трябваше, когато Зизу и Фиго се разиграеха, но логично не всеки път ставаше и Ювентус им се превърна в черна котка.
5. Милан на Анчелоти - също голяма формация, но провали като 0:4 от Депортиво и 2005 в Истанбул я изтикват на това място. Иначе този тим спечели много големи победи, при това и в сблъсъци със зрелищна игра, но двата воденични камъка тежат.
6. Аякс на Ван Гаал - също голям отбор, но реално не се запази задълго, за да направи по-голямо впечатление.
7. Манчестър Юнайтед

Готина оценка, но по параграф 3 Милан не загуби ли 2 от 3 финала, както и Юве???

И другото е вече въпрос на предпочитания. Милан на Капело беха адски дразнещи, но ей Богу, те бяха гранитно силни и непробиваеми. Съдбата се намеси и Олимпик ги изклати, а после Аякс им скри топката в два мача и победиха по дифолт в третия, въпреки, че не бяха по-добри в самия финал. Но винаги ще харесвам Капело, заради лекцията срещу Барса!

Еми ти сам си го казал - срещу Олимпик само късмета спаси франсетата, има и такива мачове. Но срещу Барселона беше лекция, каквато Ювентус на финал да направят не са и сънували. А третия финал вече беше в края на цикъла на тоя отбор.