Мда, определено не сте добре. Щом нашия безидеен отбор успя да ви надиграе...

Ех, къде отидоха славните времена от първите години на ПЛ, когато и двата отбора играеха по един съвсем друг начин...

Отидоха безвъзвратно в миналото. Тия дришльовци даже не могат да се сбият, нямат топки. Зализани, татуирани, правилно ориентирани....

Рой Кийн си го каза много точно след мача.

Бърз въпрос за начало. Какъв индивидуален требъл в турнира за ФА Къп е постигнат единствено от Сър Боби Чарлтън и Алекс Степни?
Не се мъчете твърде дълго да мислите по въпроса - вероятно дори самите замесени не знаят за какво става въпрос.
Най-дълго задържалият се в Юнайтед вратар и Г-н Манчестър Юнайтед печелят медали от ФА Къп за победители, но също така и за загубилите с "червените", а също така и халба, за завършване на трето място в турнира.
Първите два случая са добре известни. Чарлтън е носител на купата през 1963 г. и е на губещата страна през 1958 г. , а Степни я печели през 1977 г. , година след като тимът е отстъпил на Саутхемптън в ФА Къп. Но е съмнително, че двамата имат ясни спомени от спечелването на третото място в същия турнир.
Всъщност това се случва преди 50 години ( спрямо месец май 2020 г.) и е един от онези мачове, за които се знае по-малко в историята на Юнайтед. По този повод ние хвърляме светлина върху някои от по-прашните ъгли в историята на клуба - или както се оказва не непременно записани в официалните анали на клуба.

Борбата за трето/четвърто място на Световно първенство може и да е доста оспорван сблъсък, но не така стоят нещата когато Футболната асоциация опитва да въведе еквивалента на бронзовите медали - халбите, в нейния флагман - ФА Къп, където ентусиазмът не е същия.
В предишни години, преди финала за ФА Къп, в петък вечер, обикновено на "Хайбъри", се играе мач между националния отбор на Англия и формацията до 23 години. За сезон 1969/70 този мач е заменен с плейоф за трето/четвърто място между загубилите полуфиналисти, така че след като Манчестър Юнайтед са загубили своя полуфинал от Лийд на Дон Реви с 1-0, след две преигравания и изтощителни 300 минути футбол срещат втородивизионният Уотфорд на "Хайбъри" на 10 април 1970 г.

Под ръководството на изпитващия затруднения след ерата Бъзби настоящ мениджър на Юнайтед Уилф МакГинес формата на "червените" е непредвидима до неузнаваемост, като побеждават Уест Бромич със 7-0 два дена преди този мач, след като уикенда преди това за загубили от Нюкасъл с 5-1. Уотфорд се бори да се задържи във второто ниво на английския футбол, като техния набег към купата само ги разсейва. Те са отстранили Ливърпул на Бил Шенкли на четвъртфинала, но са загубили с 5-1 полуфинала от бъдещия победител Челси.
Така че Юнайтед са големите фаворити преди този сблъсък, но им отнема час игра преди Брайън Кид да открие резултата, след добра работа на Бест и Чарлтън. Кид оформя и крайния резултат с втория си гол в мача, но на стадиона има едва 15,105 зрители, които показват непопулярността на този мач игран в столицата. Може би те са послушали Норман Фокс от The Times, който нарича тази среща "не събитие между двама губещи", а в допълнение над стадиона се излива силен дъжд.
Четири години по-късно, след като едва 4,432 зрители гледат подобен мач между Лестър и Бърнли мачовете за трето/четвърто място в ФА Къп са отменени. Тези мачове не са дори отбелязани в официалните анали на ФА, докато фигурират в тези на Юнайтед. Но е чудно дали Алекс и Боби пазят своите халби?

В същата година когато се въвеждат плейофите в ФА Къп, другата представителна организация - Футболната лига приема спонсорство за турнир под тяхната егида за първи път. Watney cup, кръстена така в чест на пивоварната на Уотни Ман включва двата най-високо резултатни отбора от всяка дияизия на Футболната лига от предишния сезон, които не са си осигурили място в евротурнирите. Високорезултатните двубои които следват вероятно карат привържениците да изпият бира или две.
Така че в началото на Август 1970 г. преди започването на сезон 1970/71, момчетата на Уилф МакГинес, които нямат проблеми с реализирането на голове, макар и да са завършили на 8-мо място предишния сезон, се сблъскват с Рединг от Трета Дивизия, чийто играч на сезона е високият малко над 1,70 20 годишен вратар Стив Дед.
Пол Едуардс дава преднина на Юнайтед, но Рединг които също са опасни в предни позиции бързо изравняват резултата. Дори след като Боби Чарлтън с двата си гола дава на тима си комфортен аванс, "Кралските поданици" вкарват втори гол след час игра, за да оставят интригата жива.
Полуфиналът четири дни по-късно, срещу втородивизионния Хъл Сити на "Бутфери Парк" също не е лек, като отнема повече от час на Юнайтед да изравнят чрез Денис Лоу, след като Крис Чилтън е открил резултата в 11-та минута. След като няма промяна в резултата и след продълженията Юнайтед взема участие в първия мач, решен след изпълнение на дузпи в целия Британски футбол. Те са и първият тим, който печели след изпълнение на дузпи. Джорд Бест отбелязва първата такава дузпа, докато Денис Лоу регистрира първия пропуск, след като Йън МакКехни спасява неговия изстрел. Но след като Хъл пропускат още една дузпа техният вратар се нагърбва с отговорността да изпълнява дузпа и уцелва гредата.
На финала за тази купа Юнайтед среща друг отбор от елитната дивизия Дарби, на силно навлажнения терен на "Бейзбол Граунд" и малко след това "овните" повеждат, а Денис Лоу напуска контузен. Дарби, които са и домакини в тази среща побеждават с 4-1 и това е случая в който Уилф МакГинес е най-близко до спечелването на трофей с Юнайтед. От друга страна това е първият трофей спечелен в треньорската кариера на Брайън Клъф. Чудите ли се какво се случва после с него?
"Червените" участват и на следващата година в тази надпревара, която е прекратена след изданието си през 1973 г. , но Юнайтед губят още на старта от третодивизионния Халифакс Таун с 2-1.
Тези мачове не са включени в официалните анали на Манчестър Юнайтед, макар да са включени в тези на някои от другите клубове, участвали в този турнир.

Имайки предвид че Юнайтед на Томи Дохърти са изиграли не по-малко от шест приятелски мача от началото на сезон 1972/73, то Англо-Италианската купа, която се провежда между Февруари и Май в онази кампания прави календара малко пренаситен.
И въпреки това - това е шанс Юнайтед да се завърнат на европейската сцена, макар и в една куриозна надпревара, а не в някоя от по-обичайните континентални такива.
Англо-Италианската купа е основана през 1970 г. , от Джиджи Пероначе, който е приятел с Мат Бъзби, след успеха на Англо-Италианската Купа на Лигата през 1969 г.
Част от екзотичната привлекателност на този турнир е че включва смесица от грандове и по-скромни клубове от тези две страни.
Има и някои странности във формата, също така, поне в ранното му въплъщение, като се дават точки за отбелязани голове, а правилото за засадата е променено в турнира. И въпреки че този турнир е определен като "приятелски", то в него има някои не чак толкова приятелски мачове.
През 1973 г. , когато Юнайтед участват за първи и последен път в него, те са придружени от още седем английски тима - Кристъл Палас, Хъл Сити, Лутън Таун (група едно), Нюкасъл, Фулъм, Блекпул и Оксфорд Юнайтед ( група две), заедно с италианските представители Лацио, Фиорентина, Бари, Верона (група едно), Рома, Торино, Болоня и Комо (група две). Задачата на момчетата на Томи Дохърти е да играят с четирите италиански тима от тяхната група и да завършат с най-много точки сред четирите английски тима от тази група, за да достигнат до полуфиналите на турнира.
Равенство с Фиорентина 1-1 на "Олд Трафорд", благодарение на гол на Джим Холтън, е последвано от страховит сблъсък с Лацио 0-0 на "Стадио Олимпико" в Рим. Челюстта на Фако от домакините е счупена от Брайън Кид и след като италианците реагират, те успяват да контузят рефера Гордън Хил ( чисто съвпадение в имената с популярния футболист на Юнайтед), който напуска на носилка.
Такива маниаци не могат да въодушевят верните привърженици на Юнайтед и само 15,000 от тях се стичат, за да видят домакинската победа над Бари с 3-1. Голове на Лоу, Стори-Мур и М.Мартин.
След това Юнайтед среща Хелас Верона в Северна Италия на 2 май и печели с 4-1, благодарение два гола на Чарлтън. Въпреки двете победи и двете равенства Юнайтед не продължава напред към полуфиналите, след като Кристъл Палас е спечелил три от четирите си мача.
Това обаче значи, че легендата на Юнайтед Боби Чарлтън е изиграл последния си мач за клуба на печелившата страна и с два гола на сметката си, като самият футболист счита тези срещи за надлежно проведени.
В своята автобиография Чарлтън пише : "Някой каза, че е подходящо, че изиграх последния си мач за Юнайтед в Шекспировия град на Джентълмените".
Той си спомня, че играчите са му направили подарък италиански часовник, който с поделени пари са купили за него.
Тази среща обаче не фигурира в официалната статистика на Юнайтед, като за последен мач се счита този с Челси изигран за п-во няколко дена преди това и загубен с 1-0.

Когато английските клубове са спрени от участие в Европа, заради случилото се на стадион "Хейзъл", през лятото на 1985 г. Футболна Лига решава да учреди турнир, в който да участват шестте клуба, които биха се класирали за евротурнирите, макар и това да е оскъдна утеха за тях.
Супер Купата на Футболната лига, кръстена ScreenSport Super Cup, на името на основния спонсор, който е един кратко просъществувал спортен канал, включва Юнайтед, като носители на ФА Къп, включени в първа група, заедно със шампионите за сезон 1984/85 Евертън и носителите на Купата на Лигата Норич. Във втора група са тези отбори, които биха се класирали за Купата на УЕФА, спрямо техните позиции в първенството - Ливърпул, Тотнъм и Саутхемптън. Всеки отбор играе със своя съперник на разменено гостуване, като първите два тима от всяка група отиват на полуфиналите.
Юнайтед започват добре в първенството, но в този турнир изостават рано в срещата с 1-0, след като Евертън повежда в срещата на "Олд Трафорд" с ранен гол на Кевин Шийди, а това е първи инкасиран гол от домакините през сезона. Не вали, но не спира да ръми, а въпреки реализирана дузпа от Брайън Робсън и гол с глава на Франк Стейпълтън гостуващият отбор надделява с 4-2.
Онзи мач се играе през Септември. През Ноември и Декември Юнайтед прави 1-1 с Норич у дома, в дебюта на новия резервен вратар Крис Търнър, следва загуба с 1-0 на "Гудисън" и още едно равенство 1-1 на "Кероу Роуд", което води до напускане на надпреварата без нито една победа.
А заради Саветовното първенство през 1986 г. част от мачовете в по-напредналата фаза на турнира са отложени и така онова издание на надпреварата се простира в повече от 12 месеца.
Не е изненада, че този турнир не е проведен отново. Той не е включен в официалната статистика на Юнайтед.

Като част от празненствата по случай 100 години от основаването на Футболната Лига стадион "Уембли" е домакин на Football League Centenary Tournament, проведен в рамките на една седмица през месец Април 1988 г.
Турнирът включва осем тима от елита - Юнайтед, Евертън, Ливърпул, Лутън Таун, Нюкасъл Юнайтед, Нотингам Форест, Шефилд Уензди и Уимбълдън, както и осем тима от долните дивизии - Астън Вила, Блекбърн Роувърс, Кристъл Палас, Лийдс Юнайтед, Съндърленд, Уигън Атлетик, Транмиър Роувърс и Уулвърхемптън.
Манчестър Юнайтед се наслаждават на серия от 10 поредни мачове без загуба, в края на първия пълен сезон на Алекс Фергюсън, но въпреки това пуска титулярите си в турнир, който може да се разпростре в 200 минути игрово време за два дена.
Мачовете започват в 10 сутринта в Събота, в мачове които първоначално са с времетраене от 40 минути. Така в пет от откриващите осем мача се стига до изпълнение на дузпи. Юнайтед обаче успяват да победят в откриващия си мач Лутън Таун с 2-0 още в редовното време, с голове на Питър Дейвънпорт и топреализаторът в онзи сезон Брайън МакКлеър. Евертън са победени на четвъртфиналите с гол на Стив Брус, а на полуфиналите Юнайтед срещат Шефилд Уензди, в мач с времетраене един час.
Мини головата серия на Дейвънпорт продължава, но след спорна дузпа, отсъдена за игра с ръка на Брайън Робсън, развоят на срещата се променя. Уензди реализират отсъдената дузпа и изравняват резултата, а след снаряд от 25 ярда на Колин Уест, те печелят сещата и отиват на финал, където губят от Нотингам Форест.
Отново, тези мачове не са включени в официалната статистика на Юнайтед.

След Football League Centenary Tournament следва Football League Centenary Trophy, проведен през сезон 1988/89.
Това е турнир на пряка елиминация между осемте най-добри отбора от предишното първенство - Ливърпул, Юнайтед, Нотингам Форест, Евертън, Куинс Парк Рейнджърс, Арсенал, Уимбълдън и Нюкасъл Юнайтед.
Рядък гол с глава на Гордън Страхан носи победата на Юнайтед с 1-0 над Евертън на 29 август, понеделник, така наречения Bank Holiday, денят в който банките не работят. Сезонът в лигата е започнал два дена по-рано, а едва 16,418 зрители присъстват на двубоя на "Олд Трафорд". За полуфинала през Септември, срещу Нюкасъл Юнайтед присъстват още по-малко - 15,000 зрители. Гостите са победени с 2-0, след голове на Брус и МакКлеър, след продължения. Младокът Лий Шарп дебютира в този мач като краен защитник.
Победата означава, че Юнайтед стигат до финала на "Вилапарк", игран на 9-ти Октомври, срещу Арсенал. Под проливния дъжд "артилеристите" си осигуряват преднина от два гола чрез Пол Дейвис и Майкъл Томас, а Клейтън Блекмор връща един гол за Юнайтед.
Стив Къри от Daily Express описва турнира като "пълна каша, но този възбуждащ финал поне осигури някакви струващи си спомени".

Робин Ван Перси подписва с "червените" през Август 2012 г. , след като разкрива своите намерения да напусне Арсенал месец по-рано, като той иска да спечели своята първа ( и 20-та за Юнайтед) титла във Висшата лига, нещо което му убягва, по време на осем годишния му престой в Лондон.
Получавайки фланелката с номер 20, пристигането на холандеца е очаквано с нетърпение и вълнение сред привържениците на Манчестър Юнайтед, след великолепната му форма през сезон 2011/12, когато след 30 гола в 38 мача той печели Златната обувка във ВЛ, в това което ще се окаже последната му кампания на "Емирейтс". Това е предзнаменование на нещата които ще се случат на "Олд Трафорд". От тук Робин поема историята...

Трансферът от Арсенал и установяването в Манчестър

Последните няколко месеца в Арсенал бяха много трудни за мен и моето семейство. По едно време вкъщи казах на Шакийл, моя син, който беше фен на Руни "Харесва ли ти идеята да играя с Руни?". Той каза "Да, той в Арсенал ли идва?". Аз казах "Не, ние отиваме там". Той беше доста малък по онова време и каза: "Имам своите приятели в училище и съм щастлив тук", така че той не беше много щастлив от тази идея. След три или четири дена в Манчестър те намериха нови приятели и бяха много щастливи в Манчестър. Ние имахме едни от най-добрите години в Манчестър, Бушра (съпругата на Робин) и децата бяха много щастливи. Лондон е красив град, но ако сравняваш Лодон и Манчестър, в Лондон повечето хора са много забързани, дори когато се спират за малко да говорят те все бързат нанякъде и са заети с работа. В Манчестър повечето хора имат повече свободно време, можем да си поговорим, да обсъдим да отидем на ресторант. Просто стилът на живот е различен. Когато имаш семейство това е перфектното място.

Вписвайки се в състава и новият начин на тренировки

Аз вярвам, че особено в първата ми година имаше много добра връзка с Фергюсън и играчите. Преди да подпиша, проучих как играчите биха реагирали на това да играя заедно с тях, защото ние бяхме съперници за осем години. Това което беше важно за мен бе играчите да ме възприемат като личност и играч, такъв какъвто съм. Използвах за това Рене Мюленстийн, асистент треньора. Той провери и знаците бяха много позитивни.
Тренировките в Юнайтед бяха различни, така е с всеки треньор, не казвам, че са били по-добри или по-лоши, просто бяха различни. Забелязах, че физически в Манчестър бях натрупал по-голяма мускулна маса след една година. Бях по-силен сравнение с периода когато бях на 25-26 години в Арсенал. Понякога питам себе си защо това е така? Трябва да е заради тренировките и упражненията във фитнеса които провеждахме. Упражнение след упражнение това ти дава по-голяма мускулна маса. Нещата просто се напаснаха. С Фергюсън и Мюленстийн ние провеждахме тренировъчни сесии, които бяха изцяло насочени към следващия ни съперник. Всяка седмица провеждахме различен тип занимания. Като пример, ако играехме срещу Челси, цяла седмица ние тренирахме да пробиваме в лявата зона, така че нашата дясна зона да може да доставя ниски центрирания. Защото ние се нуждаехме от завършек ниско по земя срещу Петер Чех, защото Чех е много висок, той изпитва затруднения с ниските удари. Тази детайлност много ми харесваше, това ме дърпаше напред. По време на седмичните тренировки аз лесно можех да си представя как изпълнявам тренираното по време на мача. Повечето от тези упражнения дадоха резултат и това ни донесе допълнително 12 точки.

Ранни разговори със Сър Алекс и намирането на неговата позиция

Аз мисля, че той беше много ясен. Искаше да ме използва като основен нападател, само в някои слуаи по-назад. Той не постави много напрежение върху мен. Той каза: "Слушай, ето я причината, заради която те купих - вярвам в теб". Той ми каза, че аз съм липсващото звено, за да спечелим титлата. Преди това той ми каза: "Ще ти помогна, защото играчите имат нужда да те опознаят, начинът по който тичаш и начинът по който играеш". Той каза: "Ще го направя да сработи" и тези думи бяха достатъчни, защото ти може да говориш с часове, но ако изплзваш само тези няколко изречения това е добре.

Опознавайки легендите в състава на Юнайтед и концентрирайки се върху фуитбола

Още в първия ден в който дойдох имах роля, различна от тази която имах в Арсенал. В Арсенал аз бях капитана, един от най-възрастните играчи, като помагах с всичко и извън терена, включително и с Коледната вечеря. В Юнайтед нещата бяха различни, защото ядрото на тима бяха Видич, Рио, Гигс, Скоулс, Карик, те вършеха тези неща...и те имаха Фърги. Нямаше нужда да хабя излишна енергия, за да организирам нещо, така че единственото нещо което трябваше да правя е да дойда, да се наслаждавам и да играя. Всички останали отговорности вече бяха поети от други играчи, които са по-стари от мен, които са печелили много. Ако погледнете на това нещо от моята гледна точка, разбира се че това е едно трудно преместване, има напрежение, трябва да печелим. В основата на това да играя футбол беше по-лесно, защото не трябваше да правя всички онези други неща. А с играчи като Видич, Скоулс и Гигс видях те да правят неща, каквито не съм виждал преди. На дневни начала гледах Скоулс да раздава пасове каквито не бях виждал преди, как беше въобще възможно той да има такъв поглед? Това наистина ме дърпаше напред. Мисля, че ние се теглехме напред един друг. Ние обикновено правехме лека загрявка вътре и след това излизахме навън да играем петима срещу двама, в квадрат. Нивото там още от първата топка е на най-високо темпо, има шпагати, всеки се впуска за всяка топка, това наистина ме мотивираше. Ако исках да остана извън тази играв квадрат, то ти трябва да си на най-високо ниво.


Откриването на състава на Юнайтед психически и волята за победа

В моята първа година това беше на много високо ниво, може би най-силният отборен дух който съм виждал. Случи се така, че живеех близо до Рио и бях неговият шофьор за около шест месеца. Това което ми харесва, а също говори и за отборния дух е, че при всяко возене говорехме за футбол, за това да печелим, как ще победим следващия опонент, за процесите в тима, какво правим добре, кой се нуждае от помощ.
Винаги си задавахме въпроси, трябваше да намерим начини да си помагаме един на друг, да се държим един друг. Най-трудното за реализиране нещо е това в един тим всеки да бъде на една вълна, всеки да диша с футбола и да говори за него. Например, можехте да видите това нещо с Чичарито. Той не беше играч от титулярната единайсеторка в онази година, но направи голямо впечатление, на всяка тренировка се влагаше повече от 100 процента, той беше винаги там, винаги с Вида борейки се за всяка топка. Когато влизаше от резервната скамейка или започваше титуляр той винаги правеше разликата. Ако имаш такъв тип играчи на тази позиция, които реагират и играят толкова добре, това е една от разликите, която те прави шампион в края. Не можеш да го постигнеш с 11 човека, трябва всички да са замесени. Наистина имах такова чувство в първата ми година.

Най-изненадващото нещо от неговите съотборници, влиянието на мениджъра

Твърдостта на всеки един, физически и психически, аз бях впечатлен. На тренировките те бяха твърди един с друг, всеки беше ок с това, те просто продължаваха. Да се справяш с контузии, неуспехи и загуби, имаше едно спокойствие, в комбинация с характера на играчите и треньорския екип който имахме. Имаше известен тип арогантност сред нас, нещо като "Каквото и да стане, ние ще се справим". Това което ми харесва във Фергюсън също така е, че след една загуба, мисля че беше от Сити, той ни тренираше многоздраво в следващите няколко дена и това можеше да се определи като наказание. След това имахме кратка сбирка и той каза: "Имахме тази серия от кратки тренировки, загубихме мача, но сме все още напред ( в класирането) и сега трябва да забравим тази загуба и да гледаме напред". Това е много важна отправна точка също така. Защото може да се случи да загубиш, важното е как ще реагираш. Ако останеш нещастен и разочарован, Фергюсън смяташе, че шансовете да спечелиш следващия мач са по-малки. Аз също вярвам в това. Рано или късно ти трябва да си направиш изводите и да продължиш напред. Той искаше всички да разговаряме един с друг, всички да бъдем щастливи, да пускаме шеги, да бъдем себе си, той не искаше лоши вибрации за твърде дълго време след загуба.

Срещайки стари съперници и опознавайки историята

Седмици преди да играем с Ливърпул всеки на тренировките говореше за това. Някои хора казваха, че ние играем с този или онзи отбор през следващите няколо седмици, но най-важният мач беше с Ливърпул.
В последните няколко години когато бях там, Сити се появи на хоризонта и Сити играеше много добре, така че това беше подобен по калибър мач. Изучих цялата история на сблъсъка Манчестър Юнайтед - Ливърпул, почуствах го. Дузпата която изпълних срещу Ливърпул, беше една от най-трудните за изпълнение, защото трябваше да чакам пет минути преди да я изпълня. Влизах и излизах от моята зона на комфорт и единственото нещо което си казах бе да съм концентрирам и да стрелям в правилния ъгъл. Бях късметлия, защото Пепе Рейна се хвърли в този ъгъл, но дузпата беше изпълнена силно и се придържах към идеята си. Мисля си, че ти си заслужаваш своя собствен късмет, придържайки се към плана си.

Вкарвайки победен гол на Сити в последната минута и започвайки да вярваш

Бях късметлия в онази ситуация! Не беше моето най-добро изпълнение на свободен удар, но след рикошет влезе. Перфектен момент, в 92-та минута, който също така беше голям момент. Ако голове като този влизат ти почваш да вярваш. Аз говорих с Карик след мача и той каза: "Ако започнем да печелим такъв тип мачове, ние имаме много добър шанс да спечелим лигата през този сезон". Но подобно бе чувството през целия ми първи сезон, толкова спокоен и уверен. След това идва и тази статистика, че бяхме изоставащи в резултата в мачове от първенството цели 26 пъти, а го спечелихме с 11 точки преднина. По едно време можехме да бъдем и с 18 точки преднина. Но ние бяхме изоставащи в резултата 26 пъти и това говори колко спокойни бяха всички, а също и колко стабилен психически и подготвен беше всеки един от нас.

Мачът с Астън Вила, който реши титлата и може би най-уникалния хет-трик в историята на Висшата лига

В онзи момент бях напълно в зоната си на комфорт, толкова концентриран. Всички бяхме, просто искахме да свършим работата си в онази вечер. По онова време не използвах социалните медии, така че не знаех какво става около мен. Бях в своята обвивка, просто исках да печеля. Дори след това един мой колега ми показа волето ми и аз казах "Хубаво изпълнение", отидохме заедно на вечеря и след това купонясвахме малко. Сега например, ако вкараш хубав гол го гледаш по Инстаграм, Туитър, навсякъде. От моя гледна топчка беше различно, защото аз просто живеех в онзи момент. Беше перфектното време да отбележа хет-трик и перфектния завършек на сезона.

Почетен шпалир при завръщането на "Емирейтс" и малко горчивина

На мен не ми харесваше лично, защото някои от тях бяха мои приятели, ние изкарахме осем години заедно. Просто бях щастлив когато свърши. Можех да видя по техните лица, че на тях не им харесваше, което аз приемам. Мисля, че това е един хубав жест, който да направиш към шампиона, но просто не беше на място в онзи случай, не за мен и не за Арсенал. Беше малко странно и не се чувствах комфортно. От моя гледна точка не би трябвало да се случва, но това е част от правилата. Като цяло го одобрявам, но не и в онзи конкретен случай.

Разбирайки разликата между една титла и 13

Аз участвах в телевизионно шоу с Райън Гигс преди няколко месеца и водещият говореше за моят трофей от Премиершип. Казах си "достатъчно, този човек има 13". Достатъчно ме споменаваха, говорете за него. Гигси е абсолютна легенда, 13 титли във Висшата лига, толкова класен играч и фантастичен човек.
Той беше един от играчите, също така, които ме караха да давам всичко най-добро от себе си в тренировките, защото той беше на 38 и правеше някои невероятни неща на тренировките - пасове без да поглежда, някои центрирания при коуто си мислиш "Защо той дава такава топка" и тогава изведнъж всичко сработва няколко секунди по-късно. Просто се забавлявах и наслаждвах с такива съотборници на тренировките.
Като Скоулс. (След мача с Вила) аз видях Скоулс да седи отзад, наслаждавайки се по неговия си начин на успеха, но той не беше като мен или другите играчи, той беше тих и се усмихваше, наслаждавайки се по различен начин. Можех да видя това в цялата група от играчи, които бяха печелили титлата повече от 5 пъти. Александър Бютнер например, той се радваше много, беше навсякъде, можеше да видиш разликата между Бютнер и Гигс.

Казвайки довиждане на Сър Алекс след една година и разбирайки защо

Това не беше част от плана, но във футбола това се случва, играчи се местят, треньори се местят. Неговата причина, която напълно разбирам, беше въпрос от личен характер, заради това спря. Той даде 26 години от живота си на клуба, свърши невероятна работа. Бях разочарован, но това беше. Аз бях благодарен, че работих с него една година, но това е част от работата ни, както осъзнах много скоро.

Едно нещо за което съжалява и цялостната реакция

Ако можехме да стигнем по-далеч в Шампионската лига щеше да бъде перфектния сезон, имахме шансове да реализираме в гостуването и у дома срещу Реал Мадрид. Бяхме малко без късмет, но ако трябва да бъда напълно откровен беше мечтана първа година.

Утре май няма да има, но да си припомним и да се задоволим с постигнатото:

Женският отбор на Манчестър Юнайтед излезе начело в WSL, след домакинска победа над Арсенал с 1:0. Единственият гол вкара Ела Туун в 83-та минута, която се възползва от добър пас на резервата Джес Сигсуорт. И двете американски националки, привлечени това лято Тобин Хийт и Кристен Прес започнаха титуляри, като Прес създаде доста опасности в мача.
Гостите от Арсенал вкарваха средно по 6 гола досега през сезона, в първенство в което в първите кръгове средната резултатност беше над 4 гола, но сега не успяха да се разпишат.

Във WSL се инвестира много сериозно през този сезон, като дойдоха много чуждестранни състезателки, като Ман.Сити взеха американката Роус Лавийл, Спърс супер звездата Алекс Морган, a Евертън Валери Гувен.

Знаейки, че треньорът на Юнайтед Кейси Стоуни е лесбийка, аз се зачудих на една многозначителна снимка, на която Тобин Хийт и Кристен Прес са с екипа на САЩ и реших да проуча каква е работата.
Оказа се, че Прес движи в компанията на Мегън Рапино и действително е била гадже с Хийт, но вече са се разделили. Но Прес би трябвало да е би, защото е имала и поне един мъж приятел, за който се знае.

Аз пък си харесвам също новото попълнение, 19 годишната мулатка Ивана Фусо, която е капитан на отбора на Германия до 19 години и играе нападател. Тя иначе е бразилка. Не знам каква и е сексуалността, ама е готина.

VINTAGE
CHAVO (IN BLACK) WITH THE LADS



VINTAGE
CHAVO, IN BLACK AGAIN, BUT THIS TIME ALONE, IN THE CITY OF DRUGS AND ONE NOTORIOUS BANK ROBBERY BACK IN THE 80`S

https://prikachi.net/image/20160826-170211.W6x1M

CHAVO NOWADAYS, WHERE STUPID PEOPLE CAN`T REACH ME. AND WHERE IS THE MASK? IN THE POCKET? NOOOOO!!!!

https://prikachi.net/image/20200911-175026.W6ti3

https://prikachi.net/image/20200918-165654.W6IsQ

CHAVO AMONG THE COLUMBIANS ( NOT PICTURED)

https://prikachi.net/image/20190728-192000.W6Nul

Любител съм на статистиката в умерен вид, а също така е видно, че тук не наблягам на нея. Но искам да маркирам 10,000 гол, който беше отбелязан от Манчестър Юнайтед през този сезон.

Това беше сторено от Маркъс Рашфорд в мача Брайтън - Манчестър Юнайтед 2:3, игран на 26 септември 2020 г.

Първият гол за клуба, тогава Нютън Хийт, е отбелязан от Джак Даути, на 30 октомври 1886 г. , в мача Флитууд Рейнджърс - Нютън Хийт 2:2

Гол номер 1000 е отбелязан от Санди Търнбул, на 26 януари 1907 г. , в мача Манчестър Юнайтед - Болтън Уондърърс 1:0

Гол номер 2000 е отбелязан от Франк Барсън, на 2 октомври 1926 г. , в мача Манчестър Юнайтед - Астън Вила 2:1

Гол номер 3000 е отбелязан от Джони Морис, на 26 май 1947 г. , в мача Манчестър Юнайтед - Шефил Юнайтед 6:2

Гол номер 4000 е отбелязан от Томи Тейлър, на 7 декември 1957 г., в мача Бирмингам Сити - Манчестър Юнайтед 3:3

Гол номер 5000 е отбелязан от Джордж Бест, на 6 май 1967 г., в мача Уест Хам Юнайтед - Манчестър Юнайтед 1:6

Гол номер 6000 е отбелязан от Сами МакИлрой, на 29 септември 1979 г. , в мача Манчестър Юнайтед - Стоук Сити 4:0

Гол номер 7000 е отбелязан от Брайън МакКлеър, на 12 април 1992 г., в мача Манчестър Юнайтед - Нотингам Форест 1:0 (финал за Купата на Лигата)

Гол номер 8000 е отбелязан от Оле Гунар Солскяр, на 27 октомври 2001 г., в мача Манчестър Юнайтед - Лийдс Юнайтед 1:1

Гол номер 9000 е отбелязан от Уейн Руни, на 28 август 2010 г., в мача Манчестър Юнайтед - Уест Хам Юнайтед 3:0


Головата разлика ( към 26.09.2020) е + 3034 гола

5766 гола са отбелязани в домакински мачове, 4736 от тях на "Олд Трафорд"

Това става в 5730 мача

4034 гола са отбелязани в гостувания, 200 на неутрален терен, 77 от тях на "Уембли"

510 различни играчи са се разписвали за Юнайтед ( към момента на юбилейния гол на Рашфорд)

127 гола са отбелязани в дебюта на даден играч, от общо 111 различни реализатори

716 е броят на хет-триците от общо 191 хет-трика, 29 на куадрупълите (4 гола в мач), 3 пъти един играч е отбелязвал 5 гола, а два пъти по 6

Това е сторено от 92-ма различни играчи

319 гола са отбелязани от футболисти, влезли като резерва в даден двубой

462 гола са отбелязани от дузпи

3 гола са отбелязани от вратари. Два на Алекс Степни и един на Петер Шмайхел

6581 гола са отбелязани в елитната дивизия на страната

1433 във второто ниво на английския футбол

871 за Купата на Англия

361 гола в Купата на Лигата

58 гола за Черити/Комюнити Шийлд

506 гола в Шампионската лига/КЕШ

111 в Лига Европа/Купа на УЕФА и Панаирните градове

55 гола в КНК

10 гола на Световното клубно първенство

2 гола за Междуконтиненталната купа

3 гола за Суперкупата на Европа

9 гола в тест мачове

Най-много голове са вкарани на Арсенал - 353 гола, следват Астън Вила с 347 инкасирани гола, Нюкасъл Юнайтед с 331, Тотнъм Хотспър с 303, Челси и Евертън с 296, Ливърпул с 276, Ман.Сити с 263, Уест Хам Юнайтед и Лестър Сити с 261 получени попадения.

Най-много голове са отбелязани под ръководството на Сър Алекс Фергюсън - 2769 гола

Под ръководството на Сър Мат Бъзби са отбелязани 2320 гола

При Ърнест Мангнал са вкарани 690 попадения, следван от Алф Абът с 545 гола, а топ 5 затваря Рон Аткинсън, с 461 отбелязани гола под негово ръководство.

Унищожителното дерби ( от Андрей Канчелскис)

Отборът на Манчестър Юнайтед който имахме през 1994 г. беше невероятен. Просто нещо различно.

Обожавах да играя в онзи тим на Юнайтед. Имахме страхотни играчи, страхотен екип, като едно перфектно семейство. С всички нови играчи, които дойдоха: Ерик, Анди Коул, Рой Кийн, младите играчи като Гари Невил, нямаше никакви проблеми за тима.

Вярвам че, без правилата на УЕФА за чуждестранните играчи, можехме да спечелим Шампионската лига. Спомням си, че отидохме в Барселона, а Петер Шмайхел и Ерик Кантона бяха на трибуните. Мениджърът трябваше да вземе някои съществени решения, защото Райън Гигс, Денис Ъруин, Рой Кийн, Марк Хюз...те всички се водеха за чужденци според онези правила. И аз бях такъв, разбира се. Ако ни беше позволено да избираме състава който имахме във Висшата лига, съм сигурен, че щяхме да стигнем финала през 1994/95.

Вместо това, сигурно много хора си спомнят онази нощ на "Ноу Камп", която беше много лоша за нас. Ние играехме с тях на "Олд Трафорд" и завършихме 2:2 в един много добър мач, но това беше много специален отбор на Барселона. Куман, Ромарио, Стоичков и още, а ние бяхме без Кантона и Шмайхел. Никога не бяхме губили тежко, но загубихме с 4:0 онази вечер. Ние имахме страхотна атмосфера в съблекалнята, страхотни играчи в състава и ще го кажа отново: ако разполагахме с всичко най-добро в Барселона, нямаше да загубим с 4:0. На тях щеше да им бъде много трудно да ни победят. След този мач, Алекс Фергюсън, големият шеф, ни каза: "Това е живота. Резултата е лош, но имаме важен мач срещу Астън Вила, който трябва да спечелим. Животът продължава".

Няколко дни по-късно ние отидохме на "Вила Парк" и изиграхме много добър мач срещу Вила. Спечелихме с 2:1, аз отбелязах втиория гол и играхме много добре. Вила бяха добър отбор, но ние бяхме много силни във Висшата лига. Бяхме спечелили последните две титли и искахме трета поредна.

Барселона остана в миналото, постигнехме чудесен резултат срещу Астън Вила и вече трябваше да гледаме към манчестърското дерби. В някои отношения този сблъсък беше различен, сравнение с това което е днес, защото Сити не бяха толкова диобри колкото сега, но дерби мач си е дерби мач и едно и също в цял свят. Спомням си когато бях в Глазгоу Рейнджърс, как феновете ми казваха, че ако спечелим четири пъти срещу Селтик сезонът ще бъде добър. Няма значение на кое място сме в класирането, просто трябва да спечелим тези четири мача.

Преди дербито на Манчестър през Ноември 1994 г. , си спомням, че под ръководството на Алекс Фергюсън ние за първи път пренощувахме в хотел, в подготовката ни преди мача. Преди това, ние винаги си бяхме вкъщи в деня на мача и след това отивахме на "Олд Трафорд" за малко храна и да се настроим за мача. Сега, срещу Ман.Сити, той ни накара да разберем: няма значение на кое място са Сити в подреждането. Това беше дерби. Голям мач. Те ще бъдат готови на всичко, за да спечелят мача и големият шеф разбираше това, така че той искаше да се увери, че сме подготвени.
Обикновено дерби мачовете бяха през уикенда, но този беше в Четвъртък вечер. Днес, без привърженици по трибуните, заради вируса, мачовете изглеждат малко като приятелски. Почуствах това, когато ръководех мачове в Узбекистан. Но тогава, особено в онази нощ срещу Сити, атмосферата беше удивителна. Всеки вътре на стадиона разбираше важността на срещата, а феновете и от двете страни искаха играчите да се борят за победата и да убият другия отбор. Това направи мача още по-важен за играчите.

През първите 20 минути мачът не беше лесен. Сити играеха много добре, направиха някои добри комбинации, натискаха в атака. Гледах мача отново наскоро и вие можете да видите, че не ни беше лесно.

Тогава отбелязахме първия ни гол. Получих топката от дясно, огледах се и видях Ерик с пространство пред него, така че направих логичното и подадох топката към него. Ерик беше велик. Той беше специален, различен, невероятен. Той беше играл за дуги клубове преди да дойде в Англия, той беше играл за Лийдс един сезон, но за мен той е играч точно за Манчестър Юнайтед. Не за Франция, не за който и да било клуб, просто играч на Юнайтед. Неговото първо докосване беше винаги перфектно и в онази вечер той свали моят пас с десния си крак по перфектен начин. Неговото второ докосване също беше страхотно: той заби топката в мрежата за един страхотен гол и ми благодари за асистенцията.

След това, той ми асистира за нашия втори гол. Това беше дори още по-добър начин да кажеш "благодаря". Той ми подаде вътре в половината на Сити, опитах се да насоча топката с диагонален изстрел към вратата, но ударът ми се отклони леко, излъга вратаря и се търколи в мрежата на близката греда. Няма значение как влиза или това че имах малко късмет, защото понякога в мачовете, в живота, имаш нужда от малко късмет. Беше толкова важно за мен, за отбора, защото Сити спряха да играят в онзи момент. Когато резултатът стана 2:0, точно преди края на полувремето, това беше краят на мача.

В съблекалнята, големият шеф искаше да се увери, че ще продължим с натиска. Той ни каза: "Няма да се отпускате, бъдете по-агресивни, играем за феновете". Точно това направихме през второто полувреме и наистина се наслаждавахме. Нямаше проблеми, играчите да са ядосани от нещо, просто знаехме, че играем добре, в голям мач срещу нашите съперници и се наслаждавахе.

В началото на второто полувреме аз отбелязах отново. Този път, моят първи удар беше спасен, но топката се върна в мен и аз я насочих в празната врата. Може би имаше отново малко късмет, но понякога имаш онези вечери в които всичко се получава. Същото се случи при нашия четвърти гол - Рой Кийн направи отличен пробив от дясно, центрира за Марк Хюз, като неговия първи шут беше блокиран, но той отбеляза след втория си изстрел. Всичко се случи толкова бързо, бих казал че това беше типичен гол за Юнайтед по онова време: всичко се случваше толкова бързо и другият отбор не можеше да реагира.

Продължихме да се забавляваме и да играем в атака, защото ние винаги искахме повече голове. В последната минута аз вкарах още един, за моя хет-трик; много специален момент в моята кариера.

В днешни дни съм треньор, така че би трябвало да покажа записи от този гол на играчите с които работя! Щях да им покажа нещата които показах с този гол: решителност да отбележа, тичайки зсраво дори в последната минута на мача, а също така просто да съм уверен, че съм готов във всеки един момент от двубоя. Ако тренираш здраво всеки ден, останеш в кондиция, наслаждаваш се на фубола и опитваш настойчиво, тогава няма да имаш проблеми в мача. Когато Ерик получи топката в дясната част на игрището аз видях празно пространство пред себе си и просто започнах набега си. Нямаше значение, че е последната минута, просто исках да отбележа. Големият шеф винаги ни казваше да търсим голове, голове, голове, така че исках още един.

Ерик ми даде перфектен пас, извеждайки ме точно пред вратаря. Всеки път когато гледам този гол, виждам че първият ми удар е бил лош. Аз не бях типичен нападател. Не бях Алън Шиърър или Уейн Руни, отбелязвайки стотици голове. Бях дясно крило и можехте да видите това при първия ми удар, но отново имах малко късмет с топката, която дойде към мен и аз отбелязах с добавката.

Това беше много добра вечер за мен, много специална за феновете също така - те бяха много, много щастливи! Всеки ме поздравяваше. Вкарахме пет гола, взехме три точки, спомням си, че ми беше казано да отида и да дам телевизионно интервю след мача. Не мисля че беше добро интервю, просто казах че мачът е бил труден и бла,бла,бла.. мислех си за други неща!

Запазих топката от мача заради моя хет-трик и все още я държа у дома. Имам доста неща от престоя ми в Юнайтед. Медали, шапки, снимки... големи фотоси на тима в който играх, голяма снимка със Сър Мат Бъзби, което беше много мило, така че имах големи, прекрасни спомени от моята кариера на "Олд Трафорд".

Има толкова много открояващи се неща. Винаги се връщам към моя първи гол за Юнайтед срещу Шефилд Юнайтед, печелейки наградата за Играч на Мача в първия ми домакински мач срещу Нотс Каунти пред 40,000 зрители и бележейки три пъти в дербито беше специално, разбира се. Много съм горд, че отбелязах в Манчестърското дерби, Мърсисайдското дерби и това на Глазгоу по време на моята кариера - мисля че все още съм единствения играч, който го е правил.

Всичко беше специално, цялото ми време в Юнайтед. Ние спечелихме титли, загубихме титли, изиграхме страхотни мачове, можех да играя с фантастични играчи, в отбори които обожавах. Все още съм много благодарен и признателен за това.

Казва ли защо Съра го продаде?

Не, поне в тази част която е публикувана на сайта не говори за това. Но ти си спомняш предполагам, че тогава освен него бяха продадени и Марк Хюз и Пол Инс, все стълбове в онзи отбор на Юнайтед. Ако трябва да бъда честен и аз не се доверявам напълно, че те просто са си тръгнали, за да се даде път на момчетата от Клас 92, но аз лично нямам допълнителна информация по темата.
Подобно на Канчелскис и Хюз и Инс играха след това още няколко години на най-високо ниво, като Хюз се оттегли чак 2002 г. , като взе Купата на Лигата с Блекбърн.

В Колумбия ли си си бе пич?

А, не. То малко подвеждащо стана от моя страна. Последната снимка е от 2019 г. Шанз-Елизе, нали колумбиец спечели Тура тогава, та бяха наводнили навсякъде.

В Колумбия ли си бе?

Сори, не видях отговора, затова пак съм питал, може да се трие, иначе яки снимки!