Това със Шмайхел е много интересно.
Аз помня един друг момент.В едно интервю Райън Гигс говори за момента ,когато Шмайхел пристига в отбора.
Значи,започва тренировката и се стига до двустранна игра.
При един корнер Шмайхел скача за топката без да му пука ,че ще удари свои или чужди играчи ,изключително агресивно.След като хваща топката казва"Това е моята зона,тук аз съм бог".
В интервюто Гигс казва"Ние със Сколс се спогледахме и той ми прошепна"Тоя е луд,добре,че играе за нас".

По-това време Скоулс е на 17, бил ли е изобщо в първия отбор?

Да си призная преразказвам случката по памет.Може да съм объркал някое име.

Манчестър Юнайтед няма бъдеще с ЕТХ.

След последния официален мач от миналия сезон с право похвалих ЕТХ. Тогава, това да излезе без типичен нападател срещу Сити и с един допълнителен халф сработи, Юнайтед разстроиха играта на "гражданите", принудиха ги да грешат.
С оглед, че спряганите имена за заместници на холендеца бяха на Кийрън Макена, Томас Франк, Маурисио Почетино и Греъм Потър, недоказали се или провалили се мениджъри, то изглеждаше логично ЕТХ да получи още време.
Той обаче показа, че с нищо не го е заслужил. Не се вижда никакво подобрение в играта на тима спрямо миналия сезон. Финалът за Суперкупата с Ман.Сити е показателен. Имаше всички предпоставки Юнайтед да бият експерименталния състав на Сити, който на всичкото отгоре беше далеч от оптималната си форма, но по най-глупавия начин Юнайтед си ритнаха късмета и загубиха. Типично по лузърски, в каквито за съжаление се превърнаха футболистите на този тим, не само при ЕТХ, но той съвсем затвърди това впечатление, със загуби с по 4-0 от Брентфорд и Кръстъл Палас, с 0-3 от Борнмът у дома, със 7-0 от Ливърпул и 6-3 от Ман.Сити, с кошмарно представяне в групите на Шамп. лига и то срещу отбори като Копенхаген и Галатасарай, без да искам да ги подценявам.
Не е нормално също така вече в три официални мача от началото на сезона Юнайтед да получават идентични голове след корнер или след центриране, когато всички футболисти на Юнайтед са събрабни в едната част на наказателното поле, докато другата остава абсолютно празна и няма и един защитник в нея. Както със Сити в първия мач, така и днес при инкасираните попадения най-близо до противниковия футболист се оказваша някой от халфовете, но не и някой от защитниците.
Това са елементарни грешки. Такива са и тези, при изнасянето на топката.
Вярно е, че и новите ръководители не оказват кой знае каква помощ на ЕТХ с трансферите, но отборът пак се напълни със сънародници на нидерландеца или такива играчи, с които той е работил в миналото. Това обаче по никакъв начин не помага на тима да стане по-силен.

ЕТХ няма да има достойнството да си тръгне сам, но след днешния мач той може да се счита за обречен. Дали ще си тръгне сега, през декември или в края на сезона, то ЕТХ няма бъдеще в Манчестър Юнайтед, както и клуба няма бъдеще с него. Оставането му само ще удължи агонията и негативните поредици, като до края на календарната година загубите може да нараснат и до 10 във всички турнири. Колкото по-бързо този човек е далеч от клуба, толкова по-добре.

Манчестър Юнайтед не убеди напълно с играта си, но постигна комфортна победа с 3-0 в гостуването си на Саутхемптън. Може би решаващият момент дойде в 32-та минута, когато Саутхемптън изпуснаха дузпа, след това получиха бърз гол и рухнаха.
Самата дузпа беше доста спорна, като многобройните повторения така и не убедиха, че Диого Дало е извършил нарушение в нак.поле срещу играч на домакините. Все пак, след преглед с ВАР дузпата бе потвърдена, но средняшкото изпълнение на Камерън Арчър направи така, че Андре Онана да спаси първата си дузпа във Висшата лига.
Малко след това Юнайтед получиха ъглов удар, последва късо изпълнение, топката попадна във Фернандес, който центрира към нак.поле и там непокрит Де Лихт откри с глава. В края на полувремето Рашфорд с хубав фалцов удар в далечния ъгъл, през куп играчи, покачи резултата на 2-0.
Добро впечатление направи това, че и през втората част футболистите на Манчестър Юнайтед търсеха ново попадение, а не предостсвиха инициативата на съперника.
Последното ново попълнение Мануел Угарте направи дебют като резерва, а титуляр до Мейно започна Кристиан Ериксен. Датчанинът принципно е добър играч, харесвам играта му, но вече е в напреднала футболна възраст, а и със сърдечната операция която има, не е готов да понесе натоварванията в по-интензивен график. В този мач обаче свърши работа, понрави ми се с представянето си. Жошуа Зиркзее се стара, движи се много по терена, но отново в завършващата фаза не беше убедителен. Направи два сериозни пропуска, в други ситуации можеше да вземе по-добри решения.
В 79-та минута Саутхемптън заслужено останаха с човек по-малко, след много грубо влизане на Стефънс в краката на Гарначо. Не знам защо от домакините не се съгласиха веднага с решението на съдията, изгонването не подлежи на дискусия.
В самия край на мача Гарначо вкара трети гол за гостите, след хубаво подаване на включилия се в атака Дало, който се реваншира за дузпата, която направи. Саутхемптън опитха да направят изкуствена засада в тази ситуация, но техен играч закъсня много с изтеглянето си. В такива моменти ясно проличава, кога нивото на един отбор не е достатъчно добро.

Така, Манчестър Юнайтед запазиха стопроцентовата си успеваемост при Ерик Тен Хаг, когато гостуват на новаци в дивизията. Сега следва мач за Купата на лигата срещу Барнзли на ОТ, добра възможност да се запишат две поредни победи. След това обаче следва тежка поредица от мачове, като в тях Юнайтед ще трябва да убеди, че е на прав път.

Изглежда,че с новите играчи ,ще стане работата.Заслужавахме да бием Палас.Дийн Хендерсън беше много амбициран да ни натрие носа и му се получи,и късметът го покри донякъде.Аз съм доволен ,поне не сме жалката картинка от миналия сезон.Четворката е реалистична цел

Докато вкарахме гола добре.Обаче не затворихме мача,взехме да се прайм на велики и ни наказаха.
След мача Ериксен коментира,че те са искали победата повече и напълно правилно.

До първия гол играхме добре.

Ако лицето ЕТХ имаше поне малко доблест, щеше да подаде оставка, но при такива неустойки в наши дни, къде ти...

Гледах мача и според мен не знаехте къде се намирахте.

През миналия сезон Тен Хаг непрекъснато повтаряше как му липсвали играчи и затова отборът нямал облик, как с определени футболисти са щели да изглеждат различно. Гледах домакинския мач с Тотнъм от миналото първенство, който беше в началото на тази календарна година, гледах и днешния. Намерих много прилики. Най-вече с дългите изритани топки напред, които Рашфорд и Гарначо се скъсваха за лудо да гонят, а често тези пасове бяха неточни и или излизаха в аут или се губеше притежанието и следваше контраатака за Тотнъм. С две думи много тичане за нищо. Това нещо няма как да се нарече "облик" или "игрови стил". Подобно на миналия сезон тимът пак допусна много удари към вратата си -24, 10 от които в очертанията. Червеният картон не може да бъде оправдание, защото и преди него Тотнъм тотално надиграваше Юнайтед, атакуваха непрекъснато, а играчите на Юнайтед изнемогваха. Както правилно е писал Стенли Юнайтед не знаеха къде се намират. Целият отбор беше слаб, но особено новите попълнения бяха потресаващи. Де Лихт не случайно не можа да се наложи нито в Ювентус, нито в Байерн, направи много глупости, донякъде продиктувани и от указанията към него, не може централен защитник да играе толкова изнесен напред, при положение, че е тромав и не може да подсигури зоната си, в случай че загуби топката. Онана на няколко пъти покри вересиите му. За мен Хари Магуайър, с всичките му недостатъци, е много по-добър футболист от Де Лихт. За пример ще дам миналогодишния шампионатен мач с Ливърпул 2-2, когато Юнайтед изглеждаше горе-долу сходно (както и много други пъти), но Магуайър добре подсигуряваше младия си партньор тогава Камбвала, игра като за двама, а собственоръчно предотврати поне три сериозни опасности. Беше полезен и в атака. Но какво безумие, Камбвала беше продаден, а дойде Де Лихт
Приличащият на терорист Мазрауи съвсем не знаеше къде се намира, при първия гол на Тотнъм въобще не беше на правилната позиция, а с останалите си действия можеше сериозно да контузи свой съотборник.
Мадисън счупи кръста на индианеца Угарте, твърда резерва в ПСЖ, който също има вина за първия гол. Извинявам се, но този не е достоен дори да носи обувките на Андер Ерера. Матич, Фелайни и Мактомини също бяха по-добри от него. Въобще не мо е да се сравнява с Фелайни като професионализъм и страст в играта. Угарте е типичен заплатаджия.
Зиркзее, който е по-удачно да прекръстя на Цирк сме, отново беше изключително смешен.

Имам чувството, че Бруно сякаш нарочно си изкара червен картон, може и подсъзнателно да е било, но си личеше че е много разочарован и отчаян. Дали съзнателно или подсъзнателно, той съзнаваше, че се хаби за нищо, за загубена кауза.

Второто полувреме, колкото и да е нелогично, с 10 човека Юнайтед стояха по-добре на терена. Публиката се опита да ги вдигне, създадоха няколко положения, имаха и претенции за дузпа. Но всичко това се случи при решен мач.

Тотнъм си правеха каквото поискат и можеха да спечелят с много по-голям резултат, Онана, както и спортния шанс не позволиха това да се случи. В игра 15-тина минути преди края влезе Майки Мур, голям талант, който в края отправи хубав фалцов удар, минал покрай гредата.

За трети пореден сезон под ръководството на Тен Хаг Манчестър Юнайтед няма никакъв игрови облик, изграден стил, всичко е подчинено на хаоса, на случайността. Силната индивидуална форма на Рашфорд, Бруно, Каземиро в първия сезон на нидерландеца, в никакъв случай не трябва да се бърка с някакъв "стил" и силна отборна игра.

Разбира се, че не е виновен само той. В крайна сметка не той се е самоназначил за треньор и не само заради неговото желание той остава треньор на отбора. Явно и шефовете не искат да го махат. Той е удобен бушон, каквито бяха Солскяр и Рангник, за да може по-сериозните гафове от страна на ръководството да остават на заден план. Ако трябва да използвам изразите на Гриша Ганчев, то след уволнението на Моуриньо тимът е изцяло в режим "играйкане". Треньорите са безгласни букви, нямат нито амбиции, нито мнение за нищо, прибират си заплатите и толкова. Оле, още след третия му месец се видя, че не става. Те го мъчеха още много. Рангник не е лош треньор принципно, но в Юнайтед не можа да направи нищо. Тен Хаг, ако беше Абрамович щеше да му бие шута още след 6-3 от Сити.
Под предлог, че често се сменят треньори, с неправилни сравнения с времето на Фъргюсън, се толерират хора, които определено нямат качествата и капацитета да водят отбор от такъв ранг. Навремето подходът с Фергюсън може и да е бил оправдан, но това далеч не означава, че такъв подход ще сработи отново. На Юнайтед му трябва човек като Абрамович, при него Челси бяха най-успешния отбор в Англия. Без сантименти, без колебание, действащ безкомпромисно със замах. Челси никога не бяха печелили КЕШ/ШЛ, Ди Матео им я донесе, след като много по-именити преди него не успяха. Но следващия сезон не тръгна добре и скоропостижно бе уволнен. Без глупави сантименти и подобни неща. Ако трябва Юнайтед и 50 треньора да сменят, но са длъжни да опитват, а не да изпадат в още по-дълбока посредственост.
Защото Манчестър Юнайтед на Тен Хаг е най-слабият който аз съм гледал някога. И при Солскяр бяха слаби, но поне вкарваха много голове, имаше зрелище. Рангник поне не се правеше на интересен със звездите на отбора и Ман.Юнайтед такива отбори като Тотнъм ги биеха, при това с Хари Кейн.


Женският отбор тръгна добре, с две победи от два мача за първенство, сряда ще ги гледам за купата на лигата, ако го дават по FA Player. Защото продадоха правата за първенството при жените, вече не ги държи лигата и не знам дали дават мачове за първенство въобще по плейъра. Но в женския отбор за мен напавиха по-добрия подход. Пуснаха да си ходят някои големи, но немотивирани имена, дадоха път на млади, желаещи да се изявяват състезателки. Грейс Клинтън започна много добре сезона, след наема си в Тотнъм. Днес бележи победния гол за 1-0 в гостуването на Евертън.


Отборът до 18 години победи Блекбърн с 9-0, този до 21 също би Норич като гост с 5-3.


Жалко днес за Кийли Ходжкинсън. С такава гордост показа златния си олимпийски медал преди срещата, но на терена нямаше какво хубаво да види. Тя е умерен привърженик на отбора, покрай майка й, която притежава сезонен билет.

YouTube е новият дом на женския футбол в Англия. https://www.youtube.com/@BarclaysWSL Не знам дали пак ще има ограничения за територия и т.н.

Аз вчера гледах момичетата срещу Тотнъм на "Лейг спортс вилидж", победиха с 3-0, останах доволен. Манчестър Юнайтед са единствения отбор, заедно с Челси, с пълен точков актив. Ман.Сити са първи, но имат и мач повече, както и едно равенство. В четири официални мача от началото на сезона жените на Юнайтед са без допуснат гол. Миналия сезон, въпреки спечелената Купа на Англия, в първенството се представиха много под очакванията. Сякаш като имаха повече изявени имена си мислеха, че ще спечелят с лекота. Сега, всяка се бори за доказване. Харесва ми морала в тима. Разбира се, трябва да се види как този отбор ще реагира след първата загуба, която неизменно ще дойде.

И срещу Тотнъм мача не започна лесно. Гостенките започнаха с висока преса, а още до 10-та минута новата титулярна вратарка на тима Фалън Тулис-Джойс трябваше да прави две сериозни спасявания. Харесва ми това момиче. Извън терена винаги е лъчезарна, любознателна, увлича се от океана и биологичното разнообразие, обича да се гмурка дълбоко, но на терена с екипа на Манчестър Юнайтед няма излишни усмивки и лигаване, има пълна концентрация и хъс.
В 25 минута Фалън получи нараняване в коляното, трябваше да й се окаже медицинска помощ и мачът спря за малко по дълго. Марк Скинър използва това, събра момичетата и ги навика здраво. Лиса Наалсунд и Доминик Янсен повишиха интензитата в средата на терена за тима си, а Юнайтед постепенно изравни играта. В края на полувремето с впечатляваща ефективност, след две норвежки комбинации Юнайтед набързо вкараха два гола. Елизабет Терланд, която е фенка на тима от дете, вкара дебютните си два гола за тима в много подходящ момент. И при двете попадения й асистира друга норвежка, Селин Бизе, чиято майка е от Куба.
Марк Скинър в този мач използва Селин като десен краен защитник, а прати на левия фланг Габи Джордж, която номинално е десен бранител. В предишните срещи Скинър използва Лиа Голтън отляво на защитата, но сега я беше пратил в по-предни позиции, където й е силата. По принцип титулярен ляв бек беше Хана Блъндел, но тя ще пропусне целия сезон заради бременност. Клубът вече направи жест, като и предложи договор и за следващия сезон.
Но да се върна на головете. При първия Бизе получи много свободно пространство на десния фланг, нагласи си топката, центрира добре и Терланд без забавяне стреля силно под напречната греда. Топката се отби леко в гредата и влетя в мрежата на Ребека Спенсър от Тотнъм.
При втория гол Лиса Наалсунд започна атаката, намери майсторски Грейс Клинтън, която се завъртя и подаде на фланга за Бизе. Селин този път имаше още повече свободно пространство, центрира много добре и Елизабет Терланд под носа на бранителката на Тотнъм Ашли Невил заби топката във вратата с глава.
Грейс Клинтън изигра отличен мач. Очакванията ми към нея засега се оправдават. Прилича на Пол Гаскойн от младите му години. Страхотна техника и много енергия.
Второто полувреме започна с нова отлична тройна комбинация Наалсунд-Клинтън-Терланд. Клинтън изведе отлично Терланд в коридор, тя отново стреля без забавяне, но Ребека Спенсър отби удара, преди той да рикошира и в гредата. Тери, както наричат Терланд се размина с хеттрик, а малко по-късно бе заменена.
Но малко след това дойде и третият гол за Юнайтед. Ашли Невил отново сгреши, игра с ръка в наказателното поле, след ниско центриране на Ела Туун и съдията отсъди дузпа. Туни първоначално тръгна да изпълнява дузпата, но след кратко колебание даде топката на новия капитана Мая Льо Тисие. Мая на сгреши, излъга Беки Спенсър и покачи на 3-0. Туни се завърна в игра за тима, след като наскоро погреба баща си. Тя пропусна мача за Купата на лигата с Ливърпул. Но с участието си в този мач за първенство се превърна в първия полеви играч, който играе в 93 поредни мача за първенство за един и същ клуб. Статистиката е на Опта.
Юнайтед продължиха да атакуват, като и Тотнъм на свой ред имаха положения, но не затрудниха сериозно Тулис-Джойс. Резервата Рейчъл Уилямс имаше две силни изяви. Първо Ашли Невил в случая се справи добре, пресичайки опасно центриране на Уилямс, а после Рейчъл получи добър пас в наказателното поле от Лиа Голтън, със залъгващо движение си освободи пространство и стреля, но Беки Спенсър бе на висота и парира удара й.
Малко над 4,000 зрители изгледаха двубоя, имаше добра атмосфера.

На "Емирейтс" имаше много повече, което е похвално, но Арсенал изгуби дербито с Челси с 1-2. Имаха шанс да изравнят, Блакстениус уцели страничната греда, Русо също стреля силно, но в обсега на вратарката на Челси.

Спрямо това което показват в последните две години Манчестър Юнайтед не играха лошо нито срещу Фенербахче, нито срещу Уест Хам, но позитивните резултати отново убягват на тима. Тимът си остава с едва четири победи във всички турнири от началото на сезона, а вече сме в края на Октомври.

Срещу Фенербахче заслужава да се отбележи великолепното двойно спасяване на Андре Онана, което беше наистина майсторско. То напомня за двойното спасяване на Давид Де Хеа срещу Арсенал и Александър Лаказет, при победата с 3-1 в Лондон през сезон 2017/18. Но си мисля, че онова на Де Хеа беше по-добро. Ако трябва да се сравни спасяването на Онана като рефлекс, то може да се сравни със спасяването на Петер Шмайхел в гостуването на Рапид Виена, през сезон 1996/97, победа с 2-0, когато датчанинът показа изумителен рефлекс. Също и при една загуба от Арсенал с 3-2 на "Хайбъри" през сезон 1997/98 Шмайхел отново направи невероятно спасяване от легнало положение, не помня срещу кой играч. Може би Плат или Парлър.

Срещу Уест Хам този следобед в Лондон футболистите на Манчестър Юнайтед действително изпуснаха много положения. Особено пропускът на Далот беше фрапантен, нищо че е защитник. Дузпата за Уест Хам за мен беше доста пресилена, но съдията така е преценил.




Чидо Оби-Мартин направи фурор още в първия си мач за Манчестър Юнайтед в отбора до 18 години. Младият датчанин беше привлечен от Арсенал още в края на лятото, но направи дебют едва сега, защото имаше пречки трансферът да бъде оформен бързо, този футболист е непълнолетен и т.н.
Той реализира хеттрик срещу Нотингам Форест за по-малко от 15 минути, като вкара дебютния си гол и преди да е изтекла една минута от мача.
Манчестър Юнайтед победиха със 6-0, като още до почивката водеха с пет чисти гола преднина. Треньорът на Юнайтед се смили над опонентите им и още на почивката замени Оби-Мартин и още двама играчи.
Иначе през първото полувреме Джеймс Сканлън се разписа с хубав удар отдалеч, а вкара и роденият в руската федерация Амир Ибрагимов, който не започва често като титуляр, но напоследък като че ли се налага в състава. Мисля, че това не е първи негов гол, но досега със сигурност не се е разписвал често. Той показа добър усет в наказателното поле и вкара отблизо, като и в това попадение беше замесен Чидо Оби-Мартин.
Джим Туейт вкара много хубав гол за Юнайтед през второто полувреме, от пряк свободен удар, оформяйки крайния резултат 6-0. Сигурен съм, че това попадение би аплодирал и самият Дейвид Бекъм.


Да напиша и няколко думи за случващо се в клуба по високите етажи. Както може би повечето от вас са разбрали Сър Алекс Фергюсън повече няма да е посланик на клуба. Той остава само неизпълнителен директор, като вече няма право да посещава и съблекалнята на тима след мачовете. Уж това правило важало за всички, вече клубната политика в това отношение щяла да бъде различна.
Откъдето и да го погледнеш това нещо не прави добро впечатление. Вярно, Сър Алекс Фергюсън вече е на години, говори се, че на поста ще го замени Гари Невил. Невил е доста по-млад, но дано в тази си роля се справя по-добре, отколкото като треньор на Валенсия или основен акционер във ФК Салфорд, защото на нито едно от двете места не може да се каже, че се справя или се е справял добре. Освен това, в последните години той беше от най-големите критици на ръководството, а сега изглежда ще го "купят" и ще му запушат устата.
Вярно е, също така, че разходите в клуба трябва да бъдат оптимизирани, но това едва ли ще стане с отстраняването на Фърги или с отстраняването на 250 служители на клуба преди началото на сезона, след като в клуба има прекалено много директори и се дават пари за глупави трансфери.
Да не забравяме, че имаше опасност Манчестър Юнайтед да бъде пратен в Лигата на Конференциите преди началото на сезона, заради двойната собственост на Сър Джим Ратклиф с Ница. А това автомачтично щеше да доведе до загуба на пари за клуба, защото наградния фонд в ЛК е по-малък, сравнен с този в Лига Европа. Аз не останах с впечатление, че Сър Ратклиф и хората му си свършиха работата да убедят УЕФА, а по-скоро от централата проявиха снизходителност.
Сър Ратклиф обича да демонстрира своето влияние и възможности, но не му се получава добре. От водещ тим в колоезденето отборът който сега носи името на неговата химическа компания INEOS се превърня в пълен средняк. Вярно е, че за това допринесоха и инвестиците на казакстанците и арабите в този спорт, които направиха конкуренцията по-голяма, но е факт и че тимът на Ратклиф не може да отговори на тази конкуренция.
За ФК Ница нещата са ясни. Тимът е средняк и по нищо не личи, че се управлява добре.

За мен Ратклиф и хората около него са просто поредните кръвопийци, смучещи кръв от клуба. Срещу определена сума пари и под формата на акции семейство Глейзър дадоха възможност и на други паразити да живеят на гърба на клуба.

Sky Sports - Ten Hag sacked by Man. United

Клубът казва, че е напуснал. Всичкото МанЮ фенове ще трябва да черпите...

Ей, ама вие юнайтед феновете сте ненаситни бре. Един приятел вече се пазари - щял да черпи само ако и Хари се махнел...

Това за Магуайър малко като Божо Чорбаджийски в ЦСКА. Едва ли не бил големия проблем той. И какво, като се махна дойдоха по-големи неможачи и от него. Този Вальо Антов в никакъв случай не е по-добър, независимо дали играе като опорен халф или централен защитник.

Същото е и в Юнайтед. Нито Л.Мартинес, нито Линдельоф, нито пък ДеЛихт са по-добри защитници от Хари.

Уволнението на Тен Хаг

По принцип най-лесно е когато някой е в неблагоприятна ситуация той да бъде оплют. Аз нямам за цел това, въпреки че за никого не е тайна, че имах резерви към Тен Хаг скоро след неговото назначаване. В следващите редове ще се опитам да разсъждавам защо нещата при него не се получиха.

Трябва преди това да поздравя Борката, който предвиди тази смяна още преди сезона и идването, временно поне засега на Ван Нистелрой. Аз лично тогава се съмнявах, че това е възможно.

Ако трябва да откроя нещо в Тен Хаг, което ми е направило добро впечатление, това е, че той нито веднъж не си позволи да критикува клуба публично, по начина по който го правеха Моуриньо и Ван Гал. Също така нито веднъж не си позволи да критикува публично свой играч или да прави някакви натрапчиви намеци. Той имаше желание за работа и имаше желание да успее, като смятам, че това не беше само привидно, а чувствата му бяха истински.

Ако трябва да посоча категорично нещо което не ми хареса в неговата работа, това е че той привлече множество футболисти, с които е работил преди, но това по никакъв начин не вдигна класата на тима. Напротив, не само у мен остана чувството, че тимът все повече се отдалечава от върха.
Не само за мен, но и за хора които разбират много повече от футбол, остана загадка какъв точно стил иска да наложи той и каква е идеята му за играта.
В допълнение към написаното по-горе ще посоча, че нито една покупка на играч по негово време не може да се счита за много успешна, като най-близо до това определение са Лисандро Мартинес, Расмус Хойлунд и Андре Онана. Може би и с някои условности Кристиан Ериксен. Разочарованията са в пъти повече, като смятам, че няма смисъл те да бъдат изреждани.
И ако трябва да отворя още една скоба тя е, че нито един играч не стана значително по-добър под негово ръководство. При Мейно като че ли има лек спад, както и при Гарначо, а Расмус Хойлунд не е мръднал в развитието си.

Далеч съм от мисълта да демонизирам Тен Хаг заради определени резултати, защото и при Фергюсън е имало тежки загуби, като 5-0 от Нюкасъл и Челси. Но и в двата случая от примерите Юнайтед станаха шампиони в края на сезона, докато сега реакция след някоя тежка загуба просто няма, слабите мачове се превърнаха в стандарт за клуба.
Може и Ливърпул да е най-успешния английски клуб в Европа, но като първият английски носител на КЕШ Манчестър Юнайтед също има традиции в евротурнирите и макар и в годините след Фергюсън тима да няма големи успехи на международната сцена, то никога не е изпадал в ситуация от 11-12 мача в Европа да има само една победа или в стария вариант на груповата фаза на ШЛ да е английският отбор с най-много допуснати голове в историята.


Някои обвиняват Тен Хаг, че е слаб тактик и че не може да прави добри смени. Доста може да се поспори по това твърдение, защото тимът показа перфектна тактика при отстраняването на Барселона от Лига Европа преди две години, също и при спечеления финал за Купата на Англия срещу градския съперник Манчестър Сити. Миналият сезон, когато мнозина очакваха тимът да запише нова тежка загуба на "Анфийлд" Тен Хаг успя да държи Ливърпул на Клоп далеч от вратата на Юнайтед и въпреки многото удари, отправени от играчи на домакините, то малко от тях бяха опасни. Може би в по-малка степен доста хора очакваха тимът да загуби убедително на "Вила парк" наскоро, но тимът отново не се даде.
Но да, от друга страна не може да се твърди, че Тен Хаг е най-добрия тактик в света, по примера на италианските си или испански колеги.
Що се отнася до смените му, наскоро ми попадна една статия, в която се твърдеше, че смените на Тен Хаг са най-ефективните във Висшата лига. Дори това да не е така, то има достатъчно примери, най-вече от миналия сезон, когато играчи влезли като резерви оказваха благоприятно влияние върху играта и често бележеха победни голове.

Може би е справедливо да заключа, че Тен Хаг се опита да даде най-доброто от себе си, но просто не му се получи, най-вече и защото неговите лични възможности като треньор не са толкова големи.


Симпатизирам на Ван Нистелрой и му пожелавам успех, макар че ще му е много трудно. Той наследява един отбор, който просто не е силен, с може би най-слабата лятна селекция правена в ерата на Висшата лига в клуба. Дори и да има временен успех обаче, според мен на Юнайтед му трябва опитен треньор, печелил множество трофеи. Нищо, че това не сработи напълно с Ван Гал и Моуриньо. Но да разчиташ на такива като Солскяр и Тен Хаг се видя, че също не е добър вариант.

Четох, че преговаряте с Аморим от Спортинг Лисабон...