Абе я ми кажете какво мислите за Айн Ранд, тука чета някакви неща и съм раздвоен ...

Аз също ѝ се чудя. В списъка ми за четене са Атлас изправя рамене, Ние, живите и Химн, като последната няма и 100 страници. Пробвай я. Ако пък не си допаднете, здраве да е. Всеки има различен вкус.

Либертариански култ.

TheExorcist, захвана ли най-накрая нещо на Айн Ранд? Аз съм си я сложила отдавна в списъка, но все не ѝ идва ред. Мисля за запознаване да започна Ние, живите. Не ме интересува дали е подходяща за начало или не. Тази година ми върви на запознанства с автори от последните им книги, примери бол.

Извинявай, чак сега ти виждам постинга. Не, не съм, защото съм на други вълни. Но намерих на едно място The Fountainhead, мога да си я изтегля но понеже е към 800 страници, в момента нямам нито време нито и особено желание да задълбавам толкова, иначе изглежда интересна, просто имам една камара книги, които са преди това.

Говори ми за камара книги, говори ми... На четеца те ми наброяват над 1200 На хартия бройката също не е за подценяване, а като добавиш и тези, с които искам да се сдобия, направо да ти се завие свят
В последно време на мен ми стана навик да се зарибявам по разни автори. Уж се бъзикам, че ще взема да захвана тяхна книга да видя какво толкова им харесват, но съвсем сериозно го правя и не в редки случаи вземат, че ми харесват. Трябва да прилагам по-често този метод.
В момента съм точно на Айн Ранд. Съвсем в началото съм, но мога да кажа, че съм заинтригувана. Не чета точно The Fountainhead, но съм склонна на по-късен етап да споделя впечатления, стига да те интересува. Нагласата също е важна в случая. Аз малко се уплаших от философията ѝ, но засега положението е нормално. И ако 800 страници са много, какво да кажем за Атлас изправи рамене, която е близо 1300 страници?

Оо, абсурд! Обичам да чета, но чак такъв книгоманиак не съм. А и нямам време както споменах, честно. Та аз Критиката на чистия разум на Кант ( към 900 страници ), която беше задължителна в университета не съм я чел цялата. Бтв, ако те инетересува философска екзистенциална литература, хвани нещо на Киргегор или Фуко, наистина интересни неща има. Само, че аз не съм вече на такава вълна, затова се заинтересувах от аналитично-индивидуалистичната философия на Ранд. Обзора на The Mountainhead изглежда интересен, но това, което досега ме възпираше да почна Ранд е, че много феминистки я четат и много я свързват с феминизма, което хич не ми допада. Надявам се все пак да не е толкова крайна, като Вирджиния Уулф например...