Интересното е, че точно в този мач футболистките на Ман.Юнайтед не показаха най-добрите си черти. Разбира се, и съперникът беше силен.
Но има както далеч по-интересни мачове за наблюдаване от вчерашния, така и далеч по-скучни. Особено ако на стадиона няма много хора и съперникът е от значително по-ниска класа. Или пък футболистките просто нямат ден.
Срещу Сити и Челси са най-трудните мачове, най-вече защото те имат някои наистина доста високи и здрави физически състезателки. И когато се играе на голям терен на състезателките на Юнайтед им е много трудно да спрат съперничките си, които просто ги разнасят на терена. Няма как една слаба жена, висока 1.62-1.65 да е равностойна на друга с двд глави над нея и значително превъзхождайки я като физика. Особено в Челси има една южноамериканка Мая Рамирес, тя е като Робокоп, както и Лорън Джеймс, която беше за кратко в Юнайтед, която наподобява с физика сестрите Уилямс в тениса. Точно за Лорън Джеймс най-много съжалявам, тя беше в Юнайтед в периода в Чемпиънпшип. Не толкова за Мери Ърпс, Алесия Русо или Она Бадже, но за Лорън определено.

Иначе от Юнайтед ми харесват номер 4 Мая Льо Тисие, тя е централен защитник и от този сезон капитан на клуба, което мисля че малко й пречи, но ще свикне. Номер 8 Грейс Клинтън, халф. Тя дойде много малка от Евертън, Юнайтед я преотстъпваха, за последно в Тотнъм, но от този сезон взе диригентската палка в Юнайтед. Номер 23 Жейс или Жейси, изключително технична бразилка, с богат арсенал от финтове, лошото е, че не е много ефективна. Но прави шоу.
Трите норвежки Лиза Наалсунд, Селин Бизет и Елизабет Терланд също не са лоши, както и вратарката Фалън Тулис-Джойс. Каварът й - младежката националка на Уелс Сафиа Мидълтън-Патъл също ми харесва.

От другите отбори Лорън Джеймс и Сам Кър от Челси определено. Има и една от Тотнъм, ама все и забравям името. Тя повече като външност ми харесва, много, много висока, хубава мома. Тя е бяла, ама има гадже нигериец.

Иначе не знаех че покрай SUBXERO знаеш за форума, изненада ме.

Между другото, Борка, аз все още съм в контакт с нашия общ познат Иван във фейса и трябва да ти кажа, че тоя в последно време тотално е изперкал. Голям патриот го дава, русофил, путинист, само за това пише, про-Тръмп, анти-либерал, джендърите това, джендърите онова, колко лош бил Западът... Неловко ми е да го питам дали няма някакви лични проблеми, ама за интелигентен човек, израснал и живеещ в Канада от 40 и кусур години е жалка история.

Много лошо.

И защо да е жалка история?! Защото мисли различно, вижда нещата извън установената рамка... Браво, типично демократично, по оруелски...
БТВ - вече все повече хора не само се връщат от Канада у дома, ами и коренни канадци бягат... Ама мейнстрийма ще да е на друго мнение... Нищо де - аз това го считам за един вид естествен подбор. Майката Земя си знае работата - уан уей ор анодър...

Защото не знаеш предисторията. Както и да е...

Честит рожден ден на albertz! Бъди жив и здрав и пиши все така с ентусиазъм за любимите отбори Може и да не сме много активни (за съжаление), но съм убеден, че не само аз те чета с интерес! Още веднъж

Бъди здрав и щастлив, Чаво!

ЧРД бре ЧАВО!!!
Жив и здрав, скорпи!!!

HIP-HIP HOORAY
HIP-HIP HOORAY


Je te souhaite un Joyeux Anniversaire
Pour que t'aies tout bon pour l'année entière
Beaucoup d'amour et une santé de fer
Un Joyeux Anniversaire

За Иван Русия ли говорим, щото има много фактологични съвпадения. Светът е малък....

Жив и здрав да си, Чаво!

Едва ли! Нашият човек гони 60те!

Поздрави и от мен, жив и здрав!

За много години, Чаво! Освен здраве ти желая още много приятни емоции с любимите отбори и все така неугасващ ентусиазъм!

Благодаря на всички за пожеланията! Всъщност, рождения ден ми е на 05.11, но предполагам, че при Фореста все още е било 5-ти.

Желая на всички вас всичко най-добро, най-вече здраве.

Колклото до ентусиазма, все още го има, дано има и повече поводи за такъв.

Още веднъж, благодаря. Respect!

Не можах да гледам мъжете, но хванах по-голямата част от мача на жените. За жалост изиграха един от най-слабите си мачове в последно време и не можаха да победят Астън Вила у дома. Почти през цялото време действаха бавно, мудно, не можаха да създадат нито едно читаво голово положение, а продължението на срещата беше над 10 минути. В защита Габи Джордж се намеси на няколко пъти перфектно, предотвратявайки голови опасности. В халфовата линия и нападение липсваха Лиза Наалсунд и Леа Голтън, но това не е оправдание. Гостенките си служеха с всякакви мръсни прийоми, много слабо съдийство, защото вместо да се опита да пресече това с картони, реферката сякаш ги насърчаваше. Поне даде адекватно добавено време, но Юнайтед много късно се сетиха да играят и да се опитат да натиснат.
Никак не харесвам Вила. Миналия сезон прецакаха здраво Ман.Юнайтед в Купата на лигата. Там в груповата фаза се класират първите отбори, плюс най-добрите втори. Юнайтед се бяха класирали, но заради това че Вила бяха пуснали нередовна състезателка в един мач мисля срещу Съндърланд те получиха служебна загуба, но останаха в турнира. И така и Вила се класираха, и Съндърланд, а Юнайтед отпаднаха не по спортен път.

Две поредни победи,седем отбелязани гола,чак на смея да се зарадвам.Ще заприличаме ли най-после на отбор?

Имах възможност да гледам мача тази вечер между Арсенал и Манчестър Юнайтед. Мога да се съглася с обобщението на руския коментатор на Сетанта Спортс, който каза "Победа на класата".
В интерес на истината не мисля, че се получи някакъв зрелищен мач от гледна точка на неутралния зрител, головите положения в мача като цяло ня бяха много, особено те липсваха от страна на гостите. Хареса ми това, че футболистите на Юнайтед излязоха уверени на терена, разиграваха спокойно, като не позволиха на Арсенал да наложи натиск. Но в атака не направиха нищо. Смените на Аморим през втората част също не допринесоха с нищо за промяната на облика на тима. В 67-та минута Де Лихт отправи хубав удар с глава, а Рая направи качествено спасяване. После в 85-та минута играчите на Юнайтед изпълниха по интересен начин свободен удар, като в крайна сметка резервата Антони се озова на позиция за стрелба, но това беше всичко.
Арсенал, от своя страна показаха както ефективност, с два гола след статични положения, така и творчество в заключителната част на мача, като можеха да се поздравят и с по-убедителен резултат.
Имайки предвид това, че Юнайтед традиционно изпитват трудности в гостуванията в Лондон в последните години, не само срещу Арсенал, както и това, че и този сезон не е силен за тях, то загубата може да се нарече резонна.
Не очаквам промяна в близко бъдеще срещу по-силните съперници, но за да не изглежда мнението ми прекалено песимистично, ще напиша, че лично за мен Ман.Юнайтед си остават интересен отбор за гледане.
Позитивното от тяхна гледна точка е и първите официални минути, които Лени Йоро записа с екипа на клуба. Не игра достатъчно, за да му дам някаква обективна оценка, но както се казва бъдещето е пред него.
Ако трябва да вкарам пак негативна нотка ми направи впечатление, че когато има нова схема на игра тя облагодетелства повече някои играчи за сметка на други, което е напълно нормално. Но ми се струва, че Алехандро Гарначо ще е големият губещ от тази нова схема, не виждам как ще се впише успешно в нея, дори и в бъдеще. Не че той е голяма звезда, но никога не е добре когато развитието на един млад футболист е спъвано.

Пред Аморим и отбора има много работа, като е хубаво на първо време да успеят да си взимат мачовете срещу отборитве от средата на таблицата и тези от дъното, защото така също се трупат точки, а и самочувствие.

Манчестър Юнайтед спечели тази вечер гостуването си в Чехия на Виктория Пилзен с 2-1, но не може да се каже, че впечатли с представянето си. Вярно е, че чехите се представяха солидно досега в турнира и от тази гледна точка победата е ценна, още повече Юнайтед увеличи серията си без загуба този сезон в Лига Европа. Първото полувреме беше доста скучно за наблюдаване, второто беше малко по-добре, но Юнайтед взеха мача и със солидна доза спортен шанс.
Мисля, че вече мина достатъчно време, от гледна точка на това да се направи някаква разлика с футбола който тимът играеше при Тен Хаг и сега. Въпреки, че при Тен Хаг рядко имаше нещо което да впечатлява от тактическа гледна точка, то за мен беше доста по-зрелищен за наблюдаване. Сега Юнайтед играе позиционен футбол, доста бавен, без динамика, с повече пасове, но въпреки това с това си поведение грешките в защита си остават все така груби. Пасивното поведение позволява и тимът да бъде "мачкан" от съперниците си в големи периоди, въпреки че за мача тази вечер това не може да се каже. Не се създават и достатъчно голови положения. Казано в резюме показаното на терена от идването на Аморим никак не ми харесва. От друга страна обаче ми се вижда прекалено крайно още отсега да се каже, че той не става. Но за мен лично е ясно, че ако няма някакво макар и средно подобрение до края на март и най-вече подобрение в резултатите, то е много малко вероятно нещата някога да станат. Естествено могат да се намерят много оправдания, но в клуб като Ман.Юнайтед тези неща не вървят. Ясно е, че клубът ще продължи да страда в близко бъдеще, има и тежка програма в първенството, но постепенно нивото трябва да се вдигне.
Интересен рекорд на Хойлунд, който се превърна в третия играч до 21 години, след Руни и Рашфорд, който има девет отбелязани гола за клуба в евротурнирите.


Отборът на Юнайтед който се състезава в младежката шампионска лига за мен отпадна безславно от АЗ Алкмар, след като завърши 0-0 у дома. Вярно е, че в Алкмар работят добре с младите футболисти, това се вижда и в първия им тим, но въпреки това очаквах много повече. Явно в Юнайтед вече не могат да работят добре с младите футболисти, те не са подготвени да направят крачката от юношеския в мъжкия футбол,като това се вижда и от резултатите. Явно трите трофея за тима до 18 години миналия сезон са били едно благоприятно стечение на обстоятелствата.


Снощи в мач за купата на лигата срещу Нюкасъл при жените младата вратарка Сафия Мидълтън-Патъл направи своя официален дебют. Тя допусна три гола, което не е добре, но пък Юнайтед победиха с 5-3. Дебютни попадения за тима за Ема Уотсън и Габи Джордж, като и двете се върнаха този сезон след тежки контузии.

Мисля, че най-интересното около мача Сити-Юнайтед беше това което се случи с Гарначо и Рашфорд. Ще се радвам от клуба да излязат с поне някакво становище по случая, най-малкото, за да спрат спекулациите. Защото за човек като мен, който следи само официалната информация и утвърдени сайтове, а не разни сайтове на таблоиди и т.н. това което се случи е изненадващо.
За мен като цяло в природата на човек е заложено бързо да забравя хубавото и най-вече да помни лошото, независимо за какво се отнася. Рашфорд и Гарначо са дали не малко на клуба и трябва да има яснота по случая. Защото за мен "ловът на вещици" не е най-доброто решение. Каква е гаранцията, че нещо подобно няма да се случи с друг футболист в близко бъдеще? Защото в Ман.Юнайтед това почна да става прекалено. Роналдо виновен, Санчо виновен, Антони виновен, този, онзи. А примерно един Санчо не игра никак лошо в Дортмунд, тогава не се пишеше да има проблем с дисциплината, не го откупиха, защото просто беше непосилно за тях. Ето, сега е титуляр в Челси, най-малкото това показва, че се справя според очакванията.
За Рашфорд съм склонен да го продадат, най-вече защото той вече е в такава възраст, че всяка година цената му ще пада. А не е незаменим, той не е нито Кристиано Роналдо, нито Рууни.
За Гарначо поне за представянето му на терена няма какво лошо да напиша. Винаги се е раздавал, скъсвал се е да тича, дори и в безсмислени мачове, в които е било ясно, че Юнайтед ги губи.
Засега толкова по темата.


За мача, признавам си че въобще не бях оптимист. Често съм бил оптимист, когато повечето хора не са били, но не и в този случай. Просто за мен нямаше предпоставки за това. Но не мога да напиша, че се е получил някакъв голям спектакъл, зрелище, срещнаха се два неубедителни отбора и Юнайтед се възползваха от слабостите на Сити, които се оказаха по-неубедителният отбор. Аз никога не съм се позовавал само на чистата статистика, за мен в мача нямаше много какво да се види, Юнайтед досега ограничава съперниците си откъм положения, но и самите те не създават много. Бъдещите мачове ще покажат най-добре дали те са на прав път. Иначе, по подобие на други мачове и днес настойчивостта на Амад бе възнаградена. Футболистите заслужават похвали, че се задържаха в мача, изоставаха само с един гол и за втори път през седмицата обръщат мач от 1-0 в тяхна вреда. Донякъде този мач ми напомня на едно гостуване на Ювентус, мисля 2017, торинци цял мач държаха контрола и накрая Мата с изпълнение на пряк свободен удар и после още едно центриране и лек рикошет и Юнайтед измъкнаха онзи мач.

Чаво, нищо трагично няма в това, че двамата не са били в групата. Чуй какво каза Аморим на пресконференцията след мача. По-достоверен източник от него самия няма как да има. Прекрасно го обясни човекът - без негативизъм, без злоба, без драма. Има си философия и я следва. Нищо окончателно няма в това решение, то базира изцяло върху моментното състояние на всеки един играч в отбора.