Били Мередит



*публикувано Октомври 2016 г.

Това лято напомни на света за бляскавия статус на Юнайтед и привличането. Много преди Златан Ибрахимович и Пол Погба да се котират по целия свят, обаче, първите наченки на звезден блясък идват от човек роден край уелските рудници.

Били Мередит, който ще се превърне в първата футболна звезда, работи под земята в мините в неговия роден Чърк, на хвърлей камък от уелската геаница при Шопшир, на 12 годишна възраст.
Очакването за мачовете след като е изкарал смяната си, на мочурливи игрища, са тези които първи култивират любовта към футбола, които са допълнително подсилени от редовни посещения на мчовете на Евертън и Ливърпул. Той в крайна сметка е убеден да се присъедини към Манчестър Сити през 1894 г., с уговорката, че ще може да продължи да работи в мините, дори това да означава, че ще трябва да пътува девет часа с влак между Англия и Уелс. "Това да жертвам моя живот у дома щеше да бъде много по-трудна задача и аз напълно отказвах да възприема идеята дори и за един единствен момент", спомня си по-късно той.
Второто появяване на Мередит в игра за "сините" го изправя срещу Нютън Хийт за първи път, а той бележи два пъти, макар и при звучната загуба с 5-2 за Сити. Не след дълго, едва на 21 години, уелсецът е направен капитан на "гражданите". Впоследствие той извежда тима до промоция в Първа Дивизия и вдига ФА Къп през 1904 г., след като капитан с негов гол е победен Болтън Уондърърс, на стадиона на Кристъл Палас в Лондон.
Въпреки че декадата му в Сити преминава в подчертан стил, година след това той е замесен в скандал, след като Футболната Асоциация спира правата му, заради твърдения че е опитал да подкупи Алек Лийк от Астън Вила в ключов мач от Първа Дивизия. Мередит не получава очакваната подкрепа от Сити, което води до драматичен срив в техните отношения и неговото отиване в Юнайтед през Май 1906 г. Едва когато неговото наказание изтича, през Януари следващата година, той най-накрая може да дебютира за Юнайтед срещу Астън Вила, заедно със Санди Търнбул, Джими Банистър и Хърбърт Бърджис, които също са привлечени от Сити.

"Толкова силен рев на одобрение вероятно никога не се е чувал на футболен стадион, както вероятно никога на футболен стадион не се е виждало такова оживление", пише в репортажа си "Манчестър Гардиън", след като Мередит центрира към Търнбул за единствения гол в мача. С арката на Мередит започва първата златна ера за Юнайтед. След пет месеца "червените" печелят първата си титла. Втора, три години по-късно, е последвана след това и от спечелването на ФА Къп през 1909 г.
В сърцевината на всичко това, магьосничеството на Мередит по дясното крило наелектризира и е много влиятелно за състава на Ърнест Мангнал, въпреки че той е в средата на 30-те си години. Точно както и в Сити уелсецът е отличаващата се фигура. Строен, дъвчещ клечка за зъби хитрец, който изглежда че може да остави опоненти му да дишат прахта когато си поиска. Той е почти недосегаем за контузии, заради вродения му атлетизъм, чист живот ( той е заклет непушач) и поне физиологически, доста странния навик да намазва с машинно масло своите крайници.
Били изиграва общо 335 мача за "червените", като в същото време той се откроява като крайъгълен камък в съюза на играчите, първообразът на сегашната PFA - професионална футболна асоциация, а също и с присъствие в медиите - неговите мемоари запълват страниците на "The Topical Times", спортен вестник, който е основан през 1919 г. Въпреки че е на 46 години и 321 дни когато изиграва последния си мач за Юнайтед - което го прави най-възрастния играч на Юнайтед със шест години, Мередит все още има силите да се върне в Сити и да играе на професионално ниво още три години.

Мередит най-накрая захвърля клечката си за зъби ( и бутонките) точно преди 50-тия си рожден ден, но дълго преди това се е утвърдил като първата знаменитост във футбола. Той все още е в челните заглавия, дълго след като се оттегля. През Септември 1954 г. корицата на "Sporting Record" гласи: "Били Мередит критикува модерния футбол", придружена със снимка на 79 годишния тогава бивш играч, който се възстановява в болница след операция. По-малко от четири години след това, когато Били умира на 83 години през Април 1958 г., новината не предизвиква масовият отзвук който заслужава, донякъде разбираемо, след като имдва малко повече от два месеца след трагедията в Мюнхен.
Младокът чудо, който с такава неохота напуска Уелс в началото на кариерата си, прави от Манчестър свой дом и е погребан в Южното гробище Чорлтон. И докато това може да е значително малък паметник за момчето от рудниците на Чърк, блестящата кариера на Били завинаги ще предизвиква блясък в разказите за историята на Юнайтед.

Истинският номер едно. Ще има материал за него, но не много скоро



Когато на "Олд Трафорд" се играеше футбол и имаше треньор



Браво, женки!

https://www.youtube.com/watch?v=0ZdcSmCZuqM&t=1s

За Шмайхел ли ще има материал? На мен лично ще ми направиш голям кеф ако пуснеш материали за Рей Уилкинс и Пол Макграт.

За Шмайхел, да. Повярвай ми, аз също много харесвам Уилкинс ( все пак е играл за нашия любим син отбор) и МакГрат, ако изпадне нещо, при първа възможност ще пусна.

Няма ги двете лекета Погба и Марсиал и нещата се получават. Кавани и Фернандеш обърнаха мача, но също така страхотен мач на Фред. Беше навсякъде, хвърли много сили, с ключови изяви при първите два гола на Юнайтед, раздаде много точни пасове. При гола от пряк свободен удар на Саутхемптън за мен не се подхлъзна, залегна с някаква цел, макар че това не помогна. Алекс Телеш също ми хареса.

Според статистика на БиБиСи Манчестър Юнайтед е първият отбор в Премиершип, който печели четири поредни гостувания, след като е изоставал в резултата във всяко едно от тях.

Също така осмата поредна победа като гост в елита е клубен рекорд.

Освен това Манчестър Юнайтед побеждава Саутхемптън за 10-ти път във ВЛ, след като е изоставал в резултата. Подобно постижение клубът има и срещу Нюкасъл.

Бруно Фернандеш е четвъртият играч на Ман.Юнайтед, който бележи в пет последователни гостувания във ВЛ, след Рууд Ван Нистелрой ( 2002 и 2003), Робин Ван Перси (2013) и Златан Ибрахимович (2017).

Естествено че не се подхлъзна, напоследък все по-често се вижда това, да легне някой там за да не може топката да мине под стената.

Какво му е лошото на Марсиал, много добър играч е. Погба е наистина лайнар, но според мен просто не щастлив в Юнайтед! А и отборът честно, изобщо не е чак толкова зле под ръководството на Оле, все пак само на 5 точки сте от първото място!

Марсиал започнаха да го викат в националния на Франция, но за мен не става за Юнайтед. Нито е достатъчно комбинативен, освен ако не е двойно и на него не му изнася, нито е силен в пробивите по фланга, нито един на един. За головата му статистика какво да кажа? Тя е смешна. Той има вече над 200 мача и малко над 50 гола. Изгониха Лукаку, оставиха Марсиал, нелогична работа.

Юнайтед са с мач по-малко и принципно имат шанс да се намесят в борбата за титлата, но са непостоянни. По-добри са сравнение с първата фаза на миналия сезон, но това не е достатъчно. Аз все още не виждам изграден стил. Има отделни добри неща, но те са проблясъци. Разчита се най-вече на Фернандеш, ВАР и късмета.

Някой вярва ли, че този отбор може да запише серия от 10 поредни победи във всички турнири? Много трудно. Какви са резултатите срещу традиционния топ 6 досега през сезона? 1-6 от Тотнъм, 0-0 с Челси, 0-1 от Арсенал. Просто трагично.

И така ще си остане. Калъфки и посредственост.

Ама защо черното все на бяло налита? Нали сте много готини, да ви е у нег

https://store.manutd.com/en/manchester-united-pre-match-shirt-red/p-2391999008257855+z-941-1456727469?_ref=p-SRP:m-GRID:i-r0c0:po-0

Камуфлажи батенце, като играта на отбора.

Любовта/парите нямат цвят!

Всеки иска да има минало с Литекс, но не на всеки се отдава.

Top of the league



Top of the league, again.

Петер Шмайхел











"Вие можете да продължавате да печелите едно и също нещо в следващите няколко години, или може да напуснете по начина по който го направих аз. Кое е най-доброто?"

Осем години, 10 значими трофея, и финална сцена от която холивудските кранти биха били горди. Петер Шмакхел преодолява Бергкамп, пламтящи редове и уволнение от Фърги, за да се превърне в истинска легенда на Манчестър Юнайтед - само не му цитирайте "Уикупедия".


Вратарите не се очаква да са добри в правенето на колела (акробатично изпълнение) - особено не и вратари на 35 годишна възраст. На Олимпийски игри е вероятно да не забележите нито един атлет, в средата на 30-те си години, извисяващ се над 1,90 метра и да вдигне 16 камъка. Но Петер Шмайхел напълно се е загубил в момента.
Няма значение, че датчанинът е имал проблеми с гърба преди или е търчал нагоре-надолу по терена на "Ноу Камп". Манчестър Юнайтед е спечелил финала на Шампионската лига през 1999 г. и той не може да се сдържи.
Акробатиките на Шмайхел по случай празненствата са добре документирани в историята, идвайки само няколко секунди след като Оле Гунар Солскяр е отклонил топката за победния гол. "Впечатляващо е, това колело", казва вратарят легенда, усмихвайки се. "И знаете ли кое е впечатляващото? Не това, че го направих, просто така се получи. Впечатляващото е, че режисьорът на предаването (на финала) го показа на живо. Камерата ме следваше наоколо, те нямаха представа какво ще направя, нито пък аз, но това е запечатано. Много съм впечатлен с това и съм доволен!".
Това е кадър, който е все още скъп за Шмайхел, моментът в който той става Европейски шампион за втори път. След изненадващ успех с Дания на Евро 92, той помага на Юнайтед да спечели клубния еквивалент на това отличие, затвърждавайки своето величие веднъж завинаги.

Шмайхел всъщност е наполовина поляк. Неговата майка датчанка за първи път среща неговия баща джаз музикант на почивка в Полша. Двойката се установява в полите на Копенхаген по времето когато Петер се ражда през 1963 г.
На 9 годишна възраст хората започват да му казват, че той има потенциала да играе за Дания един ден - такова е виждането и желанието което той бързо показва като вратар. Веселият Шмайхел бързо напредва към мъжкия футбол с Гладсаксе-Херо, преди да премине в Хвидовре в елита.
Клубът изпада през 1985 г. , въпреки че държи рекорда за една от най-силните защити в дивизията. Това позволява на Шмайхел да се утвърди като титуляр за отбора на Дания до 21 години, в който той играе заедно с халфа Хенрик Ларсен. Дуото излиза заедно на терена когато датчаните срещат Англия на "Мейн Роуд" през 1986 г.
"Помня Шмайхел тогава, точно какъвто е и днес", казва Ларсен. "Той беше работохолик. На него наистина му харесваше да бъде вратар и имаше една дивост на вратата която всеки забеляза по-късно. Мразеше да губи, дори и на тренировка. И той също така мразеше когато се опитваш да го прехвърлиш, по време на упраженията за стрелба".
"Можеше да се види в тези мачове в отбора до 21 години, че той беше по-добър от останалите. Той имаше присъствието и размера който бе по-голям от всеки друг. Ако излезеш един на един с него, той покрива почти цялата врата. Ричард Мьолер Нилсен беше нашият мениджър и той не беше сляп. Той знаеше, че Петер беше специален, так че направи всичко по силите си, за да го направи по-добър. Често пътуваше, за да го тренира индивидуално."
Няколко пъти седмично, Мьолер Нилсен се качва на ферибота и отива да работи индивидуално с вратаря. Години преди да поеме Дания за Евро 92. На Шмайхел се отдава успешно да използва техники от хандбала, като скача във въздуха разтегляйки се, за да стане "по-голям", когато нападател се озове срещу него.
Въпреки своя потенциал, той не става пълен професионалист преди да навърши 23 години. Дори най-големите клубове в Дания не придобиват професионален статут до преди 1978 г., а неговите дневни задължения включват работа в текстилна фабрика, почистване домовете на стари хора, редейки плочки в затвора, като рекламен консултант във вестник, също и отговорник във WWF - фонд за подпомагане на дивата природа.
Когато Хвидовре се завръща в елита, Брьондби се намесва. Дните на Шмайхел в офиса приключват. Следват четири титли за 5 сезона в лигата, той също така получава фланелката с номер 1 на Дания, след като навлиза в тима по време на Евро 88.

Скоро, английските клубове започват да напират за стража - сред тях КПР, Нюкасъл и Уест Хам, докато босът на Ливърпул Кени Далглиш го наблюдава по време на загубата на Дания от Англия с 1-0, на "Уембли" през Май 1990 г.
Пред Шмайхел има две опции : настоящите шампиони или носителите на ФА Къп Манчестър Юнайтед, които търсят нов вратар, който да замени застаряващия Джим Лейтън.
"Имаше един агент, който искаше да работи с мен и ме попита какво искам да правя", споделя Шмайхел. "Казах, че искам да играя за Манчестър Юнайтед, така че той каза "Добре" и започна да работи по сделката". "Израснах като фен на Юнайтед и ми беше мечта да играя за тях".
За негово разочарование той трябва да чака 12 месеца, за да направи трансфера, след като Брьондби първоначално отказва да го пусне.
"Определено имах качествата които Алекс Фергюсън търсеше", казва Шмайхел. "Знаейки, че има някакъв интерес, това ме накара да работя по-здраво, да отделям повече часове върху представянето си. За щастие нещата се получиха за мен".
Стражът помага на Брьондби да достигне полуфиналите за Купата на УЕФА през 1990/91 - единствения път когато те присъстват на европейски полуфинал, когато късен гол на Руди Фьолер от Рома ги прекършва, преди най-накрая Юнайтед да завърши трансфера.
Шмайхел пристига в клуб, който току що е завършил шести, и не е вдигал титла от 1966/67. 27 годишния вратар иска да промени това.
"Напуснах Дания с четири титли за пет години, така че победата беше моят главен източник на енергия", казва той. "Исках да печеля всеки мач, да печеля всеки турнир в който участвам. Моите съотборници в Брьондби бяха същите, веднъж щом придобиеш този манталитет той никога не се променя. Тогава попаднах в среда, която беше водена от Алекс Фергюсън, където изискванията и задълженията бяха сходни с тези които оставих в Брьондби".
В своята дебютна кампания на "Олд Трафорд" Шмайхел е много близо до това да помогне на Юнайтед да прекъсне сушата. Те водят в първенството в по-голямата част от сезона, само за да загубят три от последните си четири срещи и да завършат втори след големите си съперници от Лийдс. "Оставихме титлата да ни се изплъзне в последните две седмици от сезона и това беше наистина разочароващо". "Спомням си, че се прибрах у дома, по време на паузата, като дори не исках да мисля за футбол известно време. Европейското първенство в Швеция беше онова лято, но Дания не беше замесена, беше ужасно".
Или поне той си е мислел, че Дания няма да участва, пропускайки шанса си в квалификациите шест месеца по-рано. След това всичко се променя.
На 31 Май, едва 10 дни преди старта на турнира, Югославия е изхвърлена от Европейското, след санкции на ОН, наложени следствие на избухването на войната в Босна. Като подгласници в групата на Югославия датчаните са повикани да ги заменят.
Дори и така, те взимат едва точка в първите си два мача от груповата фаза - завършвайки 0-0 с Англия, преди да загубят с 1-0 от домакините. Шмайхел е убеден, че тяхното участие ще бъде кратко, но победа с 2-1 над Франция на Мишел Платини им позволява да си проправят път към полуфиналите.
Там, Шмайхел спасява удар на Марко Ван Бастен по време на изпълнението на дузпи, като Дания побеждава настоящите шампиони от Холандия. Във витрината на турнира (финалът) в Гьотеборг, той по великолепен начин отказва Юрген Клинсман с хвърляне към топката и аутсайдерите побеждават Германия с 2-0. Това остава едно от най-забележимите постижения в историята на футбола.
"Без ръкавиците на Петер ние нямаше да спечелим онзи турнир", признава Ларсен, който разделя Златната Обувка с Томас Бролин, Карл-Хайнц Ридле и Денис Бергкамп, след като е отбелязал три гола. "Той ни извади във важен момент от финала и отрази дузпа на Ван Бастен срещу холандците, сред многото му други великолепни спасявания. Ако той не беше се представил на топ ниво по време на тези мачове, можехме да загубим. Можехме да изоставаме с 3-0 от Германия след 20 минути игра, той ни остави в мача".
Шмайхел записва рекордни 129 мача за Дания, но разбираемо, това което се откроява винаги ще бъде успехът срещу Германия на 26 Юни, 1992 г. "Срещнахме се (тогавашните съотборници) това лято на тази дата и това значи много за всеки един от нас - харесва ни да бъдем заедно и да почетем победата", казва той за едно събитие, което се е превърнало в годишна традиция. "Нещата са донякъде смесени, защото историята която предшестваше нашето участие там беше трагична, но това е част от нещата, също така. Но ти печелиш един турнир по този начин - по дяволите, какво мога да кажа?" Както казва Сър Алекс "Football, bloody hell".

Когато Шмайхел се завръща в Англия след Евро 92, той скоро има още поводи за празнуване. Датчанинът записва 18 сухи мрежи през сезон 1992/93, когато Манчестър Юнайтед приключва своето дълго чакане за титлата в първенството.
Те са обявени за шампиони когато Астън Вила губи с 1-0 от Олдъм - Шмайхел има слеобедна дрямка, когато се събужда и узнава резултата, с едва пет минути оставащи до края на мача, като отблъсква напрежението от последните минути, свирейки на пиано. Когато финалният сигнал прозвучава на "Вила Парк", той се озовава на улицата и празнува с неговия съсед и съотборник, Стив Брус.
"Това беше специален момент", казва той. "Ние бяхме близо в предишния сезон, като само се нуждаехме от още нещо съвсем малко - привличането на Ерик Кантона свърши работа. Не мисля, че бе особена изненада за много хора, включително и нас самите, след като тимът бе напаснат, всичко беше отправено към това да спечелим титлата отново по някое време. Имахме толкова силен тим, с играчи от топ ниво. Ти виждаш техните качества в тренировките всеки ден и колко много всеки един иска да спечели".

Следва продължение.

Beautiful, beautiful Christmas, even on Tuesday they beat us:)

https://image.email.manutd.com/lib/fe5815707c630d797c14/m/7/dc4e6c60-07f7-47f8-b53f-50f657f25bf5.jpg

Man.United top players :

Бруно Месията


Фред черноработника


Мейсън "Меджик" Грийнууд

Интересното за Ливърпул е , че аз съм чел друго. Предложили са го на Греъм Сунес и последният отказва да го вземе.

И кво са в Лига Европа ли ше се биете, изпуснахте питомното ... поне набийте канчетата на Милан ако ги срещнете

Да си обидчив не е качество само на българските футболисти. Възможно е Сунес наистина да го е отхвърлил и Шмайхел да се е почустал засегнат и затова да казва така. Но така или иначе мисля няма смисъл да се спори кой печели от развитието на сделката.

На Манчестър Юнайтед не им беше мястото в ШЛ, те бяха добутани дотам и логично отпаднаха. Убеден съм, че Лестър щяха да се справят много по-добре и дори да спечелят групата си.

Един епизод от мача с ПСЖ казва най-добре всичко. Томас Тухел се прави на интересен пред четвъртия съдия и го играе как Фред е ударил с глава Паредес. Фъргюсън или Моуриньо никога нямаше да допусне това. Щеше с бесен спринт да изтича до Тухел и да му потърси сметка. А ако беше Моуриньо, който беше доста изнервен в края на престоя си в клуба, нищо чудно да беше хванал Тухел и за гушата.
А нашия си седи с ръце в джобовете и всичко е ОК. Този няма характер, няма качества, чисто човешки качества няма. Но не искам да пиша повече за него, достатъчно съм го правил, няма нужда от натякване. Нищо добро не чака клуба с него.

В ЛЕ отново максимум полуфинал. Никой няма да клатят Юнайтед, нито ще бъдат сериозно изклатени. Няма и нужда. Ще бъде "тънко", с един гол разлика, но достатъчно.