ДЕН 5 (14 февруари 2013): ИНДИВИДУАЛНО Мъже

Ето ни отново от мястото на събитието в Ново Место на Мораве. По предварителни планове бях планувал да пропусна двете индивидуални гонки, но в последния момент все пак реших да присъствам на мъжкия старт и да видя що е то индивидуално и има ли почва за живо гледане. Признавам си, че бях доста предубеден и заблуден към тази дисциплина в биатлона. До днес. Вече мога съвсем отговорно да заявя, че индивидуалното с нищо не отстъпва по атрактивност от спринта. Бих казал дори, че е по-интересно заради 4-те си стрелби и общо петте обиколки на всеки състезател по трасето. И в този ред на мисли недоумявам защо тази дисциплина е толкова ощетена в програмата на Световната купа (само 3 индивидуални гонки през сезона срещу цели 10 спринта). Вероятно презумцията е, че състезанията с по 4 стрелби - преследване и масов старт, са достатъчно добре застъпени в календара.

И още една моя заблуда падна днес – състезанията на осветление всъщност не са чак такъв ташак, за какъвто ги мислех до съвсем скоро. Очевидно телевизионните предавания залуждават съществено, като създават погрешно впечатление, че състезанията се провеждат едва ли не в някакъв полумрак. Мога да кажа, че от гледна точка на зрителите видимостта е перфектна! И все пак биатлон на дневна светлина си е класика и тези “нощни” стартове трябва да си останат по-скоро екзотично изключение, отколкото правило. Мое лично мнение, разбира се.

След като в последния момент Свендсен се отказа от участие заради неразположение (по официална информация - лека настинка), пътят на Мартен Фуркад към първо златно отличие на първенството бе открит. И французинът се възползва по шампионски - 5 негова световна титла и заформяне на кариерен шлем (световно злато във всяка една от 4-те индивидуални дисциплини)! Веднага след състезанието Свендсен се е обадил да честити успеха на своя голям съперник. А Мартен върна жеста, като в интервю за медиите сподели, че се надява Емил да е на линия за една класическа шампионска гонка в неделния масов старт.

Доста странни бегови времена постигнаха Ондрей Моравец от домакините и американецът – съответно първо и трето! Нека го кажа иначе: Моравец би Мартен Фуркад на бягане с над 11 секунди разлика! Тук коментарът е излишен... :о И докато за фамозното представяне на чеха може да се намери разумно обяснение (оправдание), то сребърният медал на янкито е доста криминален и едва ли ще е пресилено да предположим, че тази вечер някоя тоалетна чиния в Нове Место е вряла с половината менделеева таблица... :/

Наред с този леко горчив привкус трябва да отчетем отлично състезание за Лукас Хофер и Фредрик Линдстрьом. Италианецът, който се слави като голям "сватбар" на рубежа, направи стрелбата на живота си, но само до предпоследния изстрел - 18 от 18 и после две грешки, които го извадиха от историческо място на почетната стълбичка. Линдстрьом пък отсрами изпадналите в дълбока криза шведи с първи медал на шампионата - една грешка в последната стрелба и бронз за младата надежда на скандинавците.

Агонията на руснаците продължава. Довчера оплаквахме немците, но те вече имат своя световен вицешампион в лицето на неостаряващата Андреа Хенкел, докато “страна огромная” крепи опашката на временното класиране по медали с един хилав бронз. Въпреки големите надежди за избухване в днешното индивидуално, рашките отново разочароваха, като най-доброто им класиране бе 15-то място Алексей Волков. Най-изкусният стрелец на "сборная" и записа най-бързата стрелба от всички 136 състезатели, но за това медали не се раздават... Кратка справка в историческите сводки показва интересния факт, че руснаците нямат световно злато от индивидуалната дисциплина вече цели 17 години! Доста странен антирекорд, като имаме предвид каква школа са в стрелбата.

Нашата най-голяма надежда – Краси Анев, може да съжалява горчиво за лошото си представяне на рубежа днес (общо 4 грешки), защото в бегово отношение направи повече от прилично състезание (12-то място). При малко по-прецизна стрелба Краси щеше да запише ново почетно класиране, а простите сметки показват, че при 20 повалени мишени мястото му на подиума беше в кърпа вързано. Жалко.

Утре програмата продължава с щафетата при жените. Като потвърждение на скептицизма ми към шансовете на норвежките за медал, ще добавя информацията, която изтече днес. Оказа се, че Солемдал едвам завършила индивидуалната гонка вчера, след като имала сериозни проблеми с дишането в края на състезанието. "Проблемите започнаха в последната обиколка, но все пак реших да добутам до финала. Вероятно това не беше най-добрата идея. Няма да крия, че доста се изплаших" - разказва Солемдал за норвежкия канал NRK.

Между другото, в момента тече много интересно предаване по чешката телевизия. Гости в студиото са Вероника Виткова и Габриела Соукалова. Жалко, че не отбирам много от чешки, но определено двете са много приятни и позитивни девойки. Стискам им всички палци в щафетата и особено в масовия старт. Имат сили за едно финално избухване за радост на многобройната местна публика.

Ето и традиционната отбрана селекция снимки от днес:

ДЕН 6 (15 февруари 2013): ЩАФЕТА Жени

Какво да ви кажа - това, което се случи на днешната женска щафета, не е нормално! Не само не е нормално, ами е и доста притеснително! Не искам ни най-малко да омаловажавам или подценявам невероятната Тора, която за пореден път направи велико състезание за пример и уважение, както и съотборничката й Солемдал, която де факто върна норвежките в щафетата, но да си имаме уважението - не е нормално отбор от числом и словом две състезателки да стане световен шампион! Та тази Хилде Фене не е достойна дори за място в нашата селекция. Такава потресаваща посредственост, че чак не е за вярване как тази закръглена девойка има злато от световно първенство. Флатланд явно още преживява сблъсъка със Зайцева, защото отново не бе на себе си, а вероятно този път се е сблъскала с някое дърво по трасето, защото незнайно как успя да увеличи изоставането на норвежките почти двойно и то без фрапиращи грешки на рубежа.

Златото на Норвегия тази вечер е някакъв тотален абсурд и за съжаление може да говори само за едно нещо - нивото в женския биатлон е ударило дъното. Преди няколко седмици бях пуснал едно мнение в съседната тема, в което се бях ентусиазирал, че нещата при жените не са толкова зле и бъдещето е розово, но уви - доста безпочвено и доста наивно твърдение от моя страна. Истината е, че такова посредствено равнище при жените не е било от години, да не кажа и десетилетия. Извинявайте, ами първите три във временното класиране за Голямата световна купа са прехвърлили 30-те. За какво говорим. Все пак не може да отречем, че има потенциал, но на този етап положението е трагично. Пропастта, която остави Нойнер, е огромна, и една фамозна Тора не е достатъчна, за да се запълни... :(

Иначе ако изключим Тора, голямата звезда на днешната щафета се казва Лаура Далмайер. 19-годишната германка направи уникален трети пост, като пое щафетата на близо 40 секунди изоставане, направи чиста стрелба и предаде като водач. Има бъдеще това момиче и дано започнат да я налагат и да работят правилно с нея, защото Германия повече отвсякога има нужда от звезди.

Гьоснер също беше страхотна... но само с бягането. Абсолютно торнадо по трасето и истинско удоволствие да се наблюдава как задминава като спрели другите състезателки. Личи си, че е прихванала доста от иметитата си бивша съотборничка и голяма своя приятелка Магдалена Нойнер, а и по-важното - определено има харизма. Обаче проблемите й на рубежа изглеждат почти нерешими... поне засега. Между другото, интересна информация за Гьоснер (специално за Дяволето, току-виж му се вдигнала в очите) е, че тя е половин норвежка (майка й е от Молде). Друго нещо за отбелязване, което четем в биографията й, е, че като малка искала да стане голяма алпийска състезателка, но след едно зверско падане, в което буквално си разбила зъбите, счупени кости и други нелицеприятни последици, се преорентирала към биатлона.

Не може да не отбележим специално и бронзовите медалистки от тази вечер - италианките. Браво на тях. Кой е очаквал от тях подобен успех! Въобще италианците както не блестят чак толкова индивидуално, така и избухват периодично в щафетите. Не знам как да си го обясня. Иначе това момиче - Доротеа Вирер, има голямо бъдеще, ако успее да си развие потенциала.

Явно тактиката при чехите да пуснат двете си звезди на първите два поста, имаше своята логика, тъй като държаха местната публика в радостна тръпка чак докъм средата на третия пост. След това обаче логичното се случи - по-неопитните Ландова и Томешова не издържаха на напрежението и влязоха за по една наказателна обиколка. Много неравностоен отбор, нямаше как да се надява на нещо голямо. Иначе сигурен съм, че Соукалова взима медал от масовия старт в неделя. Пече се този успех, витае във въздуха, тъй да се каже :)

Между другото, румънките са били дисквалифицирани, след като една от техните състезателки е излязла извън трасето. Според разочарованата Ева Тофалви ставало въпрос за няколко прекрачени метра, които по никакъв начин не облагодетелствали нейния отбор в състезанието, но правилата на IBU били категорични за дисквалификация. Тъпо наистина.

Иначе след хубавите думи, които казах за домакините в първите дни, днес е време и за малко критика. Става въпрос за стадиона, който не е съвсем добре доизмислен. В общи линии "Височина Арена" е разделена на три основни части - трибуни, горна част на трасето и долна част на трасето. Горната част е доста атрактивна за зрителите, тъй като дава много добри възможности за гледане на състезанията - удобен достъп, 4 големи екрана, добро озвучаване, приятни полянки и т.н. В долната част обаче няма нито един екран, озвучаването е трагично, а и като капацитет мястото е доста ограничено - тясно и неудобно за зрителите (с изключение на една по-дълга ивица). Големият проблем идва от това, че женските състезания се провеждат по 2-километровата обиколка, която включва изцяло долната част от трасето и само един завой от горната част. Може да е малко неприятно да не знаеш какво се случва в състезанието в 90% от времето, но си има уникална тръпка и в това да слухтиш колко пъти ще извикат феновете на стадиона, за да разбереш как върви стрелбата на местната любимка; или пък да се взираш в далечината, за да определиш временната водачка по прокрадващите се между дърветата цветове на екипите; или пък да чакаш коя състезателка ще се появи първа на завоя. Един чичка до мен пък си правеше импровизирана междинна контрола с хронометъра на телефона. Борба за частица безценна информация в полеви условия - и всичко това в информационния век. Как да кажа - странно, но същевременно и доста приятно усещане :)))

Толкова за днес. Без снимки този път, че излязоха само някакви размазани петна в тази тъмница...

ДЕН 7 (16 февруари 2013): ЩАФЕТА Мъже

Днес по-накратко. На първо място да кажем едно огромно БРАВО на българския отбор в състав Михаил Клечеров, Мирослав Кенанов, Владимир Илиев и Красимир Анев. Нашите големи момчета заеха почетното девето място. Статистиците да се изкажат, но аз такъв успех за българския мъжки биатлон не помня да е имало. Поне не и в близкото минало. Иначе Кенанов изглеждаше гроги, но все пак предаде щафетата в доста добра позиция за атакуване на топ 10. Илиев и Краси свършиха останалото. А Краси ми се стори малко изморен на своя пост (или по-скоро канадецът, с когото оспорваха 8-ото място, се беше назобил до козирката - такова бясно препускане не съм виждал и от Фуркад). Дано утре нашето момче е по-свежо за масовия старт и да запише ново почетно класиране. МАЧКАЙ, КРАСИ!

Немците с много късмет се добраха до бронза. Този Ерик Лесер е абсолютна бабичка по трасето. Чини ми се като пореден безнадежден експеримент на немците. Леко ми напомня на онзи ръб Кристоф Щефан, дето навремето беше казал в интервю, че не било нормално някакви си българи да го изпреварват на бягане... Та за Лесер ми беше мисълта. Не знам как в немския щаб са решили, че този посредственяк може да е поеме тежестта на последния пост. И в предни щафети през сезона ясно се видя, че го няма никакъв.

Руснаците отново без медал. Доста е интересни настроенията по руските форуми. Едните го удрят на нихилизъм как техните за нищо не ставали и само се оправдавали като някакви неудачници, останалите пък беснеят как норвежците са обезпечили "фармацевтични" успехи. При всички положения доста слабо първенство за "сборная". А идва олимпиада...

Иначе както намекнах и в горния си постинг, баналността на това световно премина във фарс. Норгето са класа и винаги са били пример за разчет на силите през сезона, така че да са в пикова форма за голямото състезание - било то световно или олимпиада, но в случая не мога да приема за нормално един полудебютант, който изгрява чак на 26 години (л'Абе Лунд), един почти 40-годишен младеж (Бьорндален) и един болнавец с всичко на всичко 2 официални състезания за сезона (Бьо) да постигат почти еднакви бегови времена със Свендсен. Несериозно е и колкото и да им се кефя на норвежците принципно, няма как да не призная, че всичко това смърди ужасно много и въобще не е в интерес на спорта биатлон!

И за финал наградата за мега тъпотия "Счупената щека" отива за американския щаб, който се беше помъкнал с две огромни американски знамена в треньорския ъгъл на трасето. То бива болестна комплексарщина, бива, ама тази олигофрения направо ме втрещи :о

Днес повече снимчици, че да компенсираме за вчера: