Pluribus (2025)https://www.imdb.com/title/tt22202452/ НФ/драма ; продукция на Apple TV+ / 9 епизода / подновен за сезон 2
Шоурънър: Винс Гилиган (Брекинг Бад ; Обадете се на Сол)
Един от топ сериалите за годината и не само.
Специално за жанра НФ е глътка свеж въздух и история, която наистина е нова и оригинална. Нещо, което не сме гледали.
Постапокалиптично бъдеще в което хората откриват извънземна формула базирана на РНК и я пресъздават. Тя е като вирус и много бързо поробва човечеството. Оцеляват само 13 човека (главната героиня е една от тях), които по някакъв начин имат естествен имунитет. 886 477 591 млн. измират, а нашата героиня, защото не може да овладее гнева си избива още 11 млн. Те изглеждат имат тази слабост при определени степени на човешката реакция и емоция да изпадат в ступор с евентуално фатални последици.
ТЕ/Другите имат общо съзнание, не могат да лъжат и не могат/не искат да навредят дори на едно насекомо или растение.
Кое е по-добре за хората, да живеят като едно общо съзнание без никакви тайни и с цялото познание за света, но без собствена воля?
Реално няма да има повече омраза, войни, насилие, глад, смърт, край с експлоатацията на планетата и нейните ресурси. Всички животни от зоопарковете са пуснати на свобода и т.н. Дори ябълката не се откъсва от дървото, а се чака тя да падне, за да бъде изядена...
Но в същото това време човечеството е обречено, именно защото ТЕ не се хранят с питателна храна, не произвеждат нищо, могат да се хранят само с нещо вече създадено. Използват течността от труповете на починалите хора за храна и така виждаме рециклирането и кръговрата на живота в пълния му вид. Така и не стана ясно дали правят секс с цел възпроизвеждане. Има раждане на деца, но от вече забременени жени.
Сериалът може да се озаглави иронично и като 'Дистопия, оцветена в щастие'
'Светът не е унищожен, а оправен' (дали?!)
Хората живеят под едно глобално колективно съзнание и ТЕ знаят всички тайни на Вселената. Цялото познание на всички хора и всичко измислено от тях е достъпно за всеки един от тях!
А кое прави нас хората щастливи? Индивидуалността или стремежът към колективен мир?
Главният герой, Каръл Стърка е нещо като жива метафора на този екзистенциален въпрос. Тя е известен писател, но не постигнал голям успех. Не е социална, през повечето време е намръщена и избягва контакт с други хора. Тя губи и своята любима, станала жертва на т.нар. 'Съединение'
През целият сериал ние проследяваме живота на Стърка след новото начало за човечеството (има си и хронометър, който отмерва колко дни, часове и секунди се минали след 'съединението') и виждаме голямата и вътрешна борба. Първоначално тя се опитва всячески да намери лек и да върне нещата така както си бяха и дори изпращаше видеофайлове със своите открития до другите 12 човека, които обаче не я харесваха, защото това статукво им харесваше. С изключение на един отшелник и параноик от Парагвай - Манусос.
Манусос не желае да контактува с колективния разум и си заплаща за всяка услуга, все едно хората не са изчезнали завинаги, а само за малко... И решава да прекоси целия път от Парагвай до Албъркърки, Ню Мексико, където е Стърка. Сам и без тяхната помощ. Е, ако не бяха ТЕ, той щеше да умре в Амазонската джунгла, но това е друг въпрос...
Един от кардиналните въпроси, които се изследват в сериала е за самотата и колко социално животно е всъщност човекът...
Колективът временно напуска Албакърки заради вредата от емоциите на Каръл. И в крайна сметка тази изолация я кара да осъзнае нуждата си от компания. И тя след упорита борба (минала и през това дали не лапне дулото) се предаде и поиска ТЕ да се завърнат при нея. Сцената, в която тя тичаше през алеята, за да прегърне Зоша, е повратна точка в нейната уязвимост. И моментът в който тя избра ТЕ пред борбата с ТЯХ!
В хода на сериала Каръл се влюбва в Зоша, лицето за контакт на колективния разум, който откликва на всички нейни молби. И дори избира да не се бори повече, а да се отдаде на тази нова любов игнорирайки факта, че всичко е споделено с милиарди други хора...
Но, Каръл разбира, че и остава максимум 1 месец живот, защото те са открили начин как да я превърнат в една от тях след като са извлекли стволови клетки от замразената и яйцеклетка. И всичко това без нейното съгласие.
Тогава Стърка решава да сложи край на тази химера, поръчва си атомна бомба (намигване на старта на шоуто, когато тя ги попита - ‘А, ако поискам атомна бомба, ще ми дадете ли’) в знак на протест и на скъсването на отношенията с тях и застава до Манусос.
Своевременно Манусос може би е на верен път, защото сякаш е напипал тяхното слабо място и начин с който евентуално да успее да върне истинския човек в завладяното и контролирано тяло. Това е някаква радио честота, която парализира колективното съзнание и те са безпомощни. Но могат ли с нея да върнат оригиналното съзнание на човека, чието тяло и разум са окупирани от извънземния нашественик? Едва ли ще е толкова просто и лесно, но ще чакаме 2, 3 години, за да видим развитието в сезон 2.
А ТЕ доколко искрени са с нас?
Когато им стане крайно неудобно или дискомфортно те просто напускат, махат се. Но не спират контакта с човека причинил им този дискомфорт. И не биха допуснали с бездействието си той да пострада.
Казана на Каръл, че не могат да я накарат на сила да и забият инжекция, за да извлекат стволови клетки, а само ако тя се съгласи, но ето, че без да я питат са го направили използвайки замразената и яйцеклетка.
В интрото на последния епизод имаше една брутална сцена. Оцелелите хора вече са само 12, защото едно момиче от Перу или Мексико (не помня точно откъде беше) реши да стане една от тях. И само и само, за да бъде всичко тържествено и според обичаите на нейното племе (явно това е намека) ТЕ решиха да изиграят цял един театър все едно гледаме истински ритуал. И в момента в който момичето стане една от тях, те просто спряха и всеки си продължи по задачите и с живота си. Контраста в сцената беше смазващ. Особено и с реакцията на козичката. Тя беше любимото животно на момичето, но след като тя стане част от 'Кошера' дори не се обърна да я погледне, въпреки жалния и плач.
ТЕ могат ли да изпитват емпатия??? И всъщност емпатията прави ли ни щастливи или по-скоро нещастни???
Това което най-много ми хареса в този сериал е факта, че е мислено за всяко едно нещо. Всеки един детайл е важен и работи за наратива. Няма нищо случайно. Дори 10 минути разходка на Стърка в пустинята е от значение. Но това е сериал, който осъзнавам, че не е за всеки и трудно би бил оценен така както заслужава. Поне според мен.
Горещо препоръчвам!
-
9