В много емоционален мач женският отбор на Манчестър Юнайтед успя да се добере до равенство 2-2 в градското дерби със Сити на "Олд Трафорд", за да си осигури участие в пресявките за шампионската лига през следващия сезон.

Юнайтед изоставаха с 2-0, успяха да изравнят, но след изгонване на Айфи Маниън, 20 минути преди края, трябваше да треперят, за да запазят благоприятния за тях резултат.
Многото контузии в състава на Сити, най-вече на офанзивните им играчи, дадоха своето отражение, освен това вратарката им Киара Кийтингс, за пореден път не се представи добре в мач срещу Манчестър Юнайтед през този сезон.

На стадиона се събра прилично количество публика, но за мен атмосферата не беше като за футболен мач. Публиката на Юнайтед беше пасивна, не подкрепяше достатъчно момичетата, въпреки че Марк Скинър ги похвали след мача. Той похвали и своите състезателки, включително и изкаралата си червен картон резерва Маниън.
Както каза и той за добро представяне в шампионската лига трябва класа и дълбочина. Крайно време е клубът да преосмисли трансферната си политика, да не остават в отбора футболистки по сантиментални подбуди, да не се взимат разни селянки от Брайтън и Тотнъм и да се чака да станат големи футболистки. Ако клубът покаже по-голяма амбиция, то по един естествен път интересът на публиката ще нарасне.

Много хубав гол на Грейс Клинтън с глава, за 1-2 в края на полувремето, хубава атака, започната и завършена от резервата Малард за 2-2. После червения картон обърна динамиката на мача, но Сити така и не създадоха нищо опасно.

След мача радостта беше голяма. Даже Хана Блъндел се появи на терена с новородената си дъщеричка Рони.



При мъжете най-лошо е принудителното излизане от игра на ДеЛихт. Експериментален състав, грешки, хубав гол на Гарначо. Но третият и четвъртият гол на Брентфорд бяха добре изработени. Алтай Байъндър не оправдава претенциите си да пази по-често, с изключение на онзи мач за купата с Арсенал. 2 гола от нискоразредния Нюпорт миналия сезон, 4 парцала от Тотнъм за купа на лигата, 4 от Нюкасъл, сега пак.

Днес на Bank Monday отборът до 21 излиза срещу Уест Хам, в опит да продължи напред в борбата за титлата.

Full Time Manchester Utd U21 - West Ham Utd U21 4-1

Next - Manchester City /away/

FA Youth cup final full time Aston Villa - Man City 3-1

Да анонсирам, че мачът със Сити на полуфиналите до 21 години е утре вечер и започва в 21.00 часа българско време. Все още не знам къде точно ще го дават, предполагам ще го дават на сайта на Юнайтед, но там е платено, а и качеството на стрийма не ме задоволява. Гледах срещата с Уест Хам в Ютуб канала на клуба, но и аз я хванах в движение. Дано Ютуб каналът на Сити или някой друг предават мача в Петък.

Срещу Уест Хам младите играчи на Юнайтед играха много добре през второто полувреме, не оставиха шансове на "чуковете". Итън Уитли е в много добра форма, той е с 9 гола от 11 мача при тази възрастова група. Той вкара гола за 2-1, след като националът на Гибралтар Джеймс Сканлън бе изравнил. След това след нов удар на Уитли към вратата и рикошет резултата стана 3-1. А Сам Мадър с великолепна техника в наказателното поле и плътен удар оформи крайния резултат. Добро впечатление направи, че въпреки че при 3-1 мачът беше ясен играчите на Юнайтед играха до последно и търсеха нов гол.

В Събота в ранния следобед женският тим гостува на Арсенал в последния си шампионатен мач. Арсенал допуснаха цели 5 гола от Астън Вила и 4 от Брайтън в последните си два мача, така че не са във форма, може би мислят за финала в ШЛ. Така че това е един добър шанс Юнайтед да търси победата в Лондон, а ако го направи, ще измести Арсенал от второто място в крайното класиране.

Доволен съм от представянето снощи и от убедителната победа, въпреки че в голяма част от срещата Манчестър Юнайтед се мъчеше. Но изглежда, че в клуба най-после намериха треньор, който успява да извлича максимума от това с което разполага и да поддържа един силен отборен дух.

Много добра атмосфера на "Олд Трафорд", с ефектна хореография. От видяното в интернет преди мача, бях останал с впечатление, че банерът на феновете ще е друг, но се радвам на това което видях и го адмирирам. Но освен страничните ефекти и подкрепата бе на ниво, в точните моменти публиката вдигаше отбора.

Някои ще кажат, че Юнайтед е бил малко по-пасивен отколкото трябва, но за мен правилно още в началото направиха така, че за Атлетик да няма много положения и да не могат да разчитат на бърз гол. Топката бе задържана умело от страна на играчите на Юнайтед, макар и да имаше периоди на натиск на Билбао, но ключовото за мен е, че те не успяваха да развият бързи, изненадващи атаки. Разбира се за това повлия и отсъствието от техния състав на братята Уилямс, но пък и да се адаптираш към играта на играчи които не познаваш добре не е лесно.
Голът за Атлетик дойде след първоначална грешка на Магуайър, която обаче можеше да бъде компенсирана с по-настойчиви действия от останалите. А и такъв удар няма как да се получи всеки път, но снощи влезе.
От играчите със защитни функции ми харесаха Йоро и Доргу, които бяха много активни и се стараха доста.
След това Атлетик изтормози Манчестър Юнайтед, без обаче да създаде нещо наистина опасно. За това некомфортно положение допринесоха и Гарначо и Хойлунд, които за пореден мач демонстрираха ниска класа. Още при 0-0 Хойлунд потенциално можеше да създаде нещо опасно, но тромавото му първо докосване провали всичко. Другото което ме дразни е, че често се разминава с топката в наказателното поле. Примерно един Нистелрой, който е съвсем друга класа, успяваше да намести тялото си така, че да отиграе добре топката в пеналтерията, макар и някои пасове да не бяха много качествени. Докато на Хойлунд трябва да му дадеш на празна врата, че евентуално да вкара.
Пореден много голям пропуск на Гарначо, който за мое щастие и този път не се оказа фатален. За това което представлява в момента аржентинецът до голяма степен за мен имат и вина журналистите от клубните медии, които след един зрелищен, но до голяма степен случаен гол срещу Евертън със задна ножица го възхваляваха до небесета. Горе-долу същото беше и с Джеси Лингард, а той не направи голяма кариера на футболист.

Смените на Аморим обърнаха мача. Амад Диало даде съвсем друго измерение на атаката на Юнайтед, всичко се получаваше много по-лесно и естествено. Мейсън Маунт направи много добро включване и вкара два майсторски гола. Изравнителното му попадение бе ключово, защото след него играчите на Атлетик просто се изключиха от мача. Той все още попада в графата разочарования, но вярвам, че всички които харесват Манчестър Юнайтед му стискат палци да има повече подобни изяви.
Отново ключов мач на Каземиро, който в последните шест европейски мача се представя много силно. Бруно Фернандеш прекали с импровизацията при някои подавания, но важното е, че не губеше често топката.

Преди мача Нейдън Уноха от БиБиСи, който ако се не лъжа е бивш играч на Сити, изрази мнение, че Манчестър Юнайтед не играе по-различно отколото в първенството, но просто европейските му съперници не познават толкова добре стилът на игра на тима, както и не са свикнали с атмосферата на"Олд Трафорд". Имам известни резерви към мнението му, но го цитирам, защото смята, че е интересно какво мисли един неутрален наблюдател. Но лично за мен като цяло в ЛЕ играчите на Юнайтед имат по-добър контрол над топката. Не винаги, но в повечето случаи.

Аморим е отличен треньор и ако го задържите, може дори да ви направи шампион. Стига да получи подкрепа и от ръководството за трансфери и изобщо оставането му в клуба.

В Петък вечер отборът до 21 години бе спрян на полуфинал от Манчестър Сити в плейофите за титлата. Момчетата на Травис Биниън започнаха по-добре срещата, осъществиха териториален натиск през първото полувреме, но така и не стигнаха до чисто голово положение. През втората част Юнайтед изпуснаха своя шанс чрез Итън Уитли, който тормозеше отбраната на Сити непрестанно, получи добра топка след центриране на Тайлър Флечър, но не намери вратата. После и Тайлър Флечър стреля встрани. Постепенно играчите на Сити на свой ред започнаха да създават положения, а тези на Юнайтед като че ли постепенно отпаднаха физически. Сити създадоха няколко опасни положения, преди в 65 минута Мубамба с глава да открие резултата. В края той вкара и втори гол с пета, леко наподобяващ този на Денис Лоу срещу Юнайтед, когато тимът изпада.

Така, след като отборът до 18 години завърши втори в първенството след Сити и отпадна от бъдещия носител на ФА Къп Астън Вила, за двата представителни отбра при подрастващите няма да има трофей. Освен ако не съм изпуснал участието им за някоя купа.

В младежката шампионска лига Жалгирис бяха преодоляни с лекота, но после тимът отпадна безславно от АЗ Алкмар.

Итън Уитли, поне на този етап, не може да продължи възхода си от предния сезон, като не е викан и в групата за мъжкия отбор, след като миналата година беше там.

Като цяло не лошо представяне при подрастващите, но не и задоволително.

Игран на сезона - Тайлър Флечър



За мен братът-близнак на Джак Флечър хвана окото през този сезон, като има както добра физика, така и добри технически възможности и поглед върху играта. И той подобно на Джак, минава първо през школата на градския съперник Сити. Интересното е, че брат му играе за Англия, а Тайлър представлява родината на баща си Шотландия.



Женският отбор на Манчестър Юнайтед загуби гостуването си в Лондон на Арсенал с 4-3 и така завършва на трето място в първенството. Първото полувреме бе равностойно, като след грешка на вратарят Фалън Тулис-Джойс Клои Кели откри резултата за лондончанки, а Ела Тун изравни с глава, също след неубедителна игра на вратарят и защитата на Арсенал.
На полувремето Марк Скинър предпие рокада, извади крайната бранителка Ана Сандберг и пусна нападателката Елизабет Терланд, като това дисбалансира състава. Грейс Клинтън направи дузпа и Рамона Калденте от наказателния удар направи 2-1. После Юнайтед бяха разпиляни и пуснаха още два бързи гола. Все пак успяха да отбият натиска на Арсенал и Елизабет Терланд върна един гол, след пресечена топка и двоен рикошет. В 76та минута капитанът Миа ЛьоТисие изпълни точно отсъдената дузпа, след нарушение срещу Селин Бизет. Юнайтед се опита до стигне до изравняване, но нямаше добри положения. Както и жената-коментатор на срещата отбеляза и двата отбора трябва да се притесняват с това представяне в защита, преди финалите които ги очакват. Не виждам как Юнайтед могат да победят Челси на финала за купата, в последните три шампионатни мача срещу директните им съперници в челото те показаха, че все още изостават. А и ръководството на клуба никога не е криело, че женският отбор не им е приоритет.

Играч на сезона - Миа ЛьоТисие



Младата защитничка със забележителна лекота пое отговорността да е капитан на тима. Тя бе в основата на малкото допуснати голове от тима й, което помогна за третото място в крайното класиране и класирането за финал за купата.


При представителния мъжки отбор проблемите са ясни, най-вече за треньора Рубен Аморим, който изстрада много. Той има адекватно мнение за случващото в клуба, но дали ще успее да промени нещо е друг въпрос. Но е прав, че лятото Юнайтед "трябва да са смели". Не мисля, че са правилни някои разсъждения, че той е направил намек, че ще напусне. По-скоро изрази разочарованието и ядът си от случващото се на терена. Но не мисля, че ще спре да се бори, а и няма да е добре за клуба, ако това се случи. За мен клубът трябва да гледа към опитни играчи с ,лидерски качества, защото млади играчи има достатъчно, а и по традиция в клуба се разчита на школата. Задължително за мен е привличането на поне три класни нови попълнения, пожелателно е пет. Повече не мисля, че е реалистично. Не е въпроса какво аз искам, но трябва да сме реалисти. От клуба може да искат и да освободят 10-11 човека, но това много трудно ще стане, по ред причини. Но най-съществената е, че играчите на тима не са конвертируеми, не са желани на пазара. Но наистина ще е трудно играчи които така лесно се примиряват със загубите да ги накараш да се борят за победа всяка седмица. Кураж на Аморим, ще му трябва.

Играч на сезона - Амад Диало



Независимо, че бе контузен през голяма част от сезона, за мен без съмнение това е най-добрия футболост на Юнайтед, както като влагане в мачовете, така и като качества. С него на терена тимът изглежда различно. Друг млад играч който мога да отлича е бранителят Лени Йоро. От по-опитните Магуайър най-вече заради стаеанието и Бруно Фернандеш. Каземиро също се представя добре в последните два месеца. Но общо взето с това се изчерпва позитивното.

Няма ли да свършва тоя сезон най-накрая.

Имате важен финал. Изчакай да мине.

Не искам да омоловажавам постижението на Тотнъм Хотспър, още повече че те бяха на финала без двама от най-добрите си играчи Джеймс Мадисън и Деян Кулушевски и въпреки това намериха начин да спечелят. Щом след като второто полувреме рядко излизаха от тяхната половина и не допуснаха гол, то трябва да бъдат поздравени.

Но мисля, че на финал рядко може да се види един отбор да има такова превъзходство над съперника си, пък било то и със статистически показатели. Но и без статистика беше видно, че на Тотнъм много рядко се отдаваше да мине центъра през втората част и общо взето мачът се игра на една вратата. Статистиката в крайна сметка няма значение, но ще посоча някои данни. Притежание на топката 73 процента в полза на Юнайтед, общо удари към вратата 16-3 за Юнайтед, в целта 6-1, общо пасове 512-187 в полза на Юнайтед, завършени пасове 431-115 пак в тяхна полза, спечелени единоборства 12-9, спечелени въздушни двубои 20-17.
Вярно е, че Юнайтед не достигна до много опасни положения, но като за финал имаше достатъчно. Ударът покрай гредата на Амад Диало, изчистването от голлинията на ВанДерВент (извинявам се, ако бъркам името), ударът с глава на Шоу и спасяването на Викарио, може и да пропускам някое положение.
Съгласен съм, че Тотнъм изглеждат по-отборно, докато в Манчестър Юнайтед разчитат повече на индивидуалности, но това не е прецедент във футбола. Много други отбори също са го правели. Но техните индивидуалности са по-добри.

Слабостите на Манчестър Юнайтед са добре известни, трудностите с реализирането на положенията също, но за мен нямаше да е незаслужено, ако Юнайтед бяха спечелили. Но както подобно на много мачове в първенството, подобно и на мача с Фулъм за купата, Манчестър Юнайтед не играха лошо, но по една или друга причина не успяваха да вземат своето. Очевидно липса на класа, но и съдба за мен.

Лесно е да се говори постфактум, но може би наистина не беше добра идея Бруно Фернандеш да започва мача прибран по-назад от обичайното, както и Люк Шоу, който не е играл много време, да започва титуляр в такъв важен мач. Дали заради позицията на Фернандеш или нещо друго Бруно, който е барометърът на този отбор, изигра лош мач. Но Аморим е с вързани ръце, що се отнася до много неща, свързани с клуба. Не ми хареса обаче, дори някои да кажат че той няма вина за това, че след пресконференцията му, която гледах с картина, отново беше дадена храна на медиите за интерпретации какво точно е искал да каже той и има ли мотивация да продължи да работи в клуба. Аморим можеше и да е държи по различен начин на тази пресконференция.
Но трябва да се потърси сметка и на Омар Бареда и Джейсън Уилкокс, защото лятото се дадоха за пореден път много пари, зимния трансфер на Доргу беше един от най-скъпите за този период от годината, а възвращаемостта е един загубен финал и 16-то място в шампионата. Реално само Лени Йоро е наистина добро попълнение, но има слухове, че той не е доволен от своя избор и търси начин да се махне.

Също трябва да се преосмисли доверието към някои играчи. Харесвам Хари Магуайър най-вече за това, че е боец, не създава интриги в съблекалнята и е много окуражителен към всички свои съотборници. Но един играч, за да има претенции че е добър, с годините трябва да изчисти слабостите от играта си. А Магуайър прави все така аивни грешки. Снощи беше длъжен да реагира по-добре при центрирането за гола на Тотнъм, още повече то не беше и кой знае колко добро. Но той не можа да изчисти топката, движението му подлъга донякъде Шоу, който си вкара почти автогол, а и реакцията на Онана беше неуместна, той реагира след като топката вече беше във вратата. Като добавим и това, че Хойлунд винаги беше далеч от топката през времето му на терена, в крайна сметка тези слабости натежаха.

Говори се, че клубът е договорил Матеус Куня, който е едно наистина добро попълнение, но една птичка пролет не прави. Очевидно Гьокереш и Осимен трудно ще дойдат, но има и други не лоши нападатели, които биха свършили по-добра работа от Хойлунд. Против Лиъм Делап съм. Той не е лош играч, но е в процес на развитие, докато на Юнайтед му трябва завършен голаджия.
И стига с това обсвебване от Сити. След като Сити иска някой или той е минал оттам, то непременно трябва да бъде взет. Не проработи със Санчо, не проработи и с Алексис Санчес, изглежда не проработи и с Бареда.


Друго какво. УЕФА трябва да преосмисли даването на медали за второ място и позьорските шпалири за загубилия отбор. Едва ли много от играчите пазят сребърните си отличия, а това със шпалира и ръкопляскането е върхът на глупостта. Ромеро цял мач провокира, после ръкопляска. Голямо "уважение", няма що.

Жал ми е за такива като Евра. Човека загуби сестра си, на погребение е в деня на мача, но въпреки това намери време да окуражи отбора преди финала.
Не като Бербатов в РТЛ Германия преди мача. Първо не разбрах защо не говори на немски, ама карай. Второ можеше да си спести тъпизмите, които изрече. Има десетки други начини да си неутрален и да не засегнеш никой. Бербатов получи огромно уважение от Манчестър Юнайтед в годините , в които не е част от клуба, но за мен не го заслужава.
От друга страна подкепата на Швайнщайгер също заслужава уважение. Той и хора като Линдельоф, който е ясно че напуска клуба, им пука много повече отколкото на един Люк Шоу. Шоу, ако една топка отива към аут линията, той няма да направи опит да я догони, а ще я остави да излезе, за да изпълни тъч. Това добре го описва като футболист и характер.

Да второто полувреме МЮ беше отбора, който се мъчеше да направи нещо (съвсем логично предвид, че губеше), но това превъзходство беше изключително ялово. Общо взето си споменал опасните положения и това и си бяха. Твърде, твърде малко. Вадиш статистика, но пропускаш нещо много важно.

Big Chanses 4
xG 0.97
xGOT 0.55

Тва горното показва точно къде е проблема в този "стихиен" натиск, както биха се изразили някой журналисти доайени.

Колкото до Бербатов, не знам кво са давали по РТЛ, аз гледах ТНТ и там бяха Рио Фърдинан, Гарет Бейл и Бербата.

Чаво, съгласен съм с почти всичко, което си написал. Но все пак ще драсна и моето мнение по въпроса, не само за мача, но и за целия сезон.
Първоначалният ми ентусиазъм започна да намалява с всеки изминал мач, с всеки негативен резултат. Съответно дойде един момент, в който осъзнах жестоката реалност, а именно, че Юнайтед няма класата и възможностите да се бори за нещо запомнящо се. Един приятел, на който отбора му е в сърцето, още от миналата година ми казваше, че трябва да се вземе една лопата и да се изрине всичко. Всяка събота го виждах и не си променяше мнението, а аз някак си, си казвах, че не е баш така. Имах надежди, подхранвани от някакви временни проблясъци и просто вярвах. Но с времето нещата започнаха да излизат извън контрол, негативните рекорди ставаха факт. Започнах да се замислям все повече и повече за качеството на всеки отделен футболист и за възможностите за развитие пред отбора и вече съм за наистина крайно радикални мерки.

Когато се появи възможността да вземем Хойлунд, всеки ден влизах в какви ли не сайтове, за да видя, дали това е станало факт. Като дойде, бях убеден, че това е един невероятен трансфер, чаках с нетърпение да влезне в игра. Но какво се случи, каква се оказа реалността? Пълна трагедия и недоразумение, та той дори не се среща с топката. Е как да вкарваме голове, като централния ти нападател не знае, къде се намира и само плюе по терена.

Онана? Излишно е да се връщам на поредицата от смешни отигравания и допуснати голове от този вратар, за който дадоха не малко пари. Дали е за класата на отбор от ранга на Юнайтед според теб? Един път грешка, втори път, трети, пети и продължава да е неизменен титуляр. Пепи правеше грешки навремето, някои комични, но на следващия мач, заключваше вратата си и отчайваше нападателите на противника.

Дотук два основни поста, които са наистина много важни за всеки един отбор. Ами защитата? На Юнайтед отбраната, като на Кенеди охраната...
Нямаше един период в сезона, в който да има трайно задържане на една постоянна защита. Постоянно се пробваше този, или онзи, друг контузен, трети не знам какво. Кой ли не взеха, то не беше Мартинес, Доргу, Йоро, който беше половин сезон контузен, Де Лихт, Мазрауи. А в същото време си стояха Макгуайър, Евънс, Линдельоф. Е с какво първите показаха, че заслужават да са в отбора за сметка на вторите, които си ги знаем от години, що за стока са?

За средната линия е същото, намаше никакъв период, в който да има едни постоянни играчи. Все някой контузен, все някой наказан. Ако се води някаква статистика за това нещо, то Юнайтед сигурно ще е на първо място по котнузени футболисти. В началото си мислех, че е от мениджъра, тъй като и при Тен Хаг беше така. Но при Аморим същата работа, костеливи ли са, методиката на тренировки ли е, не знам. Но хайде, изключвам контузиите, нали играеш в Юнайтед, като ти се отдаде шанс, трябва да излезнеш и да изядеш терена за клуба. Кой направи това от настоящия отбор? Никой, просто защото нивото е много, много ниско. А като си помисля колко пари дадохме за Маунт и Каземиро...

За нападението няма какво да говоря, просто трагедия, както споменах в началото. Няма как да си звезда в Италия и да очакваш, че в Англия ще е същото. На отборът му трябват завършени футболисти, вряли и кипяли във Висшата лига, а не "звезди" от калчото.

Всеки един от футболистите в този отбор на Юнайтед имаше моментни проблясъци, които спомагаха и за малкото победи в първенството. Но това не е достатъчно, да бъдеш футболист на този велик клуб. Ако искаш да играеш тук, трябва да си постоянен и кръвта ти да ври за този отбор. Ако не можеш, както казва моя приятел... с лопатата.

А накрая, но не на последно място по важност е това, че в Юнайтед няма лидер. Играч, който да вдигне отбора и към който да има респект и уважение от всички. Такъв човек в момента няма, а не се знае и дали ще има. Хора, като Кийн, Кантона, Скоулс, Гигс, Робсън, Ван Дер Сар и т.н. сега са само мираж. А това е много основно нещо за всеки един отбор.

Та в общи линии съвкупността от липсата на лидер и на качество в отбора ни доведе до този срамен сезон. Ако на заиграе лопатата, следващият ще бъде същия, ако не и по-лош. Това е тъжната реалност, Чаво...

Жоро, аз благодаря, че сподели мнението си, за мен беше много интересно да го прочета, мисля че с всичко съм съгласен.

Откъде да започна. Не знам, защото за много от нещата съм писал и аз в хода на сезона. Че Манчестър Юнайтед няма лидер е голям проблем, Бруно Фернандеш е много добър футболист, но не е лидер. Хари Магуайър също се опитва да взема инициативата, но с грешките си на терена не дава добър пример. Но има и нещо друго, че на тези футболисти не им изнася, ако някой ги командва. С всичките си кусури Кристиано Роналдо беше лидер, макар и в напреднала възраст. Но това подтискаше съблекалнята. Но в Манчестър Юнайтед е имало много футболисти с тежък характер, както и в други отбори също, но успехи е имало. В крайна сметка и на един уличен мач е голяма вероятността всеки път да има поне един човек който те дразни, но това означава ли, че поради тази причина няма да играеш? Но за мен в такива ситуации е много важна и ролята на треньора. След Жозе Моуриньо за мен в клуба няма треньор, който да има достатъчно авторитет, съблекалнята да му има страх, в положителен смисъл.

За защитата съм напълно съгласен и мисля, че съм го писал няколко пъти. Защо трябва да се взимат нови защитници, които с нищо не са по-добри от наличните в клуба? Може би ползата е само широчина в състава. Така е и в другите линии. Реално, се взимат играчи които не покачват класата на тима. Друг проблем е, че в клуба не се стремят да наложат някакъв стил. Взимат се играчи, само защото се предполага, че са добри, без да се мисли биха ли паснали на състава или не.

За вратарите аз нямах високо мнение за Дийн Хендерсън, но той в Палас пази добре. Факт е обаче, че докато беше в Юнайтед правеше много грешки. Може би и психиката влияе, да понесеш тежестта на клуб където очакванията са големи. По времето на Шмайхел въобще не даваха толкова много мачове, но от това което съм гледал, и той допускаше понякога груби грешки, но това беше рядко.
За Онана е по-слаб вратар от ДеХеа, въпреки че не харесвах испанеца, а освен това въобще не може да играе добре с крака, както се твърдеше, когато беше привлечен. По-статичен е на голлинията даже от ДеХеа, това се видя и снощи. За мен трябва да има промяна на вратата. Но и Байандър не убеждава, той също направи много грешки и получи много голове. Трябва просто нов вратар.

Хойлунд започна много добре, в началото създаде впечатление в мен, че може да прогресира, но постепенно се изгуби и не убеди, че заслужава да е в тима.
Казваш не може от Сериа А футболист да успее в Англия. Не знам, Тонали се справя добре в Нюкасъл. Мохамед Салах също бе взет от Рома в Ливърпул, вярно бе играл за малко в Челси, но не беше убедил. Раян Гравенберг е един от най-добрите и ценните играчи на Пул, той не започна добре, но Слот му намери мястото. Вярно е, че има и един сезон в Байерн Мюнхен, но основният му опит е от Нидерландия.
В Юнайтед просто не могагт да развиват своите играчи.

И аз лично искам много хора да напуснат, но както писах наскоро това трудно ще стане. Факт е, че Юнайетед се отървава от повечето ненужни футболисти едва когато те станат свободни агенти и договорите им изтекат. Ето, сега със Санчо ще бъде голяма мъка да го продадат.
Такива като Онана, Каземиро, получават големи заплати, устроли са се, купили са си къщи, имат си действащи договори, нормално е да се дърпат да си ходят, колкото и на нас да не ни се иска. Реално, как ще накараш един играч да си ходи, ако самият той не желае. Не е лесно. И аз бих развъртял метлата, но е по-лесно да се напише, отколкото да е случи.

Да, Чаво, прав си за ролята на треньора. При такъв с авторитет, съблекалнята е под контрол. Аз ако трябва да съм честен не бих могъл да направя някакви категорични заключения за Аморим. Не знам, трудно ми е, защото ми е ясно, че специално в този сезон, няма как да се хвърли вината изцяло върху него. Но нека кажем, че по-скоро съм положително настроен към това, което прави.
Все пак ще вметна, че бях така и към Тен Хаг, но с времето това се промени. В началото го харесвах, не чак толкова заради представянето на отбора, а затова че показа на самозабравилия се португалски егоист (само от уважение към теб и всички четящи тук, няма да употребя друг епитет), че никой не е по-голям от Ман Юнайтед, ако ще да се казва и Кристиано Роналдо. Но с натрупването на негативните резултати, се промени и мнението ми за него, още повече, че имаше достатъчно време и възможности, да промени нещата към хубаво.

За Бруно ми е много странно, как масово се тръби, че той е лидерът в отбора. Както и ти си написал, той е добър футболист, но много далеч от лидерските качества. Сложи ги дори на снимка заедно с Кийн един до друг и ще разбереш какво имам предвид. Та той даже няма такова излъчване, камо ли да скръцне със зъби в съблекалнята. За да си лидер ти трябва да си куче, непукист, каквито бяха Кийн, Скоулс, Кантона. Бруно е добър играч, но той е в периферията на отбора и задачата му е да прави играта и да вкарва голове. Ако трябва да направя някакъв аналог, той е от типа на Брайън Маклеър от 90 те, който беше скромното момче, което вкарваше голове. А Бруно се прави на лидер и отстрани погледнато изглежда като малките кученца, които джафкат на големите и показват мускули. Просто комично...

Хари Макгуайър в пъти повече може да бъде лидер, но негативизма към него от феновете е голям и трудно може това да се случи. Аз лично го уважавам, въпреки всички грешки, които допуска. Със сигурност той много повече му пука за клуба, отколкото на 90 процента от останалите в отбора. А за това, че на футболистите не им изнася някой да ги командва, както заключихме и двамата, вината е на мениджъра. Силно се надявам, следващия сезон Аморим да покаже характер и да промени това. Даде някакви наченки с Рашфорд, а дали ще продължи в този дух, тепърва ще разберем.

Иначе, Чаво, няма да е все така

Утре в Лисабон е финала на женската шампионска лига, но в момента в друг португалси град Ещорил се провежда женският турнир World Sevens Football.
В този турнир участва и женският отбор на Манчестър Юнайтед. В турнира играят различни европейски отбори, 7 играчи срещу 7, като в продълженията играят 5 срещу 5. Задължително се играе до победа, като ако и след продължението няма победител се бият дузпи. Играят се две полувремена по 15 минути, ако няма победител продължението е 5 минути. Игрищата и вратите са по-малки от стандартните.

В първите два мача Манчестър Юнайтед победиха Рома и Бенфика, а снощи ги гледах срещу ПСЖ, мач в йойто надделяха след дузпи с 7-6. Само че за дузпите сигналът нещо почна да се ебава. Повтаряше се едно и също нещо и не можах да ги гледам.
Сакина Каршауи от ПСЖ беше в стихията си, вкара първия гол за ПСЖ. Капитанът на Юнайтед Мия ЛьоТисие изравни с много хубав гол от дистанция и лек рикошет в страничната греда.
Дженифер Ечегими вкара много хубав гол за ПСЖ, след като елегантно се освободи от ЛьоТисие и стреля силно в наказателното поле. Юнайтед пак изравниха сравнително бързо, с първия гол на Джесика Симпсън за първия отбор, в какъвто и да е мач.
В продълженията, когато играха 5 срещу 5, Юнайтед бяха доста по-активни, но не успяха да вкарат победен гол.

В този мач с ПСЖ през първото полувреме на вратата на Юнайтед пази уелската националка Сафия Мидълтън-Пател, която се отличи с много добри изяви.
През второто полувреме и впоследствие пък пази привлечената от Саутхемптън Кайла Рендъл, която също се отличи с много добър рефлекс. Впечатлен съм. Юнайтед разполагат с три много добри вратарки. Аз Рендъл съм я гледал още когато Юнайтед гостуваше на втородивизионния Саутхемптън за купата не този, а миналия сезон. Още тогава ми направи добро впечатление.


С победата Манчестър Юнайтед си осигуриха първо място в групата си и си оигуриха среща на полуфиналите с Манчестър Сити. ПСЖ пък ще играят с Байерн Мюнхен, като според коментаторките баварките са най-добрия отбор на турнира. Аз не съм ги гледал.

Срещите се предават в Ютуб канала на DAZN. Полуфиналите мисля че започват някъде към 17.00 часа българско време днес, без да съм напълно сигурен.

Така се случи, че и Жоро е писал, малко след последното ми мнение. Да се включа с коментар и по актуалните въпроси за мъжкия тим.

И аз не съм напълно сигурен за Аморим, но за мен е по-добър треньор от Тен Хаг и ще напиша защо. При Тен Хаг топката просто се изритваше напред, където по фланговете да я гонят Гарначо или Рашфорд и после да я центрират към наказателното поле. Нямаше атаки през центъра по начина, по който сме свикнали това да се случва. Опитите за атаки през центъра най-често бяха някой бърз, дълъг пас, който най-често беше пресечен или грешен. Въобще не се наблягаше на игра в центъра, на задържане на топката, в резултат на което играчите на Юнайтед не просто губеха средната линия, те предоставяха това пространство без бой на съперника. В резултат на всичко това пък ударите към вратата на Юнайтед бяха прекалено много, средно над 12 на мач, като в някои мачове се стигаше и до над 20 удара към вратата на Юнайтед! И оттам многото инкасирани голове.Този стил на игра не водеше и до много положения за Юнайтед. Положенията и сега също не са много, но поне ударите към вратата на Юнайтед са по-малко.
Тези неща донякъде бяха маскирани при първия сезон на Тен Хаг, най-вече заради добрата форма на Рашфорд и Каземиро, но за мен и заради Кристиан Ериксен, който беше единствения играч в онази формация който можеше да задържи топката, който има добър поглед върху играта и общо взето беше важен играч за отбора. Но играч, първо на години, второ със сърдечна операция бързо окапа и в следващите сезони нямаше как да има голямо влияние.

Да се върна и на нещо споменато малко преди това. Контузиите. За мен също е необяснимо това което става в отбора, хайде не след Фъргюсън, но след Мойс. И при Ван Гал, Моуриньо, Солскяр, Тен Хаг, вълна от контузии, при това се почваше с тях още в началото на сезона.
При Фъргюсън също имаше контузии, но обикновено те се случваха към края на сезона, което е по естествено. Имаше един сезон 1997/98, когато Юнайтед бяха застигнати от необичайно много контузии за времето си. За мен заради това загубиха титлата тогава, както и заради силната форма на Арсенал, които наредиха 10 поредни победи, ако се не лъжа. Но тогава ако не ме лъже паметта пикът на контузиите беше февруари. Но пак във втората половина на сезона, не още от Октомври или Ноември, абсурд.
В клуба смениха и доста лекари, резултат никакъв. По едно време си виках заради летните турнета е, защото пътуват много, често на два -три континента. После обаче дойде ковид, подготовка в Европа, горе - долу пак същата работа с контузиите.

Идеи къде може да се гледа live?

Вероятно в Ютуб.

От уважение към Чаво и Жорката ,които поддържат темата ,въпреки че и на тях не им е лесно ,реших да драсна и аз няколко реда .Значи цял сезон оправдавах играчите, от начало със смяната на треньора ,после "загубихме защото имаме мач в четвъртък ",след това "загубихме защото сме играли в четвъртък ",.Ако щете ми вярвайте ,но аз в сряда седнах да гледам мача с убеждението че ние ще бием Тотнъм поне с 3:0,чак в средата на второто полувреме разбрах колко съм се лъгал.Сега при положение че Беднякът милиардер каза, че няма пари ми се ще да наблегнем на младежката школа. Определено има талантливи играчи сред юношите и ако се работи правилно с тях може и да стане работата Просто мисля че Юнайтед трябва да поеме по друг път за да си върне идентичността. Другия сезон ,ще е много показателен затова ,какво ни чака в близките няколко години.

За съжаление такава генерация като Class of 92 на Ерик Харисън, която се реализира при Алекс Фъргюсън трудно се намира по всяко време.
През годините имаме много обещаващи таланти, някои въобще не играли за първия тим, други блеснали за кратко, може би само Рашфорд се задържа по-дълго. Лингард голям лигльо, това го провали, Фосу-Менса бързо го разкараха, не му дадоха шанс, Анди Перейра просто не беше за голям футбол, този Уилямс ли беше, левият бек при Солскяр, и той бързо залезе.
Спомням си навремето Фабиан Бренди, гледах го на един международен турнир 2007 година по Евроспорт, Юнайтед го спечелиха, викам си "уау", а то нищо не излезе от него. Има и други, по долните дивизии не се справят лошо.

Греъм Сунес беше прав за Мейно миналата есен. Много бързо го направиха звезда, а май и той се помисли за такъв. Има потенциал, ако се работи с него и остане в клуба, може да свърши добра работа.

Но за мен други две имена могат да се утвърдят за следващия сезон. Привлеченият от Академията на Арсенал централен защитник Ейдън Хевън, както и вътрешния халф Тоби Колиър. И двамата според мен щяха да запишат много повече минути през отминаващия сезон, ако не се бяха контузили.

Но отбор с предимно юноши в днешни времена трудно би направил нещо, просто няма да са конкурентоспособни.

Но ако има нещо положително от загубата на финала в ЛЕ, то е че би трябвало новите трансфери да бъдат много добре обмислени и да не се дават пак пари на вятъра.

Второ място за женския отбор на Манчестър Юнайтед на турнира в Португалия

Байерн Мюнхен просто се оказаха прекалено силни на финала, въпреки че момичетата се постараха, и даже водеха на полувремето, след гол на Сими Ауджо. Тя бе избрана и за изгряваща звезда на турнира. През второто полувреме изглеждаше, че Юнайтед се бранят добре, въпреки че и преди това Байерн бяха създали добри положения, но Фалън Тулис-Джойс имаше отлични изяви. Една дребна грешка обаче остави на стрелкова позиция японската състезателка на Байерн и тя нямаше как да сгреши. После сръбкинята Йованович вкара майсторски гол, възползва се от добрата си физика и повратливостта. Много ми се искаше Юнайтед да спечели, но просто Байерн са класа, на полуфинала отвяха Байерн Мюнхен с 5-0.

Така Байерн спечели наградния фонд от 2,5 милиона щатски долара, докато Юнайтед ще се утеши с 1 милион. Но тези пари ще помогнат много на клуба. Част от тях са за състезателите, разбира се.

В полуфинала футболистките на Юнайтед се справиха с тези на Ман.Сити по безупречен начин, не им оставиха никакви шансове и биха с 2-0. Не позволиха на Сити и бразилката Каролин да правят атаки от преход, което им е силата, не им оставяха пространства. Чак при 2-0 малко преди края Сити имаха някакви добри положения. Марк Скинър много правилно каза преди мача, че Юнайтед знае как да ограничи Сити, а от своя страна може да реализира. Мелвин Малард вкара страхотен откриващ гол. Получи с гръб към вратата, завъртя се мигновено и със страшна тупалка в горния десен ъгъл реализира. Имаше и още едно подобно положение, само че то дойде малко странично, пак се завъртя добре и би, но ударът мина покрай горната греда. Габи Джордж вкара втория гол, след индивидуален пробив, а Юнайтед изпуснаха още много.

Забравих да напиша, че в този турнир правилото за засада не важи, но станаха много приятни мачлета, наблягаше се на атаката. Мернах и Йън Райт в дрехи с логото на турнира. Мисля, че има нещо общо с него.