А комбинацията му с Дуайт Йорк за голът му на "Ноу Камп" няма нужда от коментар.


Леле, къде ме върнА, 2 пъти по -3-3!!!

Бяха готини временца. А тия двата двубоя си остават класика. Са точно, четох, покойния вече Жерар Улие точно тогава дойде и първата му мисия беше да разкара Спайс Бойчетата. И да, дойдоха едни купички много скоро.

Но 1999, си беше любима моя година, прекрасни спомени!

Е, Томи, ти също ме върна достя назад 1999г. ми беше доста силна година. Требъла, купа за ЦСКА, завърших средно образование, бях абитуриент, взех шофьорска книжка, ходих до Дубай за 10 дена, бях в онзи хотел Бурж Ал Араб ли беше, където се знаеше, че беше ходил само Любо Пенев от наще големи. Бях на пързалка там, ама щях да си счупя врата! Понеже тази пързалка е много дълга и се разделя на няколко части с едно по-голямо пространство между отделните елементи за спускане и точно там при едно от приземяванията се извъртях и паднах с главата напред, цялата тежест се стовари на врата ми! Абе било е писано.

А сега ще ти разкажа една история. В онзи сезон 1998/99 Юнайтед завърши 2-2 на "Анфийлд" , след като поведе с 2-0, изгониха пресилено Денис Ъруин, а накрая Пол Инс изравни. Та след срещата в един от автобусите на привържениците настроението е било много лошо, станал е скандал. Мислели са, че с този неуспех ще изпуснат всичко, и първенство, и друго. Но пак съдба.


Радвам се, че помниш с добро Жерар Улие. Той направи Ливърпул по-устойчиви психически, накара ги да си повярват. Той започна лека-полека възраждането. Помогна и разширяването на формата на шампионската лига, клубът имаше шанса да се добере до големите пари и да печели повече, а с това и да привлича добри играчи.
Ливърпул и преди Улие имаше много добри играчи - Нийл Ръдък, синът на Брайън Клъф, Джон Барнс, Стив Макманамън, Джейсън Макатиър, Стан Колимор, Роби Фаулър, даже и вратарят Дейвид Джеймс не беше лош, въпреки че много го критикуваха! Но чужденците не бяха на ниво. Кале Ридле дойде застарял, норвежците Бьорнеби и Кварме нямаха нужната класа, Патрик Бергер, безспорно добър играч, но не пасна на ШЛ, като Поборски. Но после при Улие дойдоха добри играчи от Скандинавия - Сами Хупия, Джон Арне-Рийзе. Оуен дръпна много.

Пожелавам ти много хубав уикенд.
Утре са двата големи мача за Юнайтед. Ти нали играеш тото, що не пробваш един хикс за мъжете с Арсенал, предния път не ти върза, но трябва упорство. Но ти си знаеш де!

COME ON, UNITED !

I'm unstoppable
I'm a Porsche with no brakes
I'm invincible
Yeah, I win every single game
I'm so powerful
I don't need batteries to play
I'm so confident
Yeah, I'm unstoppable today
Unstoppable today
Unstoppable today
Unstoppable today
I'm unstoppable today

Женският отбор на Манчестър Юнайтед не изпусна шанса си и след убедителна победа над Тотнъм с 4-0 на финала на "Уембли" спечели първа купа на Англия в историята си.
Юнайтед показаха какъв уникален отбор са. На "Олд Трафорд" на мача на мъжкия тим имаше 73,600 зрители, докато на "Уембли" те бяха общо 76,082, като привържениците на Юнайтед бяха изпълнили квотата си, а зад една от вратите беше истинско червено море. Там и футболистките на Юнайтед празвнуваха успеха си.
Марк Скинър отново се беше доверил на изпитани бойци, като нито една от новодошлите чужденки през лятото не започна срещата. В атака действаше бившата футболистка и на Тотнъм Рейчъл Уилямс, което беше много добро решение, защото тя постоянно беше опасност във въздуха за защитата на Спърс.
Важно е да отбележим, че за Спърс не игра може би най-добрия им играч Грейс Клинтън, която е там под наем именно от Юнайтед и клауза в договора й не позволи тя да играе.
Централно място в ложите бяха заели Даниел Леви и Аврам Глейзър.
Нормално Юнайтед бяха по-активни, без обаче да стигнат до много добри положения. Удар с глава на Мили Търнър беше избит близо до голлинията от Марта Томас, бивш нападател на Юнайтед, която сега действаше малко по-назад. Личеше си, че Тотнъм са доволни на 0-0 и полувремето щеше да свърши така, но тогава Тотнъм изгубиха една топка пред наказателното поле на Юнайтед, последва бърза контраатака, Ела Туун получи много празно пространство, напредна и с красив удар изненада вратарката на Тотнъм Спенсър.
Оказа се, че цяло първо полувреме с контузия е играла Леа Голтън, която геройски остана на терена, даже започна и второто полувреме, но в 49-та минута беше принудена да излезе. След края на мача тя се появи със защитен ботуш на крака и патерица. Но сама изкачи стълбите за награждаването!
В началото на втората част Рейчъл Уилямс вкара майсторски гол с глава, след което Тотнъм рухнаха. Малко след гола Уилямс бе заменена, като Марк Скинър искаше колкото се може повече играчи да запишат участие в този паметен мач. Все пак на терена не се намери място за сърцатата Хейли Лад.
Малко по-късно след груба грешка в защитата на Спърс вратарката им Спенсър буквално подари топката на Лусия Гарсия, която вкара първия си гол в мача на празна врата. Тя добави и още един, когато Лиса Наалсунд се пребори за една топка в нак.поле на Тотнъм и я отклони към Гарсия, която разстреля Спенсър. По-късно испанката беше избрана за играч на мача. А както каза и съкоментаторката на мача "Лусия Гарсия е много енергичен играч, която помага и в защита, а това съм го изпитала от първа ръка!".
Последвалите смени нарушиха ритъма на мача, а Тотнъм отговориха само с един удар в напречната греда на Бет Инглънд, дошъл след корнер.
Не помогна и влизането на красивата и стройна Аян от Тотнъм, чийто приятел е нигериец, а тя много обича различни видове музика.
Много хубава атмосфера на стадиона, хубаво тържество, а при награждаването Аврам Глейзър сърдечно стисна ръката на Скинър.
Първоначално Леа Голтън бе носена от две свои сътборнички до терена, но както казах се изкачи сама по стълбите!

Това бе 54ти финал за женската ФА, като досега никога не е имало нулево равенство, а в 23 от 25 случая (откакто се води подобна статистика) отборът който е вкарал първи впоследствие е вдигал и трофея.
За резервата Мелвин Малар от Юнайтед това е общо четвърта спечелена национална купа, след трите спечелени с Лион.

Оценките ми за представянето на футболистките на Юнайтед на финала:

Мери Ърпс - 7/10 трудно е да се оцени играч, който е нямал почти никаква работа в мача, като това понякога създава и чувство на отпуснатост, но това в случая не помогна на Тотнъм

Джейд Ривиър - 7/10 канадската националка в началото на мача не беше от най-убедителните, но съотборничките й компенсираха нейните колебания. Втората част подобри играта си, а и по принцип центрира добре топката.

Мая Льо Тисие - 7/10 имаше по-малко работа от обичайно, и при нея важи написаното за Мери Ърпс, трудно се задържа концентрация в подобни мачове. Тя е без пропусната минута от началото на сезона.

Мили Търнър - 8/10 обичайният боец в центъра на защитата, този път играта й беше по-изчистена, включваше се опасно и в атака.

Хана Блъндел 8/10 отново много стабилна на левия фланг на защитата, показа лидерските си качества.

Лиса Наалсунд 7/10 норвежката е играч, която не блести особено на терена, няма с какво да те впечатли, но рядко греши и си върши добре работата. Асистира за втория гол на Гарсия

Кейти Зелъм 7/10 за капитанката на Юнайтед важи до голяма степен написаното за Наалсунд, центрира добре за втория гол в мача на Уилямс.

Лусия Гарсия 8/10 все така сърцата, бори се за всяка една топка, търси и най-малката пролука в противниковата отбрана. Марк Скинър я лиши от търсенето на хет-трик във финала, като я замени.

Ела Туун 8/10 Тууни е класа. Може в един мач да не и върви, да допусне неточности, или да направи пропуск, но винаги ще намери начин да "избухне". Вкара много важния първи гол, с което до голяма степен реши и срещата.

Леа Голтън 7/10 в началото направи пропуск, след хубаво двойно подаване с Туун, но после се оказа, че още в началото се е контузила. Изключителен професионалист, въпреки че е признавала, че е фен на Лийдс, дава всичко за каузата на Юнайтед.

Рейчъл Уилямс 8/10 беше постоянна заплаха за отбраната на Тотнъм във въздуха, много опитен играч, печелил титли, със самочувствие и хладнокръвие, оправда напълно избора на Скинър да започне като титуляр.

Резерви

Никита Парис 6/10 от резервите на Юнайтед тя получи най-много игрово време, но самия факт че не вкара в подобен мач, въпреки че се очертава да завърши като водещ реализатор на отбора, казва достатъчно. Стара се, тичаше, но няма класа пред гола. Това го пиша не само за този мач, а на база цялостните ми впечатления.

Жейс 5/10 лошо включване на бразилката, която започна добре сезона, но постепенно се изгуби. И в този мач липсваше настроение в играта й.

Мелвин Малар 8/10 добро включване на французойката, беше много активна по левия фланг и създаде много опасности, но трябва да добие и чувството да играе по-централно на атаката.

Айфи Маниън без оценка игра твърде малко, но само адмирации за това момиче, преследвано от тежки контузии почти през цялата си кариера

Хината Миязава без оценка. И тя игра твърде малко, а и също бе съпътствана от контузии

Марк Скинър (треньор) 9/10 на треньор който е донесъл трофей няма какво да се търси сметка. Блесна с мъдри треньорски решения на полуфинала с Челси и на финала с Тотнъм, а е истина че в състава му до голяма степен са еднотипни играчи, както като физика, така и като чисто футболни качества. Освен Туун, от другите трудно може да се очаква да направят разликата. Мери Ърпс е лидер, но не е полеви играч. Скинър добре се напасна към ситуацията и извлича почти максималното от своите възпитанички.
По време на сезона имаше силно недоволство срещу него от страна на феновете, даже в една контрола с ПСВ мисля в Испания му искаха открито оставката с транспаранти. Той обаче нито веднъж не се поддаде на напрежението, а при всеки удобен случай правеше похвали към феновете на тима.

Много голям успех за отбора на Манчестър Юнайтед, за цялата Академия! Тази вечер на "Стамфорд Бридж" Юнайтед победиха с 2-1 шампиона на Южната дивизия Челси и взеха Националната титла в тази възрастова група, като това е трети трофей за тях, след титлата в Северната дивизия и купата от ПЛ Трофи.
Определено се вълнувам, много съм доволен, страхотен мач се получи! Момчетата на Адъм Лоурънс играха много мъдро и спокойно и се класираха за следващото издание на младежката шампионска лига. Там се състезава отбор до 19 г. , така че повечето от тези момчета вероятно ще могат да вземат участие в турнира. Надявам се и да ги води Адъм Лоурънс, а не друг треньор. Юнайтед играха и в младежката шампионска лига и този сезон, но с доста различен състав, като все пак вратарят Илай Харисън взе участие и се представи добре, въпреки лошото представяне на тима като цяло.

Домакинството на Челси не изигра роля, защото на стадиона имаше много малко хора, според мен петдесетина човека, като сред тях имаше и фенове на Ман.Юнайтед.
Юнайтед бяха много по-добрият тим в първите тридесет минути, като първо Итън Уитли се измъкна от засадата и нацели страничната греда, а след това вкара, но пък попадна в засада и голът му бе отменен. Тъкмо когато започнах леко да съжалявам, че Юнайтед не могат да матеарилизират превъзходството си, един от централните защитници на Юнайтед, чиято линия бе изнесена много напред, достигна първи до една топка близо до централния кръг на терена, тя достигна до Итън Уилямс, който бързо намери съименника си Итън Уитли пред наказателното поле, той напредна леко и не бе проблем да я насочи в далечния ъгъл 0-1 за Юнайтед.
След това Челси изравниха играта и постепенно взеха инициативата, като Луи Джаксън изчисти по невероятен начин от голлинията плътен удар на Тайрик Джордж от Челси.
Тук е мястото да напиша, че младежите на Челси имат много силни флангови футболисти, играчи с техника, които могат да се надиграват един на един, не случайно са станали шампиони на Южната дивизия.

Малко след началото на второто полувреме Челси изравниха след пробив в по-слабата дясна зона на защитата на Юнайтед, центриране и точен удар с глава на Джош Ачиемпонг.
В лявата част на защитата Хари Амас бе безупречен, понрави ми се много с играта си. Включваше се и успешно в атака.
Юнайтед обаче не се смутиха и десет минути по-късно възстановиха преднината си. След едно разбъркване в наказателното поле на Челси Итън Уилямс се оказа най-съобразителен и вкара отблизо за 1-2.
Челси имаха своите шансове, като Тайрик Джордж отново демонстрира силния си удар, но Илай Харисън бе на висота и отрази.
Последваха няколко изгодни момента за Юнайтед на контраатака, но и в трите случя Итън Уитли пропусна.
Първо той получи отличен пас от Сканлън, направи няколко финта и си отвори добра позиция за стрелба, но и вратарят на Челси Макс Мерик бе на висота.
След това Уитли открадна една топка по левия фланг, напредна, стигна до наказателното поле, можеше да подаде, но предпочете да стреля, ъгълът обаче беше лош и пропусна.
В самия край в 7 минутното продължение той се отскубна от двама защитници на Челси, избегна и шпагата на единия, излезе по-централно сам срещу вратаря, но отново би встрани и пропусна.
А точно преди реферът да свири край на мача Кърби от Юнайтед направи много добър индивидуален пробив, пак излезе сам срещу вратаря, но отново последва пропуск.

За мен Манчестър Юнайтед заслужено се поздрави с победата и с пореден трофей. Играха смело, спокойно, със самочувствие, имаше и много качество. Well Done!

Точки за коментиране след снощния мач на "Олд Трафорд"

Победа над силен съперник

Тази победа е една от малкото на Манчестър Юнайтед срещу силен съперник този сезон, още повече тя идва също така срещу директен съперник за по-предно класиране в първенството. При победа в последния кръг срещу Брайтън и дори частична издънка на "свраките" срещу Брентфорд ще гарантира на Манчестър Юнайтед участие в евротурнирите, независимо от развоя на финала за купата на Англия. А евентуално участие в Лига на Конференциите, ще даде възможност не само феновете да посетят екзотични дестинации, които иначе трудно биха видели, но и ще даде на клуба възможност да е единствения спечелил Шампионска лига, Лига Европа (предшественик на куп на УЕФА), КНК и Лига на Конференциите, като другите отбори, които могат да сторят това едва ли скоро ще имат възможност да участват в този турнир. Разбира се, ако спечели купата, то Юнайтед ще участва в Лига Европа.
Не е за пренебрегване, че Нюкасъл бе победен за първи път през този сезон, както и за първи път за първенство по времето на Тен Хаг. "Свраките" имаха добра кампания в ШЛ, въпреки че отпаднаха в групите, като победата с 4-1 над ПСЖ ще се помни дълго в техните среди.

Представянето на Амад

Аз винаги съм имал надежди към този футболист, радвам се че в края на сезона получава повече шансове, макар и това да е продиктувано от обстоятелствата и многото контузии. Снощи направи много добър мач, беше остър, асистира отлично на Коби Мейну за първия гол, макар и с доза шанс, вкара и много хубав гол за тима си. Има потенциала да има по-отговорна роля в тима.

Каземиро опроверга критиците си

В последните седмици Казе отнесе много критики, някои от които с право, но трябва да се каже че голяма част от критиките по негов адрес дойдоха от Джейми Карагър, бивш играч на Ливърпул, като за мен има много фактори, които му пречат да бъде безпристрастен и да даде трезва оценка. За съжаление Каземиро не показва формата от миналия сезон, непостоянен е, но се вижда че когато играе на ниво има силно влияние върху представянето на тима. Хубавото е, че това идва в момент, когато на тима предстоят два важни мача, вторият от които може да донесе трофей.

Сбогуването на Рафаел Варан и Антъни Марсиал с "Олд Трафорд"

Варан и Марсиал получиха напълно заслужени горещи аплодисменти от феновете след края на срещата. Беше хубаво за наблюдаване.
Спомням си, че когато Варан дойде на "Олд Трафорд" през лятото на 2021г. в медиите много се спекулираше, дали той или Серхио Рамос ще дойдат в клуба. Мисля си, че от дистанцията на времето клубът направи по-добрия избор. За съжаление Варан дойде в лош период за клуба, като дори неговата класа не помогна тимът да избегне някои тежки загуби. Но по различни причини той така и нямаше шанса за постоянно да има партньор в центъра на защитата. Когато ги няма рутината, навиците е трудно да покриеш всички грешки, колкото и да си добър. Спомням си един мач с Виляреал обаче, игран на "Олд Трафорд", който Юнайтед спечелиха трудно с 2-1. Тогава Варан почти сам предотврати тежка загуба за тима си, с много ключови и навременни намеси. Надявам се финалът за купата на Англия да е един от най-силните му мачове за клуба.
От друга страна кариерата на Марсиал тръгна много обещаващо, макар и да не се разви според очакванията. Но и той вкара не малко важни голове за клуба, като за мен на преден план излиза голът му на полуфинал за купата на Англия през 2016г., когато бе победен Евертън.
Марсиал е вкарвал няколко пъти на Сити, като се надявам да го направи и за един последен път на финала, за едно добро сбогуване.

Парадът на отбора до 18г. на стадиона

На полувремето тимът до 18 г. имаше възможност да покаже завоюваните три отличия на публиката на "Олд Трафорд". След края на мача те отново минаха през терена. Вратарят Илай Харисън и нападателят Итън Уитли получиха своите награди, съответно за най-добър играч на резервите и най-добър млад играч на клуба. И двамата взеха участие в много надпревари по време на сезона. Харисън пази в младежката ШЛ в отбора до 19г. , също и в отборите до 18 и 21г. Той е първият вратар след Кевин Пилкингтън през 1995г., който печели това отличие. Харисън се чувства много комфортно в играта с крака, уверен е в излизанията, има добър рефлекс. Мисля, че в бъдеще ще получи шанс в първия тим.
Итън Уитли вкара донякъде скромните 14 гола през сезона, но повечето от попаденията му бяха ключови. Той взе участие в цели шест надпревари - първенство до 18г, първенство до 21г, младежка ШЛ, младежка ФА Къп, купа на PL, както и записа минути за мъжкия тим.

Речта на Тен Хаг

След края на срещата, която се явява последна домакинска за сезона, по традиция треньорът на тима говори в центъра на терена пред феновете с микрофон в ръка. Лично за мен тази реч ми напомни на речта на Ван Гаал през 2016 г. При встъпителните думи на Тен Хаг се чуха освирквания, като малко след това останалата част от стадиона даде своите аплодисменти. А всичко завърши с аплодисменти, като те по-скоро бяха за цялата група, а не за отделен човек. Но надъхаността на Тен Хаг ми се стори някак пресилена, не театрална, но не и истинска. Той обеща, че клубът и играчите ще направят всичко възможно да спечелят купата на Англия.

Сбогуването на "стопанина" на стадиона Йън с "Олд Трафорд"

След края на срещата по стрийминга от MUTV бе излъчено кратко интервю с Йън, чиято фамилия за съжаление не знам, който след тридесет години вярна служба, започнала през 1994 г. се сбогува със стадиона, за който е отговарял под различни форми три десетилетия. Такива хора за мен заслужават по-голямо внимание. Неща като течът на покрива не зависят от него и изискват сериозни инвестиции, но вярвам че той е направил всичко по силите си стадионът да бъде в колкото се може по-добро състояние.
Той даде докосващо интервю на тревата на "Олд Трафорд", говори за спомените си, свързани с клуба, спомена онзи мач от сезона с требъла с Ювентус, когато Райън Гигс изравни в последната минута, а гол на Теди Шерингам бе отменен.

Присъствието на Анди Митън в официални клубни медии

Хубаво е, че именит журналист като Анди Митън се появява все по-често в официални клубни медии и дава мнението си, след като дълго време странеше от клуба, след поемането на управлението от семейство Глейзър. Разбира се, той все още имаше колонка в клубното списание при идването на американците, но това не продължи дълго. Трябва да се отчетат и други фактори, като преместването му да живее в Испания, както и това, че той има собствен подкаст, който е платен и му носи финансови средства.

Ако вземете ФА, Челси ще играе за Лигата на конференциите, нали така? Следователно вие или те имате шанса за споменатия от теб рекорд.

Това в интерес на истината не съм го проверявал, беше ми убягнало. Но ти се доверявам.

Ако вземат Купата Челси ще играе за Лигата на Конференциите, освен ако Тотнъм не загуби от Шефилд Юнайтед :)

Мда - в общи линии вариантите са:

Ако спечелят Купата:
- МанЮ ще са в ЛЕ
- Тотнъм ще са и те в ЛЕ (освен ако не паднат +Челси да бият + с достатъчно голове, за да се стопят 3 гола разлика). Ако се случи това в скобите - Спърс са в ЛК
- Челси ще са в ЛК (освен ако не паднат от Борнемът у дома, а Нюкасъл да бият Брайтън като гости)

Ако арабския Сити спечели купата:
- Тотнъм ще са в ЛЕ, както и Челси (освен ако не паднат от Борнемът у дома, а Нюкасъл да бият Брайтън като гости). Ако се случи това в скобите - тогава Челси са в ЛК
- Арабския Нюкасъл ще е в ЛК, ако и те, и МанЮ спечелят последните си мачове. Ако Нюкасъл постигне по-малко точки от МанЮ, ще пропусне ЕКТ.

Най-логично ми се вижда купа и дубъл за Шити, Тотнъм и Челси в ЛЕ, Нюкасъл в ЛК, а МанЮ евентуално да облажат от сезон без излишни мачове и често сряда-събота (ако успеят да се структурират правилно)...

Снощи излезе информация относно играчите които са на разположение преди финала за ФА Къп. Хари Магуайър и Люк Шоу със сигурност пропускат мача, докато другите отсъстващи като Маунт, Марсиал, Линдельоф имат далеч по-голям шанс да попаднат в групата.
За мен Тен Хаг най-вероятно ще заложи на Варан и Мартинез като двойка централни защитници, въпреки че има резон Лисандро да бъде пробван в ляво, но досега не е правено и вероятно няма и да бъде изпробвано точно в този мач. По-скоро ако е достатъчно здрав Виктор Линдельоф евентуално може да започне отляво. Може би Рашфорд ще е титуляр, въпреки добрите игри на Амад напоследък. Интересното е дали Тен Хаг ще предпочете отново да започне без типичен нападател, редувайки Бруно Фернандеш с някой друг на върха на атаката.
Надявам се, че изключването от състава на Англия за европейското първенство ще подейства мотивиращо на Рашфорд, както и че Варан ще иска да се представи на висота в последния си мач за клуба. Може би това ще е последен мач и на Каземиро за клуба, така че очаквам много силна игра и от него. Въобще, не мисля че играчите ще имат проблеми с мотивацията, въпреки лошия сезон.
Доста трудно е да се прогнозира титулярен състав, но аз ще се опитам, като може би изборът ми ще е малко нетипичен :

Онана- Далот, Варан, Мартинес, Уан-Биска- Амрабат, Мейну, Каземиро - Амад, Фернандеш, Гарначо

Дали Манчестър Юнайтед може да победи? Като че ли и в лагера на Манчестър Юнайтед не вярват много в това, но в един мач всичко може да стане. За мен Юнайтед не са по-лош отбор от Челси, въпреки че лондончани завършиха пред тях в класирането, сините се противопоставиха добре на полуфинала, защо и Юнайтед да не може да го направи? Вярно е, че в отбора вече не е Давид ДеХеа, но Онана като че ли вече се адаптира. Този тим при Тен Хаг е показал, че може да прави добри мачове, макар и те да са предимно от миналия сезон. Вярно е, че това се случваше предимно през миналия сезон, но вярвам че играчите могат да се дистанцират психически от случилото се досега и да изиграят един силен мач, показвайки какво могат.
Ако трябва да търсим някакъв знак omen , то можем да се върнем към сезон 1984/85. Тогава Юнайтед среща Евертън на финала, а карамелите са много силен отбор. Разбиват Юнайтед с 5-0 на "Гудисън", бият ги и ги отстраняват за купата на лигата на "Олд Трафорд", а и в ответния мач за първенство Юнайтед не печелят. Когато Кевин Моран е изгонен на финала, има всички предпоставки Юнайтед да бъдат пребити, но те оцеляват и в продълженията Норман Уайтсайд бележи страхотен гол, след който Ман.Юнайтед вдигат купата. Интересно е също така, че по пътя към трофея тимът отново среща и побеждава Ковънтри и Ливърпул, макар и на различни етапи сравнение с тази кампания. Тогава представянето в евротурнирите също не е много успешно, макар че в първенството тимът се справя по-добре, завършва четвърти.

Първо, благодаря на всички, които проявяват интерес към моите коментари. Донякъде правя компромис да пиша тази вечер, но смятам че си заслужава.

Винаги съм коментирал нещата така както ги виждам, макар и някои да смятат че съм незаслужено критичен към даден човек или отбор. Няма да давам оценки на футболистите, защото всички заслужават деветки и десетки, играха много силно, но за спечелването на този финал най-голяма заслуга има Ерик Тен Хаг. Абсолютен master class срещу Гуардиола на финала, в победата на тима няма нищо случайно, тя е абсолютно заслужена !
Спомням си, не много отдавна четох едни коментари на Оуен Харгрийвс и Рио Фърдинанд за полуфинала от шампионската лига през 2008 г. срещу Барселона. Споделиха как Карлош Кейрош (голям тактик, макар и не толкова добър чисто като треньор) им е обърнал внимание да държат дистанция от футболистите на Барселона, които са по-силни технически и държат топката повече. Да не бъдат прекалено близо до тях, за да не ги разиграват като пиян морков и да ги "мешат". Е, днес и футболистите на Манчестър Юнайтед държаха нужната дистанция, не позволяваха да бъдат разигравани като пиян морков от футболистите на Сити, както често е ставало, а те самите в някои периоди ги разиграваха като пиян морков.
Второ, не се излъгаха да се включват сляпо напред в атака, защото футболистите на Сити са много бързи и силни в преход и това щеше да бъде фатално.
Юнайтед търпеливо изчакаха своя момент, удариха, след това удариха втори път, имаха шанс и за трети, а дори и когато получиха гол действаха сравнително спокойно.
Едно от нещата в които Кевин Де Бройне е най-силен, вмъкването в пространството между крайния и централния защитник на противника този път не сработи, той бе изолиран и логично заменен. Е. Холанд също бе изолиран в атака, с изключение на гредата не се запомни с нищо друго. Бернардо Силва и Фодън също бяха безпомощни в големи периоди. Много силно включване на Жереми Доку, който изтормози Бисака, но Арън като цяло се справи много добре. При гола на Доку ударът беше изключително прецизен, Онана, който пази отлично, нямаше какво да направи. Много помагаше в защита и Амрабат, беше навсякъде по терена. Прекрасен мач на Рафаел Варан, безупречно представяне в защита. Бруно си е Бруно, барометърът и моторът на Манчестър Юнайтед. Но и останалите бяха на висота.
Първият удар на Сити в очертанията на Онана дойде чак в 36-та минута, щеше да бъде хубаво Юнайтед да опази суха мрежа, не знам откога Сити не са пропускали да се разпишат в даден мач.
Не знам също така и откога нямат загубен мач в редовното време.

Тази победа е специална, срещу много силен съперник. През годините, особено при Фъргюсън Юнайтед е имал и по-големи успехи, но този финал като емоция и стойност е може би най-добрия след този срещу Байерн през 1999г. , що се отнася до турнирните сблъсъци.


И съдбата си е съдба. Може би Юнайтед не заслужаваха да отстранят Ковънтри, срещу Ливърпул второто полувреме бяха категорично надиграни, преди гола на Антони, преди това срещу Нюпорт пак изпуснаха преднина от два гола, но всеки път оцеляваха. Е, днес си заслужиха победата и завършват турнира за купата на страната без загуба!

Не знам дали Тен Хаг ще остане, за мен заслужава още малко шанс, а идването на Почетино ще е пълна идиотщина, а Анди Митън е един от най-големите застъпници на холандеца.
Който и да е треньор трябва да утвърди титулярна двойка централни защитници, основите на един тим са много важни. Трябват и по-добре преценени трансфери. След като Фъргюсън си тръгна Юнайтед взеха прекалено много футболисти от слаби отбори, надявайки се те да се развият на високо ниво. Е, видя се че по-скоро това не сработва. За мен е абсолютна глупост да се пилеят пари за такива като Олисе от Палас и Т.Адебайо от Фулъм.

Не знам защо Каземиро не игра днес, даже накрая и сред резервите не попадна. Може би си е намерил нов клуб. Не знам.

Със сигурност съм пропуснал да коментирам нещо, но това е неизбежно! Лека вечер на всички.

Прекрасен анализ, под който бих се подписал. Честито, Чаво!

И както четох някъде, откак ЕТХ е в МанЮ резултата между него и Артета е 2:0 купи в полза на холандеца... А май утре ще се разделите с него...
(Което още веднъж доказва, че не всичко може да бъде измерено...)

Благодаря! Честито и на теб, голямо червено сърце! Може Жоро да се е разочаровал донякъде от мен, но искам да го поздравя, защото ако не беше пуснал той темата, едва ли щях да нямеря мотивация да коментирам в този труден сезон. Поздравявам и всички останали, не искам да изреждам никове, защото ще пропусна някой.

Футболът много се промени и някои считат класирането за шампионската лига за по-голям успех от някоя от двете купи. Може и да са прави. Но за мен винаги спечелването на трофей е имало по-голяма стойност, може и да съм наивен.

Да не си на мястото на ръководството на Манчестър Юнайтед, на тях въобще не им е лесно. За мен е логично да са взели решение за близкото бъдеще преди финала, но пак пиша, не е лесно. Хора като Почетино и Макена са свободни сега. А Макена е свързан с Ман.Юнайтед, водил е младежите. И сега, ако Челси го вземат и той постигне успехи там, в Юнайтед ще изглеждат като глупаци. Но една смяна винаги крие опасности. Юнайтед много си е патил от това. Един треньор има определени виждания, изгражда отбора около определени футболисти. После обаче идва друг, той също иска определени футболисти, но не всички стари могат да бъдат разкарани. И старите трябва да се сработят с новите, след като преди това са свикнали на различни изисквания, рутина. Никак не е лесно.

Чаво, това не го разбрах?

Няма нищо, понеже отдавна не си писал, а в началото се включваше тук, викам да не съм те засегнал нещо.
Но ти по принцип не пишеш често, с погрешни впечатления съм останал явно. Извинявам се.

един донякъде щастливо спечелен финал (необичайно пасивна игра на Сити) не променя факта, че Тен Хаг е пълен провал счупил много негативни рекорди, а вчерашното му изказване e върха на наглостта "“If they don’t want me anymore, then I’ll go anywhere else to win trophies because that is what I have done my whole career,”

Иначе честита купа, вчера бях за вас

Балет, благодаря ти за включването, интересни въпроси си повдигнал.

Съглесен съм, че дори този триумф не може да замаскира проблемите в първенството, както и през сезона като цяло. Никой не се лъже, че тимът е на ниво да гони титлата, или да се представи силно в шампионската лига, тези факти няма как да радват никой привърженик.
Но тимът показа, че може да играе добре срещу по-добри отбори от него и да печели трофеи. Защото по времето на Солскяр и Рангник това не беше точно така. При Оле имаше и добри мачове, но отново липсваше постоянство, липсваха и трофеи.
Не бих използвал думата щастливо за финала. За мен щастливо е когато съперникът тотално те е надиграл, ти си ритнал два пъти към вратата и си взел мача, примерно като един мач в Торино при Моу, спечелен с 2-1, докато в събота не беше така. Аз дадох аргументите си как според мен Юнайтед са неутрализирали силните страни на Сити. По-скоро не бих казал, че Сити бяха пасивни, а еднообразни. Второто полувреме пробиваха само по левия фланг чрез Доку, на десния нямаше никой. Другото, непрестанни центрирания към наказателното поле на Юнайтед второто полувреме, това не е играта на Сити.
Но дори да приемем думата пасивни, то за мен Сити не бяха много активни и на миналогодишния финал между двата отбора, не изглеждаше че си дават много зор, вкараха два гола от нищото тогава и биха рутинно с 2-1. Но за разлика от тогава, то сега Юнайтед игра много по-добре. И въобще ако човек прегледа мненията и коментарите в интернет пространството преди мача, то ще види, че малцина са очаквали Манчестър Юнайтед да направи нещо.

От друга страна съм коментирал с приятели, че не може класирането за шампионската лига само по себе си да се счита за голям успех. Въпреки че някои от тях са на различно мнение. За мен класирането за шампионската лига трябва да служи за трамплин към това да надграждаш, да ставаш по-силен и да си в позиция да печелиш трофеи, и в крайна сметка да печелиш. Отбори като Ливърпул и Челси са добър пример в това отношение (даже и при Абрамович и всичките му финанси), но има и други, които имат добри футболисти, играят добре, но не са печелили нищо от много дълго време. За мен това не може да бъде считано за успех и позитивно развитие. Може би е добре да поясня, че нямам предвид Арсенал, а и те очевидно даже имат и повече успехи от Юнайтед след оттеглянето на Фъргюсън.

Колкото до интервюто на Тен Хаг има го на сайта на СкайСпортс, всеки може да го гледа. За мен така посочените думи са донякъде извадени от контекст, защото преди да каже това изречение той каза и доста други неща. А и въпросите бяха доста провокативни, имаше три последователни с едно и също значение, а особено шестия въпрос беше тотална дебилщина. За да си журналист трябва да имаш и класа, не може до вчера да си бил в обора да чистиш и после да се явяваш на "Уембли" за пресконференция. Да задаваш въпрос на базата на спекулации, а не на официална информация. Така че е нормално Тен Хаг да си изпусне нервите. Което не значи, че някои от изказванията му не са непремерени.