На снощния 12 етап Ош-Отакам, който е планински курорт в Пиренеите, публиката се изложи доста. Последните 10-12 километра бяха истински ад за състезателите. Не знам как нямаше падания, как някой колоездач не си изпусна нервите, публиката буквално беше обградила трасето, едва ли не колоездачите трябваше да минават през краката им, множество знамена буквално бяха тикани в лицата на състезателите, даже едно от тях закачи 21 номер, който се ядоса и в движение се обърна и жестикулира.
Имаше и множество палестински знамена, като за мен това си беше организирана провокация. Много грозно е подобно събитие да се политизира. Организаторите явно също бяха изнаенадани и нямаше какво да направят, заради масовостта при показването на липса на дисциплина. На предния етап 11 в Тулуза реагираха добре, но и там подобно прояви бяха значително по-малко.
С изключение на 12 етап, то много добра подкрепа, хубава атмосфера, но за мен това вчера не беше френската публика. Възможно е по-далеч в миналото да е имало пподобни случаи, но от последните години нямам такива спомени, въпреки че не съм гледал всички етапи. Но съм бил на не малко спортни събития, включително и на тура, макар и в Париж, подобно поведение не съм виждал.

Иначе в това издание имаше доста падания, даже и Погачар падна леко в 11-тия етап, пиша предимно за последните два етапа, защото впечатленията ми са по-пресни, иначе гледах и доста от останалите.
В генералното класиране Тадей Погачар води с 3 мин 31 сек на Йонас Вингегор, като изглежда битката отново ще е между тези двама колоездачи. Само снощи, когато спечели Погачар направи разлика от 2мин и 10 сек на Вингегор. И докато словенецът водеше през повечето време досега в тура, то датчанинът постепенно наваксва, беше и пети по едно време, едва в последните няколко дни вдигна нивото. Ирландецът Бен Хийли,който беше в челото, се смъкна драстично в класирането, като в момента е чак 11-ти. Белгиецът Ремко Евенпул показва балансирано представяне дотук, за мен може да се пребори за подиума накрая, като в момента е трети. Германецът Флориан Липовиц също прави силен тур, но не знам дали ще издържи.
Кевин Вуклен е най-предно класираният представител на домакините, с пето място до момента и изоставане от 5мин 40 сек от върха, но е много близо до Липовиц.
Най-предно класираният състезател на отбора на Джим Ратклиф Инеос Гренадиърс е Карлос Родригес, който е 12-ти. Не толкова лошо класиране, но този тим в предишния си вариант беше сред водещите в колоезденето, но липсата на достатъчно средства, както и от друга страна сериозното инвестиране на Емирствата, от Казакстан преди, както и от други силни тимове, дръпнаха Инеос назад в класирането.
Оскар Онли е най-предно класираният британец, той е шести, спечели едно място, но зад него е Роглич, ще е интересна битка до края.

Не виждам кой може да бие Погачар. Дори и на Вингегор му е трудно да издържи на темпото на словенеца, а вчера при атаката на Погачар въобще не можа да реагира и го остави. Иначе и на мен ми направи впечатление, че тази година има много падания, а някои от тях бяха и много тежки. Победителят от първия етап Филипсен точно заради такова жестоко падане напусна Тур-а. Погачар имаше късмет с неговото падане, а и след това, когато в основната група разбраха за падането намалиха темпото и го изчакаха да ги настигне.
Миналата година имах шанса да видя Погачар и другите от тура на Гран При на Монреал. На живо една такава надпревара е наистина много впечатляваща, а и тук колоезденето е доста популярен спорт.

Благодаря за включването, беше ми интересно да прочета и различно мнение. Съгласен съм, че Погачар на практика вече е спечелил. Снощи условията бяха лоши в етапа, имаше и мъгла, в края словенеца и Вингегор се движеха плътно един зад друг, даже си помислих, че Погачар може да му пусне малко аванта, но в последните метри словенецът атакува и изпревари датчанина, а Вингегор дори не се опита да го гони.
Да не говорим, че още от петък по френската телевизия започнаха да говорят за консолидиране на позициите. Тогава нямаше същниски етап, а бягане по часовник, но в този ден видях за първи път да се вее и българско знаме в това издание на тура.

За гледането зависи, интересно е да, но зависи и откъде гледаш и каква е позицията ти. Защото на Шанзелизе като се движат в група и ги гледаш прекалено отблизо то виждаш само един рояк леко размазано. Многото публика не позволява да проследиш движението им дълго време, само когато доближат до теб. Но за сметка на това минават три пъти там, докато на други места само по веднъж. Затова и избирам това място, а и заради многото публика, атмосферата, мога да си купя и някой интересен артикул. Разбира се, има и други места в близост до Париж, където могат да се гледат, но транспорта не е толкова удобен, а и няма как да гледам на две места, защото няма да ми стигне времето за придвижване.
В неделя мисля да ходя, дори и да вали, въпреки че ще пропусна финала по футбол на европейското за жени, но когато има събитие на живо, избирам него.

Аз гледам по Евроспорт, обикновено на запис след работа. Колкото до знамената, направи ми впечатление, че май на всеки финал на етапите се развява голямо турско знаме. Новината вчера беше отпадането на Ремко Евенпул (той е с номер 21, който си споменал в първия пост). Ремко беше 3-ти в генералното класиране, но в началото на изкачването на митичния Турмале се отказа и напусна тура. Жалко, защото той е от малкото, които се доближават донякъде до Погачар и Вингегор.

За гледането на живо. На мен ми беше интересно, защото бях на много добра позиция (макар и малко опасна). Колоездачите идваха към нас след спускане и можехме да ги наблюдаваме при спускането им и завоя, който правиха пред нас и след това в обратната посока, когато пък започваха изкачване. Скоростта, с която идва групата към теб направо е плашеща

Много се надявам Погачар да не сподели съдбата на Ланс Армстронг, защото тази негова доминация става все по-сериозна и направо нереална и нечовешка.

Аз тези дни нищо не можах да гледам, затова и не съм коментирал. А за турското знаме така е, аз го виждах редовно. Явно човекът или групата пътуват за всеки етап. Това е интересо, защото те нямат традиции в този спорт, освен ако не пропускам нещо.

Ти повече следиш нещата, но лично аз не мисля, че Погачар е и ще бъде толкова доминантен като Армстронг. Словенецът кара и за най-добрия тим, което също има значение, въпреки че той се откроява над другите си съотборници, получава се нещо като Макс Верстапен и Ред Бул в най-силните им години, до някаква степен.

А за гледането като чета описанието ти, си гледал на много хубаво място, за което се радвам.

Факт, че макар и да изглежда индивидуален спорт, на практика има много сериозен отборен елемент в колоезденето. Погачар получава много помощ от отбора си, но тази година сравнително рано остана без най-добрия си помагач - португалеца Алмейда, който се отказа в 9-ия етап след като предния ден падна много лошо.
С 4 минути и половина преднина и само 3 етапа до края (на практика 2, последният етап е по-скоро церемониален) може да се каже, че това би било 4-та победа на Погачар в последните 6 издания. Групирани са по 2 победи (2020 и 2021 + 2024 и 2025) и разбира се няма как да ги сравняваме примерно с 5-те поредни на Мигел Индураин през 90-те години, но си е съвсем сериозна заявка за доминация. Армстронг беше направил 7 поредни, но всичко това беше заличено.
В момента лидери по победи в Тура са Жак Анкетил, Еди Меркс, Бернар Ино и Мигел Индураин с по 5 титли. Крис Фруум е с 4 победи (3 от тях са поредни) и Погачар би го изравнил и ще е само на крачка от легендите.

За съжаление няма как да кача клиповете (или поне аз не знам как), които направих от Grand Prix Montréal 2024

Обаче намерих едно видео (не е с кой знае какво качество), от което може да видиш точно мястото, откъдето гледах (началото на репортажа):

https://www.youtube.com/watch?v=jncVw6urD7k&t=3s

Не е лошо клипчето, усеща се скоростта, адреналина. Чак опасно за мен не е, поне не за зрителите, все пак това не е автомобилен спорт. Виж, за колоездачите ако паднат на спускане е лошо.
Само не ми хареса какво е това Let's go , трябваше allez,allez или vas'y, но може би е за да ги разбират колоездачите.

Много интересни два етапа вчера и днес. Вчера, в последния същински планински етап Тимен Аренсман от Ineos Grenadiers се беше откъснал много напред. По едно време коментаторите казаха, че има 40 секунди преднина, май беше 5-6 километра преди финала, после станаха на 26, после на 20, в последните метри спечели едва със 6 секунди, но удържа глутницата зад себе си, предвождана от Погачар. Това е втора етапна победа за нидерландеца в това издание на тура. Той е 12-ти в общото класиране. Неговия съотборник Карлос Родригес (има и Кристиан Родригес) беше в топ 10, но отпадна.

Днес етапа започна със силен дъжд, макар и не пороен, после времето се оправи, за да завърши пак на дъжд. Типично френско време. Имаше и зрелищни падания. Първо един французин по-назад в класирането загуби сцепление и се изтърси зрелищно. Спря, после не видях дали продължи. Не гледах през цялото време. Някъде 25 километра преди финала беше най-интересно. Въпреки дъжда, имаше много луда публика в този участък. Малко преди да останат 21 километра до финала Иван Ромеро падна зрелищно, удари се и в бордюра. Сякаш Роман Грегоар загуби концентрация за миг и също падна, веднага след Ромеро. Французинът обаче веднага се изправи и продължи напред с много силно темпо. В края той бе в групата, която се бори за четвъртото място и въпреки, че коментаторът каза, че е завършил четвърти, в крайна сметка класирането показа, че е пети в етапа. Но въпреки това много силно представяне за Грегоар, ако не бе падането можеше да се бори и за етапна победа. Австралиецът Харисън Суини, който водеше през голяма част от етапа, в крайна сметка го завърши едва десети. Спечели го неговия сънародник Кадън Грувс, следван от нидерландеца Франк Ван дер Брук. Основната група от колоездачи беше по-назад и там отново се получи падане, мисля че паднаха двама, но не много тежко.

В генералното класиране Погачар води, следван от Вингегор, Липовиц, шотландеца Оскар Онли е четърти, австриеца Гал пети, Йоханесен от Норвегия е шести, Кевин Вуклан е най-напред от домакините, седми.


Утре реших да гледам от Монмантър, макар че този криминален район, заради многото туристи, никак не ми е по вкуса. Но там ще минават три пъти, има и спускане, така че ще е интересно. После мисля да отскоча и до Шанселизе. Времето днес е перфектно, но утре го дават лошо. Дано не съм пропуснал нещо и стигна, защото ще има затворени станции на метрото, на железницата, винаги е така, а искам преди това да гледам Формула 1 от Белгия.

С вчерашната си победа в етапа Кейдън Грувс се нареди сред колоездачите с етапни победи в трите големи обиколки (Франция, Италия и Испания).
Падането на младия Иван Ромео наистина беше брутално, но въпреки това май ще завърши днес в Париж, поне не го видях в списъка с отказалите след вчерашния етап.
Иначе днес ще има шанс за спринтьорите да се покажат по улиците на Париж и някой да грабне супер престижна победа на Champs-Élysées. Радвам се, че ще имаш възможност да видиш Тура на живо!

Темата за битката между френския и английския език в Квебек и по-конкретно в Монреал е много дълга

Не останах напълно доволен от неделния ден, въпреки че вината може би е в мен, че от една страна имам големи очаквания, въпреки че от друга мога да преценя добре реалността, позовавайки се на опита си.

За мен дори едно събитие да е стойностно, да носи позитивни емоции, то когато се стигне до Париж нещата се опорочават. Този град никога не може да бъде като останалите френски градове, по ред причини, повечето от тях напълно обективни. Не искам да досаждам с примери от други събития.
Да направиш етап по тесните улички на Монмантър е донякъде романтично, но и много неудобно, имайки предвид блъсканицата, десетките ограждения и ограничения, много рядката възможност да пресечеш от единия тротоар на другия, като местата за това бяха много малко. Наред с това вървях и над 4 км след етапа, за да стигна до Шанселизе, само за да констатирам, че са отцепили периметър много отдалеч и въобще не допускат хора. Беше като по време на ковид периода, когато тура се провеждаше през месец Септември и можеше да видиш нещо, но само много отдалеч, а опитите за пазарлъци с полицията на 99 процента удряха на камък. Но сега няма ковид и тези мерки, това заграждане, за мен бяха излишно презастраховане. Всичко описано дотук, рязко контрастира с останалите етапи, където близостта между публика и състезатели е несравнима. Да, видях по телевизията, докато чаках, че в района около река Сена зрителите имаха добра възможност да гледат, но пак не беше като на други места.

През 2019 година, когато за последно имах възможност да гледам по нормален начин етап от тура се чувствах много по-комфортно на Шанселизе.
Но Монмантър имаше подобаваща атмосфера, но и невероятна блъсканица. Всичко това отнема от удоволствието. Бях там час и половина, та и повече преди етапа, всичко беше пълно, а и ми беше ясно, че след като не съм най-отпред или не съм се качил на стълба или пейка, не гледам от някой балкон на сграда, то нямаше как да имам добра видимост. След продължително обикаляне и бутане, попаднах на прилично място, в долната част на един участък, който първоначално си мислех, че ще го карат на спускане, а те го караха на изкачване, но после като гледах заснетото си дадох сметка, че може би ще е прекалено опасно да го карат на спускане, а впоследствие видях на видеокадри, че и спускането не е било кой знае какво. Там снимах само веднъж, защото от позицията на която бях, беше безсмислено да снимам втори път. Около мен имаше една германска група, както и една шведска двойка, като в това отношение съм късметлия, защото ако бяха други, то щяха да ми се качат на главата и бутането щеше да е здраво. Германските и австрийските туристи винаги са ми правели добро впечатление в Париж.
После от мястото си имах добра възможност да се преместя бързо малко по-надолу, където си купих една тениска от тура и гледах третото минаване. Може би защото след първото минаване заваля дъжд и вече валеше продължително време темпото на колоездачите беше бавно. Но все пак снимах и оттам и усетих атмосферата. А отсреща беше "Мулен Руж". Но и там пак много ограждения, за мен повечето излишни.
В крайна сметка не беше толкова лошо, но ми се искаше повече. Дано някой път имам възможност да гледам тура извън Париж.

Тук ще се опитам да кача нещо, посредством Гугъл диск

https://drive.google.com/file/d/1daCbBOhD7sb1SRURs_I-20lu_L0bgv7e/view?usp=sharing

https://drive.google.com/file/d/17a36HLnXTOBOYuHBURadkzYUc5tL94r8/view?usp=sharing

https://drive.google.com/file/d/1SrGrYc7FvJULNTNUtEBpzDmm1lYKWMHV/view?usp=sharing

https://drive.google.com/file/d/1eS4eOJU4UEoagGlKUair9ilR6esoVibp/view?usp=sharing

https://drive.google.com/file/d/1jjPNXpp1ycu0F3bqf93S3hWrCQZVn0Z4/view?usp=sharing

https://drive.google.com/file/d/1qQvERQEnriqdYPJkLWZbglH1O1JxwemZ/view?usp=sharing

https://drive.google.com/file/d/1nplrdo8lq7rWvilvu4OEGI_jYcehMag5/view?usp=sharing

https://drive.google.com/file/d/1QQn6XVBM-HrzQzj0ycC8nViWY7S7hoxi/view?usp=sharing

https://drive.google.com/file/d/10jMzCggIe5txGTmBqbxaI_tzTYzczX-1/view?usp=sharing

https://drive.google.com/file/d/1htaHQqycXXFrgFv3IWlyScuT7wYdhbKD/view?usp=sharing