А може ли да кажем - от хора, които виждат недостатъците на реалността и търсят начин да я променят

Ужас... от години не съм чел художествена литература. Знам, че оправданието с липса на време много не го признават (включая жена ми ), обаче си е наистина така. Освен това все още имам книги в БГ и не виждам кога ще мога да си ги прибера насам. А и доста книги, които по принцип искам да прочета тук мога само на немски да ги намеря и не знам, дали ще се справя, щото то не е ташак-работа да четеш примерно "Война и мир" на НЕмайчиния си език.

Една бегла ретроспекция на това, с което израснах би включила преди всичко Жюл Верн, Емилио Салгари, Карл Май, Майн Рид, Александър Дюма, Рафаел Сабатини, Чарлс Дикенс, Даниел Дефо, Уолтър Скот.

Любими книги:
Айвънхоу - най-великата книга на Скот. Ненадминати в обаянието си персонажи, гениално пресъздадени от автора. Природни картини, описани пределно образно. Тази книга все още я чета на всеки 5 години горе-долу и не ми омръзва.

Дейвид Балфур - Дефо показва, че е най-добрият ученик на Скот. Без да го копира, в тези две книги той предлага на читателят перфектен пътеводител на Шотландия от времето след Революцията. За жалост недооценена и незаслужено непопулярна книга!

Прокълнатите Крале - тази хепталогия на Морис Дрюон прочетох малко по-късно. Не е като останалите т.нар. "детско-юношески романи", по структурирана е и се придържа тясно към исторически събития, но пък е и раздвижена чрез вмъкването на имагинерни персонажи, около които се развива действието. Много много големи седем томчета!!!

И все пак най-любимата ми книга от преди интернет-ерата - КБЕ (5 тома)!!!

Можем всичко да кажем Затова по-добре да не залитаме по такива всеобщи обобщения, каквито се опитва да ни даде другаря Мейджър

В класическата НФ има абсолютно всичко от всички възможни жанрове в световната литература.

точка.

Подкрепям и двете! Всъщност говорим за едно и също нещо, изказано по различни начини, в зависимост от разбиранията ни за реалност. Какво всъщност е реалността? Едно субективно усещане. За едни реалността свършва до края на клетката, за други се простира и отвъд.

Но да не навлизаме във философски размисли :)

Не са чак толкова различни, а пък който харесва и по-кратки произведения, а не само тухли като "Война и мир", задължително трябва да мине поне през Чехов и Гогол. Между другото и Булгаков има прекрасни разкази, творчеството му не е само "Майсторът и Маргарита". Не съм чел чак толкова много от него, но и това ще стане някой ден.

А Пушкин е задължителен. Само че хората го свързват с училище и изпитвания, та не съм сигурен колко е популярен поне у нас. ;)

Айде стига толкова с руската литература засега. :)

Мейджър, аре стига си лепил етикети на хората. Просто приеми, че има хора, на които им е скучно да четат идеите на автора чрез фантастичен сюжет.

Я, темичка за книги

За фантастиката и фентазито - никой не връзва никого да я чете. То за всеки жанр ще се намери нещо странно да се каже. Аз си я чета и ще си я чета пък да мисли кой каквото иска.

Аз в момента съм на вълна награди Хюго и си наваксвам с фантастиката от миналата година, за да мога да си пусна номинациите. Не че не се разсейвам с какво ли не де... А като излезе и списъка на Локус, съвсем ще стане ясно какво съм изпуснала...

Иначе аз чета почти всичко... стига да има букви и да е на език на който мога да чета

Да се похваля с новата си придобивка :

http://www.amazon.com/Kindle-Paperwhite-Touch-light/dp/B007OZNZG0

Честито! Аз пък съм си от традиционалистите и предпочитам хартиените книги. Даже само към антикварните посягам напоследък, че тези нови издания по правило бъкат от малоумни грешки. Коректорската професия вече за нищо я нямат явно... :(

Всека книга, която не съм заебал на около петдесетата страница и съм прочел докрай ми е харесвала много, по времето докато я чета. Всички онези, които съм повторил, потретил и така нататък са ми любими

Все пак не мога да не спомена следните заглавия:

Карлсон, който живее на покрива - А. Линдгрен
Приключенията на Лукчо - Дж. Родари
Кандид или оптимизмът - Волтер
Параграф 22 - Дж. Хелър
Томичукалата - Ст. Кинг
Всички разкази от Чудомир

И аз, ама специално за англоезични и немскоезични издания, поръчвани от Амазона, май ще ни е по-удобен четец. А и вече се чудя, къде а слагам книгите, скоро ще почна в кашони под спалнята.

Честито
Аз да ти кажа съм привърженик на традиционните книги и на този етап съм пас. Става ми тъжно някак, когато хората масово предпочитат електронния вариант. Преди години писах една курсова работа на тема "Ще измести ли електронната книга традиционната" и в изложението на доводите си бях убеден, че това няма да стане скоро. Сега обаче ако трябва да пиша по същата тема, то определено вече ще имам друго мнение. Просто всичко се развива с много бързи темпове и електронния вариант става много масов за широкия читателски кръг. Аз държа фланга засега...

Имам доста близки хора, които имат електронни четци, трябва да ти кажа, че никой от тях не е престанал да чете и да си купува хартиени книги.
Аз наскоро се сдобих по случайност с такова чудо, защото в таблета ми се оказа, че има рийдър, ами много удобен е в определени случаи - когато си на път, когато си отишъл някъде, ама не си се сетил да си вземеш повече книги, и основното предимство за мен - възможността да чета, когато е тъмно. Откакто го имам, имам много по-голяма възможност да чета, което за мен е важно. Дали ще е на хартия или на екран - важното е да се чете ;)

За мен няма значение форматът а съдържанието, но ако е по удобно защо не?

Абе има някаква магия в традиционната хартиена книга, която не може да бъде обяснена рационално. Иначе т.нар. "четци" имат неоспорими предимства. За недостатъци не съм чувал да се говори - примерно дали при четене (особено на тъмно) изморяват очите повече от обикновена книга, четена на нормална светлина.

Има магия, да :) Иначе мен не ме изморява четенето на тъмно, моят четец има нощен режим, където екранът е черен, а буквите - бели и изобщо не чувствам натоварване. Отначало е трудно единствено това, че една "страница" е много по-малка, отколкото на обикновена книга и е голямо прелистване, но се свиква. Иначе пък има някои книги, които съм ги чела някога и ми се иска да ги препрочета, но не ми се купуват, та е удобно просто да си ги дръпна.

Зависи от дисплея. Препоръчват се eInk дисплеите, при които няма излъчване на светлина, а само отразяване. Така реално се постига максимално сходство със страницата на една книга. Отделно че колкото и да силно слънцето, го няма затъмнението на екрана, което е характерно за дисплеите на мобилните устройства.

Има си и предимства и недостатъци наистина, но като тръгне човек на път предимствата са повече. Иначе и аз бих предпочел да си разгръщам "аналоговите" страници

Има голяма разлика между четците на таблети и подобни (backlit) и истинските четци (които са eInk). Да се чете на таблет или на лаптоп си е странно - и без това по цял ден си моря очите на компютъра.

Иначе с Киндъла си е като да си четеш книжка. И е безценен за пътувания.

Аз бях доста закостеняла в това отношение и дълго време отказвах дори да се поинтересувам какво представляват четците. Обаче в един момент се оказа, че пръскам твърде големи суми за книги ежемесечно и свободното пространство вкъщи започна видимо да намалява.

Освен това изборът на книги в България на всякакви езици (с изключение на английски) е ограничен и трябваше да поръчвам от чужбина или мъкнех пълни куфари като се връщах отнякъде.

Да не говорим, че всичките тези купища хартия са милиони отсечени дървета..

Та значи, намерих си хиляда причини да си купя тази джаджа и трябва да ви кажа, че съм силно влюбена . Моят Киндъл е с подсветка и мога да чета навсякъде, по всяко време и всяка книга, която пожелаля (и съм си свалила, разбира се . Чета дори под юргана, което не знам вече дали може да се приеме за предимство на четеца