"Not many players turn down Real Madrid but I think
that tells you a lot about the loyalty of the man"

Zinedine Zidane


Беше края на 1999-ата година, когато с брат ми пратихме един празен плик на адрес в Ливърпул. На пликa бе написан нашият обратен адрес, а целта - да ни върнат едно рекламно каталогче за сезона. Още си го пазя този каталог, в който наред с утвърдените имена в Пуул тогава като Роби, Оуен, Диди Хаман, Бергер, Джейми Реднап и т.н., някъде из последните представени играчи на червените бяха сложили снимка и данни на един младок, който бях виждал като смяна в няколко мача през последния сезон. Да, нареден до други надежди в червено бе Стивън Джерард. За разлика от обаче от Стивън Райт и Джон Нюби, до които бе разположена снимката на Стиви, 15-16 години по-късно последният с право отговаря на прозвището Капитан Фантастик.



Първият мач на Джерард е през 1998, когато влиза като резерва на Вегард Хегем. 17 години, в които Стиви спечели почти всичко - УЕФА Къп, ШЛ, ФА Къп, Купа на Лигата, Суперкупи на Англия и Европа, куп индивидуални награди. За негово съжаление това почти пред всичко до голяма степен тежи и и на неговата съвест и не случайно след СП в Бразилия, където също допусна грешка в ключов мач, Стиви каза че е имал най-трудните си 3 месеца в живота си.

Тази събота червената осмица ще изиграе последният си (може би) домакински мач малко след като направи 500 мача за червените в елитната английска дивизия. Защо и как се стигна до трансферът на Стефчо, както го наричам, в ЛА Галакси може би ще разберем в пълнота след година две. Дали е имало конфликт с Брендън Роджърс, дали проблемът е в онези трудни месеца или просто вече и той самия вижда, че не е на това ниво, на което му се иска. Запазената марка пас по конец на 30-40 метра или удар към вратата от толкова са все по-малко, а мачовете, в които приносът му като капитан на отбора не е такъв, какъвто се очаква от фенове и ръководители - все повече.




Като всеки голям футболист, Стефчо е харесван и оплюван, хвален и осмиван. Едни помнят голове като срещу Уест Хям на финала за ФА Къп през 2006-а или като този срещу Сити преди две години. За други първата асоциация ще е подхлъзването срещу Челси през миналия сезон или червеният картон срещу Юнайтед след по-малко от минута игра. Факт е обаче че много от футболните хора са изказвали уважението си към лоялността и професионализма на Джерард по отношение на Ливърпул. Малко са играчите в съвременният футбол, които са дали цялата си кариера за клубът, изградил ги като играчи независимо от предизвикателствата и изкушенията свързани с трофеи, мениджъри, колективи и т.н. Стиви е един от тях. Само преди седмица Моуриньо в прав текст каза че е отправил към него 3 оферти бидейки мениджър на Челси, Интер и Реал. И трите неуспешни и трите в години, е които SG беше в силата си, а отборите на Моуриньо атакуващи титлите в страните си и ШЛ.






Успех, капитане! Пък кой знае, някой ден може отново силният човек на Мелууд да се казва Стивън Джерард, но вече в друга роля.

Велик футболист, наистина много малко останаха лоялни към клубовете си и той е един от тях

Наистина велик футболист, заслужаващ огромно уважение за всичко, което сторил за Ливърпул и Англия. Легенда, не само заради футболните си качества, а и заради тази лоялност, която все по-рядко ще срещаме в бъдеще, заради това, че емблемата на клуба за него означаваше нещо много повече от бродерия на фланелката.

Не ме кефи и никога не ме е кефил .... за разлика от Мака, Фаулър и Оуен

Любимият ми играч и идол от детските години ще изиграе последния си мач на Анфийлд, определено ще е доста тежко да се гледа утрешният мач...

“Steven Gerrard would be the captain of my World XI dream team.” – Francesco Totti

“For the job he performs, he is one of the greatest.” – Ronaldinho

"To me he is one of the super best midfielders in the world. He is an excellent player." - Pele

"Gerrard has been my idol for 10 years and is one of the best players in the world." - Daniel De Rossi

“I love Gerrard’s qualities as a player and a leader. Technically and tactically he is the best.” – Gus Hiddink

"I can't think of a striker in the world who has scored as many important goals, never mind a mindielder" - Thierry Henry

Мда, наистина поклон - за лоялността, за всичко, което е дал. Такива като него трябва да са пример.

Да не излезе, че ви развалям темата (Анфо, ако прецениш трий спокойно, няма проблем), ама доста се е поизхвърлил Анри. Наистина има някои важни голове Джерард, ама не мисля, че това му е основното и най-важно качество, нито че са чак толкова много.

Едно време в големите отбори имаше по 2-3 такива личности като Джерард. В днешно време драстично намаляха. В момента примерно се сещам още за Касияс и май до там. Жалко е за футбола, както е жалко че разни комерс герои са много по-полуярни от Джерард. Днешната младеж трудно може да оцени какво точно се случва в този момент. За нас дъртаците обаче този ден е тъжен, тъжен е и за дъртаците подкрепящи синята половина на Ливърпул, тъжен и за дъртаците от съседен Манчестър.

Каквото и да си говорим обаче - ей така се става ЛЕГЕНДА.

+111

Галакси са ми на 2 часа със самолет - може и да се наканя да ида на мач догодина.

Малко по-сериозно сега. Миналият век имаше много играчи, които останаха верни на отбора си дори и когато местене в нов отбор би отворил много врати. В началото на 21-ви век, почти няма такива. Капитанът остана с отбора макар и да му е било пределно ясно, че титла може и да не види. Грешки всеки прави (дори и малоумни такива) - феновете помнят постоянството, борбата и начина по който успяваше да поведе отбора в толкова много мачове. Благодарности и успехи!

Много добър играч, прояви лоялност след 2005г., но не успя да ми стане любимец. Все пак мнението ми за него е повече положително.

Никакво триене! Нито има обиди, нито закани :)
Както се казва, всеки има право на мнение, дори и да е грешно :)

В случая обаче съм по-склонен да се съглася с теб, а не с Анри. Ако бе казал, че не може да се сети за друг играч с толкова много голове от дистанция над 20 метра, би бил по-прав.
Трите най-важните гола на Стиви според мен - срещу Олимпиакос, с който Пуул се класира за плейофната фаза, за да стане по-късно шампион на Европа; на финала срещу Милан, с който наистина даде криле на останалите; срещу Уест Хям във финала за ФА 2006-а

Да, и аз за тия трите се сетих. Понеже Анри казва, че не се сеща за нападател с повече важни голове, примерно дебелия Роналдо вкара повече важни само на световното 2002 :)

е то ако тия 3-те са най-важните то може да сложиш най-малко 1000 човека пред Джерард