RIP!! Един от играчите, с разказите, за които порастнах.

Отиде си един от най-добрите английски футболисти, световен шампион, носител на КЕШ и на "Златната топка". Дълги години рекордьор по изиграни мачове и отбелязани голове за Манчестър Юнайтед.
Тъжна година за хората свързани с клуба, след смъртта на съпругата на Сър Алекс Фергюсън Кейти, а сега и Боби Чарлтън си отиде, борейки се в последно време с деменция. Така от "Светата тройца" жив остана само Денис Лоу, а ако не се бъркам Боби Чарлтън бе последния оцелял от трагедията в Мюнхен, но в този момент това няма голямо значение.
Още приживе той бе овековечен с паметник на "Олд Трафорд", както и с трибуна на стадиона, носеща неговото име.
За Манчестър Юнайтед джордито игра от 1956 до 1973, като изживя почти всичко за този период. Трагедията в Мюнхен, триумфа на "Уембли" срещу Бенфика с два негови гола, потъването на славния тим, макар да се оттегля сезон по-рано от този с изпадането, но и в онзи момент Юнайтед завършват на незавидна позиция -18-ти.
Докато здравето му позволяваше Сър Боби Чарлтън бе винаги близо до отбора.

В другата тема за Манчестър Юнайтед съм дал линк за един документален филм посветен на него, който иска може да го изтегли и да се наслади на неговата житейска история, фантастичните му голове и почитта и уважението на други успели личности към него.
В официалния сайт на клуба всеки който иска може да изрази съболезнованията си чрез лично съобщение.

Благодаря за класния жест на Forest Fan, който ме докосна, благодаря и на Vendome. Всеки може да има своите лични предпочитания, но е човешко да уважаваме и хора от другия лагер, които са били честни и добронамерени през целия си живот.

Радвам се и за победата на Манчестър Юнайтед днес, няма значение дали е била убедителна или не.

Накрая искам да поместя само две мнения на Денис Лоу и Рио Фърдинанд за Чарлтън, които мисля че добре обобщават всичко.

Денис Лоу: "Още един тъжен ден...какво мога да кажа...Сър Боби беше невероятен играч и джентълмен. Манчестър Юнайтед значеше всичко за него. Имахме много специални и успешни години заедно, беше удоволствие да се играе с него...той знаеше къде се намира всеки играч на терена и за мен това беше като мечта. Знаех, че ако Боби е с топката той ще ме намери и така и ставаше. Как само удряше топката. Той можеше да стреля толкова силно, че противниковите вратари нямаха никакъв шанс. В редките случаи когато те успяваха да отклонят неговите удари топката идваше при мен и аз вкарвах. Заедно с Джордж Бест нашето партньорство беше желязно. Най-добрата част от това да играеш с Боби и Джордж беше, че ако един от нас има лош ден другите го знаеха и това правеше нашите отношения специални. Аз съм натъжен от новината, като един футболен фен днес."

Рио Фърдинанд: "Думите които той сподели с мен в подхода към трибуната за награждаване в Москва, преди да вдигна купата от Шампионската лига ще останат вечно в съзнанието ми. Какво значи да вдигнеш трофея от Шампионската лига, какво значи това за феновете, какво значи за нас като тим и за мен лично като капитан. Беше привилегия за мен дори само да споделя този момент с него в онзи момент. Благодаря ти, Сър Боби! Господин Манчестър Юнайтед, почивай в мир!"

Снощи мачът с Копенхаген можеше да завърши по всякакъв начин. Смятам обаче, че с оглед показанато през второто полувреме той завърши по най-справедливия начин, с победа на Манчестър Юнайтед.
Факт е, както се видя и снощи, че Манчестър Юнайтед не започва по най-добрия начин своите срещи. Преди началото на сезона Ерик Тен Хаг говореше как иска отборът му да е активен в пресата, но това рядко им се получава. Снощи той даде интересен отговор, макар и на различно зададен въпрос за баланса в неговия тим. Той посочи че липсата на титулярна двойка централни защитници през този сезон, както е била тази между Варан и Мартинес през миналия, с Каземиро пред тях, както и с многото промени в защита целият баланс в играта на тима се губи.
Факт е, че с по-пасивна игра както снощи прерз първото полувреме тимът не допуска и толкова положения пред своята врата. Но отвори ли повече играта, то се отварят и повече пробойни в защитатата му. Тимът изпитва трудности хем да създава повече положения, хем да не допуска много такива пред своята врата.

През първото полувреме снощи Юнайтед не създаде почти нищо в предни позиции, липсваше енергия в играта, бързите разигравания бяха малко, тимът бе неубедителен в единоборствата, а и допусна някои опасности, които при лош късмет можеха да доведат до гол в тяхната врата. Фланговете също не работеха.

Второто полувреме Тен Хаг усети правилните смени, замени Амрабат и Антони и пусна Ериксен и Гарначо, което раздвижи играта, тимът започна да създава положения. След смяната на Антони Рашфорд се премести на десния фланг, но това не промени особено представянето му. Факт е, че от началото на сезона Рашфорд не е много убедителен в мачовете си за клуба, докато с националния отбор се представя определено по-добре. Лошо негово повеждане провали опасна атака за Юнайтед, но това беше само един епизод от неубедителните му изяви. Гарначо също с лошо докосване провали добра атака за тима си.
Копенхаген имаха много опасно положение в 50-та минута, когато Онана показа невероятен рефлекс, както и при спасената дузпа в добавеното време.
За мен Мактомини (въпреки направената дузпа в края) и Магуайър се възползваха възможно най-добре от предоставения им шанс отново да а титуляри и дадоха силна заявка да бъдат такива и в неделя за градското дерби. Въпреки че при Тен Хаг човек никога не може да бъде сигурен с какъв състав и как ще играе тимът.

Много хубава кратка церемония преди мача, посветена на Сър Боби Чарлтън, с гайда, с венеца държан от Тен Хаг, с бившия съотборник на Чарлтън вратаря Алекс Степни и едно младо момче, вероятно роднина на Чарлтън.
Жестът на Магуайър към "Стретфорд енд" при гола му също бе докосващ.

Доста странно съдийство от италианската бригада и тези които им помагаха с ВАР. За мен италиански арбитри никога не сса свирили добре на Юнайтед, така беше и снощи. Факт е, че в трети ппреден мач от ШЛ е отсъдена дузпа срещу Манчестър Юнайтед. Претенциите ми обаче не са за дузпата сама по дебе си, а за цялостното поведение. На първото полувреме бе свирен край преди изтичането на 45 минути игра, второто бяха обявени 4 допълнителни минути, а дузпата бе дадена почти 5 минути след изтичане на редовното време. Вижда ми се, че няма еднакъв критерии. Също така беше даден фаул срещу Магуайър, в ситуация която е подходяща за изстрел от пряк свободен удар, въпреки че с футболист на Копенхаген се държаха взаимно за фланелките. Но хайде да кажем, че се дава предимство на нападателната игра. При друго положение Рашфорд се откъсна срещу вратата, бе повален от вратаря на гостите, като за мен е абсурд да е изгубил баланс заради негова грешка, просто балансът му бе нарушен от вратаря. При положението се гледа дали няма засада, такава нямаше, но и не бе отсъдено нарушение.
При гола на Магуайър двама негови съотборници бяха в засада, но той самият не беше. Положението беше прегледано и беше преценено, че голът е редовен.

Въпреки неубедителната игра на Юнайтед напоследък аз съм оптимист за градското дерби и смятам, че Сити могат да бъдат спрени. Аз бих приел и равен резултат, който ще е позитивен. Смятам, че Магуайър би могъл да се справи с Холанд, ако му се гласува доверие.
Рецепта за успех срещу Сити няма и е истина, че и те трябва да покажат слабости, за да има Юнайтед шанс срещу тях, но все пак бих откроил няколко неща:

-Юнайтед са длъжни да влязат в мача по-добре, за разлика от предишните си няколко срещи, ако искат да се надяват на нещо.

-играчите трябва да се стремят да си спестят картони в ранен етап от срещата, защото това ще окаже влияние върху действия им в по-късен етап от двубоя

-също така трябва да се стремят да разиграват по-дълго топката, да не я губат лесно с прибързани или неточни пасове, когато е в тяхно владение.

Не знам какво ти е мнението за Расмус Хьойлунд, но за мен това е най-качествения играч, който клуба е взимал от доста години. Самото му докосване, погледа му върху играта, хъса му, поне в моите очи го прави точно такъв. Въпрос на време е, в което ще се видят плодовете от привличането му.
Що се отнася до мача със Сити, бих откроил нещо много важно, а именно, че за първи път от мача с Байерн в шампионската лига и този преди това с Арсенал, очакванията към клуба няма да са да атакува и да мачка още от първата минута. Просто защото, съперникът е много по-класен от Бърнли, Палас, или Шефилд (да ме извиняват техните фенове). Тоест Юнайтед ще бъде в ролята на аутсайдер, а именно че ще разчита предимно на контраатаки, което през последните години, донесе успех в не един мач срещу подобни отбори. Докато примерно срещу Палас всички очакваха, че мача трябва да е 5-0, то сега няма да е така. А такива очаквания влияят на отбора, още повече, че противниковия отбор се затваря в собствената си половина и е трудно да бъде преодолян. Срещу Сити, обаче мачът ще бъде от съвсем друго естество и при малко повече късмет, нещата може и да се получат.

Първо, искам да дам едно уточнение. Момчето което излезе преди мача заедно с Тен Хаг и Степни на терена всъщност е футболиста от академията Дан Гор. Просто не можах да го позная, въпреки че съм го виждал и друг път, но истината е, че не следя много юношите, няма и как. Рядко дават техни мачове по тв, има стриймове, но при мен е трудно положението с тях, нямам и много време.

За Хойлунд. Аз много исках от Юнайтед да го привлекат, радвам му се, но и имам едно на ум. Проблемът с младите играчи в Юнайтед в последните годиние е, че те не се развиват достатъчно, независимо дали те са от академията или идват от чужбина. Може би само Рашфорд е пример в положителен смисъл. Донякъде Мактомини. Аз доста дълго време имах големи очаквания към Антони Марсиал, особено след дебюта му и онзи гол срещу Ливърпул, но за мен той си остана почти на същото ниво оттогава.
В силните му сезони най-често навлизаше отляво към наказателното поле и стреляше в далечния ъгъл, с нищо друго не съм го запомнил. Сега Гарначо е този който попада по-често сред титулярите, но при него също не виждам голяма разлика спрямо миналия сезон. Просто на младите играчи им липсва достатъчно постоянмство и постепенно развитие.
Хойлунд от доста млад е в чужбина, така че може би при него случаят е различен, но ще видим. Много важно е как ще се представи не само през този сезон, но и през следващия. И в крайна сметка трябва да започне да бележи редовно голове, защото това е основната работа на един нападател. Той донякъде наподобява Ван Нистелрой, най-вече с физика, но нидерландецът дойде в клуба като почти завършен футболист, докато датчанинът е още доста млад и има да се развива. По-комбинативен е от Нистелрой, умее да създава положения за своите съотборници, не само с физиката си и освобождаването на пространства. Има чудесен контрол над топката, съвсем добра техника за ръста си и приличен демараж. А като имаме предвид, че такива футболисти като него, които могат с лекота да играят в центъра на атаката и да търсят топката именно там, са на изчезване и все по-рядко се срещат, то е добре, че Юнайтед разполагат с такъв футболист.

Това за затварвнето от по-малките отбори и различните типове мачове с по-силните тимове и аз съм си го мислел много пъти през годините, но за мен сега случаят е по-разлиен. Юнайтед просто трудно създават голови положения и вкарват голове, независимо какъв тип е мачът. Примерно срещу Арсенал изглеждаха твърде защитно и не създадоха достатъчно положения. Байерн за мен ги бяха подценили донякъде, аз вече съм го писал. Миналият сезон отборът се възползва от силната индивидуална форма на Рашфорд, но към края на сезона пак имаше проблеми с положенията и головете.
Като цяло вкарването на голове е проблем още след напускането на Фъргюсън. По негово време тимът може и да не ставаше шампион всеки път, но почти винаги завършваше с най-много вкарани голове. Достатъчно на брой положения за гол за мен отборът създаваше при Мойс и Солскяр, макар и да не ги реализираше всеки път.

На мен не ми харесва определението, че Юнайтед могат да бъдат аутсайдери срещу когото и да било. Все пак това е рекордьорът по титли, има достатъчно добри футболисти и принципно добър треньор, който през тозу сезон все още не е улучил точната предавка.
И както очакванията тежат срещу по-скромните отбори, така и се създава негативна атмосфера срещу по-силните отбори, защото от много места се чуват гласове как Юнайтед не са достатъчно добри, как нямат шанс, което също влияе на футболистите. А още по-лошо е, когато собственият ти треньор като Моуриньо, създава такива нагласи, със свои изказвания и тактиката си в някои срещи. Но зависи и от футболистите. Те не трябва да се примиряват с това да ги смятат за някакви средняци.

Топ 10 срещу Сити след ерата Алекс Фъргюсън.

1. Манчестър Юнайтед - Манчестър Сити 4-2, 12 април 2015 г.

При Ван Гаал Юнайтед прекъсват негативната си серия срещу Сити. Още в първия мач те изпускат градския си съперник, въпреки че играят дълго време с 10 човека, като могат да съжаляват че не се поздравяват поне с равен резултат.
В ответния мач обаче още до средата на първото полувреме Юнайтед обръщат резултата до 2-1, с попадения на Йънг и Фелайни, след ранното попадение на Агуеро, който редовно наказва Юнайтед. През второто Мата и Смолинг довеждат резултата до 4-1, преди в края Агуеро с втория си гол да направи загубата по-почетна. Юнайтед "лети" в онзи момент, като това е шеста поредна шампионатна победа за тима, като в серията са победени Нюкасъл, Тотнъм, Ливърпул и Астън Вила. За съжаление след това ще последват три поредни загуби и край на скромните надежди на тима да се бори за титлата.

2. Манчестър Сити - Манчестър Юнайтед 2-3, 7 април 2018 г.

Сити могат да си осигурят титлата още в този мач, ако победят Юнайтед. Те са спечелили с 2-1 първата среща на "Олд Трафорд", а на полувремето в този мач водят с 2-0, след попадения на Компани и Гюндоган. С два бързи гола на Погба в 53-та и 55-та минута Юнайтед изравнява, а Смолинг носи победата в 69-та минута, след гол с воле в наказателното поле. Погба отговаря по най-добрия начин на слуховете, че е сигурен за Сити, със своето сърцато представяне в мача. След края той се поздравява джентълменски с Гуардиола. В следващия си мач Юнайтед губят с 0-1 от УБА у дома и така мечтата се изплъзва в най-силния шампионат при Моуриньо за тима.

3. Манчестър Юнайтед - Манчестър Сити 2-0, 8 март 2020 г.

Този мач се играе малко преди всички стадиони по света да бъдат затворени за публика, заради кризата с коронавирус. Публиката на "Олд Трафорд" се наслаждава на едно от най-доминантните представяния на Юнайтед в дербито в последните години. Домакините имат пълно превъзходство в срещата и с втората си победа срещу Сити през сезона помагат на големия си съперник Ливърпул да спечели титлата след няколко месеца, заради прекъсването на мачовете. В самата среща, след хитър пас на Фернандес Марсиал прострелва отблизо Едерсон, а в края на мача Мактомини го прехвърля зрелищно отдалеч.


4. Манчестър Сити - Манчестър Юнайтед 0-2, 7 март 2021 г.

На този мач няма публика, но това не омоловажава доминантното представяне на Юнайтед. В онзи сезон тимът няма сили да се бори дълго за титлата с градския си съперник и бързо сдава върха, но в двата мача със Сити не допуска гол и загуба.
След добро изтласкване на топката от вратаря Дийн Хендерсън Люк Шоу е намерен добре на тъча по левия фланг и след хубав пробив вкарва втория гол за Юнайтед в мача. Преди това Бруно Фернандес е дал преднина за тима си от дузпа.


5. Манчестър Сити - Манчестър Юнайтед 0-1, 29 януари 2020 г

Юнайтед са загубили първия полуфинал за Купата на лигата с 1-3 на своя стадион, въпреки че регламента на турнира още тогава, преди да бъде въведено за всички мачове и състезания, не зачита попаденията на чужд терен. На реванша Юнайтед изиграват много солиден мач, макар и Де Хеа да тряба да се намесва подобаващо в няколко случая. Неманя Матич изиграва един от най-добрите си мачове за тима и открива резултата с хубав удар извън пеналта, въпреки че след това е изгонен, след втори жълт картон. През второто полувреме се отваря добра възможност за Мата от пряк свободен удар да покачи на 2-0 и да вкара срещата в продължения, но за съжаление испанецът не успява.

6. Манчестър Сити - Манчестър Юнайтед 1-2, 7 декември 2019 г.

Това е първата от трите победи над Сити през созон 2019/20. С брилянтна игра на контраатака Юнайтед повежда бързо с 2-0, след голове на Рашфорд от дузпа и Марсиал. Рашфотд удря и греда, а Фред прави един от най-силните си мачове за тима.
През втората част Отаменди вкарва само почетен гол за "гражданите".

7. Манчестър Юнайтед - Манчестър Сити 2-1, 14 януари 2023 г.

Най-вече с много воля и енергия Юнайтед обръщат Сити през второто полувреме, след голове на Фернандес и Гарначо. Публиката е в делириум, а атмосферата на стадиона наистина е специална. Следват още силни мачове за тима на Тен Хаг през месеците януари и февруари, като кулминацията е спечелената Купа на лигата в края на февруари.

8. Манчестър Сити - Манчестър Юнайтед 0-1, 20 март 2016 г.

Това е първо дерби за младия Маркъс Рашфорд, който няколко месеца по-рано е пробил в първия състав. В 16-та минута след брилянтен финт срещу Демикелис Рашфорд излиза сам срещу вратаря и вкарва ппобедния гол. В крайна сметка Юнайтед ще отстъпи по голова разлика четъртото място на Сити в края на сезона, въпреки че не губи срещу тях и не получава гол, а серията на Агуеро в градските дербита най-после е прекъсната.

9. Манчестър Юнайтед - Манчестър Сити 1-0, 26 октомври 2016 г.

Манчестър Юнайтед не успява да спечели срещу градския си съперник за първенство през онзи сезон, но за сметка на това го побеждава в мач от турнира за Купата на лигата, а по-късно и печели трофея. Сърцатият Мата вкарва единствения гол в 54-та минута, след хубав пас на Ибрахимович.


10. Манчестър Юнайтед - Манчестър Сити 2-0, 21 юли 2017г.

Този мач се играе в САЩ и е част от International Champions Cup. Пред 67, 401 зрители в Хюстън Юнайтед имат превъзходство, което е изразено в головете на Лукаку в 37-та и Рашфорд в 39-та минута.

Гледах мача със Сити на стрийм, прекъсваше, така че не мога да дам най-добра оценка за случилото се. Доста неприятна загуба, а когато си "паднал" всички ти се нахвърлят, и съдии, коментатори, неприятели. Не смятам че това се реалните възможности на отбора, но просто към момента реалностите са такива. Чакам реакция в сряда. И все пак не смятам, че заслужаваха чак 0-3. Вярно, трудно им беше да играят с топката, рядко създаваха опасности, но се постараха, поне докато още беше 0-2. Ако Хойлунд беше изравнил, или пък Рашфорд намалил разликата, можеше да има и различен завършек, но нещата са такива каквито са.
Да се търси причина в състава, подхода, няма смисъл. Като се обърне каруцата пътища много. Но и в този момент, ако пак се случи Юнайтед да играят със Сити, пак ще чакам мача с вълнение. Дано следващия път нещата се получат по-добре.

Чаво, възхищавам ти се на волята да пишеш след такива мачове!

За жалост, този мач само затвърди убеждението ми, че междувременно имаме ужасяващ комплекс от Сити и дори и да сме в бойко настроение в началото на мача, още при първия допуснат гол всичко се срива. Онова 2:1 от миналия сезон е просто едно щастливо изключение.

Имах желание да пиша тук за Сър Боби, събитията около продажбата ни и още неща, но в момента не ми е до писане. Ще гледам да се оправя до сряда, че ще съм с децата на мача с Нюкасъл. Надявам се там да покажем друго лице и бързо да излезем от дупката.

Нормално е да няма желание да се пише. Феновете на Манчестър Юнайтед са свикнали на високи очаквания, отделно и преди този сезон очакванията бяха различни, а вече доста години преобладава разочарованието. Разбира се, всеки може да има и други причини.
Но не мисля, че трябва да се гледа към срещата с Нюкасъл със свито сърце, с негативна нагласа. Човек просто трябва да се наслаждава на момента, аз съм сигурен, че ще бъде така.
Нюкасъл са добър отбор, но не на Сити, мачът е на "Олд Трафорд", отделно за купите се играе една идея по-разкрепостено, няма го напрежението от Висшата лига. Очаквам Юнайтед да спечелят още в редовното време, с чиста мрежа. Това е един добър шанс за тях да защитят трофея и не бива да го изпускат.

Всеки си има мнение и виждане върху нещата, но не смятам, че Юнайтед имат комплекс от Сити. За мен са други причините, въпреки че не мога да дам солидни аргументи. Ако гледаме нещата по този начин, то можем да заключим че Юнайтед имат и комплекс от Ливърпул, както и от всеки по-силен отбор.
За мен и при 0-2 имаха малко останали съпротивителни сили, опитаха се да преоменят нещо, а на финала за купата на Англия като цяло ми хареса как стояха на терена, въпреки че допуснаха леки голове. И онзи ден нещата не бяха добре в това отношение. Преди втория гол на Холанд имаше огледална ситуация, но Онана спаси. Не можеш да допуснеш два пъти по един и същ начин положение, а на всичкото отгоре при втория опит да се получи.
И при Солскяр в началото на престоя му като временен мениджър, и при Тен Хаг най-вече през януари и февруари тимът играеше много добър футбол, мо жеше да се противопостави успешно на всеки силен тим, проблемът е, че тази форма не продължи дълго, а защо е така на мен отстрани е трудно да кажа.
При Юнайтед имаше спад на формата още в края на миналия сезон, която продължи и през този. Солскяр се справи със счупването първия път, успя да поправи нещата, преди счупването да стане непоправимо. Сега и Тен Хаг трябва да покаже какъв майстор е. Сити просто хванаха Юнайтед в слаба форма, но аз съм оптимист при следващ мач с тях.

IT'S ALL TO PLAY FOR

Спомням си, че и при Моуриньо няколко месеца преди да го уволнят формата криволичеше, футболистите направиха няколко обрата, подобно на този сезон, имаше проблеми с отделни играчи като Погба, както е и сега при Санчо, но и тогава и сега, не мисля че съблекалнята е изпусната. А от дистанцията на времето се видя, че Моуриньо е бил прав за Погба, както и сега вероятно Тен Хаг е прав за Санчо.
Тогава Моуриньо беше уволнен след една загуба в гостуване на Ливърпул през Декември. Сега Юнайтед пак ще гостува на Ливърпул през Декември, като между този мач има и други тежки, в първенството и ШЛ. Ако се преодолее Нюкасъл за купа на лигата потенциално тежките мачове могат да станат и повече.
Но каквото и да става в Юнайтед този път не трябва да се поддават на външни атаки и внушения, нито на приятелски огън като този от Гари Невил, който не се доказъл никъде след футбокната си кариера, и трябва да осигурят спокойствие на тима. Нама смисъл от прибързани решения, нови треньорски смени и подобни неща. В клуба трябва да се фокусират върху работата на терена.
Програмата през Ноември предразполага да се запише нова победна серия, няма значение дали това ще е с мъка, мачовете ще са на кантар, важното е да се вземат, преди по-трудните мачове през Декември. Тимът може да си осигури продължаване напред в ШЛ, продължаване за Карабао Къп, както и натрупване на точки във Висшата лига. Тези перспективи са достатъчна мотивация.
А ако това се случи и до Декември тимът влезе във форма нещата могат да изглеждат и много по-добре. Тези футболисти са доказали че могат, и при Солскяр, и при Тен Хаг, когато са уверени могат да се противопоставят на всеки тим. Миналият сезон бе постигната и впечатляваща домакинска серия. Оптимизмът ми идва и от това, че има качество в състава, почти всички нови попълнения са се доказали в предишните си тимове, които не са слаби. Така че е логично нещата рано или късно да се напаснат и Манчестър Юнайтед пак да носи радост с играта си.

Поредна разочароваща вечер за Манчестър Юнайтед на "Олд Трафорд", които заслужено отпаднаха от по-силния отбор на Нюкасъл в турнира за Купата на лигата. Явно и "свраките" са прекалено висока летва за "дяволите" в този момент.

Не знам за кой път през този сезон Юнайтед имат инициативата в даден мач и още при първата по-сносна атака за гостите получават гол. Домакините опитаха реакция, но действията им бяха хаотични през цялото време на срещата, като нищо не се получаваше.
За пореден път фланговете на тима не работеха добре. А с изваждането на Санчо от състава опциите не са много. Десният бек Далот за пореден път закъсня да покрие човека в зоната си и така стана и първия гол на влезлия рано като резерва Алмирон. На другия фланг на защитата Регийон така и не може да се наложи, като отново записа неубедително участие. Пред тях Гарначо и Антони не направиха нито един успешен пробив един на един през първото полувреме, като след грепшка на Гарначо стана и първият гол след контра на Нюкасъл и последвалата грешка на Далот. Бразилецът пък направо е като някаква сянка на терена, след обвиненията за изнасилване и последвалото му отсъствие от игра. Беше много неадекватен, притъпи доста атаки за тима си, второто полувреме живна за 10-15 минути, но дотам. На всичкото отгоре след края на мача се прегърна с Гимараеш от гостите и си говориха на уше. Въпреки че му е сънародник за мен това е недопустимо поведение след такова представяне на терена. Тен Хаг трябва да го извади от състава, въпреки липсата на алтернатива.
Някои титуляри в този мач като Маунт и Марсиал също не оправдаха присъствието си на терена, като не показаха че може да се разчита на тях. Маунт се стара, но подхождаше твърде лековато в някои ситуации, докато Марсиал само тялом беше на терена. Силно се коментира, че ще напусне, но не знам защо продължава да му се гласува доверие. Той отдавна е "дръпнал ръчната" и е спрял развитието си.
Мислех, че при резултат 0-2 на полувремето Тен Хаг ще рискува всичко и Рашфорд, Фернандес и Хойлунд, които бяха оставени резерви, ще се появят в игра веднага за второто полувреме. Това обаче не се случи. Помислих си, че нидерландецът е отписал мача и че иска да съхрани психиката, достойнството и част от физическите сили на тези играчи за тежкото гостуване на Фулъм в Събота. Той обаче ги пусна при 0-3, абсолютна глупост. Нидерландецът направо изуми с това си решение.

Поне публиката на "Олд Трафорд" успя да се вдигне за второто полувреме и мощно да подкрепя отбора, въпреки че с представянето си те не го заслужиха. Не случайно и още десетина минути преди края на срещата на стадиона имаше доста празни седалки.
Положително впечатление направи и започналия като титуляр Анибал Межбри, въпреки че влезе прегорял в срещата и можеше и да бъде изгонен. През втората част поправи това.

В момента Манчестър Юнайтед е тим, който нито може да се защитава, нито да атакува, нито да задържа по-продължително време топката в свое владение. Как това може да бъде променено аз нямам идея, дано Тен Хаг има.

Аз не съм отписал сезона, няма да мога да гледам мача с Фулъм, но стискам палци. Силно се надявам и да бъде победен Копенхаген в ШЛ.
Не отива на тим като Манчестър Юнайтед да се предава още в началото на Ноември. Ръководство, треньор и футболисти са длъжни заедно да се борят докрай в първенството, за купата на страната и в ШЛ. Не го ли направят, могат да се сърдят само на себе си за цялата помия която се излива върху клуба и за това, че подкопават авторитета на нещо градено от десетки генерации, минали през клуба.

Засега ще продължа трядицията да правя коментар след мач на Манчестър Юнайтед в ШЛ, като междувременно може и за някой друг. След Нова година ще видим.

Вчерашният мач с Копенхаген може да се гледа от различни гледни точки. Манчестър Юнайтед играха много добре в по-голямата част от първото и второто полувреме. Тактиката на Тен Хаг този път беше правилна. Юнайтед се отказаха от прекалено директния футбол през първата част, като умело сменяха темпото, а през второто полувреме до момента в който поведоха в резултата играеха спокойно, като не допуснаха домакините да упражнят натиск и чакаха те да сгрешат първи, като така и се получи.
Ако трябва да откроя един момент, който най-много повлия на мача, то бих откроил не съдийските отсъждания, а принудителното излизане на Джони Еванс от игра и влизането на Рафаел Варан, което наруши баланса в защита. Французинът сам допусна много грешки, като спомогна и за последвалите такива на Хари Магуайър.
Естествено, че и червеният картон на Рашфорд повлия много върху развоя на мача, след като преди това Юнайтед имаха пълен контрол.
Факт е, че имаше посягане, но това не стана при по-традиционните в такива случаи по-статични ситуации, а стана докато английският национал се извърташе с тяло, за да спечели контрол върху топката. Множеството повторения така и не показаха, не убедиха, доколко е сериозен контакта с играча на Копенхаген. Второто полувреме обаче Вавро от домакините удари в лицето без топка Хойлунд, а не последва дори и жълт картон.
При намаляването на резултата от Копенхаген грешката беше на целия отбор, но в завършващата фаза на атаката Варан остана статичен пред играча на Копенхаген, който нанесе удара.
След това бившият френски национал отклони много лошо топката към Магуайър, който по невнимание игра с ръка. В действията му нямаше умисъл, но предполагам за отсъждането натежа това, че в началото на мача топката пак неволно докосна ръката му.
През второто полувреме когато след отиграване на Магуайърс с глава топката докосна ръката на защитник на домакините, при това на двама, съдията трябваше веднага да даде дузпа, а не да се колебае и да гледа положението на ВАР.
За мен най-разочароващ беше третият гол който допуснаха играчите на Манчестър Юнайтед. Той дойде след едно елементарно центриране, в което нямаше нужната класа, но то изненада почти всички защитаващи се играчи на Юнайтед и остави Далот в неприятната ситуация да се операвя сам. Топката трябваше да бъде изчистена от някой друг негов съотборник преди това. Това показва цялостното отношение на футболистите на Манчестър Юнайтед през този сезон, те не играят сплотено един за друг.
При победния гол централните защитници Магуайър и Варан си попречиха отново и първият поднесе топката наготово на 17 годишния датски футболист.
За мен Магуайър обаче е един от малкото играчи на които им пука и който може да поеме отговорност. Това си пролича и накрая, когато той се опита да изравни, когато топката удари напречната греда, въпреки че така или иначе гол нямаше да бъде признат, защото страничният съдия бе вдигнал флага.
Факт е, че Магуайър продължава да се ползва с доверието на Гарет Саутгейт в националнкия отбор, където изявите му са по-добри, а националният отбор на Англия в момента е много по-добърот Манчестър Юнайтед.
А трябва да вметна, че Юнайтед изтърваха чрез Мактомини да поведат с 4-2 в мача, което показа, че това не е тяхната вечер.
Позитивно впечатление направи и много голямата агитка на Манчестър Юнайтед в мача, но това е нормално, защото в Скандинавия отборът е много добре подкрепян.

И така, може да се каже, че в представянето на Манчестър Юнайтед имаше и позитивни нотки, но такива имаше и при домакинския мач с Галатасарай, и при мача с Палас за купа на лигата, но тези позитивни нотки по никакъв начин не бяха затвърдени в следващите мачове. Може да се очаква и това да продължи занапред. Отборът допусна прекалено много загуби досега през сезона, инкасира стряскащ брой голове, а играчите нямат нужното отношение за клуб от ранга на Ман.Юнайтед.
При това положениое може да има някаква промяна още в края на Ноември. Нямам голяма вяра на този отбор, не виждам как ще победят Галатасарай, който е по-силен отбор от Копенхаген, с подобно отношение. В лоша форма са, а времето напредва.
Не държа на смяна на Тен Хаг, особено и заради имената които се спрягат за негови заместници, но и той отстрани изглежда неспобен да обърне негативната тенденция, въпреки че твърди обратното.

Много се коментира и това дали Бруно Фернандеш трябва да е капитан или не. За мен той е от достатъчно дълго време в клуба и е един от малкото футболисти, които играят редовно във всеки мач, защото нито е контузен, нито си изкарва наказания. Виждам и че вече се връща да помага в защита, което не правеше преди. От друга страна обаче влиянието на португалеца на терена е все по-малко. И той заприлича малко на Десподов, с две, максимум три добри отигравания на мач. Последният наистина силен сезон на португалеца бе 2020/21. Така че въпросът не е дали трябва Фернандес да е капитан, а тревожното е, че няма по-подходящ от него.

Защо Юнайтед се докараха до това състояние е тема за отделен анализ. Този отбор за мен е определено по-слаб от отбора на Мойс, на всички постове. Това е донякъде нормално, защото Мойс наследи шампионския отбор на Фъргюсън, с някои малки промени. Интегрирането на Янузай, привличането на Фелайни и в по-късен етап на сезона на Мата.
Оттогава се говори непрекъснато за инвестиране в състава, инвестираха се милиарди и резултата е налице - незадоволителен.

Женският отбор на Манчестър Юнайтед победи с 1-0 като гост Ливърпул в мач от купата на лигата, която при жените се провежда с групова фаза. Така след 7-0 срещу Евертън в първата си среща от турнира момичетата на Марк Скинър са с пълен актив от точки.
Това бе и частичен реванш за загубата от Манчестър Сити за първенство, игран на "Олд Трафорд" в неделя пред повече от 40,000 зрители, когато футболистките на Юнайтед допуснаха три груби грешки в защитната фаза, и загубиха с 1-3, въпреки че бяха повели с 1-0, с гол на капитанката Кейти Зелъм от дузпа, след нарушение на бившата защитничка на Юнайтед Алекс Грийнууд.
Не можях да гледам срещата, като се задоволих с 5 минутен репортаж, от който не могат да се съберат подробни впечатления. Факт е обаче, че Манчестър Юнайтед не можа да спечели срещу нито един по-силен отбор, срещу когото се изправи досега през сезона. Записват се изразителни победи срещу по-слаби съперници, но това не носи голяма полза. За съжаление усещанията са ми, че отбора ще се върне на добре познатото си четвърто място накрая, след като през миналия сезон бяха втори. Такива турнири като купа на лигата са възможност поне да бъде спечелен някакъв трофей.

Мачът с Ливърпул, който ако не се лъжа се игра на стадиона на Транмиър, не беше особено качествен. Темпото не беше високо, Юнайтед като цяло стояха по-добре на терена, но през втората част Ливърпул се вдигнаха и могат да съжаляват, че не се поздравиха поне с равен резултат. За разлика от първото полувреме, когато не създадоха нищо опасно, през втората част футболистките на мърсисайдския тим бяха далеч по-опасни.
Единственият гол вкара Никита Парис в края на първото полувреме. След късо изпълнение на корнер Парис се завъртя пред наказателното поле, обърна се и стреля. Получи се рикошет във футболистка на Ливърпул и топката влетя във вратата.
В този мач пази младата американска вратарка на Юнайтед Фалън Тулис-Джойс, която като цяло се понрави с изявите си, като се изключат две колебливи прояви. Тя показа добра игра с крака и добър усет за излизане напред от голлинията.
В 72-та минута се отличи и с отличен рефлекс, след изстрел от близо на състезателка на домакините. Но в началото на втората част имаше един куриозен момент. Тя много добре пресрещна връхлитаща състезателка на Ливърпул и й отне топката, но после незнайно защо просто метна топката назад, още докато беше на земята и остави вратата си празна. Трудно е да разбера логиката й, но предполагам по навик е тръгнала да прави нещо което е тренирано, без да прецени добре ситуацията. После при едно излизане се получи неразбирателство със защитничка пред нея, но в крайна сметка опасността бе предотвратена.
Като цяло в този мач и в този тутнир като цяло играят повече резерви. Така беше и сега, а титулярната капитанка на Юнайтед Кейти Зелъм въобще не се появи в игра.
Рейчъл Уилямс, която обикновено се появява като резерва и вкарва важни голове, този път започна като титуляр, но не можа да се отличи. Най-неубедителна обаче беше японската футболистка Хината Миязава, просто се чудя как треньорът Марк Скинър я изтърпя цял мач. Тя се отличи на изминалото световно първенство, но до този момент напълно разочарова с екипа на Юнайтед.
На другия полюс бе Джейд Ривиър, която коментаторът наричаше Ривера, с много добри изяви на десния фланг на отбраната на Юнайтед и с добри включвания в предни позиции. Но и съперникът не беше от класата на най-добрите тимове в страната.
Останах отново много доволен от изявите на испанката Лусия Гарсия, която в този мач игра като ляво крило. Много сърцат играч, голям професионалист, удоволствие е да го наблюдаваш. Всички футболисти на Юнайтед, независимо коя формация представят, трябва да имат подобно отношение.
Резервата Мелвин Малард имаше две добри възможности да реализира, но в стремежа си да си отвори повече пространство за стрелба и частичното й колебание я провалиха в нейните опити.
Отново солидна агитка на Юнайтед, едно ядро което подкрепя тима навсякъде. Имаше знаме на тима и на една от централните трибуни. Като цяло атмосферата не беше нещо особено, имаше дълги периоди с тишина, но отвреме навреме агитката на Юнайтед се активизираше и се чуваха доста добре.


При мъжете тимът за съжаление отново бе застигнат от нови контузии. Кристиан Ериксен ще отсъства за по-дълго, докато сънародникът му Расмус Хойлунд е под съмнение до края на месеца. Онана също е под въпрос за следващия мач, а Рашфорд излезе принудително от игра в един от мачовете на Англия. Положителното е, че Люк Шоу вече тренира с тима, а Лисандро Мартинес се появи на тренировъчната база, като неговото възстановяване продължава.
Въпреки неубедителните си изяви тимът е с най-много спечелени точки за първенство от началото на Октомври до паузата, а има нелоша възможност серията да продължи. Гостуването на "Гудисън" щеше да бъде ходене по мъките и без скорошните събития, но сега ще е дори още по-тежко. Тимът ще трябва да се справя и с новите контузии, но мачът е напълно по силите на футболистите на тима да бъде взет.
Заради лошите резултати в други турнири, както и неубедителната игра на серията на Юнайтед не се гледа много сериозно, но определено е положително, че макар и да не играе добре тимът печели точки. Юнайтед все още нямат записан равен резултат в първенството, както и в никой от другите турнири в които участва. Несъмнено тимът ще трябва да подобри представянето си, ако иска да се надява за нещо по-сериозно, но е добре да се губят колкото се мож е по-малко точки, макар и отбора да е в криза.
С победата срещу Лутън Ерик Тен Хаг записа и 30 победи от първите си 50 мача в първенството, което е впечатляващо постижение.
Срещата със "шапкарите" беше и официален мач номер 2500 за клуба на "Олд Трафорд" във всички турнири. През годините футболистите на клуба са домакинствали и на други стадиони, най-често на стария стадион на Сити "Мейн Роуд", заради разрушенията след Втората световна война, но също имат и домакински мач на "Гудисън", където ще играят в Неделя. Те приемат там Ливърпул в мач за ФА Къп в края на 40-те години на миналия век. На мача има над 74,000 души, а повече от 12,000 остават извън стадиона.

Промените извън терена вече започнаха, с анонсирането напускане на изпълнителния директор Ричард Арнолд. Очаква се и в следващите месеци и други сложители да зе разделят с постовете си, като спортния директор Джон Мъртоу.

Интервю с Расмус Хойлунд (със съкращения)

Все още си много млад, но от гледна точка на играчите или гледна точка на треньорите, коя е личността вдъхновила те най-много?

- Кристиано Роналдо винаги е бил мой идол в годините когато растях. Винаги съм смятал, че е най-добрия играч в света и съм се стремял да се уча от него. Той вероятно е и най-добрия реализатор в света. Така че винаги съм го следял, още от дните когато беше повече дрибльор, а сега е завършен голмайстор.

Кои аспекти от играта му взаимстваш?

- Манталитетът му. Всеки знае, че има достатъчно талант, но той работи здраво, за да бъде най-добрия и аз харесвам това в него.

Що се отняся до треньорите кой изигра най-голяма роля в твоето развитие, може би някой в Копенхаген или преди това?

-Предполагам, че баща ми, а също и някои от треньорите в Копенхаген ми помогнаха много. Също така Джан Пиеро Гасперини в Аталанта и Кристиан Илзер в Щурм Грац.

Когато отбеляза на "Олд Трафорд" за първи път срещу Галатасарай какво беше чувството?

-Да, беше хубаво. Ще си спомням този ден може би докато стана на 70-80 години. Хубаво е да отбележиш твоите първи два гола у дома в мач от Шампионската лига. Можеше резултатът да е по-добър, разбира се. Но бях щастлив с двата си гола.

Ти отпразнува гола си с вдигната ръка пред Стретфорд енд. Това плануво ли беше или спонтанна реакция. Били го повторил?

-Не знам, просто нямам начин да се радвам, който е моя запазена марка. Понякога "изписвам" буквата Л заради моята приятелка Лаура. Но ми хареса и тази срещу Галатасарай. Мисля, че показа известна увереност и характер в онзи момент.

Какво е чувството да работиш с Ерик Тен Хаг и неговият екип досега?

-Добро е. Той има доста идеи, които мога да използвам в моята игра. Всички ми помагат, Стив МакЛарън, Мичел Ван дер Гааг, Бени МакКарти.

Беше ли впечатлен от работата на Тен Хаг през миналия сезон?

-Винаги съм бил фен на Юнайтед, така че естествено че следях отбора през миналия сезон и бях много впечатлен от това което постигнаха.

Как намираш съблекалнята на Юнайтед? Има доста опитни играчи, както и млади такива, трябва да е добра смесица?

-И аз смятам така. Както казахте има доста звезди, щастлив съм да съм тук. Имаме добър състав, много различни националности, което разбира се е добре за един екип. За мен лично е много добре, че Кристиан Ериксен е тук, както и друг играч от Скандинавия Виктор Линдельоф.

Кристиан каза, че сте излизали да се храните заедно. Взел ли те е той под своето крило и дава ли ти съвети?

-Да, донякъде. Той ми помогна доста в началото, а и сега си говорим доста. Приятели сме, гостувах му в неговия дом. Той също ми гостува. Отидох за вечеря няколко пъти. Така че да, харесва ни да прекарваме времето си заедно.

Няма да е пресилено да се каже, че ти си нападател който обича да пресира. Това важна част от задълженията на нападателя ли е в днешни дни? Нещата не опират само до това да вкарваш голове?

-Да, както и вие казвате в днешно време е необходимо да прилагаме преса от предна линия. Играта се променя и аз научих това още в тинейджърските ми години. Винаги съм се справял с това задължение. Както казвате, това е едно от нещата които правя добре. Треньорът също изисква това от мен и от играчите по-напред, да бъдем като щит, така че всичко е наред.

Ти беше номинирам за наградата Golden Boy за най-добър играч в Европа до 21 години. Играчи като Меси и Мбапе са я печелили преди, така че това трябва да е едно добро признание за млад играч в Европа?

-Да, много съм доволен от това. Хубаво е. Разбира се, че е добре да бъдеш приет като един от най-добрите играчи в Европа. Надявам се, че ще се развия и ще съм един от най-добрите играчи в света.

В мача с Копенхаген (домакин) един от твоите братя Оскар влезе в игра, когато ти вече беше заменен, така че не можахте да се засечете на терена. Но говори ли с него след това?

-Да, взлязох в съблекалнята на Копенхаген след мача и разговарях с всички момчета. Напуснах едва преди две години, така че познавам повечето от играчите, както и познавам повечето треньори от академията. Това сега са треньорът на първия отбор, помощник треньорите, видео анализаторите и други служители. Така че познавам малко или много всеки в тима. Останах в съблекалнята някъде 10-15 минути, като поговорих и с брат ми.

Другият ти брат Емил игра в мача от младежката шампионска лига между двата отбора. Той беше ли на "Олд Трафорд", за да те гледа?

-Да, той ме наблюдава също. Той е фен на Юнайтед, така че беше много развълнуван да гледа мача на "Олд Трафорд".

Трима професионални футболисти в едно семейство е много. Каква е тайната?

-Мисля, че трябва да работиш здраво. Нашите родители винаги са били много прями с нас, казвайки ни, че ако искаме да стигнем върха трябва да работим за това, и са ни казвали когато не сме се влагали достатъчно и къде трябва да се подобрим. Това сработва доста добре, но имаме да извървим още дълъг път. Те са по на 18 години, а колкото до мен, знам че играя в един от най-добрите клубове в света, но има още много неща, които да постигна.

Вярно ли е, че сте имали игрище в сутерена у дома и как играехте?

-Да, имахме игрище. Мисля че беше игрище 5x10 метра в сутерена. Не искам да казвам, че сме се избивали, но сме водили доста битки на това игрище. Не искам да казвам, че това е причината, но е една от причините да станем футболисти. Нямаше извинения. По време на зимата, когато е студено, не можех да излизам нзавън да играя. "Разбира се, че можеш. Сега имаш сутерен, така че отивай да тренираш", разбирате ли?

Звучи така, сякаш футболът винаги е бил съществена част от живота ти. Но с какво обичаш да се занимаваш в свободното си време?

-Обожавам да играя на видео игри. Когато бях малък пробвах всичко от Нинтендо до Плейстейшън и днес все още ми харесва. Когато имам повече време обичам да ходя с приятелката ми или с родителите ми и да разглеждаме забележителности.

Повлиян позитивно от емоцията на SUBXERO, макар и тя да не беше в правилната посока, но пък е истинска, чиста емоция, реших да драсна малко тук. В края може и да направя обзор на сезона, ще видим!

Може би е добре да направя уговорката, че след ерата на Сър Алекс Фъргюсън Манчестър Юнайтед се превърнаха в посредствен отбор и критериите много паднаха!
Но пък и въобще не съм съгласен с критиките, които се изсипват от всички страни, без да се отчитат обстоятелствата.

На мен играта като цяло не ми харесва, играе се предимно с изритани топки напред и на контраатака, а когато отборът не владее топката е много уязвим, допуска много удари към своята врата. Като цяло има проблеми в халфовата линия, топката преминава от защита в нападение, трудно е да се изграждат атаки и да се задържа топката. Струва ми се, че на моменти тимът изразходва прекалено много физически сили, за да гони топката, които може и да си спести, ако има друг стил на игра и други изпълнители. Нещата са навързани. А за мен в следствие на многото изразходвани физически сили дойдоха и многото контузии през този сезон.
С изключение на Ериксен, който през този сезон е твърда разерва, тимът не разполага с друг футболист, който да диктува темпото на игра и и да дава умни, майсторски пасове. Бруно Фернандеш е остър играч, неговите отигравания понякога са нестандартни, но е и вярно, че с повечето си пасове той просто дава инициативата на съперника, защото те са неточни и като цяло замисленото рядко се получава.
Въпреки многото дадени пари останалите халфове са еднотипни, няма някой който да се отличва с някакво специфично качество. С опита и самочувствието си Каземиро може понякога да показва лидерски качества на терена, но не е достатъчно постоянен, не се влага напълно, може би и поради липсата на физически сили.

От друга страна многото контузени водят и до липсата на рутина и добро разбирателство на терена между отделните състезатели, защото те рядко са играли заедно, а и често им се налага да играят на различни позиции. За мен най-атрактивно Манчестър Юнайтед играеше когато халфове като Кийн, Бът, Скоулс, Гигс, Бекъм се задържаха на терена заедно сезони наред, те се познаваха много добре, имаха си доверие, а това помагаше и за повече импровизация на терена. Отделно връзката на десния фланг Гари Невил-Бекъм, на левия Ъруин-Гигс, това беше отработено много добре, след стотици мачове. Взаимодействието в атака между Коул и Йорк, после с Нистелрой като изнесен напред нападател, като Скоулс постоянно беше зад гърба му. Сега подобна рутиуна липсва.


Отделно и липсата на спортен шанс изигра своята роля. Тимът не можа да привикне напълно към големите продължения които се дават през този сезон. Колко гола само получиха дълбоко в добавеното време. Многото отсъдени дузпи, доста от които пресилени. Въпреки че посягането на Уан-Бисака срещу Джоунс от Ливърпул беше много безрасъдно и въпреки че в крайна сметка нямаше контакт, то съдиите нямаха голям избор.
Но отсъждането на дузпа във вреда на тима в четири поредни мача повлия много и си мисля, че и по-силен тим трудно щеше да се измъкне невредим и в четирите ситуации.

А през зимата въпреки осакатения състав за мен бяха пуснати под наем прекалено много играчи и
не беше привлечен нито един, което сведе опциите до минимум.
И въпреки всичко отвреме навреме тимът е способен да изиграе ролята на "събуждащ се мътвец", като само допреди две години това беше невъзможно, когато си бяха умели просто бяха умрели и толкова.
Победата срещу Ливърпул с 4-3 за Купата на Англия, беше най-яркият мач след времето на Фъргюсън, абсолютна наслада. Харесаха ми и в този за първенсто, въпреки многото допуснати удари. Но за мен многото контузии оправдват донякъде това. И в Ливърпул имаха контузени, но един Конса, който сгреши, игра, въпреки че Ибрахима Конате беше на разположение, докато ако някой друг вместо Камбвала можеше да партнира на Магуайър, то младият французин със сигурност нямаше да играе. Но Хари Магуайър заслужава специално похвала за този мач, защото се стремеше да покрива голям периметър и да помогне максимално на своя млад сътборник.
А интересното за мен в мача беше, че повечето положения за Ливърпул дойдоха след контраатака. Клоп реши да използва едно от оръжията, което се счита за силна страна на Манчестър Юнайтед.
Тимът ми хареса и при равенството с Тотнъм 2-2, при двата мача с Вила, при домакинския с Челси, най-вече заради старанието, даже и при загубата с 0-1 от Байерн Мюнхен в ШЛ, когато стоеше добре на терена и изигра дисциплиниран мач, въпреки че и тогава отнесе незаслужени критики.

Хубаво е, че тимът влиза в полуфинала за ФА Къп с Ковънтри след два равни мача, а не след загуби. Надявам се да победят, още повече че се подразних от прекалената самоувереност на феновете на Ковънтри, но не са само те.
Тимът трябва да се опита да спечели всичките си оставащи мачове и да не губи повече, за да не запише негативен рекорд от загуби в ерата на ВЛ.

Женският тим не се представя много добре, но пък записа паметна победа над Челси за ФА Къп на Лей Спортс Вилидж, първа за тима над този съперник, като ще играе финал с Тотнъм, срещу които е фаворит и има шанс за първи истински, значим трофей в историята на клуба, след титлата от второто ниво.
Този сезон, благодарение на ФА Плейър изгледах доста мачове на женския тим, оказа се, че там мога да гледам и дербитата от шампионата за моята територия, не само тези за купата.
Мачът с Челси определрно беше най-якият за този сезон, изкефих се максимално, даже направих един клип с телефона от хайлайтса, който даваха в края на прякото предаване. За спомен.
Второто полувреме Юнайтед бяха като "опълченците на Шипка", но издържаха, Мери Ърпс направи невероятни спасявания, а защитничките, най-вече Льо Тисие направиха няколко ключови блока.
Много сърцато представяне, само ме е яд за публиката че не подкрепяха достатъчно, бяха точно като на театър или цирк, имаше реакция само при нещо интересно, докато Челси бяха с много голяма агитка и пееха през цяклото време.
Марк Скинър реши да заложи на стари изпитани британски бойци, за сметка на чужденките и това изненада Челси. Опитната Рейчъл Уилямс започна като титуляр и вкара хубав гол с глава, другия гол го вкара Лусия Гарсия, тя е испанка, но вече е достатъчно време в тима и знае как да брани емблемата, много сърцат играч, сгреши като си изпусна човека за гола на Лорън Джеймс от Челси, но като цяло беше стабилна.
Но и селекциата на жените като тази на мъжете. Съсезателките едни дребнички, слаби, само Леа Голтън е малко по-висока, 1.70 м но срещу тях имаше три робокопа - Рамирес, Лорън Джеймс и още една с латино фамилия, които отместваха с тяло излезлите срещу тях момичета на Юнайтед. И като цяло Челси доста превъзхожда като ръст!

Отбрът до 18 години пък спечели по много убедителен начин титлата в своята северна дивизия за първенство, като наскоро победиха Ливърпул с 9-1 като гост, гледах мача, както и много други на различните младежки формации през този сезон. Като се има предвид, че от години политиката в младежките отбори на Юнайтед е играчите да бъдат пускани под наем или да отиват в друга възрастова група в хода на сезона, или пък при мъжете, то това е едно сериозно постижение, въпреки ранното отпадане за младежката ФА къп.
Сега им предстои още един финал за купа срещу Сити през тази седмица, или пък беше другата, ще ви подведа, трябва да видя на сайта, като Сити са един от малкото отбори победили тази формация на Юнайтед през сезона.

Снощи се изигра втория полуфинал за ФА Къп между Манчестър Юнайтед и Ковънрти и въпреки, че 12 кратните носители на купата бяха пълни фаворити, то мачът далеч не беше протоколен и вярвам, че неутралните зрители са останали доволни от видяното. Използвам случая, че съм "наоколо" да разгледам позитивните и негативните страни в представянето от страна на Манчестър Юнайтед.
Използвам и случая да вметна, че утре вечета е големият финал за U 18 PL Cup между Манчестър Юнайтед и Манчестър Сити на "Лей спортс вилидж". Почти сигурно ще гледам мача, но най-вероятно няма да мога да го отразя тук.
Но да се върнем към основното. И така:

+

-Включването на Омари Форсън. За мен лично бе удоволствие да наблюдавам за повече минути още един играч от академията в лицето на Омари. Мисля, че той беше единствената позитивна смяна направена от ЕТХ, действа със самочувствие, не допусна сериозни неточности и стреля ня няколко пъти към вратата на Ковънтри, нещо което неговите съотборници рядко се решаваха да направят.

-Представянето на Манчестър Юнайтед в първите 60 минути. Напълно съм сигурен, че дори и мачът да беше завършил така, то пак щяха да се намерят не малко хора, които да са недоволни от нещо. Представянето на Юнайтед в първия един час от срещата беше професионално и солидно и е жалко, че по такъв нелеп начин, за пореден път, заличиха добрите неща в представянето си. Ковънтри бяха абсолютно предвидими в този период, защитаваха се дълбоко, често с 10 човека пред вратата, като Андре Онана нямаше почти никаква работа.

-Продължаването напред. Ако Манчестър Юнайтед спечелят купата, нещо в което имам надежда, с оглед как бяха измъкнати мачовете с Форест, Ливърпул и Ковънтри, в което виждам някакъв знак от съдбата, то как се е стигнало до спечелването на трофея ще остане на заден план. В крайна сметка силно осакатеният състав на Юнайтед, с не знам коя вече поредна двойка централни защитници през този сезон, като и Магуайър и Каземиро са тромави, принудени да играят срещу бързи футболоисти, трябваше да стигне до финала и го направи. Това е трети финал за тима в последните 2 сезона, след като преди това в периода 2018-2022 г. нямаха и общо толкова. Често и при Мойс и при Солскяр тимът показваше добри представяния, в големи периоди доминираше над противника в даден мач, но губеше по нелеп начин.


-

-Представянето на Уан Биска. Може би не е честно фокъсът след такова представяне да бъде върху един човек, но представянето на Бисака беше ябсолютно скандално. Не може да бъде оправдание, че той не играе на титулярната си позиция, защото това е професионслен футболист и е недопустимо той да няма никаква футболна култура. За кой ли път проваля тима си в последно време. Първо закъсня да се изтегли навреме в гостуването на Брентфорд, и покри засадата, като така лиши тима си от сигурни 3 точки. След това направи безумно влизане срещу Джоунс от Ливърпул, в стил "камикадзе", с което отново лиши тима си от победата. Снощи той носи основна вина за втория гол на Ковънтри, не само с рикошета в тялото му, но и с това че беше пасивен, не направи усилия да скъси ъгъла и да бие играч на Ковънри при удара, след това направи поредната нелепа дузпа, а за капак можеше да покрие засадата при 4-тия отменен гол за Ковънтри. Колкото по-скоро напусня клуба, толкова по-добре за всички.

-И малкото позитивно през този сезон отиде на боклука. След вчерашното представяне и малкото позитивно през този сезон бе заличено и отиде в коша. Юнайтед и друг път е отпадал от непретенциозни отбори за купата, но втородивизионен отбор да ти върне три гола и да е на път да те обърне напълно с четвърти е абсолютно недопустимо. Както мачът с Ливърпул за купата беше най-позитивния слеед ерата Алекс Фъргюсън, така и този беше най-срамния. Не за първи път Юнайтед не могат да задържат преднината си през този сезон, а и срещу още по-скромния Нюпорт Каунти тимът изпусна два гола преднина преди да победи с 4-2.
Този тим просто не мож е да гради играта и да задържа топката, той може да играе само на контраатака и с изритани топки напред.
В интерес на истината до изравняването на Ковънри се стигна по изключително нелеп начин, с една лошо изритана от Онана топка, загубена в центъра, след това с рикошет и накрая с дадената дузпа. Но добре, по някакъв начин си допуснал изравняване, но идват продължения. Там, вместо да натиснеш и да шибнеш 2-3 гола, ти не само че не го правиш, но Ковърнтри напълно те смачкват през второто продължение, а ти бавиш времето!
Играчите на Юнайтед отпаднаха физически, не знам какво ги тренират. След това на дузпите вместо да си безупречен ти изпускаш първата и даваш импулс на съ;перника. Добре, че отсреща имаше едни дърводелци, защото иначе Юнайтед отпадаха.
Лошото е, че тези "шамари" срещу Юнайтед станаха прекалено много, без да има адекватен отговор и "извинение" с представянето на терена. 7-0 от Ливърпул, после 3-0 от Севиля в ЛЕ, срамно отпадане в групите на ШЛ през този сезон, с най-малко точки спечелени от клуба в исторически план, с най-много инкасирани голове в групите от английски отбор някога. Сега и това. Очевидно е, че ЕТХ не може да се справи със задачите си както на терена, така и извън него. Заради него тимът се лиши от качествен играч като Санчо, отношението към Магуайър и Мактомини беше унизително преди началото на сезона, постасвиха ги на тезгяха като някаква стока с намаление, а именно те двамата спасиха засега главата на треньора неведнъж. Леко бе пуснат да си ходи ДеХеа, когото не харевсвам, но Онана с нищо н е е по-добър от него, включително и в играта с крака, като вчера го видяхме нагледно. За кой ли път изритана топка от него отива право при противника или в аут.
Но най-унизително е отношението към турския вратар Байандир. Да привлечеш това младо момче и да го пуснеш досега само веднъж в игра, съсипвайки му кариерата е абсолютна кретения.

-Неадекватното ръководене на клуба довело дотук. Снощното представяне до голяма степен е отражение на всичко случващо се в клуба под ръководството на семейство Глейзър. При Сър Алекс тези неща не се забелязваха, защото той беше вълшебник, но след това логично слабостите лъснаха. Не може години наред да подценяваш длъжностите технически директор, спортен директор и т.н. и директорът занимаващ се с комерсиалните сделки да ти прави и селекцията. След това да отидеш в другата крайност и да дадеш на един чирак да напълни отбора с доверени на него футболости, повечето от които нямат качества за ВЛ, камо ли за уж водещ отбор като Ман.Юнайтед.
Сър Джим Ратклиф едва ли ще промени много, имайки предвид липсата на успехи в другите му спортни начинания, както и интервюто му дадено във връзка с взимането на акции в клуба, което за мен беше едно голямо лицемерие. Нито щеше да промени идването на някакъв мним шейх, който иска да направи сделка за милиарди, а така и никой не е виждал на живо. Несериозно е.
Поне с идването на Уилкокс и Бареда се надявам, че тимът ще изглежда малко по-прилично на терена в бъдеще.

За мен бе голямо удоволствие да наблюдавам снощи победата с 2-1 на отбора на Манчестър Юнайтед до 18г. над Манчестър Сити на финала за PL Cup. Винаги е хубаво да победиш Сити, където се инвестира сериозно на всички нива, независимо дали става дума за деца, младежи, жени или мъже.
Това е втори трофей за отбора до 18 г. през този сезон, след титлата в северната дивизия на първенството, а предстои и мач между победителите в двете дивизии, като към момента изглежда, че Юнайтед ще се изправи срещу Челси, като в другата дивизия нещата не са решени още окончателно.

Бих казал, че победата на Манчестър Юнайтед е заслужена, защото бяха по-добрият отбор в голяма част от мача. Въпреки анонсите, че "Лей спортс вилидж" е разпродаден можеха да се видят и празни места, но имаше достатъчно публика и се създаде добра атмосфера.
Юнайтед поведоха с 2-0 през първото полувреме, с два гола на Итън Уитли, като можеха да имат и още по-голям аванс. Сити създадоха само едно опасно положение през първата част, отразено адекватно от вратаря Илай Харисън. Да вметна, че той пази и в младежката Шампионска лига през този сезон, като там съставът е смесица от отборите до 18 и 21 г. , понеже турнира се води за играчи до 19 години. Там той бе един от малкото с добри изяви, в иначе неуспешната кампания на тима.
Първият гол на Уитли дойде с майсторско воле от малък ъгъл, а при втория се възползва от дълъг пас на вратаря Харисън, топката попадна в Нолън, който асистира и за първия гол и след като защитник на Сити направи неудпешен опит да пресече паса топката отиде право в Уитли, който заобиколи вратаря на Сити и вкара необезпокояван.

През втората част Юнайтед извършиха три промени на полувремето, като може да се каже, че смените бяха принудителни, понеже тримата напуснали играчи трябва да попълнят групата на мъжкия отбор за домакинството на Шефилд Юнайтед тази вечер.
Голмайсторът Уитли трябваше да напусне, както и Луис Джаксън и Хари Амас. Тримата са получили специално разрешение от Ерик тен Хаг да вземат участие във финала. Заменилите ги Габриеле Бианчери, Бендито Мантато и Хабиб Огунейе се включиха добре, макар че през второто полувреме символичните домакини заиграха по-прибрано и разчитаха на контраатаки.
Бианчери нацели гредата след ножичен удар, а друг влязъл като резерва играч Лейси също изпусна две добри положения да реши мача окончателно.
В последните 15 минути Сити се опитаха да натиснат, като в 84 минута Мфуни от гостите намери майсторски пролука между двама бранители на Юнайтед и вкара хубав гол с глава. След гола натискът на Сити стана осезаем, като Юнайтед бяха принудени да се бранят дълбоко в половината си, като Илай Харисън блесна с няколко майсторски спасявания, особено след още един опасен удар с глава, отправен от играч на Сити.
Но играчите на Адам Лоурънс удържаха финалния натиск и се поздравиха с успеха, вдигайки купата. Те бяха поздраени още на терена от свои колеги, които взеха участие в мачове в хода на сезона, но не играха на финала.
На трибуните бяха още новият технически директор на клуба Джейсън Уилкокс, както и Уейн Руни със синовете си, които също тренират футбол, ако не се бъркам в Юнайтед.





В Понеделник Анди Коул, заедно с Джон Тери влязоха в залата на славата на Висшата лига. За Коул, който е четвърти най-добър голмайстор в историята на Висшата лига признанието е напълно заслужено, като още по-впечтлващо е че от неговите 187 гола само един е вкаран след изпълнение на дузпа, като за Юнайтед Коул не е изпълнил нито една, казвайки че головете които не от игра не му носят удоволствие.Той има на сметката си и 73 асистенции, 5 шампионски титли и един път е голмайстор на първенството. Освен това третият пред него по голове Уейн Руни е вкарал 208 гола, но след 491 мача срещу 414 мача за Коул. Ако се изключат реализираните дузпи, то Коул би бил на второ място по голове във ВЛ, след Алън Шиърър.
Никой, освен Ерлинг Холанд от Сити не е реализирал 50 гола в първенството с по-малко изиграни мачове. Коул е един от петимата играчи в първенството реализирали 5 гола в един мач във Висшата лига. С 34 гола и 13 асистенции през сезон 1993/94 когато е в Нюкасъл, Коул е играчът, заедно с Алън Шиърър с най-голям голов принос в един сезон.
Той оставя следа още в Нюкасъл, като още във второто ниво на английския футбол е основен нападател на тима и помага за промоцията на "свраките". А през споменатия сезон 1993/94 той е и втория дебютант с най-много голове в лигата, отново след Ерлинг Холанд.
Анди Коул е вкарал 43 шампионатни гола за Нюкасъл, 93 за Манчестър Юнайтед, 27 за Блекбърн Роувърс, 12 за Фулъм, 9 за Манчестър Сити, 3 за Портсмът и е без гол за Съндърланд. Най-много асистенции записва за Манчестър Юнайтед -33.

Често обвиняван, че му трябват много положения за да реализира гол Коул е пренебрегван за английския национален отбор. Действително и той има пропуски, като всеки нападател, но Коул умееше да реализира голове от много трудни положения, и не е типичния таран, който да чака на гюме в наказателното поле, каквито и обвинения да има към него, особено след един хет-трик срещу Ливърпул с екипа на Нюкасъл, където Питър Биърдсли му асистира и за трите гола.
Като пропуски аз съм го запомнил най-вече с гостуването на Уест Хам в последния кръг на сезон 1994/95, когато Юнайтед изпусна титлата, а вратарят на "чуковете" Людек Миколшко отчая не само него. Но Анди показа непримиримост и се реваншира повече от достойно, с голове в последните кръгове на сезон 1995/96 срещу Мидълзбро и сезон 1998/99 срещу Тотнъм, които донесоха две титли на тима. Освен това през сезон 1995/96 в домакинството на Нюкасъл, основният претендент на Манчестър Юнайтед за титлата тогава, той вкара майсторски гол, без забавяне, един от любимите ми негови за тима. Също прехвърлящия удар срещу Тотнъм и Йън Уолкър за титлата 1999 г. , ножичните удари срещу Марсилия, Лестър и Уотфорд, "чипът" срещу вратаря на Евертън, също и един гол след светкавично завъртане срещу Фиорентина, през сезон 1999/00. А комбинацията му с Дуайт Йорк за голът му на "Ноу Камп" няма нужда от коментар.
В периода 1997-2000, Коул се разписа в два поредни и общо в 3 мача за 4 сезона срещу Ливърпул на "Анфийлд" за три победи там, като единствено през сезон 1998/99 когато не се разписа, Юнайтед не можа да победи. А първият му гол там през сезон 1996/97 приближи тима до титлата.
Много дисциплиниран играч, нещо не толкова типично за тъмнокожи, в което се убедих лично и когато му поисках снимка и автограф през 2002 г. , а той показа войнишка дисциплина тогава, все едно ми е подчинен.
Не си спомнян и негов картон за Ман.Юнайтед, макар че сигурно има такъв.




Диого Далот записа мач номер 150 за Юнайтед срещу Ковънтри в Неделя. Въпреки че пак ще се намерят разбирачи, за мен той е най-прогресиращия играч на тима през този сезон, наред донякъде с Гарнчо, но за мен Далот е по-напред. Няма да е изненада ако спечели и отличието за играч на годината на клуба в края на сезона. И той допусна грешки, като всеки играч, но като цяло е много стабилен. Научи се и да центрира прилично и да се включва в атака, след като в началото на кариерата му в клуба това му беше трудно. За мен много помогна и наемът в Милан, където се разви и придоби допълнително самочувствие.

Манчестър Юнайтед достигнаха ново дъно, след като записаха катастрофална загуба като гост на Кристъл Палас с 4-0, която е тяхна 13 за сезона във Висшата лига, като досега никога не са имали толкова, след преструктурирането на първенството.
За последно са имали повече 16 в старата първа дивизия през сезон 1989/90, а повече общо поражения през сезона -19 са имали през сезон 1977/78, срещу сегашните 18. Сезонът обаче още не е свършил, а за мен е доста съмнително, че ще спечелят някой от оставащите си 3 мача до края, като нищо чудно да загубят и трите. 81 допуснати гола пък са най-много от сезон 1976/77, когато пак са толкова, но не трябва да си пророк, за да прогнозираш, че в оставащите три мача ще бъдат допуснати още голове, а за мен като нищо те могат да са 10 или повече. Така че и онова негативно постижение ще бъде "подобрено".
След всички изявления на Тен Хаг (вече Търтийн Хаг) не прочетох на нито едно място той да се извини. Лошото е, че заради финансовия феърплей той най-вероятно ще запази поста си, освен ако странните слухове за Байерн Мюнхен не се окажат истина.
За мен най-добре е Манчестър Юнайтед да последва Евертън и Форест и да му бъдат отнети точки, за да може Глейзър да се навият да продават. Иначе всичко ще си продължи постарому. Нито Глейзър ще променят концепцията си, нито Ратклиф може да направи нещо. И да има някакъв реален кандидат, а не някакъв анонимен арабин и удобния сър Джим.

По принцип в медиите се пишат много неверни неща, но ако е истина, че клубът обмисля да продаде Рашфорд, то за мен това е истинско безумие. Този играч е само на 26, а е на прага да запише 400 мача за клуба, представя се добре в големите мачове и даже и този сезон, когато не е в добра форма, пак има своето позитивно влияние върху клуба. И малкото добри мачове в Европа на клуба в последните години са с негово дейно участие. Двете победи в Париж над ПСЖ и отстраняването на Барселона през миналия сезон.
Ако толкова искат да го продават, то след две години той ще бъде на 28 и тогава пак могат да му вземат добри пари. Ако някой сега предлага за него 130-140 милиона евро добре, но не мисля че случая е такъв. А да го продават за 60-70 милиона евро е пълна глупост, имайки предвид какви пари клубът дава за трансфери в последно време.
Евентуална негова продажба сега за мен би имала катастрофални последици във всяко едно отношение. Рашфорд би трябвало да е символ на Манчестър Юнайтед, такъв играч не се продава.
Също съм и против продажба на Бруно Фернандеш, защото към момента той е незаменим.
Категорично съм против за привличането на такива като Олисе, макар и тази вечер да е вкарал гол. Подобни играчи нямат качеаства за Манчестър Юнайтед, стига експерименти.

Често в България обвиняваме БФС и телевизията за часовете на провеждане и излъчване на мачовете, при това с право, но се оказа, че и в Англия са не по-малко неадекватни.
Финалът за женската ФА Къп би трябвало да завърши веднага преди започването на Юнайтед-Арсенал при мъжете, и то ако
няма продължения в първия мач. Истинско безумие за мен, дори и да беше допиустимо тези два мача да са в един и същ ден, то трябваше да има поне един час разлика между двата.
Предполагам, че доста фенове на "дяволите" от Лондон, които не могат да отидат на "Олд Трафорд" ще гледат да се сдобият с билети за "Уембли".
Аз така или иначе бях решил да гледам женския финал чрез FA Player; а след това да гледам мъжете на друг стрийм, но то май не си заслужава. До днешния мач с Палас бях запазил някакъв ентусиазъм, но вече не.
Гледах жените с Ливърпул, слаб мач, играха вяло, а качество в двубоя като цяло нямаше. Но за финала настройката ще е съвсем друга. А момичетата на Ливърпул записаха дубъл за първенство над Манчестър Юнайтед. На "Прентън парк" имаше доста повече хора, отколкото на мача на този стадион между двата отбора за купа на лигата. Но нормално, тогава се проведе в средата на седмицата през ноември, а сега беше в неделя при доста по-хубаво време. С тази победа Ливърпул изпревари Юнайтед за четвъртата позиция в първенството, въпреки че треньорът им беше изгонен за пререкание със съдийте, след един по-груб фаул срещу негова състезателка.
Също така, в Ливърпул беше дошла и голяма агитка на Юнайтед, позиционирана зад една от вратите.

Женският отбор до 21 години на Манчестър Юнайтед също се представи много добре през този сезон. Момичетата първо спечелиха титлата в тяхната северна секция, а след това и Националния финал на "Хемпстед", след победа над Арсенал с 3-1, победители в другата дивизия. Юнайтед поведе в мача, но Арсенал изравниха. След това обаче Юнайтед вкараха още два гола, вторият от които дошъл директно след пряк свободен удар.
Десет момичета, минали през академията на клуба бяха част от състава, а отборът до 16 години също спечели трофей - PGA Cup; също след победа над Арсенал.

Чаво, тая статистика за загубите на база 38 мача ли я взимаш? Щото ми стана любопитно и се зарових, гледам имали сте в далечното минало 20, 22 и даже един сезон с 27 загуби, но там първенството е било с 42 кръга.

Da!