Тази глупост с ДеХеа ще изяде главата на треньора.
Не може най-добрия играч в последните 10 години и легенда на отбора да се отнасяш така, заради това, че допуснал 2-3 леки гола през сезона и то при условие, че защитата пред само разхожда фланелката.
Общо взето очаквам мъките на отбора да продължат и този сезон, нищо че се класираха за ШЛ.
Предричам уволнение на ЕТХ по някое време в течение на сезона.

Фалк, виждам, че не си навътре в материятя с Юнайтед. Гледай си по-добре Чукчетата и не се хващай да предричаш неща на сляпо.

Респект!

Радвам се за темата, но дано ентусиазма не идва само заради предполагаемата сделка за клуба. Която няма изгледи да се случи скоро, а и за мен е по-добре, защото никак не харесвам двамата кандидати, отсяти от семейство Глейзър като потенциални нови собственици на клуба. Надявам се в близко бъдеще да се намери поне един нов кандидат и евентуално с него да бъде осъществена сделка.
Категорично не одобрявам клубът да отиде в арабски ръце. Предпочитам Ман Сити да направят още един требъл или Ливърпул да спечелят 20-та титла, отколкото клубът да бъде придобит от някакъв Шейх.
Привържениците на Манчестър Юнайтед действително изтърпяха много, но дори и в това си състояние клубът е носител на някакви ценности, които не съм сигурен че ще бъдат продължени при евентуално придобиване на акциите от араби. Ако се тръгне сляпо да се копира модела на Ман Сити, ако се почне някакво мерене на пишки, то Манчестър Юнайтед безвъзвратно ще ме изгубят като поддръжник.

Иначе съм много доволен от работата на Тен Хаг и отделно от направената селекция досега, като смятам, че клубът може да се бори за титлата със Сити и Ливърпул. Надявам се и да бъде взет Софиян Амрабат, но това зависи и от бъдещи продажби.
Но Тен Хаг направи нещо, което трябваше да бъде направено много отдавна, но просто като че ли предшествениците му нямаха достатъчно смелост. Не може клубът да се представя под нивото си години наред и да се смята по презумпция че дадени играчи имат качества и не те са виновни за неуспехите, а да се набеждават играчи, които така или иначе са били с периферна роля, че в тях е бил най-големият проблем. Напротив, точно ядрото носи най-голяма вина за провала. В последните 4 години имаше едно ядро, което включваше Де Хеа, Магуайър, Линдельоф Люк Шоу, Фред, Марсиал и т.н. което допусна загуби като 4-0 от Евертън, 6-1 от Тотнъм, 4-0 от Брайтън, 4-1 и 6-3 от Сити, 5-0 и 7-0 от Ливърпул като няма как това да е просто лошо стечение на обстоятелствата и все да виновни други, които вече въобще и не са в тима. Трябва да се реже до кокал и Тен Хаг прави точно това, с Де Хеа, с отнемането на лентата от Магуайър, с периферната роля на някои доскорошни титуляри.

Ако трябва са съжалявам за някой, то това за мен е Антъни Еланга, виждах перспектива в тозси играч, но явно не и Тен Хаг. За мен ще бъде грешка и клубът да се раздели с лека ръка със Скот Мактоминей, първо защото е много енергичен и борбен, а и има доста преди него, които са по-заслужили да си тръгнат.

Ако не дойдат някакви шейхове-мейхове ще продължа да следя отбора и ще коментирам и занапред, макар и не редовно.

За тези които не следят нещата отблизо да отбележа, че снощи окончателно стана ясно, че Мейсън Грийнууд няма да играе повече за Манчестър Юнайтед. За мен напълно резонно решение, само не знам защо се забавиха толкова с обявяването му и с това "вътрешно разследване". "Присъдата беше отдавна прочетена" поради не малко причини. А и на места се говори, че състезателки от женския отбор на клуба не са искали Грийнууд да остава. Даже една ТВ водеща в Англия, чието име сега не мога да цитирам, публично заяви, че ако Грийнууд остане в клуба, то тя ще спре да подкрепя Юнайтед. Дори и да ги нямаше тези фактори обаче, истината е, че в определени държави не се гледа никак добре на подобни прояви. Въпреки че няма достатъчно доказателства за извършеното от Грийнууд, то самият факт че се е замесил в подобно нещо го компрометира.
Но беше добре както за него, така и за клуба да обявят решението в началото на лятото, за да може да има повече време за осъществяването на някакъв по-приемлив трансфер. Докато сега не знам какви са опциите.
В спортно-технически план не мисля, че клубът губи много. За мен Грийнууд е лимитиран футболист и нямаше да се развие до някакво високо ниво. А и това, че не е играл толкова време ще се отрази.

Като стана въпрос за трансфери, по всичко личи, че Хари Магуайър ще остане в клуба. Жалко, защото можеше да бъде взет Бенжамен Павар на негово място, а и Магуайър едва ли ще играе много, ако изобщо играе. Ясно е, че остава в клуба заради високата си заплата, а не толкова "да се бори за своето място", но за мен не си е направил добре сметката. Първо, Тен Хаг изобщо не се церемони в подхода си към играчи които са нежелани от него, още повече че ако привлеченият за кратко Джони Еванс остане за по-дълго, то Магуайър ще е шести избор за ЦЗ, като имам предвид това, че и Люк Шоу може да играе на тази позиция. Вярно е ,че Варан е склонен към контузии, Мартинес си изкарва много картони, но дори и тези двамата да не играят, не го виждам Хари. Той почти сигурно ще изгуби и мястото си в националния отбопр при Гарет Саутгейт, а и в един момент контрактът му ще изтече и той ще е принуден да напусне. А без игрова практика едва ли биха го взели някъде, където да му плащат заплатата, която той иска. По-добре беше да се докаже отново в Уест Хам, да направи силен сезон и евентуално да се опита да си уреди по-добър за него трансфер. Сега ползите за него ще са краткросрочни, но не знам доколко това ще му помогне.

Но сътворените безумия сътворени от Ед Удууърт и ОЛЕгофрена продължават да тежат много на клуба и до днес. Клубът разполага с абсолютно ненужни футболисти като Ван ден Беек и заради такива като тях не може да се подсили допълнително.

Чаво, като те чета и имам чувството, че яко копирате некадърност и глупави решения от нас

Ние си имаме Гилфи Сигурдсон, вие Грийнууд.
Ние си имаме баберици от които още не може да се отървем, вие също.
И при вас и при нас ръководството е: "Майка плаче, грамофон свири".

Разликите са, че поне при вас смяна на собствеността може да се случи (въпреки че май нещо забуксуваха нещата и в тая посока) и че взехте добър ТХ, който май засега добре чисти лайната дето са се натрупали.

С не един приятел си говорих, че този сезон го чаках с такова нетърпение, с каквото чаках сезоните в началото на 90 те, когато броях минутите и секундите до първия мач. Не за друго, а за това, че вярвам в Тен Хаг и съм на мнение, че може да вдигне отбора на крака. Но, както и по-горе някъде бях написал, основното нещо, което липсва на този Юнйтед е типичния таран - голмайстор. Не можах да гледам загубата от Тотнъм, а още не съм гледал и репортаж, но ми се мярна някакво интервю на Онана, в което казва, че това, че не сме успяли да отбележим е било ключово за загубата. Явно е, че отборът не може да вкарва и срещу Уулвс това се видя. Много съм далеч от италианския футбол и не съм гледал никога Расмус Хойлунд на клубно ниво, но в моите очи виждам в него "спасителя" и човека, който ще реши този проблем. Следях цялата сага, около трансфера, още от първите слухове до финализирането му и искрено се зарадвах от привличането му. Защото ако ще и 150 Маунта да вземат, Юнайтед имаше и продължава да има нужда от един истински таран - централен нападател. Онана беше наложителен, това е ясно, но при положение, че са знаели за контузията на Хойлунд, защо не се насочиха и към още някой, който да знае да вкарва? Това не е малшанс, а грешна стратегия. Защото без нападател, всичко ще си е, както миналата година. Добри защитници, пет хиляди и шестотин стабилни халфа, добър вратар и никакъв нападател. Затова чакам датчанина с голямо нетърпение, но докато се появи в игра, надявам се да не е късно вече. И дано не се окажа в заблуда за него, но и така да стане, няма да е първия разочароващ сезон, а и няма да е последния...

Изглежда, че и този сезон Манчестър Юнайтед ще се бори за четворката, въпреки че още е ранен етап на сезона. Аз искам да видя как ще изглежда отбора в гостуването на Байерн Мюнхен, преди да правя по-категорични оценки.
Но каквото и да става в клуба не трябва да се отчайват, трябва да надграждат малко по-малко и да изчакат Гуардиола и Клоп да се оттеглят от своите клубове, за да ударят. Но на първо време целта трябва да е да се утвърдят в топ 4, защото на отбора му липсва постоянство. И Ван Гаал и Моуриньо имаха добри първи сезони, но след това нещата не се получиха. Същото изглежда, че се случва и при Тен Хаг. Той има качества, но лошото е че се получават прекалено много грешки, от които той да се учи.

Снощи ако трябва да бъда честен Манчестър Юнайтед не ми хареса, въпреки че при определени обстоятелства резултатът можеше и да е разлиен. Футбол със страх не се играе, не може в завързани мачове да разчиташ на един Рашфорд и другите да се крият около него.
Прекалено много предпазливост и подсигуряване имаше снощи от страна на Тен Хаг, което в крайна сметка не донесе успех. Тройката в халфовата линия Каземиро-Фернандеш-Ериксен чисто статистически носи най-добри резултати, но снощи беше лесно надиграна, Юнайтед много лесно губеха топката, в по-големи периоди от мача, макар че и съдията позволяваше по-свободна игра на футболистите на Арсенал, докато се свиреше фаул и за най-малкото докосване на футболист на Юнайтед срещу протовник, дори и при дузпата, която беше отменена, но първоначалното отсъждане на рефера по категоричен начин показаха неговите наклонности - biases- по време на снощния мач. А и не може здрав мъж като Хойлунд да бъде повален и реферът да се направи, че нищио не се е случило. Но би било прекалено дебилно да се обвинява само съдията, че играчите на Юнайтед лесно губеха топката. Арсенал бяха по-агресивни, гонеха и трудни топки на аутлинията, докато играчите на Юнайтед го раздаваха много лежерно в някои моменти.
Не знам защо Хойлунд не започна титуляр, след като е здрав и бяха платени доста пари за него, а вместо това бе предпочетен Марсиал, който за мен не направи нищо за пореден път. Включването на датчанина се усети, дори и само чисто като физическа мощ.
Взе се Регийон, който няма нужда към адаптиране в първенството, а и като играч минал през Спърс, вероятно щеше да покаже хъс срещу Арсенал. Вместо да играе той се преквалифицира Диего Далот, който и без това не е активен в атака на десния фланг, а какво остава за левия. Той въобще не подпомогна своите съотборници в предни позиции.
За отменения гол на Гарначо действително може и линията която показва засадата да не е най-точната, в Скай имаше изказване на бивш рефер че е бил в засада с едното си рамо, но не може и да се търси някаква конспиративна теория. Просто това е като разположение като технология и щом е отсъдена засада, то нищо не може да се направи. За гола на Райс и евентуално нарушение на Габи Жезус преди това, то бих определил ситуацията като нормална за английския футбол. Но ми се струва, че Онана можеше да се намеси и по-добре, въпреки че ударът го изненада.
Мисля, че футболистите на Манчестър Юнайтед имат психологически проблем и писанията по медиите, както за евентуална сделка, така и за техните собствени способности им влияят. Личи си, че нямат достатъчно самочувствие и липса в собствените им възможности, което за мен е недопустимо. Тук е и ролята на Тен Хаг като психолог. И треньор, и футболисти са длъжни да показват повече хъс и повече качество в играта. Бюджетът е важен, но не може да се оправдаваш само с него. Един Брайтън е с по-малък бюджет, но играе приятен футбол, футболистите му играят със самочувствие и има надграждане. Лестър станаха шампиони не толкова отдавна. Тотнъм загубиха най-добрия си играч, но не се самоубиха, дотук се представят много добре и са резултатни. В Испания Атлетико Мадрид се противопоставя в местното първенство и в ШЛ на доста по-мощни финансово отбори от тях, даже и шампиони ставаха, играха финал в ШЛ.
Така че Тен Хаг и отборът му са големи длъжници на привържениците, на клуба, на емблемата която носят.
Няма от какво да се страхуват. Просто в следващия голям тест в Мюнхен трябва да покажат своите футболни достойнства и да играят със желание.

От трансферите съм доволен. Беше намерен начин да бъде привлечен Амрабат, който отдавна беше цел на клуба. Хойлунд тепърва ще се развива, мисля че Тен Хаг е способен да го развие и при добра работа с него може да донесе много голове.
Маунт е класен играч, макар че трудно ще се намери най-добрата позиция за него. Снощи се видя добрата игра с крака на Онана и за какво е взет. Арсенал пресираха здраво, но футболистите на Юнайтед просто връщаха на камерунеца, който убиваше темпото и успокояваше нещата, след като топката му е като залепена за краката. Регийон трябва да бъде използван, не съм почитател нито на Шоу, нито на Маласия и не смятам, че те имат големи качества. Трансферът на турския вратар е малко излишен, защото той едва ли ще пази много, а и клубът има Том Хийтън. За трети вратар можеше да се привиква в групата някой от младежките отбори, каквато практика има и без това с играчите от по-долните формации, ако мога така да се изразя.

Манчестър Юнайтед са най-големите прахосници за последното десетилетие

Според базираната в Швейцария "Футболна Обсерватория" https://football-observatory.com/MonthlyReport87
Манчестър Юнайтед са най-големите прахосници на трансферния пазар в периода 2014-2023. Те са "назад" с 1.19 билиона паунда ако се гледат разходите спрямо приходите от трансфери. Клубът е дал 1.67 билиона паунда за нови играчи в изследвания период, като са си възвърнали едва 481 милиона паунда. 13 английски клуба попадат в топ 20 по харчове, като Челси са дали най-много пари за нови играчи - 2.25 билиона паунда, но са взели 1.37 билиона паунда за свои играчи.
Интересното е, че Ман.Сити, които доминират в последно време в Англия са изхарчили по-малко пари за нови футболсти, сравнение с Юнайтед. Също така, Реал Мадрид, които са доста успешни в ШЛ в последните години са едва на 19-то място в тази класация.
Повече подробности можете да видите на линка за въпросния сайт.

..ами те Реал последните 5-6 години какво са харчили в сравнение с другите, нищо, аз даже очаквах да са извън 20-та, иначе билион е на английски при нас си е милиард

Само че, Реал имат титли след титли, това е разликата!

През годините много пъти Манчестър Юнайтед е реагирал в европейски мачове, когато не е бил в добра форма и се е очаквало да загуби дадена среща.
Примерите не а един и два. При Дейвид Мойс Юнайтед победи с 5-0 като гост Байер Левркузен, въпреки че във вътрешното първенство често губеше и имаше затруднения с вкарването на голове. После, на 1/4 финалите показа бойка игра срещу Байерн Мюнхен, а на реванша Юнайтед дори поведе, но в последните 20 минути не издържа.
Отново срещу Байерн Мюнхен през сезон 2001/02, още при Сър Алекс Фергюсън тимът пак не беше в най-добрата си форма на вътрешната сцена, но показа добра игра в Мюнхен и завърши 1-1.
При Моуриньо Ман.Юнайтед победи Ювентус като гост, въпреки че малцина очакваха това. Вярно, спортният шанс също покри тима тогава, но за да ти се усмихне късметът трябва и да си го заслужиш.
При Солскяр Юнайтед отстрани ПСЖ като гост, след загуба в първия мач у дома, което също беше малко очаквано. Но тогава поне към онзио момент тима беше в добра форма.

Докато снощи се очакваше Манчестър Юнайтед да загуби и те просто загубиха. Вярно, стана атрактивен мач, с неизвестност до самия край, каквито Юнайтед е правил много през годините. Поне тимът не е загубил качеството си да забавлява, но зад отделните позитивни моменти от снощи се крият и много нелицеприятни истини.

Байерн бяха подценили сериозно срещата, което се видя и от пповедението им през първото полувреме. Освен това те не можеха да разчитат на своя треньор Тухел да ги ръководи от резервната скамейка.
Манчестър Юнайтед започнаха по-добре срещата, но показаха типичната за тях слабост в последните два сезона да се пречупват лесно, когато получат един гол. След такива моменти им липсва концентрация и дисциплина, също хладнокръвие или просто както казват англичаните they lost composure .
Начинът по който играчите на тима се защитаваха при головете, особено първия и четвъртия за Байерн е шокиращ. Вината след първия гол падна върху Онана, не без основание, но погледнете как играчите на Байерн разцъкваха топката преди Сане да нанесе удар. За мен това е неприемливо. Не може професионален тим да остави опонента си да разиграва така, при това не на много висока скорост, за да има оправдание с елемент на изненада.
При четвъртия гол на Тал целиаят тим носи вина, но Линдельоф за пореден път през своята кариера в клуба не разбра какво се случва на терена в определена ситуация. Не знам какво е това упорство да се разчита на него, макар и при доста отсъстващи играчи, след като вече в тима се завърна Джони Еванс.
Кристиан Ериксен загуби по непростим начин топката, за толкова опитен играч като него, когато Юнайтед тъкмо бяха намалили резултата при 2-1, при потенциално добра атака за тима, а малко след това Байерн организираха атака от своя страна и датчанинът направи дузпа.
А спечелените едва 2 мизерни единоборства за цял мач сякаш казват всичко. Юнайтед просто бяха прекалено пасивни в защита, което се наблюдава от началото на сезона.

След вкараната дузпа за 3-1 Байерн имаха отчетливо превъзходство. Но това е нормално, първо защото играчите на Юнайтед се разконцентрират след получен гол, и второ, чувстваха че отсъдената дузпа е прекалено тежко наказание за тях. След това се съвзеха опитаха се да се върнат в мача, но няма сили, а вторият гол за тях дойде прекалено късно. Но всичко приключи след безобразното поведение на целия тим при четвъртия гол, а вкараният от Юнайтед трети гол просто придаде допълнителна атракция на срещата.

Истина е, че и когато си загубил позиции като успехи на терена и съдиите не те уважават. Това се видя за пореден път през този сезон и снощи. Повалянето на Пелистри в началото в наказателното поле трябваше поне да бъде разгледано от ВАР, Сане удари Регийон без топка, малко преди да вкара гол, а на Упамекано бе спестен жълт картон при грубо поваляне на откъсващ се футболист на Юнайтед. За мен дузпата за Байерн беше типично домакинска, по-скоро подарък от реферите.

Манчестър Юнайтед нямат спортен шанс от началото на сезона, имат и много контузени, но това не може да бъде оправдание за натрупаните негативни резултати. В крайна сметка те имат най-скъпия състав в света, като дадени трансферни суми за играчи, като само за играчи в нападение единствено ПСЖ са дали повече пари. Повечето играчи са привлечени по настояване на Тен Хаг, като за това свидетелства че те са доведени в клуба от агента чийто клиент е и нидерландеца.
Така че оправданието с инвестициите може да мине при някой който е далеч от нещата.

Грешките, от които Тен Хаг се учи в движение сякаш станаха прекалено много, отделно от това някои стари проблеми все още не са изгладени.
Юнайтед вероятно ще се стабилизират и заради благоприятната програма в следващите мачове, а и заради завръщането на повечето от контузените играчи.
Тимът все още има сили да се бори за топ 4, има сили да защити спечелената Купа на лигата, дори да достигне 1/4 финал в Шампионската лига, но нищо повече.
Съмнявам се, че Тен Хаг е човекът, който да изведе тима до следващото ниво. Разбира се, това не е лесна задача, след като и по-именити треньори от него се провалиха преди него. Ясно е, също така, че и на евентуален негов заместник ще бъде трудно.


Просто в клуба нещата са оставени на самотек. Средства, поне за нови играчи се отделят предостатъчно, но липсва достатъчно професионализъм на всяко едно ниво, като се мине през директори, треньори, футболисти. Мъжкото интервю на Солскяр, където той каза нещата с истинските им имена, за разлика от глупостите изречени от Майк Филън е показателно. Няма да се спирам подробно на интервюто на норвежеца, то може да бъде намерено в интернет, само ще се задоволя да цитирам или перефразирам част от неговите думи, където той споделя, че част от играчите са отказвали да тренират и изпълняват професионалните си задължения, искайки да ускорят напускането си. И щом за такава проява няма адекватна реакция от отговорните фактори, то клакво има да се чудим на цялостното поведение и липсата на висок морал в тима.

Снощи гледах и младежкия тим на клуба срещу Байерн Мюнхен. Изглежда още и на по-ниско ниво нещата в клуба са много объркани. Младите футболисти на Юнайтед бяха излезли сякаш на разходка, показанато през първото полувреме от тях беше потресаващо, нивото не е никак високо. За мен е неприемливо футболисти от каквато и да е формация на Манчестър Юнайтед да си позволяват такова поведение. Треньорът им Травис Биниън изглежда като някакъв провинциален алкохолик.
Загубиха само с 2-0, след като вратарят им Харисън спаси няколко чисти гола. Освен него само Итън Уилямс направи добро впечатление. Евентуално можем да го видим при мъжете след време, той е нападател.
Иначе при 2-0 и решен мач Юнайтед имаха много чисто положение за гол, но топката някак си не влезе във вратата.

Снощи Манчестър Юнайтед изигра може би най-добрия си мач от началото на сезона и започна успешно защитата на титлата си за Купата на лигата. Те преодоляха Кристъл Палас с 3-0, а в следващия кръг ще срещнат Нюкасъл, отново като домакин.
Кристъл Палас може и да не са най-претенциозния съперник, освен това имаха и отсъстващи състезатели, но редовно създават проблеми на Юнайтед в последните години. Очаквам и далеч по-труден мач срещу същия съперник в Събота, защото два поредни мача срещу един и същ противник винаги са коварно предизвикателство.
Впечатление прави, че Каземиро възвръща формата си от миналия сезон, което няма как да не е добра новина. Не съм гледал мача с Бърнли, но срещу Байерн Мюнхен се понрави с представянето си, докато снощи беше може би най-добрия играч на тима, вкара важния втори гол и даде хубава асистенция за гола на Марсиал. А несъмнено партньорсвото му със Софиян Амрабат в средата на терена ще бъде интересно за наблюдаване, като снощи през второто полувреме добихме някакви впечатления, след като родения в Нидерландия марокански състезател заигра в средата на терена, докато през първата част бе използван като ляв бек. Но пък той самият заяви, че е готов да играе навсякъде.
Солидно представяне от Мейсън Маунт, макар и само за едно полувреме. Той центрира от корнер за втория гол в мача дело на Каземиро, а не се вижда често Юнайтед да бележат от ъглови удари. Маунт също така показа добро движение по терена, покриваше голям периметър.
Също така много добро представяне от страна на Хари Магуайър, въпреки че нямаше много работа. Но отиграванията му излъчваха увереност, предсартавянето му бе професионално, което заслужава уважение.
Анибал Межбри за втори пореден мач започна като титуляр и се хареса с предатавянето си. Изглежда той, наред с Гарначо и Пелистри ще получават повече шансове за изява през този сезон, от играчите коитио идват от академията на клуба. И така и трябва да бъде, защото клубът винаги е имал традиции в това отношение. Но както и Тен Хаг казва тези играчи трябва да показват постоянство в представянето си, за да играят.
Снощи дебют за мъжете навръх 19-тия си рожден ден направи и Дан Гор.
Очаквах Джони Еванс отново да е титуляр, след доброто му представяне в предния мач (от това което видях от репортажа), но и на Варан му трябват игрови минути, след като се завръща от лазарета.


Искам да използвам момента да спомена и за нещо любопитно, макар че то не е много актуално. Но пък се е случило сравнително скоро
Манчестър Юнайтед спечели футболния шампионат за геймъри EFOOTBALL за 2023 година! Това е първото издание на тази надпревара, която е базирана на играта на Konami - Pro Evolution Soccer. Играе се на Playstation 5.
Участие взеха представители на 8 виртуални тима които бяха Барселона, Юнайтед, Арсенал, Байерн Мюнхен, Рома, Милан, Монако, Интер. Изписал съм тимовете по реда на класирането им в редовния сезон, където Юнайтед завърши с равни точки с първия Барса, но с по-лоша голова разлика. Играчите на Юнайтед не започнаха добре турнира, но в хода на сезона се изкачиха до второто място. По време на редовния сезон всеки един от тримата игарчи от отбор играе по един мач срещу определен съперников отбор, като максималният сбор от точки, който може да се събере от една сесия е 9 (девет).
След редовния сезон има плейофи, където се играе до две победи от три мача. Първите два тима в класирането Барса и Юнайтед пропускат 1/4 финалите и се класират направо за 1/2 финалите. Въпреки че виртуалните играчи на Юнайтед се оплакаха в хода на турнира , че не са "загрели" и им липсва практика, с пропускането на един кръг.
На полуфинала Юнайтед среща Милан, като след загуба в откриващия мач за играч на Юнайтед, неговите съотборници нямат друга алтернатива, освен да запишат две победи. Така и става.
На финала играчите на Юнайтед срещат Байерн, като печелят с 2-0 победи. Втората победа идва след дузпи в срещата и победа с 4-2, като запазена марка на един от играчите на Юнайтед Kilzyou е да бие дузпите в средата на вратата. И му се получава, въпреки че го е пробвал много пъти. А никът му не е случаен, защото той е професионален играч и на Street Fighter.
Любопитното е, че всеки отбор си има и треньорски щаб, с който разговаря за тактики и за психическа стабилност.
Другото интересно е, че и тримата играчи на Юнайтед са французи, които преди това са печелили отличия за Монако.
Това са Килиан Фушо - Kilzyou, Лотфи Дераджи - Lotfi и Люка Лорж - Nekza.

Този уикенд се подновява английското елитно първенство при жените - WSL. Манчестър Юнайтед започва кампанията с гостуване на Астън Вила, които също като тях ще са в обновен състав.
Цели 22 състезателки напуснаха клуба, включително тези които бяха под наем. От тях обаче само три бяха титулярки, Вилде Бое Риса, която отиде в Атлетико Мадрид, Она Бадже, която се прибра в родината си и ще играе за Барселона, както и английската националка Алесия Русо, която отиде в Арсенал.
Бяха привлечени девет нови състезателки, включително три участвали на последното световно първенство. Това са световната шампионка Ирене Гереро, която идва от Атлетико Мадрид, голмайсторката на първенството - японката Хината Миязава, както и бразилската нападателка Жейс, която вече е печелила Шампионската лига. Още една състезателка с опит в този турнир Малвин Малард дойде под наем от Лион.
Останалите попълнения на Манчестър Юнайтед са от Острова. За съжаление 17 годишната шотландка Ема Уотсън няма да може скоро да дебютира за новия си клуб, след като получи разкъсване на връзка - ACL. Сърцатата ирландска защитничка Айфи Маниън също е контузена отново.
Фалън Тулис-Джойс е инвестиция за бъдещето на вратарския пост, особено около клуба не се разбере с титулярната си вратарка Мери Ърпс, като вероятноста тя да напусне след края на сезона не е никак малка.
Габи Джордж се завърна в родния си клуб от Евертън, след като тя тяка и никога не е играла за представителния женски отбор, понеже преди време Юнайтед са развивали състезателки само при подрастващите.
Джема Еванс идва от Рединг, а Еви Рабджон от Астън Вила.

Дали Манчестър Юнайтед ще бъдат по-силни през новия сезон е трудно да се предвиди, поне за мен. Напусналите състезателки бяха важна част от състава, а някои от новите може би няма да разгърнат качествата си веднага. И в миналото е имало чужденки с добри визитки, които не са успявали да се наложат. Поне, както каза и треньорът Марк Скинър в обширно инетрвю за Скай Спортс в състава ще има повече дълбочина и той ще може да си позволи повече ротации, след като тимът ще играе и в квалификациите за женската Шампионска лига, а при влизане в същинката част на турнира на отбора ще се съберат повече мачове.
На пътя на Юнайтед преди същинката фаза на ШЛ се изправя ПСЖ, а този мач до голяма степен ще покаже на какво ниво е отбора, въпреки че ще бъде в ранна част от сезона.
Парижанки завършиха втори в местния шампионат, след доминанта Лион. Естел Каскарино, която беше под наем в Юнайтед се завърна в ПСЖ и може би ще помогне на своите за по-добро разузнаване на противника. Друга състезателка, която беше под наем в Юнайтед - защитничката Тункара, също се води собственост на ПСЖ.
Донякъде предимство за Юнайтед ще бъде, че една от най-добрите състезателки на парижанки Мари-Антоанет Катото се завръща след дълго възстановяване от ACL, получено още на Евро 2022.
Нападателката Кадидиату Диани е също име което респектира, наред с Грейс Жейоро, която е вице-капитан на тима.

На вътрешната сцена съперниците на Юнайтед също се подсилиха със състезателки, участвали на последното световно.
Кайла Куни-Крос от Австралия и Аманда Илестед от Швеция подсилиха Арсенал, японската нападателка Рико Уеки отиде в Уест Хам, нидерландската вратарка Дафне Ван Домселар ще играе в Астън Вила, канадката Ашли Лорънс в Челси, норвежката нападателка Софи Роман Хауг в Ливърпул, а колумбийската защитничка Хорелин Карабали в Брайтън, където отиде и защитничката Мария Торисдотир от Манчестър Юнайтед.

С всичките тези инвестиции мисля че ни очаква сезон далеч по-интересен от предишния, като очакванията са за повече оспорвани битки и може би повече зрелище.

Манчестър Юнайтед до голяма степен компрометираха сезона си, след загубата тази вечер у дома в ШЛ срещу Галатасарай с 2-3.
Тимът, за разлика от друг път създаде изобилие от голови положения, но играта в защита отново ги провали, най-вече грубите индивидуални грешки на Амрабат и вратаря Онана. Но също и Линдельоф за пореден път беше много неориентиран и редовно закъсняваше в различни ситуации.
За мен най-големият грешник бе Онана, който изигра най-слабия си мач откакто дойде в клуба. Неразчетено излизане и лоша проява при първия гол на Заха, необяснимо поведение при една лека центрирана топка, когато с изявата си едва не подари гол за гостите, предизвикана дузпа и червен картон за Каземиро, след лош пас към защитник, и отново неразчетено излизане при третия гол за Галатасарай в мача на Икарди, което позволи на аржентинеца да копне топката елементарно над камерунеца. При такава ситуация или излизаш решително напред, за да пресечеш нападателя, макар и с опасност да извършиш нарушение, или си седиш на вратата. В случая решението на Онана беше грешно.
Личи си, че Амрабат въобще не става да играе като краен защитник. Първо той с почти нищо не допринесе като включвания в атака, зоната му бе преодоляна елементарно при втория изравнителен гол за 2-2, а за капак покри засадата на Икарди за 2-3.
Вярно е, че и тримата налични играчи на позицията ляв бек не са на разположение, но за мен е по-добре да викнеш някой от младежкия отбор, отколкото да разчиташ на играч който въобще не може да се справи с поставените му задачи.

И въобще, когато нещо не върви трябва да се търси промяна, не може да предлагаш едно и също и да очакваш различен резултат.
Аз лично не оставам с впечатления за прилагане на еднакъв стандарт. Играчи като Магуайр, когато направят груба грешка в даден мач след това се заседяват дълго на пейката, докато такива като Линдельоф, Онана, има и други, играят редовно, въпреки че имат поредица от неубедителни изяви.
Ако Онана и Линдельоф са титуляри и в следващия мач това за мен би компрометирало сериозно Тен Хаг.

За мен позитивното от мача са многото създадени положения, макар че се прекаляваше на моменти с триковите изпълнения, поведението на отбора като цяло и настроението за игра, двата гола на Хойлунд, представянето на Мейсънт Маунт и Каземиро. Макар че бразилецът беше принуден да направи дузпа и да си изкара червен картон, което ще го извади от игра за следващите мачове от ШЛ.
Не че Юнайтед не могат да продължат напред, но си направиха задачата изключително трудна, освен това в Турция се играе трудно, а на Галатасарай може да стигне и равен. А и с тази защита не е сигурно, че Юнайтед ще си вземат следващото домакинство с Копенхаген.

В първенството нещата също не изглеждат добре, в края на месеца има градско дерби, а не се знае колко още точки тимът ще е загубил дотогава.

Трудно ми е да си представя, че Тен Хаг може да спре пропадането, а при това положение оставането му до края на сезона не е сигурно. Макар че в клуба са доста по-търпеливи към треньорите си сравнение с други места.
Не виждам как проблемите в защита могат да бъдат решени, в тази зона има и много контузени състезатели, треньорът очевидно няма достатъчно доверие на Магуайър и Еванс, но с Линдельоф е абсурд нещата да се получат добре. И тук отварям нещо като скоба. Лично аз не проумявам по какъв критерий един Ерик Бай вече не е в отбора, докато шведът още е, макар че за толкова много години не успя да убеди с изявите си. Един Хари Магуайър поне е стабилен при високи топки и умее да изнася добре топката по принцип, освен в случаите когато не подходи с повече самочувствие от необходимото. Джони Еванс за един мач с Бърнли направи повече полезни неща, отколкотп шведът за много по-голям период.

Но и да дойде нов треньор едва ли нещо ще се промени генерално. Той отново ще е някой като Солскяр, Рангник или Тен Хаг, отново ще се пръснат много пари без особена полза.
Смяна на со собствеността е нужна най-вече, за да се вкара малко професионализъм в клуба. Принципно и с по-малък бюджет клубът може да е по-добър на футболния терен, въпросът е как се изразходват средставата.
Но и не трябва да дойде някой собственик който да демонстрира излишна показност и да се тръгне да се копират клубове като ПСЖ.

Лично аз, признавам си, до голяма степен изгубих ентусиазъм след тазвечершния мач. Ще следя нещата, но без особен интерес.

Женският отбор на Манчестър Юнайтед стартира с равенство 1-1 дебютния си двубой в Европа срещу ПСЖ на "Leigh Sports Village".

ПСЖ започнаха по-добре мача и изпуснаха няколко добри положения, но в средата на полувремето играта се изравни. Лусия Гарсия от Юнайтед на свой ред имаше положение, но вратарката на ПСЖ предвидливо излезе и скъси ъгъла за изстрел, а испанката бе принудена да стреля от трудна позиция и не можа да вкара.

Второто полувреме определено беше по-интересно, а влязлата като резерва бразилска нападателка Жейс Да Силва Ферейра раздвижи много играта на Манчестър Юнайтед. Жейс е различен тип играч от Алесия Русо, движи се много, повече обича да се задържа на фланга и да играе един на един. От показанато дотук определено е попадение за клуба.
Противно на развоя на двубоя през второто полувреме ПСЖ откриха резултата, след чудесен разсичащ пас на Санди Балтимор, който бързата Табита Чавинга използва добре, изскочи сама срещу Мери Ърпс и откри резултата.
След гола на ПСЖ футболистките на Манчестър Юнайтед наложиха осезаемо превъзходство, а вратарката на ПСЖ на няколко пъти показа колебливи изяви.
Жейс за малко не пресече един неин колеблив пас, ситуация в която бразилката можеше да стреля на празна врата.
Малко след това Леа Голтън пропусна сама срещу врататата. Типично за нея, въпреки че пресираше доста през цялото време.
При едно разбъркване след центриране Мили Търнър отклони топката, а друга резерва Мелвин Малард се оказа най-съобразителна и изравни с глава.
Юнайтед продължиха да натискат, но без да създадат нещо опасно. А още в средата на първата част ми се струва, че ПСЖ бяха доволни от равния резултат.

За мен Юнайтед имат сили да спечелят на реванша, стига да играят със същата агресия и самочувствие, както в домакинството си. Трябва и спортен шанс.

Прави впечатление, че Марк Скинър не разчита много на чужденките от началото на сезона, като изключение е Жейс, но и тя днес не започна титуляр. От новите единствено Габи Джордж се наложи като титуляр, като тя зае овакантеното от Она Бадже място в отбрана.
За мен когато се привличат нови играчи те трябва да вдигнат класата на тима и да играят. Всички нови футболистки са с добри визитки и не би трябвало да им трябва много време за адаптация. Разбирам футболистките с по-дълъг стаж да са някаква голяма класа, но за мен не е така.
Скинър даде интервю след срещата за клубната телевизия, която предава мача, като каза нещо от рода, че тимът е "опипвал почвата" през първата част и донякъде ПСЖ са ги изненадали с играта си. Това отбелязаха и коментаторите по време на срещата, че ПСЖ действат много по-различно от опонентите на Юнайтед досега през сезона. Скинър заяви смело, че иска тимът му да е най-добрия и се стреми към това. И той е на мнение, че тимът му има шансове за реванша.

На стадиона присъстваха доскорошния вратар на мъжкия отбор Давид Де Хея, както и селекционерката на женския национален отбор на Англия Серина Вигман.

Тази вечер имах удоволствието да гледам на живо женския състав на Манчестър Юнайтед на "Парк де Пренс" в Париж. Юнайтед отпаднаха след загуба с 3-1 от ПСЖ в квалификациите за женската Шампионска лига, но се представиха достойно, като в този отбор има доста потенциал. За мен основната причина е липсата на опит на таков ниво при някои състезателки, както и че в титулярния състав имаше слаби постове. Но всичко по реда си.

Писал съм тук, че стадионът на ПСЖ е на неприветливо място в града, пътуването до него с транспорт не е много приятно, а и отвън не изглежда впечатляващо. Но отвътре е истинско бижу, е, не като "Стад де Франс", но достатъчно хубав и приветлив. Не случайно приемаше дълго време мачовете на националния отбор на Франция. И още преди мача си мислех, че ще бъда на стадиона на който Емил Костадинов вкара онзи незабравим гол и потопи в делириум хиляди свои сънародници. Няма да бъда сигурен точно на коя врата е паднал голът тогава, защото не знам къде са били разположени камерите. Но спомените определено бяха приятни.
Хареса ми и че има специално обособено място за хора с инвалидни колички, аз преброих 23 такива.
Преди срещата ме провериха три пъти, но мога да кажа, че проверката не е по различна от тази по нашите стадиони.
Купих си билет в деня на мача, понеже не исках да оставям твърде много лични данни в сайта на ПСЖ, въпреки че така или иначе при купуването на билета ми искаха документ за самоличност.
Бях на много хубаво централно място, макар че не бях сред обособеното място за фенове на Юнайтед. Не че сред мен нямаше, а и преди мача се засякох с тях по пътя към техния сектор, като може би логично имаше доста жени и момичета в агитката. Видях и възрастни привърженици на тима, в пенсионна възраст. Атмосферата беше позитивна.
На самия стадион нямаше много хора, може би 6-7 000 човека.
Агитката на Юнайтед беше към 250 човека, тази на ПСЖ над 1000. Агитката на ПСЖ си бяха ултраси на тима, с типично ултрас поведение по време на мача, с хореография.
Тази на Юнайтед също беше гласовита, през цялото време се стремеше отбора да не остава без подкрепа, въпреки че се чуваха повече женски гласове. Но ми харесаха как пеят.

На терена Манчестър Юнайтед загуби по наивен начин. Могат да съжаляват защото с лекота стигаха до наказателното поле на ПСЖ, но завършващото докосване не беше на ниво. През първото полувреме имаше колебание в това да се стреля към вратата, търсеха се повече подавания, топката се задържаше излишно. Но първото полувреме определено беше по-слабо от второто и за двата тима.
Жейс блесна с индивидуални акции, но на моменти излишно задържаше топката. През втората част направи и голям пропуск, като отигра доста несериозно едно положение.
Джейд Ривиър замести получилата тежка контузия Габи Джордж на десния фланг на отбраната. Стара се, но видимо изнемогваше. Първите два гола за ПСЖ станаха през нейната зона.
Мери Ърпс също не направи добър мач. При първия гол за ПСЖ изби първоначалния удар с крак, но точно на траекторията на футболистка на ПСЖ, която вкара без особени затруднения. Третия гол който допусна пък бе направо смешен.
Най-слаба от всички на терена обаче бе Ела Туун. Излишно задържаше топката и притъпяваше атаките, имаше доста неточни пасове, които бяха пресечени, в единоборствата също беше слаба, изпусна отлична възможност да изравни още в края на първата част, през второто полувреме удари и греда след изстрел отблизо.
Гол на Леа Голтън пък бе отменен през второто полувреме, заради нарушение срещу вратарката на ПСЖ. Като цяло Голтън ми хареса в този мач.
Лусия Гарсия се включи много добре като резерва. Създаде положението за Жейс, което бразилката пропиля с лека ръка.
Най-много ми хареса централната защитничка Мая Льо Тисие, въпреки че Юнайтед допуснаха три гола. Но тя имаше множество добри прояви и играе със самочувствие и хладнокръвност.
Юнайтед изравниха бързо през второто полувреме, след гол на Наслунд, дошъл сред образцова многоходова атака, но сякаш са прихванали лошото от мъжкия тим, защото веднага след гола допуснаха такъв в тяхната врата. След това бързо дойде и третият за ПСЖ и до голяма степен нямаше връщане назад.
Като цяло момичетата не свалиха гарда до края и търсеха промяна на резултата до последния съдийски сигнал.
Трябва им още опит и малко късмет при жребия, защото се паднаха с доста силен отбор, още на ниво квалификации.

След мача Мелвин Малард от Юнайтед дойде към ценралния сектор с привърженици на стадиона и прескочи огражденията. Тя беше приета много топло и вдигна с ръцете си във въздуха едно малко дете. Нямам предсатава дали е нейното, тъй-като не съм запознат със семейното й положение. Но това беше един хубав, докосащ момент.

Използвам момента да коментирам и пропадналата сделка със шейха от Катар, макар и да има доста спекулации около случилото се. Така че ще трябва и аз да коментирам спекулативни твърдения, но няма как. Утре има насрочено събрание на акционерите, но индикациите са, че няма да се случи нищо съществено. Или по-точно казано евентуалното влизане на Сър Джим Ратклиф в клуба няма да бъде обявено.

Определено съм разочарован от повечето коментари които прочетох във "Фейсбук", въпреки че ми е ясно какви хора се подвизават там. Но те бяха също не по-малко отвратителни от тези през 2016 г. , когато след спечелената Купа на Англия при Ван Гаал, имаше подмятания от типа "майната й на купата, искаме Моуриньо". Е, получиха го, но тези които са ги писали едва ли са останали много доволни след това.
За мен нямаше никаква гаранция, че нещата щяха да бъдат непременно много по-добри със шейх Ясим (или както се произнася фамилията му). Това което обещаваше действително звучеше фантастично, но аз няма как да имам съмнения за мотивите му, а обяснения като това, че бил голям фен на отбора за мен не звучат убедително.
В ПСЖ арабските собственици предлагат добри условия за тима, има успехи на местно ниво, но тимът не е харесван от мнозинството от футболните фенове по света, така и не създаде някакъв специфичен стил на игра, който да се харесва масово, а Шампионската лига продължава да е още само една мечта.
В Ман.Сити нещата вървят повече от добре, но какво ще стане, ако тимът бъде признат за виновен по някое от многото обвинения срещу него, тогава как ще се гледа на цялостния престой на собствениците в клуба?
А и да не забравяме ролята на треньора. В Сити просто случиха на треньор. Фернандиньо, взет от Шахтьор Донецк, беше дълго време основен играч на тима. Както и отхвърления от Бенфика и подвизавал се в Монако Бернардо Силва или недооценения в Челси Кевин Де Бройне. Гуардиуола просто е наясно как да направи силен отбор, както и Сър Алекс Фъргюсън беше нясно.
В Нюкасъл е още много рано да се правят заключения.

Но може би най-доброто последствие от тази новина е, че тя няма да разсейва повече тима, защото малко или много неяснотата около собствеността влияше на всички служители, включително футболистите и треньорския щаб.

Аз се съмнявам и че от семейство Глейзър наистина са искали да продават клуба, по-скоро са се надявали шумът около евентуална сделка да вдигне акциите на клуба на фондовата борса. За мен има основание твърдението, че те ще изчакат новата колективна сделка от тв правата, за да продадат евентуално клуба на по-висока цена. Макар че ако е истина това което са им предлагали катарците, едва ли ще получат по-добро предложение.
Но искат или не, те ще трябва да поддържат клуба в "търговски вид", ако искат той да запази стойността си.
Новата база на женския тим вече е в експлоатация, въпреки че това едва ли е инвестиция "от сърце". А ако покривът на стадиона продължава да тече, то това неизбежно ще доведе до по-сериозни проблеми и рано или късно ще трябва да бъде направен ремонт.

Най-важното за мен на този етап е клубът да не продължава да трупа дългове с бързи темпове.
И в този смисъл е важно откъде ще дойдат парите за закупуването на 25 процента от акциите на тима, които се очаква да бъдат придобити от Сър Ратклиф. Дали и те няма да бъдат писани като разход за клуба. Защото това определено не е добър вариант.
Ясно е, че Ратклиф няма да е в състояние да отдели средства за всичко необходимо, но ако има някакви инвестиции и дълговете се намалят поне с малко, това трябва да бъде прието положително.
Също положително ще е и евентуално влизане на хора на Ратклиф в управлвението на клуба. Така би се изкоренила отчасти аматьорщината, която властва на почти всички нива.
Много хора се съмняват в способностите на англичанина, но той определено е човек който знае как се печелят пари и има участие в печеливши спортни проекти, като тима на Мерцедес от Формула 1.
Определено може да бъде полезен, стига да му бъде позволено.

В клуба трябва да се съсредоточат в представянето си на терена и не непрекъснато да се търсят оправдания. Кой е виновен, че повече от половината отпуснат бюджет за трансфери отива за един неубедителен вратар, при положение, че тази зона не е толкова проблемна, колкото други.
Или че купуваш Антони за много пари, а приносът му е незадоволителен, като можеш да намериш играч, който да ти носи същите показатели, купен за половината от тези пари?
Или да даваш 90 милиона за класния, но в напреднала футболна възраст Каземиро?
Подобни недоразумения трябва да бъдат изчистени в бъдеще, ако искат в Юнайтед да имат по-конкурентоспособен отбор.

RIP Сър Боби Чарлтън

Тъжен ден за всички, които обичат не само Ман Юнайтед, но и английския футбол.