Напълно те разбирам. Едва ли има някой който има чувства към Манчестър Юнайтед и да му харесва това което става в клуба като цяло. Аз даже понякога избягвам да коментирам, защото е безсмислено. Но ще трябва да търпим, харесва ли ни или не. В клуба няма пари, не могат да си позволят смяна на треньора, нито сега, нито вероятно и лятото. Не могат и да си позволят кой знае колко попълнения. В същото време ще ме е яд, ако се разделят с Гарначо или Мейно, би било много глупаво.
Все пак очаквам малко по-добър завършек на сезона. Имам чувството, че могат да победят Арсенал другата неделя.
Личните ми очаквания са и за успех в Лига Европа, може би звучи прекалено оптимистично на фона на всичко, но това очаквам аз. За мен в клуба има съвестни играчи, които милеят за клуба, очаквам да се вдигнат, въпреки самовлюбения им треньор.
Благодаря за подкрепата Борка и бъди оптимист. Манчестър Юнайтед си е Манчестър Юнайтед, колкото и да е зле.

Чаво, не искам да ме разбираш погрешно, ама ми се струва, че вие вървите по нашият път (на Евертън). Много треньори, грешни трансфери, играчи от които трудно бихте се откачили и го закършвате откъм ФФП. Може и да не съм прав де, ама последно това което четох е че за другият сезон ще имате зор с ФФП-то, което както знаеш носи потенциални наказания. Класирането ви от година на година става по-зле, вместо да се подобри и така. Дано не съм прав де, но просто така ми се струва.

Миналият уикенд си въртях програмите да видя как вървят мачовете, които предаваха по телевизията и попаднах случайно на мача Лече-Удинезе.
Щях да превключа почти веднага, но свириха дузпа за Удинезе и някакъв от отбора застана да бие, но съотбониците му искаха да му попречат и друг да изпълнява, та се загледах.
Вкара, зарадва си се само той, веднага го смениха и т.н. ... цирк, като цяло.
Но...
Докато вървеше този цирк чух коментатора да казва, че Лече не са вкарвали гол, като домакин, не знам си колко мача и реших да го догледам, тъжно ми стана.
Ами, Чаво, какво да ти кажа, БГ футбола е с няколко идеи по-качествен и класен, отколкото продукцията, която видях, до края на този мач. В този ред на мисли, твоето оптимистично, за мен е реално, колкото и да са слаби, минат ли сега през коравия испански отбор, то шанса, който им се отваря е доста голям.
Демек, нивото на английското първенство е в пъти по-високо, отколкото нивото на другите и въпреки тоталния крах, който преживява отбора, шансовете за този трофей са налице.

Не съм убеден, че Ла Лига е по-слабо първенство.

Възможно, не бих бил категоричен в противното при положение, че не ми се случва да гледам често мачове от испанския шампионат.
Но тук виждам Сосиедад и Билбао, а не Барса и Реал, което никак не е маловажно. За съжаление Юнайтед се превърна в средняшки отбор и трябва да се съревновава именно с такива противници. Но пак повтарям, че това е къса клечка, просто защото в исторически план назад, отборите от Испания винаги са били препъникамък и мача със Сосиедад ще бъде много труден.
Същата работа е и с италианските отбори. Поне по класиране виждам, че тук са Лацио и Рома, а не Интер и Наполи. Освен тях има и един Айнтрахт, както разбира се и Тотнъм. Конкуренцията в Италия за двата римски отбора със сигурност е много по-малка, отколкото конкуренцията в Англия за Юнайтед.
Вчерашният мач с Ипсуич го доказа това. А тези неща по моему окават съществено влияние върху мачовете в Европа.
Та в общи линии всичко е възможно, но взимането на лига Европа е съвсем реална цел, както по между другото е и за Тотнъм по абсолютно същите причини.

Разсъждения ти са интересни, но според мен е трудно да се каже и да се предвиди накъде ще тръгне клубът, защото в последното десетилетие те са много непостоянни, както има големи спадове, така има и съществени подобрения, но нищо не трае задълго, на клубът му липсва постоянство, както на терена, така и във вземането на решения. Доста дълго изречение стана, съжалявам.
Не съм сигурен дали сравнението с Евертън е най-подходящото по няколко причини. Техният последен засега наистина силен период е 80-те години, минало е много повече време с последния силен период на Манчестър Юнайтед, където според мен все още има някаква инерция от времето на Фергюсън, не на терена, но като привлекателност за фенове и спонсори по света. Така че клубът все още може да генерира големи приходи и според мен това е основната причина семейство Глейзър да не искат да се разделят с клуба. Разбира се, в Манчестър Юнайтед са се изхарчили и много повече пари от Евертън. Другото нещо е, че въпреки че клубът е много далеч от успехите при Фергюсън,.то клубът все още може да се бори и да печели трофеи, дори и не най-големите. Една суперкупа, две купи на Англия, две купи на лигата, успех в Лига Европа, отделно още два загубени финала за купата на страната и един в Лига Европа, не са много, но пък от друга страна са непостижими за други отбори, с които клубът се конкурира (очевидно не и този сезон) според различни анализатори. Някои ще кажат, че класирането за ШЛ е по-важно от различните купи. Добре, но тези тимове (не искам да казвам имена) които уж имат за цел редовно участие в ШЛ нито постигат толкова често целта си, нито печелят трофеи, нито епизодичните им участия в лигата са оползотворени в това те да станат по-силни, защото именно това е смисълът на участието там. С парите от лигата да направиш по-силен отбор. Щом не си го постигнал, значи ти като клуб имаш безсмислени цели.

От друга страна не говори добре, че с толкова изразходвани средства Юнайтед са постигнали само толкова, защото ако погледнем класирането в периода 1980/81 до сезон 1989/90, то Юнайтед имат три класирания извън топ 10 и още едно извън топ 4 (въпреки че тогава четвъртото място не носи нищо), но всички други класирания им са сред първите четири. Докато след напускането на Фергюсън те имат шест класирания извън топ 4, като не броим още този сезон.

Много зависи и дали Юнайтед ще успеят да спечелят Лига Европа този сезон, защото ако го направят това означава автоматично класиране в груповата фаза на ШЛ, което променя много картината. Тогава ще има несравнимо повече постъпления. Но колкото по-често клубът е извън ШЛ и извън евротурнирите като цяло, толкова повече ще се влошават нещата. Като аз не изключвам и фалит, това не е пренебрежима опасност. Но генерално, то клубът или ще се сгромоляса напълно или ще продължи да крета (не знам дали е точната дума) и все пак отвреме навреме да постига някакви успехи.

Казваш неподходящи футболисти, аз не съм сигурен дали футболистите са неподходящи. Мисля си, че и Осимен да дойде, той бързо ще "се слее" и ще изглежда като останалите играчи в отбора. За мен играчите в клуба имат голям психологически проблем, писал съм и друг път за това, но сега нямам време да развивам тезата си, мнението и без това стана прекалено дълго.

Относно написаното от Жоро почти съвпадат мненията ни. Идеята ми е, че всички отбори останали в ЛЕ са преодолими от Юнайтед. Въпреки, че трябва да отбележа, че Юнайтед е отпадал от Атлетик Билбао за Купата на УЕФА при Фергюсън. Но ако отстранят Реал Сосиедад тогава ще си кажа мнението и за следващия противник.

Относно отделните първенства, то за мен има разлика между привлекателност на едно първенство и силата на отборите в него. Италианското и на мен отдавна не ми харесва, но пък миналия сезон отбор като Аталанта категорично надделя над Ливърпул за ЛЕ. Манчестър Юнайтед се измъчи много с Милан преди няколко години, макар че на хартия имаше много по-добър отбор.

Гледам сравнително често Реал-Барселона, както и други испански дербита, но за мен този мач не е нищо особено, във всяко едно отношение. Но пък Реал имат повече КЕШ/ШЛ от всички английски отбори взети заедно. Като гледам мачове на Атлетико наистина се чудя как имат толкова добри резултати, както в Испания, така и в Европа. Като гледаш мачовете им оставаш с впечатление, че гледаш някакъв селски отбор. Виляреал пък приличат на изпадащ отбор като игра, а поддържат високо ниво.

От друга страна в Бундеслигата почти всички мачове ми се струват на много високо ниво, но в ШЛ само Байерн се отличава, останалите така и не могат да станат фактор. Хубаво, Боруся Дортмунд се представи доста силно скоро, има и КЕШ от 1997г. , но през останалото време къде беше?

Юнайтед и Фулъм направиха супер мач....ама за неутралния зрител, подобно на българското дерби. Стари слабости лишиха Юнайтед от победата, макар че няма за какво да се срамуват от представянето си.
Първото полувреме много статични в атака, отвратително слаб Хойлунд, играеше все едно е централен защитник на Фулъм. В защита обичайните пропуски. Остават Лукич абсолютно сам в наказателното поле, защитата е много далеч, само много закъснелия Далот се опитва някак да попречи. След това Хари Магуайър отново не може да разчете ситуацията, добре че Онана внимаваше, иначе можеше да последва още един автогол или някаква друга глупост. Червената лампичка не светна и в края на полувремето проспано центриране и логично 0-1 с гол на Баси.
Всички смени на Аморим бяха добри, въпросът е защо избра такъв титулярен състав. Гарначо и Чидо Оби-Мартин оживиха атаката, и двамата направиха пропуски, но случва се. Аз не съм убеден, че Хойлунд изобщо щеше да стигне до тези положения, ако той беше останал на терена. Много добро включване в защита на Ейдън Хевън. Някъде 15 минути в края на първото и през по-голямата част на второто Юнайтед заиграха "любимата" си ниска преса, действаха добре на контра, сякаш този отбор не може да играе по друг начин. Не им е по вкуса те да водят играта, да градят. Но се постараха, въпреки че мачът беше равностоен. Отново добър мач на Фернандеш, колкото и да е критикуван, Зиркзее игра много силно, Онана направи супер спасявания.
Дузпите са лотария. Не можеш винаги да печелиш на тях. Изпълнението на Зиркзее беше откровено лошо, но случва се. Вкара на Арсенал при дузпите. Виктор Линдельоф донесе победата над Брайтън на полуфинал преди две години, сега пропусна. Здраве да е.

Женският отбор победи лесно Лестър у дома с 2-0, въпреки проблемите с контузии, след паузата за национални отбори. Френската нападателка Мелвин Малар вкара първия гол, след хубав пас на Ела Туун и сама изработи втория, за Леа Голтън. Второто полувреме момичетата доста се отпуснаха, но важна е поредната суха мрежа.

Юнайтед продължават напред и за младежката ФА Къп, след като в Петък победиха драматично Арсенал като гост с 3-2 на "Емирейтс", след продължения. Юнайтед бяха по-активни в началото, Джак Флечър откри резултата в 37 минута с хубав удар от границата на наказателното поле. Копли бе изпуснат и изравни за Арсенал в 43 минута. После Арсенал получи дузпа в 56 мин. и поведоха след гол на Доуман, въпреки че вратарят на Юнайтед Мърдък хвана ъгъла и се разтегна максимално. Защитникът Камасон със супер удар, с много сила, в стил Роберто Карлуш изравни в 84 мин., преди Мантато да донесе победата за Юнайтед в продълженията, с гол в 103 мин.

В крайна сметка не съм особено доволен най-вече от резултата в Сан Себастиян. Без да съм чел нищо "нахвърлях" в главата си впечатленията си от мача. После видях, че Аморим е казал нещо сходно с разсъжденията ми, може би защото това е обективната оценка.
До дузпата, отсъдена за Реал Сосиедад мога да споделя, че това беше един от най-добрите мачове на Манчестър Юнайтед през този сезон. Те не позволиха на домакина си да създаде сериозни опасности пред тяхната врата, даже мисля, че Реал Сосиедад нямаха точен удар във вратата преди дузпата. На свой ред играчите на Манчестър Юнайтед не създадоха изобилиe от голови положения, но имаха достатъчно, за да водят с два гола преднина. Като недостатък мога да отчета, че атаките се развиваха повече по левия фланг, където Доргу се опитваше да навлиза навътре в наказателното поле или да центрира топката. Гарначо също се постара, в минутите в които бе на терена, но не бе особено ефективен, въпреки асистенцията за гола на Зиркзее. Каземиро горе-долу игра добра, най-малкото вложи доста енергия. Бруно Фернандеш не се представи много добре в този мач, може би и защото бе принуден да играе по-назад от обичайното. При отсъдената дузпа той дори не видя къде е топката, така че не мога да го виня. Но след дузпата, вместо да се покаже като лидер, той съвсем се "вкисна" и не показа нищо положително.
Хойлунд беше отново много слаб, нито удар, нито подаване, гардиране, нито си спомням да печелеше единоборствата, нищо. Ако имаше такъв играч по времето на Фергюсън, то той най-много да носеше топките на тренировка или да чистеше бутонките на съотборниците си, нищо повече. В Чемпиъншип има много по-добри нападатели от този пъпчивец. Започна сравнително добре в клуба, но по-скоро му върза, никога не съм бил впечатлен от класата му.
След гола за Реал Сосиедад, на тях сякаш им поникнаха крила, създадоха няколко опасни положения, Юнайтед имаха и късмет, както и Онана показа класа. При лошо стечение на обстоятелствата можеха дори и да загубят.

За реванша не може да се каже, че съм оптимист, ще бъде мъка. В последните 10 години и повече, може да се каже, че когато среща испански противници Юнайтед играе по-добре като гост, отколкото като домакин. Въпреки че след равенство в Каталуния отстраниха Барселона, победиха убедително Бетис у дома, но като цяло тенденцията е обратна. Също така, няма как да не ме притеснява, че Юнайтед не могат да бележат голове, ако Сосиедад отбележат първи на реванша Юнайтед може и да не върнат гола.

Няма как да подмина и поредните глупави изказвания на Рубен Аморим, този човек не се показва като зрял. Нямало значение толкова Лига Европа, Юнайтед и без нея щял да привлича големи футболисти, щял да гони по-големи цели. Този чува ли се?
Първо, че бюджетът за трансфери ще е силно ограничен без ШЛ, второ кой сериозен футболист с амбиции би отишъл в отбор, завършил в долната половина на таблицата, не играещ в евротурнирите. Може би този играч ще е впечатлен от треньорските методи на португалеца? Пак ще вземат с голяма надценка някой като Хойлунд и ще ни го представят за играч с голям потенциал, трагедия. Но ще е най-забавно, най-вече за сеирджийте, ако Юнайтед продадат Гарначо и Мейно, за да имат някакви пари за трансфери и вземат на тяхно място поредните некадърници. Като гледам колко "интелигентни" хора работят в клуба, заедно с треньора, нищо чудно.

Тези дни излезе информация за намеренията на Манчестър Юнайтед да построят нов стадион за 2 милиарда паунда в близост до стария, като със своите 100,000 места той ще бъде най-големия във Великобритания. Плановете са той да бъде построен за пет години.
Всичко е в начален етап и нормално неизвестните са много повече, от това което знаем. Ясни са намеренията да бъдат използвани готови компоненти, които да бъдат закарани на място, като за тази цел ще се използва и водния канал в града. Това е напълно в такт с новите строителни тенденции, на стадиона на ЦСКА също се доставят готови компоненти. Интересна е идеята и за фен-селище в рамките на комплекса. Вече излязоха и предполагаеми графики как ще изглежда новия стадион. И въпреки някои злоради коментари, че горната част на стадиона наподобява купола на цирк, то цирка в истинския смисъл на думата е едно изкуство и ако Манчестър Юнайтед правят хубав цирк, то няма значение как изглежда стадиона. Вече се появи и неофициална информация, че стадионът ще се казва "Ню Трафърд стейдиъм", както и че няма да бъде добавяно името на спонсор към стадиона. Това е интересна информация, на фона на това, че този стадион ще струва много пари, а съсобственика на клуба Сър Джим Ратклиф прави какви ли не съкращения, за да върже бюджета. И логично изниква въпросът откъде ще дойдат парите за строежа? Нелогично и глупаво би било това да стане с нови заеми, след като и без това дълговете на клуба са големи. И още едно нещо което поражда притеснение е, че колкото и високопарни да са думите на Ратклиф, досега той няма проект в спорта, който да се нарече успешен, въпреки не малкото му начинания назад в годините.
Що се отняся дали новият стадион ще може да бъде запълван редовно, то според мен отговорът е да, поне за известен период, стига лошите резултати да не продължат за период повече от едно десетилетие напред. А и има всякакви компании за стратегически изследвания, така че шефовете на клуба би трябвало да са си направили добре сметката. Те трябва да са наясно обаче, че новият и модерен стадион не носи автоматично успехи на терена. И тук отново се връщаме на финансирането. За да има клубът добри приходи, то са нужни и успехи на терена. Без тях всичко се усложнява значително.

Манчестър Юнайтед напредва към топ 10 във Висшата лига! Перфектна седмица, Расмус се отпуши, Бруно е в топ форма в "бизнис енд оф дъ сизън", а има още трийсетина точки за печелене! Дано само Ейдън Хевън не е контузен сериозно.

Манчестър Юнайтед отстъпи на полуфинал за младежката ФА Къп на Астън Вила, след изпълнение на дузпи. Въпреки че гостуващата публика надвишаваше домакинската и подкрепяше отбора през цялото време, момчетата на Адам Лоурънс не отговориха със същото вдъхновение на терена. Като цяло Юнайтед атакуваха повече, но атаките на Вила бяха по-опасни и по-продуктивни.
Юнайтед получиха ранен гол, след едно изпълнение на свободен удар от Вила и рикошет, топката се озова в техен нападател в наказателното поле, който с лекота преодоля вратаря Мърдок. Гостите изравниха сравнително бързо, след като Чидо-Оби Мартин гардира добре една топка в наказателното поле, а там националът на Гибралтар Джеймс Сканлън нанесе голов удар. През първото полувреме момчетата на Лоурънс действаха припряно, често грешаха в пасовете или се увличаха излишно в индивидуални изяви. Капитанът на Юнайтед Дивени върна лошо една топка към вратаря, което принуди Мърдок да фаулира откъсващ се футболист на Вила. Последва дузпа, но от своя страна капитанът на Вила Боланд не можа да намери вратата. Двамата крайни бранители на Юнайтед Куконки и Камасон също бяха неубедителни през първата част.
През втората част и двата отбора подобриха играта си, но Вила бяха по-опасни. Съдиите пропуснаха да маркират една засада и вратарят на Юнайтед Мърдок беше принуден да показва котешки рефлекс. Колегата му Сам Проктър също имаше добри намеси. За 90 минути двата отбора не си вкараха повече голове, въпреки че Тейлър Флечър от Юнайтед нацели гредата.
В продълженията и двата състава бяха много уморени, имаше желание, но просто не им стигаше въздух, получиха се и много крампи.
При дузпите герой бе вратарят на Вила Проктър, който спаси две дузпи, а друга не намери очертанията на вратата. Като цяло футболистите на Манчестър Юнайтед не бяха убедителни в завършващите удари през цеклия мач.
Другия полуфинал е Ман.Сити-Уотфорд, но той ще се изиграе чак на 10 април. Нищо чудно и в младежкото издание, както и в мъжкото да има едни и същи отбори на финала.


Женският отбор на клуба победи Евертън с 2-0 като домакин, но трудното тепърва предстои. Този сезон и третото място в първенството дава право на участие поне в квалификациите за Шамп.лига , заради доброто представяне на английските тимове, като ще бъде много жалко, ако Юнайтед не успеят да го задържат. Но те имат мачове със Сити и Челси като домакин, както и с Арсенал като гост. Поне мача с Челси е на "Лий спортс вилидж", което дава някаква надежда, защото Челси не се чувстват много комфортно на малкия стадион.

Женският отбор на Манчестър Юнайтед достигна за трета поредна година до финала за ФА Къп, след победа над Манчестър Сити като гост с 2-0 на тяхното тренировъчно игрище. Юнайтед, както винаги, се радваха на сериозна подкрепа от трибуните. За съжаление мача съвпадна с финала за ЕФЛ Трофи, като гледах само края на двете полувремена, както и хайлайтса след края на първото полувреме и след края на мача, но мисля че събрах добри впечатления.

Юнайтед доминираха на терена и категорично бяха по-добрия отбор. Всичко се реши още след първата част, след две попадения на Селин Бизет и Грейс Клинтън. Възстановилата се от контузия норвежка националка откри резултата, след залъгващо движение и фалцов удар в далечния ъгъл, докато Клинтън вкара с глава отблизо. А мисля, че досега не е вкарвала с глава за тима. После Ела Туун отправи хубав удар под гредата, но Кийтингс го отрази, както и още едно опасно положение, след удар на Бизет отблизо.
През второто полувреме Сити имаха една наистина опасна ситуация, но Фалън Тълис-Джойс бе на висота, като направи двойно спасяване. Първо тя отрази опасен пряк свободен удар от границата на пеналта, а после и добавката, след удар с глава.

Така Юнайтед ще срещнат на финала Челси, които отстраниха Ливърпул, като ще се опитат да ги спрат за домашен дубъл и дори за требъл в Европа. Това ще е повторение на финала отпреди две години, когато Юнайтед бяха по-добри, но Челси биха с 1-0.

За мен треньорът Марк Скинър, който наскоро удължи договора си, заслужава само поздравление за вършената от него работа. През годините тимът загуби футболистки като Лорън Джеймс, Алесия Русо, Она Бадже, Кейти Зелъм, Мери Ърпс, също две американски националки, но без големи звезди играта е на ниво, има колектив, има и резултати.

През годините съм гледал какви ли не обрати, свързани с мачове на Манчестър Юнайтед, така че съм претръпнал. А и често казано щях да се радвам не по-малко, ако тима просто бе затворил мача си с Лион с 2-0 и бе записал суха мрежа, нещо което не му се случва често.

Но ми се струва, че Румен Аморим е целунат от съдбата, дано го осъзнава като един интелигентен човек и в бъдеще взима по-добри решения като треньор, които да помогнат на неговия тим. Нито включването на Шоу бе оправдано за мен, после закъсня много с останалите смени, мача се изплъзваше, но съдбата му намигна.
Не така беше при Тен Хаг, когато отстрани един наистина силен отбор като Барселона, но после пропиля два гола аванс у дома срещу Севиля, не направи точните смени, което впоследствие коства и отпадането.
Или пък при Солскяр, отново със Севиля, на финалната четворка в Германия по време на ковид кризата. Юнайтед започна много добре, поведе, държеше инициативата, но не можа да затвори мача. После Юнайтед окапаха физически, мачът им се изплъзваше, Солскяр не реагира навреме и в крайна сметка загубиха един мач, който трябваше да спечелят. Но може би съдбата е твърдо за Севиля в този турнир и затова се е получило така.

Радвам се за Хари Магуайър. Спомням си мача гостуване на ШЛ с Копенхаген, който Юнайтед загубиха благодарение и на неадекватното съдийство, на един съдия, който не беше достатъчно квалифициран. Тогава Магуайър беше големия грешник. Сега, при сходно неадекватно съдийство той се превърна в големия герой. Въпреки, че няма как да пропусна страхотния поглед върху играта на Каземиро и пасът му към Хари, както се казва половината гол е на бразилеца. Но съдията подобно на онзи мач в Дания, за мен не беше достатъчно добър, за да ръководи мач от такъв калибър. Не е само ситуацията при дузпата на Лаказет. Как не видя дузпата за Юнайтед без да се нслага да се намесва ВАР за мен не е ясно. После Магуайър откровено бе задържан за фланелката в наказателното поле, като като оправдание може да служи това, че в ситуацията малко преди това е имало нарушение срещу играч на Лион. Имаше и други странни отсъздания.

Преди да се върна към мача да напиша и няколко думи за Онана. И в Аякс и в Интер има достатъчно доказателства, че този вратар е сходен към допускане на груби грешки. Но да се твърди, че е най-слабия в историята на Юнайтед е доста пресилено. Трябва да се отчете, че хората пред него допускат прекалено често вратата му да бъде обстрелвана, повече отколкото и при ДеХеа. Процентът му спасявания на общия брой удари не е толкова лош, разбира се, че сред тях има и неточни или такива, които попадат в обсега му. Но тук нещата опират и до пласиране.
За мен той е по-добър вратар от Гари Уолш, Кевин Пилкингтън, Дийн Хендерсън, Масимо Таиби, горе-долу на едно ниво с Раймонд ван дер Гоув. Иначе, разбира се, че в клуба е имало и много добри вратари, няма нужда да ги изреждам. Включително и Серхио Ромеро за мен е по-добър. Може да не е кой знае какъв вратар генерално, но в Юнайтед се спрсви много добре. Винаги когато се включваше в игра бе на висота.

Иначе Манчестър Юнайтед, след дузпата на Бруно Фернандеш реализираха гол номер 5,000 на "Олд Трафорд". Те също така продължават да са без загуба в турнира, като ако не се бъркам, а единствения отбор в евротурнирите без загуба през този сезон. Вкарват и много голове в Лига Европа, за разлика от първенството.

Когато имам възможност да следя мачовете, независимо дали ги гледасм по телевизията или интернет, често паралелно ползвам и радио коментара от "Олд Трафорд" на клубния сайт. Трябва да призная, че въпреки надъхващата хореография преди мача атмосферата дори не се доближаваше до тази от мача у дома с Реал Сосиедад. Доста често домакинската публика даваше възможност на тази на гостите да се чува. Сякаш хората усещаха, че играта не е същата, че нещата не се получават така добре, както в мача с баските.
Въпреки това Юнайтед изиграха едно добро първо полувреме, след което заслужено водеха в резултата. Включването на Люк Шоу, както и големият пропуск на Гарначо в началото на второто полувреме, сякаш обърнаха нещата. При първия гол за Лион Люк Шоу закъсня да подсигури колегата си Йоро. Изравнителния гол който допуснаха Юнайтед беше направо аматьорски. Един сериозен отбор не може да допуска такива голове. Юнайтед имаха късмет със заслуженото изгонване на Толисо, защото това отново върна баланса в срещата. При третия гол за Лион на Шерки Шоу направи нова грешка. Той се спъна в играч на Лион, падна на земята, като така Юнайтед останаха с човек по-малко в наказателното поле. Да не говорим, че ако беше малко по-невнимателен можеше да предизвика и дузпа. Малко по-късно обаче той направи такава. За мен неоправдано включване в такъв отговорен мач, като се има предвид, че той не бе играл дълго. По-добре Аморим да беше пуснал някой младок или да беше прекроил състава, с включване на играч на друга позиция. Не съм съгласен и че Аморим се опитва да си присвои за свое решението Магуайър да играе като нападател в края, защото още при Тен Хаг имаше такова нещо.
Получаването на два гола от отбор, който е с човек по-малко, беше излагация, но от друга страна да вкараш три гола за десет минути и да направиш пълен обрат е достойно постижение.

Отборът на Манчестър Юнайтед до 21 години стартира добре в плейофите за титлата в тяхната дивизия. На 1/8 финал те преодоляха отбора на Евертън, след обрат от 1-2 на полувремето, за да стигнат до успех с 4-2. Два гола вкара завърналият се след период под наем Итън Уитли, по един добавиха Тайлър Флечър и Секу Коне, а за Евертън два пъти се разписа Мартин Шериф.

Освен Уитли, на вратата застана още един играч, бил доскоро под наем Илая Харисън. Куконки, който играе и като краен бранител, сега беше в центъра на отбраната.

Преди мача, както и на всички събития съпътсващи тази седмица, бе почетена паметта на възпитаника на клубната академия Джо Томпсън, който не успя да се пребори за трети път с рака. Но непримиримостта на Джо характеризира добре ценностите, на които учи академията на клуба.

Евертън започнаха светкавично, отнеха една топка при атака на Юнайтед и чернокожия Мартин Шериф изненада Харисън с удар от дистанция още в първата минута.
Итън Уитли успя да изравни след хубав пас в коридор, елиминирал двама защитници, той излъга вратаря и от сравнително малък ъгъл изравни.
Невнимание при един корнер обаче позволи на гостите да поведат за втори път в резултата. Топката прехвърли всички играчи в наказателното поле и се озова на далечната греда, където играч на Евертън я отклони с глава към Шериф и той от непосредствена близост не сгреши.
Юнайтед пробваха ново подаване в коридор, насочено отново към Уитли, но този път той беше още по-далеч от вратаря, пробва да стреля от още по-малък ъгъл, но стражът на гостите парира удара.
През втората част Уитли принуди двама защитника на Евертън да сгрешат, отне топката от втория и от непосредствена близост разстреля вратаря на гостите.
След хубав пас на Секу Коне Тайлър Флечър се озова пред наказателното поле на гостите, напредна с една крачка и с хубав удар направи обрата пълен 3-2.
Евертън отговориха с нов шанс пред Шериф, той тръгна рязко на спринт, като можеше и да разтегне, стигна наказателното поле, но вече бе загубил баланс и стреля неточно.
При едно лошо изчистване от отбраната на Юнайтед играч на Евертън стреля мощно, но не намери очертанията на вратата.
Секу Коне сложи точка на спора с гол-шедьовър. Едновременно със сила и парабола той направо препарира гостите. Коментаторите се чудеха дали няма рикошет, но такъв не се видя.

Въпреки че финишираха редовния сезон на пето място, с играта която показаха, за мен Юнайтед имат шанс за титлата. А и по време на сезона има голямо текучество на играчи, така че класирането не винаги е ориентир.

Гледах само репортаж от снощи, но 25 удара към вратата срещу само 8 за Борнмът е добър показател, защото често е обратното. Видяха ми се малко отпуснати, но е нормално това, все пак малко или много влияе, че няма за какво да играят в първенството.
Не мога да си обясня как при грубото нарушение срещу Гарначо през първата част нямаше червен картон. Не става въпрос за спечелване на някакво предимство от това, а за здравето на играчите. Иначе да, той направи голям пропуск, но е най-бързия и остър футболист на тима. А и прави и добри неща, като асистенцията при първия гол срещу Лион. Не ми харесва това оплюване на футболистите за щяло и нещяло, още повече такива които се стараят. И Онана сгреши с паса при гола за домакините, но и Фабиен Бартез правеше подобни глупости, но тогава отбора беше по-силен и това не се коментираше толкова.
Хареса ми включването на Оби-Мартин, при една ситуация много добре се вклини между защитниците, стреля добре, но вратаря отрази. Първия гол за мъжете е въпрос на време.

Диого Далот се контузи, но пък Амад Диало и Матиас ДеЛихт могат да се върнат преди края на сезона. Според някои информации Диало вече тренира наравно с другите.

Тази седмица женския тим има много важен мач в сряда срещу Челси. Добре е, че е на "Лий спортс вилидж", защото там имат по-голям шанс. Не одобрявам, че дербито със Сити е на "Олд Трафорд", не е и в такъв важен момент от сезона. 25,000 билета са продали, което е нищо. По-добре беше да е на "Лий" мача.

Аз гледах целия мач, но да и кажа честно, в репртажа със сигурност си видял всичко, което си струваше, понеже то така или иначе не бе много.

Това, което най-много ме вбеси (след на моменти апатичната ни игра де), бе изключително грубата игра на Черис, особено преди паузата. Влизането на Адамс в опорния крак на Гарначо като по чудо не контузи последния по-сериозно. Голям късмет извади аржентинецът, а американецът пък извади още по-голям късмет, че изобщо остана на терена. Имам дори чувството, че показаният на Еванилсон ЧК след паузата бе донякъде компенсация за пропуска на съдиите в горната ситуация. Не че нямаше ЧК и там де, просто такива фаулове принципно се подминават или биват подкрепяни най-много с ЖК. Аз лично се чувствам некомфортно, когато съдийството се показва прекалено благосклонно към моя отбор, не обичам такива неща и винаги съм ЗА справедливостта, независимо в коя посока. Вчера обаче под чертата Борнмът играха около 50 минути с човек повече, отколкото заслужаваха, така че не изпитах абсолютно никакво чувство на дискомфорт. Ираола може и да е треньорският хит на сезона, но подобна сеч определено хвърля петно върху успехите на отбора през тази кампания.

Дейвид Бекъм на 50!



Често тук съм превеждал или взаимствал материали от други места. Сега ще разкажа моята история за Дейвид Бекъм.

Първите ми спомени, свързани с неговото име са от 7 декември 1994 година. Тогава в последен мач от груповата фаза на Шампионската лига, Манчестър Юнайтед, без шансове да продължи напред посрещаше Галатасарай. Ерик Кантона се бе завърнал от наказанието си в турнирите, макар и доста късно и заедно с група младежи излязоха на "Олд Трафорд". Манчестър Юнайтед би турците с 4-0, а Бекъм вкара един от головете. Тогава даваха само по един мач на живо по телевизията и разбира се от този мач имаше само репортаж.
Вече през следващия сезон 1995/96, благодарениде на продажбата на титулярите Канчелскис, Инс, Хюз, а и поредното наказание на Кантона, този път на вътрешната сцена, дадоха възможност на момчета като Бекъм да се наложат в титулярния състав. Още в първия си мач като титуляр в Премиершип Бекъм вкара хубав гол на Астън Вила, макар и оказал се почетен. Тогава дойде и репликата на телевизионния анализатор Алън Хансен, че не можеш да спечелиш нищо с деца. Но на негово място и аз бих го казал, а и все още Кантона не се бе завърнал от своето наказание и не можеше да се предвиди дали сезонът за тима ще бъде успешен.
Бекъм продължи да се развива, а в края на сезона тима се поздрави с дубъл, макар и влиянието на Дейвид да не бе все още толкова голямо.
Вече през сезон 1996/97 той започна лека-полека да се превръща в звезда, а головете му от далечно разстояние станаха запазена марка. Този от центъра на терена срещу Уимбълдън при победата с 3-0 в Лондон си го представях по описанията по радиото, като БиБиСи предава срещата на живо в онзи следобед, а по-късно го видях и с картина. Тогава този гол само оформи резултата, но тепърва Бекъм щеше да вкарва много по-важни голове и да има решаващо влияние около изхода на срещите за клуба си.
След края на онзи сезон Юнайтед пак бяха шампиони, но Кантона напусна изненадващо и върху другите трябваше да падне по-голяма отговорност. Бекъм смени номера си (10) с този на Кантона, легендарната седмица. Бекъм не направи лош следващ сезон, но многото контузии, сполетели тима, както и силната форма на Арсенал, лишиха Юнайтед от титлата.
През 1998 Бекъм участва и на първото си световно първенство във Франция, след като Глен Ходъл обнови състава, наследен от Тери Венейбълс. Девид беше титуляр, като не се представи лошо, вкара от пряк свободен удар в груповата фаза на Тунис, но нормално всички запомниха изгонването му срещу Аржентина. Бекъм се превърна в обществен враг номер едно за цялата страна.
Може би опитът на Ерик Кантона, който години по-рано бе заклеймен за ритника срещу фен на Палас, помогна донякъде на Бекъм да се справи със ситуацията. Той стана по-зрял, започна да допринася много повече с асистенции, наред със своите голове. Двте му асистенции за Дуайт Йорк срещу Интер на "Олд Трафорд" бяха брилянтни. В този мач Дейвид се изправи срещу кошмара си Диего Симеоне, станал причина за неговото изгонване на световното първенство.
Той вкара хубав и важен гол срещу Арсенал в преиграването на полуфинал за ФА Къп, макар и голът на Гигс да открадна шоуто. Вкара хубав гол и в последния кръг срещу Тотнъм, когато изравни резултата, преди Анди Коул да донесе победата и титлата за тима с брилянтен прехвърлящ удар.
В края на сезона Манчестър Юнайтед се поздрави с требъл, а Бекъм вече беше най-голямата звезда на тима.
Бекъм игра много силно и на следващия сезон, Юнайтед пак взеха титлата, с рекордна за тогава преднина, макар и лятото на европейското Бекъм и англичаните да не оправдаха очакванията.
Но той дочака своя реванш в националния тим при Свен Горан Ериксон. Англичаните направиха силна кампания за световното през 2002 година, а те се подпечатаха класирането с равенство срещу Гърция 2-2 на Олд Трафорд, когато Бекъм изравни от пряк свободен удар в последната минута.
После Дейвид отново беше споходен от аржентински кошмар, след като в мач от Шампионската лига Алдо Душер от Ла Коруня по счупи крака. Но Бекъм се възстанови много бързо и беше на линия за световното. Там в груповата фаза отново чакаше Аржентина. Но този път гаучосите бяха тези, които отпаднаха след мач с Англия. Дейвид Бекъм реализира победния гол от дузпа. Тя в никакъв случай не беше перфектна, но той просто излъга вратаря.
На 1/4 финала с Бразилия Англия водеше, но една загубена топка на аут линията от Бекъм даде началото на обрата. Но Дейвид нямаше как да влезе на макс в това единоборство след прясната си контузия, Ашли Коул въобще не беше на мястото си при развитието на бразилската атака, а за капак Дейвид Сиймън имаше кошмарен следобед.
През 2003 Бекъм напусна Манчестър Юнайтед, като това беше слаб сезон за него, спрямо стандартите зададени от самия Дейвид, често се заседяваше резерва, вече нямаше това влияние в тима. Разни пикантни истории за обувки, замервания, няма смисъл да ги припомням.
През 2006 на световното в Германия той продължаваше да бъде важна част от тима, но Англия вече нямаше предишния си блясък, момента за нещо голямо беше отминал.
На клубно ниво Бекъм продължи да бъде успешен в Реал Мадрид, ПСЖ, Милан, както и в САЩ.

Ако трябва да споделя някоя куриозна случка, тя е от един мач с Астън Вила, игран на 1-ви Януари 1997 и завършил 0-0. В него нямаше почти нищо интересно, но медиите си намериха интересен момент за тях, като Бекъм бе уловен от камерите да си изсеква носа, използвайки притискане с пръст на противоположната ноздра. До онзи монент не одобрявах подобен тип неща, най-вече защото ставах свидетел на много нескопосани опити на улицата. Но финеса с който Дейвид го направи тогава, ме накара и аз да пробвам. И трябва да кажа, че ми се получава много добре, поне едно нещо да правя като Бекъм, че даже и по-добре. Номера е да се вдиша леко навътре, преди сопола да се изстреля през ноздрата. Но това е за лека хрема. Човек трябва да познава организма си. Защото ако си болен и хремата е гъста, все едно е с голяма масленост, сополите са много жълти, то номерът няма как да стане. Така, извинявам се за това "лирично" отклонение, но намерих за интересно да го споделя.

Манчестър Юнайтед не започна по най-добрия начин снощния мач с Атлетик в Билбао, въпреки отменения гол на Гарначо в началото. Редуваха се предизвикани с непредизвикани грешки, като футболистите на Юнайтед губеха топката елементарно, независимо дали след грешен пас или лесно предосатавяне на топката у съперника. Лошата тенденция от мача с Борнмът продължи, без съперника да създаде кой знае какво ти сам да го вкарваш в кошарата. Но с изключение на едно добро спасяване на Онана и една наистина добра атака, след която топката премина над горната греда, след удар с глава, Атлетик не създадоха много добри ситуации за гол, въпреки че повече държаха топката. В началото Доргу беше много неубедителен. Но Юнайтед успяха да ударят първи, след хубава атака, започната от Магуайър, продължена от Угарте и завършена от Каземиро, който наред с Бруно Фернандеш е най-добрият играч на тима в последните 5 мача от евротурнирите.
Задържането на Хойлунд при отсъдената дузпа беше безспорно, но червеният картон за играч на Билбао изненада. Може би се е гледало дали той е бил последен в защита, въпреки че имаше негов колега, в непосредствена близост. Може са се каже, че съдийството е благосклонно към тима през този сезон, за разлика от миналия в шампионската лига. Оказа се, че това отсъждане реши мача, макар и в онзи момент да не ми се вярваше, че е така. Но Юнайтед усетиха, че съперника е разколебан и вкараха и трети гол. А можеше головете да станат и четири, след гредата на Мазрауи.
Донякъде изненадващо Юнайтед не потърсиха нов гол през второто полувреме, но от друга страна е добре, че си затвориха мача без да допуснат гол. В такъв момент от сезона трябва да се пазиш и от контузии и излишни картони. Дано в тима са си направили добре сметката и в реванша да няма неприятни изненади. Длъжни са и в него да бъдат на ниво. За мен реваншът не е протоколен, но в тима има достатъчно опитни футболисти и те трябва да се справят. Между другото, снощи Линдельоф направи солиден мач като титуляр.
Спорните положения през втората част бяха едно съприкосновение на Магуайър с офанзивен играч на Атлетик, но за мен претенциите за червен картон в ситуацията са неоснователни. Имаше и едно изблъскаване на Гарначо в гръб в наказателното поле на Атлетик, но нито съдиите, нито ВАР реагираха.
До този момент бях останал с друга представа за Атлетик, но неприятно впечатление ми направи поведението на тяхната публика, както и поведението на техните футболисти към съдиите, въпреки червения картон. Особено публиката, още след отменения гол на Гарначо, даваха млади жени, даже и деца, с изкривени от злоба лица, масово "летяха" средни пръсти от трибуните, доста грозна гледка.

В сряда вечер женският тим падна от Челси с 1-0 на "Лий спортс вилидж", като може доста да съжалява. Челси станаха шампионки след този мач за шести пореден път, от доста време нямат загуба в Англия, а и Юнайтед все още нямат успех над тях за първенство.
Но представянето на Юнайтед за мен бе доста разочароващо. В крайна сметка на Челси стигаше и равен за титлата, а Юнайтед допуснаха много глупав гол, Фалън Тулис-Джойс излезе неразчетено при един корнер и увисна, а Луси Бронз вкара с глава. Челси бяха без дългосрочно контузената си звезда Сам Кър в този мач, както и без Лорън Джеймс, а в хода на срещата Майра Рамирес се контузи и напусна принудително. Челси бяха допълнително разклатени и след тежката загуба в шампионската лига за тях от Барселона и въпреки всичко това Юнайтед не можса да направи нищо. Дам имаше едно положе ние на напористата Малард, когато се засуети да бие към вратата, имаше и претенция за дузпа в края на полувремето, но това беше всичко. Много лоши решения в нападение, много брак. Марк Скинър бе решил да остави Ела Туун резерва и титулярната нападателка Елизабет Терланд, но това не се оказа добър ход, защото двете резерви така и не успяха "да влязат в мача". После Скинър, вместо да пусне Рейчъл Уилямс, вкара в игра крайния бранител Айфи Маниън, както и халфа с по-скоро дефанзивни функции Лиса Налсунд.
Вероятно ядосан, след мача Скинър изговори куп глупости, как чакали Челси с нетърпрение на финала за ФА Къп, как ги били притиснали (те все уж ги притискат и все губят).
Сега ги чака мач със Сити в неделя на полупразния "Олд Трафорд" (40,000 продадени билета до момента), а както казах за мен това не е добър вариант. Нищо чудно в последния момент Юнайтед да изпуснат всичко и да завършат една обевщаваща кампания разочароващо. Но за това ще са виновни както някои лоши решения, така и слабите инвестиции в женския тим.


Гледах и новия документален филм за триумфа в Ротердам за КНК през 1991, но не ми хареса, въпреки че Анди Митън има участие в него, това е един от любимите ми журналисти, когато става въпрос за Манчестър Юнайтед, като следя публикациите му с интерес. Но сега нещо нямаше тръпка. За филма са взаимствани интервюта от един стар филм посветен на същото от 2011, както и са интервюирани само трима фена за новия филм, които за мен нямат особено дар слово. Филма е и повод за не скрита, а явна реклама, на новите реплики на фланелката и горнищата на анцузите от 1991 година и финала.

Хубавото е, че ги има всички голове от турнира тогава, естествено без повторения, като лично аз не бях виждал повечето и ги гледах за първи път. Също и архивните снимки на фенове, някои които са били там могат и да се познаят. Както и едно българско знаме в агитката на Юнайтед, на което пише "LOKO PD". Въпреки че съм гледал не един запис от финала досега, не си спомням да съм го виждал преди.

Memories, Happy Birthday David Beckham!