Не съм го чувал, може и да съм чул нещо ама да съм забравил, все пак малко ли години минаха?
Явно не е било кой знае какво

Не съм го чувал, може и да съм чул нещо ама да съм забравил, все пак малко ли години минаха?
Явно не е било кой знае какво

Довечера ще гледам "Триумф" - филмът, вдъхновен от събитията в село Царичина в началото на 90-те години на миналия век и това ме накара да си припомня част от действителната история. А тя е толкова невероятна, че ако сценарият следваше стриктно това, което наистина се е случило, днес никой не би повярвал и би си помислил, че авторите са под силното въздействие на халюциногененни гъби. Поне. Защото истината е далеч по-смущаваща. И това, което пиша тук, всъщност няма нищо общо с филма, а са “сухите” факти от 1990-1992 г.
Още в началото на операция "Слънчев лъч" две извънземни, наречени Кики и Роро се скарват в кабинета на шефа на Генералния щаб на Българската армия ген. Радню Минчев. После се намесва "Висшият разум", който "уволнява" Роро и направлението се поема от трето извънземно от друга галактика, наречено Сорел. За две години военните, направлявани "отгоре" чрез екстрасенсна връзка, изкопават на 30 км от София дупка в скалата с дължина от 168 метра, търсейки "Пантеона на човешкото начало на Земята".
Към края нервите на един от участниците в операцията не издържат и той обижда инопланетяните на "мръсни цигани". Всичко това и още невъобразими детайли са описани стриктно от полк. Цветко Кънев от Военнонаучния отдел на Генщаба, който води дневик на обект номер 01, както е закодирана дупката в Царичина. Моят разказ се води единствено от неговите записки, защото те са най-меродавният материал, останал от онези дни, още повече, че цялата документация, свързана с операция "Слънчев лъч", е унищожена.
Версиите за целта на разкопките с времето се мултиплицират, като се споменават всевъзможни сюжети от някакво митично двуполово същество - прародител на човечеството до извънземен разум и съкровището на цар Самуил. Освен че ген. Радню Минчев, шефът на Генщаба, който през 1990 г. дава заповед за началото на операция “Слънчев лъч”, се разболява тежко, малко по-късно се самоубива и една от екстрасенските, които участват в проекта. Случват се и още няколко инцидента и това поставя началото на нова митология, подобна на тази за проклятието, което уж преследва отворилите гробницата на Тутанкамон в Египет.
Случаят “Царичина” обаче може да бъде наречен и българският Розуел по алюзия със секретната американска база в Ню Мексико, за която от 1947 г. се разправят легенди за катастрофа на НЛО и открити тела на извънземни. И както в Розуел, цялата история би могла да доведе приток на туристи и в района на Царичина. Но това е отделна тема.
Как започва секретната епопея в Царичина?
На 21 октомври 1990 г. е учредена асоциация “Феномени” за изследване на паранормални явления, в която има и представител на Министерството на отбраната - полк. Цветко Кънев от Военнонаучния отдел на Генералния щаб (ГЩ). Не след дълго при инж. Стамен Стаменов от ръководството на асоциацията идва човек на име Димитър Кекеменов, родом от Царичина, който разказва, че в техния род от поколение на поколение се предава легендата, че в селото е закопано съкровището на цар Самуил и той дори знае точното място. В асоциацията са впечатлени и решават да информират военното министерство.
Организирана е втора среща, на която присъстват споменатият полк. Кънев, който по-късно ще движи работата на терен в Царичина, и колегата му от ГЩ майор Серафимов, екстрасенсът Димитър Сираков, Дора Синева-Петрова - радиоестезист в системата на Националната разузнавателна служба, и полк. Наплатанов, чиято дъщеря Марина като екстрасенс ще се включи в проекта, а не след дълго ще загине. На тази среща се оказва, че екстрасенсът Сираков и онзи от село Царичина със съкровището са сънували един и същ сън, в който им се явили Вазов, Раковски, Левски и Ботев. Кекеменов разказва, че в съня си видял Раковски, който сложил ръка на рамото му и казал: “Димитре, българино, поведи българите!”
За всичко това е докладвано на шефа на ГЩ ген. Минчев и той праща групата на разузнаване в Царичина на 5 декември 1990 г. Повтарящите се сънища убеждават армейското ръководство, че има нещо, и така е даден ход на операция “Слънчев лъч”. В нея се включва още една контактьорка екстрасенс - Ели Логинова, която е съпруга на старшина Илия Логинов от “Секретна секция” на Министерството на отбраната. Извънземното, с което тя контактува, се казва Роро и дълго време се представя за жител на съзвездието Феникс, докато извънземното, което говори с Марина Наплатанова, се казва Кики.
Под въздействието на извънземния разум Логинова чертае схема и пише текст: “Това е мястото на копаенето и откриването. Там е спасението на Велика България от гибел, обреченост и разпадане, от нейната кристална чупливост. Тя ще стане стоманено здрава, силна и могъща като преди 1350 г.”
Групата копае първо на едно място, после започва на друго. Няколко пъти посоката се сменя. Логинова седи в кабинета на шефа на Генщаба и оттам направлява работата в Царичина. Копае се с багер, който блокира, тъй като “онези отгоре” пречели по думите на екстрасенсите. После се започва разкопаване на ръка, взривяване на скала и извозване на камъните.
На едно заседание в кабинета на ген. Минчев възниква проблем, който никой не очаква. Завързва се спор между Кики (извънземното на Наплатанова) и Роро (на Логинова). Полк. Кънев се опитва да помири двете страни, като предлага всяка да си каже посланието към човечеството. Полк. Наплатанов казва, че тяхното извънземно ще ръководи. Логинова предлага да се работи съвместно. Марина Наплатанова се разплаква. Тогава баща ѝ заявява, че те се оттеглят от операцията.
След тази криза шефът на ГЩ назначава шефа на Химически войски ген. Динев да поеме ръководството на експедицията, а полк. Кънев да води дневник. Той започва хрониката с името “Операция “Слънчев лъч”, или как бе открит пантеонът на човешкото начало на Земята”. Дата е 7 декември 1990 г. Следват 2 хил. страници записки.
Днес в архива на МО няма нито една страница по случая “Царичина”, всичко е унищожено. По думите на полк. Кънев. операция “Слънчев лъч” може да се раздели условно на няколко етапа. Първият продължава до началото на март 1991 г. и е под ръководството на извънземното Роро, след разрива с Кики и оттеглянето на екстрасенската Марина и баща ѝ полк. Наплатанов.
Разкопките стигат до идеално оформен правоъгълен камък, наречен чипът. Всички смятат, че под него е входът и големият тунел към това, което търсят. Близо сте, шепнат и извънземните в ушите на Логинова. От Генщаба всеки ден звънят на копачите и ги ругаят защо се мотат, а още не са отворили и влезли вътре. Но се оказва, че отдолу няма нищо освен още скала и това е първото голямо разочарование.
Роро отново се обажда и казва, че предстои разрушаването на плоча за биологична защита. Разбиването трябва да се прави с всички средства на защита и при непрекъсната дезинфекция, защото там били вградени много опасни бактерии, които ще плъзнат по цялата Земя. Остават да работят само химиците на ген. Динев с дрехи за защита, ръкавици и противогази.
“Ние като земни хора приехме това за чиста монета и най-добросъвестно изпълнявахме всички указания на Роро”, пише полк. Цветко Кънев. След много къртене и сменяне на посоката идва поредният провал. Логинова започна да пита: Кой си ти? С кого говоря? Оказва се, че се е намесил Висшият разум. Тогава Роро е “уволнен” и така от 1 март 1991 г. действията на военните се ръководят от извънземно на име Сорел.
Сорел твърди, че трябва да копаят надясно, където е стената на “коларгетума”. Никой не знае какво е това. Пробиват нов тунел, който е наречен “лунната пътека”. После нов участък, и още един, и още. И тъкмо когато смятат, че ще стигнат до залата с Нещото, излиза вода. Вече всеки ден трябва да изпомпват с ръчна помпа над 1000 литра. Към 160-ия метър се появява и шум като от прибой.
По това време в печата излизат информации, че съветски учени са достигнали до 14 км под земята, където са открили ада. Нашите военни питат Сорел вярно ли е това? Ад няма под земята, ад е сега тук на самата земна повърхност, отговаря извънземното.
На 12 май 1991 г. над Царичина се появяват странни пулсиращи светлини, каквито не са виждани по-рано. Контактьорката Логинова казва, че “те са тук” и кацането е осъществено. Екстрасенската уговаря военните да гледат излитането на летящите чинии, извънземните се съгласяват.
“Отправихме се към близката височина. Чакахме доста време, но излитане не дочакахме”, спомня си полк. Кънев.
Групата започва да се разколебава, включително и екстрасенската Логинова. Решават да поискат среща с баба Ванга и отиват при врачката на 16 юни. По думите на полк. Кънев тя ги разпитвала какво точно правят там и дали министърът знае. Научила повече от тях, колкото те от нея. Насрочила им втора среща за 1 юли. На нея им казва, че като достигнат на 100 метра, ще намерят първия човек. Ама какъв човек, това е маймуна, жълта, космата и изсъхнала, казва Ванга. Но и думите на петричката врачка не се сбъдват и това съвсем деморализира експедицията.
Междувременно част от хората от екипа се отказват един по един. Димитър Сираков - екстрасенсът от първата среща, с идентичния сън, започва да се напива и да псува офицерите. Един ден нервите му не издържат и обижда извънземното Роро на “мръсен циганин”. После твърди, че насън баба Ванга му е казала, че петима ще загинат. Малко след това на 2 август 1991 г. той напуска.
На обекта остават само четирима души - ген. Динев, подп. Юруков, майор Балев и полк. Кънев. Те продължават да копаят до октомври, когато на обекта идват министърът на отбраната ген. Мутафчиев и новият началник на ГЩ ген. Петров. Работата продължава и след това, но напълно безрезултатно, а когато медиите разбират за Царичина, за групата става доста тежко. Експертна комисия на министерството се изказва негативно за бъдещето на експеримента и на 4 ноември 1992 г. министърът на отбраната издава заповед за консервиране на обект 01.
На 19 ноември, след като е обезопасен срещу срутване, тунелът към космическото Нещо е запечатан завинаги с дебела плоча бетон. Не е ясно кога и кой е унищожил цялата документация по случая. Остава само легендата.

автор: Георги Милков

Аз съм чел по-различна версия. Тя всъщност Логинова наскоро издаде някаква книга, ама не знам дали там описва историята.

Това не ми звучи много достоверно, дето материалът бил изцяло по някакви записки, които са изцяло унищожени и ги няма в архива. Е как тогава историята е разказана по тях, авторът къде ги е чел?

Изкараха ги пълни откачалки всичките до един.