Клише според теб, но според мен си е така, Война и мир е по-лесна за четене от Бесове или Престъпление и наказание, да не говорим за Карамазови.

Готова е .. Позволих си я да я сложа до бирената наздравица

С останалите 2 изречения в цитата съм на 100% съгласен.

Благодаря! На точното място си я поставил

Тук съм на 100% с теб
За съжаление не ми остава никакво време за четене, освен за в-к Капитал.
Мин. година последно четох "История на Шотландия" - Мишел Дюшен

Не знам какво си чел от Толстой, но твърдо не съм съгласна, че е по-смилаем от масовата аудитория. Особено ако си чел "Война и мир", не разбирам как можеш да го кажеш това. Това за 'земния' Толстой и 'философския' Достоевски си е едно голямо клише.[/quote]

Клише според теб, но според мен си е така, Война и мир е по-лесна за четене от Бесове или Престъпление и наказание, да не говорим за Карамазови.[/quote]


Ами те просто са прекалено различни, потапят те в историята по различен начин, по различен начин поднасят идеите си и те карат да мислиш. От тази гледна точка може и да си прав, защото Толстой директно ти налива в главата мислите си (понякога доста упорито и целенасочено ), докато при Достоевски нещата са по-завоалирани и многопластови.

Като разказвач обаче Толстой няма равен според мен.

То това е някакъв вечен спор - Толстой или Достоевски. :) Лично аз поставям на първо място сред руските майстори Гогол, вероятно и защото съм изчел почти всичките му творби. Не, че съм някакъв голям експерт, но винаги съм препоръчвал на хора с интерес към руската литература (който обикновено не надхвърля Достоевски и/или Толстой) Гогол, Чехов и Тургенев. Както се казва, не са само Толстой и Достоевски.

Чехов е различен автор, не е сравним с другите като стил и жанр. Тургенев не ми харесва много. Забравих да спомена Пушкин, когото също обожавам.

Много добра тема. Браво, Жоре!

Нещо напоследък съм придобил вредния навик да започвам по няколко книги едновременно и по правило не завършвам нито една от тях, минат няколко месеца и пак започна отначало... Няма оправия... :/

Иначе в момента чета главно форуми, като планувам най-скоро да си препрочита Ремарк - велик хуманист на своето време и един от любимите ми автори. Събрах си почти цялата му колекция, издавана на български, и ми остана липсваща само първата книга - "Мансардата на бляновете". Ако някой може да ми помогне да си я намеря, ще съм му много благодарен. Спекулантите на "Славейков" ми искаха някакви баснословни суми, за да ми я изровели отнякъде, щото, видиш ли, била много рядка (което си е вярно де) и им теглих една майна.

Ако трябва да спомена някое запомнящо се заглавие, за което се сещам на прима виста, това е "Да убиеш присмехулник" на Харпър Ли. Много силна книга, разглеждаща важни житейски истини и социални проблеми, валидни и до ден днешен.
"Майкъл Идън" на Джек Лондон - абсолютна класика в жанра! Въобще Джек Лондон е абсолютен великан! Срамното е, че започнах да го преоткривам едва наскоро, след като толкова години съм живял със заблудата, че е просто един добър автор за юношеска и приключенска литература.
Не мога да пропусна и Рей Бредбъри - "451° по Фаренхайт". Въобще антиутопията ми е много голяма слабост. В този ред на мисли не мога да не отбележа и "Фермата на животните" на Оруел. Виж, това, което всички намират за класиката в жанра - "1984" - не можа да ме грабне чак толкова при първия прочит. Някак си доста мъчно се четеше, със зор я добутах докрая. Ще трябва да я пробвам втори път някой ден.

И така

Аз съм точно на Ремарк в момента - Трима другари, а след това мисля да започна друга негова книга - Време да се живее, време да се мре. Иначе последната книга, която прочетох беше La délicatesse на David Foenkinos, просто за упражняване на френския език

Малко ми се смесват вече, ама тези двете май му бяха най-добрите произведения. Бих добавил и "Черният обелиск".

Мейдж, Мартин Идън, не Майкъл

Смятай колко го е чел

Радвам се, че темата ви хареса. Наистина ние навремето четяхме повече, отколкото сегашните подрастващи, но това е процес, който е неизбежен заради развитието на електронните комуникации.
Иначе не бих могъл да се включа в спора Достоевски, или Толстой, защото първия все още не съм го чел, но ми влиза в плановете за тази година. Стенли казва, че Братя Карамазови е невероятно произведение и може да го захвана него, въпреки че бях запланувал Престъпление и наказание.
В момента съм на Маркес, като досега прочетох Сто години самота, а сега чета Любов по време на холера. Интересен автор, от който може да се извади нещо...
По принцип за мен всяка книга, дори и най-обикновения плажен роман носи накакво послание в читателя и именно това ми харесва на мен, когато чета.
Аз лично не харесвам фантастика и май единствената книга, която съм прочел на такава тематика беше Война на Световете на Хърбърт Уелс преди много години.
Относно родните автори няма как да подмина Талев и неговата прекрасна четирилогия. Разбира се има много силни книги, като Време разделно на Антон Дончев и Осъдени души на Димов, които също са оставили отпечатък в мен.
Няма как да подмина и книгите, с които израстнах...романите на Карл Май, Емилио Салгари, Майн Рид. Даже преди две, три години препрочетох някои от тях.
Момчи спомена Джефри Арчър, та тази година прочетох книгата му Пътеки на славата, в която става въпрос за първото изкачване на покрива на света - връх Еверест.
Фалки пък каза за книгите игри. Спомням си едно време, когато НБА навлизаше сериозно в България бяха пуснали една книга игра, където станах шампион от третия, или четвъртия път

Мартин, Мейдж, Мартин, повече уважение към една от най-любимите ми книги Иначе Джек Лондон не е просто добър автор, в него има една такава голяма любов и вяра в човека и човешките възможности и книгите му винаги са много светли, затова го обичам много.

За Толстой-Достоевски аз лично Ана Каренина така и не можах да я прочета, стигнах до 300 и някоя страница и просто се предадох. Идиот е една от любимите ми книги.

В момента чета прословутата сага Песен за огън и лед, като се има предвид обема й, имам да я чета до края на февруари сигурно


Ее, във фантастиката има тоолкова страхотни книги. Като тийн Клифърд Саймък ми беше любимият автор, четях всичко негово, което ми попадаше пред очите :)

Хахаха, един мой друг стар навик в действие :))) Обикновено бъркам "481 по Фаренхайт" и "Желязната [url]стъпка[/url]". Питай ме как си купувам книги понякога, ако не съм си взел листче с точните заглавия и автори

Иначе се сещам и за една друга абсолютна класика на Джек Лондон, която смятам да си препрочета - "Пътникът сред звездите". Много интересни идеи бяха залегнали там. Не знам защо се сетих за тази книга, когато гледак "Облакът Атлас" наскоро.

Аз също не харесвам фантастика, но това си е баш въпрос на вкус

А пък аз харесвам фантастиката поради една причина - авторите не са ограничени в рамките на заобикалящата ни реалност. Прочетете например "Градът" на Клифърд Саймък, дори и да не харесвате фантастика и ще разберете какво пропускате

Именно! За мен основното качество на фантастиката е, че препраща към доста прогресивни идеи за живота и света около нас, които иначе не намират плодотворна почва никъде другаде заради железните догми на съвременната наука, вкарала в тясна рамка човешката мисъл и затворила в ръждива клетка човешкия дух. Ако оприличим човешкия стремеж към познание и израстване на една затворена птица, догмите на науката са клетката, в която е затворена птицата, то фантастиката е една от вратичките на клетката -))

Всъщност харесването/нехаресването на фантастика не е просто проява на определен вкус, това е начин на усещане на света. Едни са доволни от живота си в клетката, други искат да обгърнат целия свят :)

Не само, аз в книгите на Саймък намирах много интересни разсъждения за смисъла на живота и т.н. философски идеи, които ми допадаха.

От друга страна, фантастиката може да се тълкува и по друг начин - четат я хората, които искат да избягат от реалността, защото им е непосилна и затова бягат в други светове
Но все пак предлагам да не слагаме в рамки хората само по читателските им вкусове

Подкрепям!