War Machine (2026)
https://www.imdb.com/title/tt15940132/

Един от най-големите хитове на Нетфликс през последните години.
Над 125 млн. гледания и номер 1 на платформата за първите 6 месеца на 2026 г.
Със сигурност ще има продължение, а може би и трилогия.
Във филма блести гигантът Алън Ричсън (Ричър), който трепе извънземни роботи.
Филмът е маниашки, изкефих се и го препоръчвам.
-
7.5-7.0


The Furious / Huo zhe yan (2025)
https://www.imdb.com/title/tt33311069/

Някъде в Югоизточна Азия...
...става невъобразим кютек....

Истинска хонгконгска кунг-фу класика от ранга на The Raid: Redemption.
Режисьорът, Кенджи Танигаки и продуцентът Бил Конг (Тигър и Дракон и Герой) са заснели филма в Банкок, Тайланд.
Кулминационната сцена - битката в полицейския участък е заснета за 18 дни! 18 дни за една сцена?! Но пък каква...
И естествено съмнявате ли се, че огромна част от боевете и каскадите са заснети без дубльори, за повече реализъм.
Най-големият плюс е хореография на бойните сцени.
Минус - диалозите и прекалено разтегления финал. Но това са бели кахъри.
Този филм е задължителен за всеки екшън маниак. Препоръчвам!
-
7.0-7.5


Do Not Enter (2026)
https://www.imdb.com/title/tt3515878/

Хорър филм, адаптация по романа ''Creepers'' на Дейвид Морел (създателят на Джон Рамбо) от 2005 г.

Разказва се за група млади градски изследователи и стриймъри, които отчаяно търсят шокиращо съдържание, за да вдигнат гледаемостта на канала си. Те решават да направят екстремно предаване на живо, като проникнат в легендарния, отдавна изоставен и затворен хотел Парагон в Ню Джърси.
И там откриват нещо зловещо...

Става за едно гледане. По-скоро ми хареса, а и самите герои ми допаднаха, особено някои от тях.
Няма дълги увертюри, екшъна не закъснява. Декорите са много добри, както и операторската работа. Сцените в изоставения хотел на моменти много ми напомняха за Заразно зло.
Не ми хареса как се разкри мистерията за злото. Много слабо, направо мързеливо написано и обяснено, а и самото чудовище когато го опознах малко повече изглеждаше по-скоро нелепо.
-
6

The Breadwinner (2026)
https://www.imdb.com/title/tt34459219/

Семейна комедия, която не предлага нищо ново, но в краен случай става за едно гледане и малко разтуха.
Имаме баща вманиачен в своята работа и да бъде номер 1, но когато трябва да поеме грижите за трите си малки дъщери, след като справящата се идеално с всичко майка трябва да замине за 2 седмици, осъзнава колко по-сложно и натоварващо е.
-
5


Hungry (2026)
https://www.imdb.com/title/tt34494076/

Приключенски хорър за оцеляване, който разказва за група туристи, изгубили се в блатата на Луизиана, където трябва да се борят за живота си срещу гигантски и свиреп... хипопотам (да, хипопотам в щатите, не е алигатор, правилно прочетохте)...
Безумен филм с ужасен каст с изключение на Хоаким де Алмейда.
-
4


Wardriver (2026)
https://www.imdb.com/title/tt5095076/

Нео-ноар криминален трилър, в който се разказва за Коул, изкарващ прехраната си с 'Wardriving' - кара из Солт Лейк Сити през нощта и хаква незащитени Wi-Fi мрежи, за да източва средства от корпоративни банкови сметки.
Разбира се става беля и се забърква в нещо по-голямо...
Добра игра на Дейн ДеХаан, но сценария е предвидим и филмът като цяло скучен.
Става за едно гледане.
-
6.0-5.5

Одисея (The Odyssey) (2026)
https://www.imdb.com/title/tt33764258

Много ми е трудно да напиша ревю за този филм.
В мен се сблъскват страшно много фактори, а Нолан не ми прави добра услуга по две причини.
Първо, не следва канона.
Второ, независимо дали нарочно или не, е направил много сериозен прочит на последиците от войната. Филмът е преди всичко психологическа драма, а не онзи емоционален епос, който да ме накара да живея с героите, да плача, да мечтая и да се вълнувам заедно с тях.
Любимите ми епоси са Смело сърце, Гладиатор, Последният мохикан, Последният самурай, Танцуващият с вълци и Пърл Харбър. Общото между тях е огромната емоция към героя и историята, любовта, драмата и усещането за величие и трагизъм в едно. И всичко това пропито с музика, която разкъсва сърцето.
В Одисея на Нолан тези елементи също присъстват, но не са водещи. Именно затова филмът не успя да се доближи до личната ми максимална оценка от девет по десетобалната.
Оценката съвсем спокойно можеше да бъде и по-висока, ако филмът носеше онази дълбока емоционална магия, която за мен имат изброените от мен филми - способността не само да впечатлят ума, но и да разкъсат сърцето.
От друга страна, това е най-силният епос, който съм гледал от много години насам. Всъщност от изброените филми насам. Единствено 300 бих поставил в подобна категория.

Но Нолан не се опитва да направи героичен филм или самоцелна драма, пропита с величие и страдание. Той иска да разтърси зрителя и да го накара да се замисли. Най-вече да се замисли. И според мен успява!

Дали това е най-добрият филм на Нолан? Хмм, по-скоро не. За мен не е дори в топ 3, макар че подобни класации винаги са силно субективни и е възможно след време да променя мнението си.
Реших да разгледам Одисея преди всичко като самостоятелен филм, а не като адаптация на една от най-великите литературни творби в историята. Защо? Защото това не е класическа екранизация. По-скоро филмът трябваше да започва с надпис ''По мотиви от ''Одисея'' на Омир''.

Това е личният прочит на Кристофър Нолан - неговият поглед към творбата и към посланието, което иска да отправи към съвременния свят. Неслучайно филмът е създаден именно във време, когато светът отново е разкъсван от войни, особено от едно братоубийствена такава, точно както е било между Ахея и Троя.

Нека го кажа по-простичко:
При Омир светът е подреден така:

При Омир светът е подреден така: Богове -> Съдба -> Човек
При Нолан светът е подреден така: Човек -> Избор -> Последствия
Омир казва: ''Вижте какво струва една война''
Нолан казва: ''Не започвайте войни''
Разликата изглежда малка, но всъщност е огромна.

Какво всъщност се опитва да ни каже Нолан през тези близо три часа?
Според мен - че най-големите битки не се водят на бойното поле, а в човешката съвест. Че истинското завръщане не е до дома, а до собствената ни човечност.
Войната винаги ражда победители, но никога не оставя хората непокътнати.
Истинската сила не е да победиш врага си, а да не изгубиш себе си по пътя към победата.

Чрез традиционните за мен плюсове и минуси ще разкажа всичко, което ме впечатли, както и онова, което според мен е можело да бъде направено по-добре. Защото този филм няма тежки минуси.


Плюсове на филма

След като Кристофър Нолан прави изцяло нов прочит на Одисея (извън имената и някои ключови събития малко неща съвпадат с Омир), очаквах най-вече финалът да бъде силен. Горещо се надявах да не ме разочарова. Не ме разочарова. Напротив. Имаше и един лек туист, който ме изненада приятно и, признавам си, не очаквах на фона на всичко видяно във филма...
Финалът е въздействащ и оставя зрителя с много повече въпроси, отколкото отговори.
Особено ми хареса идеята, че всяка нова цивилизация се ражда върху руините на предишната. Че след всяка война остава не само разруха, а и основата, върху която следващите поколения изграждат своя свят. Един безкраен цикъл, който ще продължава, докато самите хора не намерят сили да го прекъснат.

Актьорска игра
Мат Деймън, Робърт Патинсън, Ан Хатауей, Джон Легуизамо, Том Холанд и Саманта Мортън правят великолепни роли.
За мен обаче Робърт Патинсън буквално открадна шоуто. Антиной е един от най-отблъскващите персонажи във филма, а Патинсън изгражда образа толкова убедително, че изобщо няма да се изненадам, ако получи Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля.
Мат Деймън пресъздава един различен Одисей - не толкова легендарния герой на Омир, колкото човек, който носи тежестта на собствените си избори. Това е именно Одисеят, който Нолан иска да покаже и Мат Деймън пресъздава перфектно това, което Нолан иска от него! През годините сме виждали силни превъплъщения на Одисей в лицето на Шон Бийн, Рейф Файнс, Арманд Асанте и Кърк Дъглас. Не бих ги сравнявал директно, но след този филм за много зрители именно лицето на Мат Деймън ще бъде първата асоциация с героя.
Ан Хатауей е чудесна Пенелопа. Признавам, че съм пристрастен, защото винаги съм харесвал присъствието и на екрана, но и тук тя оправдава напълно доверието.
Самна Мортън като Цирцея е за директен Оскар, да видим дали ще и го дадат, защото участва за около десет минути.
Приятната изненада за мен беше Джон Легуизамо като слепия Евмей, а Том Холанд окончателно ме убеди, че може да бъде много повече от Спайдър-Мен.

Митологичните създания
Циклопът Полифем и Цирцея са сред най-запомнящите се моменти във филма.
Тези сцени буквално откраднаха шоуто и дълго време ще сънувам кошмари...
Сцената, в която Цирцея превръща хората на Одисей в прасета, е едновременно красива и смразяваща. Ако някой ден Нолан реши да снима чист хорър, със сигурност бих бил първи в киносалона.
Лестригоните също изглеждат впечатляващо, а Сцила и Харибда превръщат една от най-известните части на поемата в истински кинематографичен спектакъл.

Техническата страна
Тук филмът е безупречен - 10 от 10!
Звукът и операторската работа са на изключително високо ниво. Аймакс кадрите буквално те поставят на палубата на корабите, сред бурите, битките и чудовищата.
Визуалните ефекти изглеждат впечатляващо реалистични, а практическите ефекти още веднъж показват защо Нолан продължава да държи на реалните снимки, когато това е възможно.
Голяма част от продукцията е заснета на истински кораби (в мащаб едно към едно), в реално море, сред реални бури и на реални локации из Средиземноморието. Използвани са истински декори, физически изработени оръжия и брони, а значителна част от бойните сцени са изпълнени от каскадьори, вместо чрез дигитално умножаване на персонажи.
Така, философията на Нолан остава непроменена: 'Ако човек може да го направи, ще го направи човек'
Именно затова филмът изглежда толкова осезаем, толкова жив и реалистичен.

Музиката отлично допълва атмосферата, а декорите и художественото оформление заслужават специално внимание, което да се изучава в университетите.

Чисто технически това е продукция от най-висока класа и един от най-впечатляващите филми, които съм гледал през 21 век.

Минуси на филма
Като цяло актьорският състав е на много високо ниво, но има няколко избора, които лично на мен не ми допаднаха.
Зендея като Атина не успя да ме убеди. Не усетих онова величие и спокойна власт, които очаквам от една Богиня. Вероятно това е и резултат от решението на Нолан почти напълно да изведе боговете извън историята, но присъствието и остана по-скоро символично.
Джон Бърнтал като Менелай също не ми се стори най-подходящият избор. Харесвам го като актьор, но през цялото време имах чувството, че гледам Шейн от Живите мъртви, а не царя на Спарта.
Същото важи и за Чарлийз Терон като Калипсо. Безспорно великолепна и много красива актриса, която аз много харесвам, но тук ми липсваше усещането за вечната, почти неземна нимфа, която съблазнява Одисей.

Любопитното е, че Нолан почти изцяло премахва боговете, но все пак оставя Атина. Това ме накара да се замисля дали тя действително присъства като персонаж, или е по-скоро въплъщение на вината, паметта и тежестта, които Одисей носи през цялото си пътешествие.

Една от най-дискутираните теми около филма безспорно беше кастингът.
Лично за мен присъствието на толкова много актьори с тъмен цвят на кожата отслабва усещането за историческа достоверност. Не става дума за актьорските им качества, а за това, че действието се развива в свят, вдъхновен от микенска Гърция.
Ябълката на раздора бяха черната Елена и участието на Елиът Пейдж като Ахил.
Най-сериозни реакции предизвика изборът на Лупита Нионго за Елена. За щастие ролята и е кратка и няма съществено влияние върху развитието на историята.
Около участието на Елиът Пейдж също имаше много спекулации. В крайна сметка Ахил изобщо не присъства във филма, а Пейдж изпълнява ролята на Синон. Макар този персонаж да не е част от Омировата Одисея, тук той изпълнява функцията на своеобразен морален съдник на Одисей.

Циклопът Полифем е една от най-силните сцени във филма.
Именно затова още повече съжалявам, че липсва знаменитият момент с името ''Никой''.
За мен това е една от най-запомнящите се сцени в цялата поема и присъствието и щеше да бъде чудесен поклон към Омир, без да нарушава прочита на Нолан. Трябваше да видим класическия Одисей поне веднъж - онзи хитър, надменен, високомерен герой. Пък после нека минем отново към ПТСД-то.

Искаше ми се да видя повече от Сирените.
Появата им е впечатляваща, но остава прекалено кратка и сякаш не успява да разгърне потенциала на един от най-емблематичните епизоди в поемата.
Лош Нолан, лош!

Клането на женихите също ме остави с известни колебания. Доста е спестено.
Разбирам защо Нолан избягва буквалното пресъздаване на насилието от Омир. Ако беше показал всичко, както е описано в поемата, това неминуемо щеше да промени начина, по който зрителят възприема Одисей. А не това иска Нолан.
Въпреки това самата сцена можеше да бъде изградена малко по-убедително. Начинът, по който Одисей успява да се справи с толкова много противници само с лъка си, изглежда леко неправдоподобен.

Имам и няколко чисто визуални забележки.
Да, технически филмът е впечатляващ, но някои решения според мен са съзнателен компромис с историческата достоверност.
Корабите например напомнят повече на викингски, отколкото на микенски. Истината е, че никой не знае със сигурност как точно са изглеждали корабите от бронзовата епоха, но използваната визия очевидно следва по-познатия за съвременната публика образ.
Подобна художествена свобода личи и при броните, щитовете, мечовете, архитектурата и облеклото. Филмът смесва елементи от бронзовата епоха, архаична и класическа Гърция, а на места дори използва решения, които напомнят средновековна Северна Европа.
От гледна точка на историк това безспорно е недостатък. От гледна точка на режисьор обаче това е напълно съзнателен избор.
Нолан очевидно не се стреми към археологическа реконструкция. Той изгражда собствен митологичен свят, в който атмосферата и символиката са по-важни от абсолютната историческа точност.
Това може да бъде прието както като необходима художествена свобода, така и като компромис с автентичността.
Лично аз съм някъде по средата, но все пак в случая ще подкрепя твореца, защото това е неговият филм! Това е неговият прочит на историята. А и в крайна сметка не гледаме документален филм. Нолан рискува много с всички тези неща и според мен той прави един напълно съзнателен избор. Преценява, че крайният резултат ще е убедителен и ще тушира недоволството. Ако ли не, то критиката щеше да е унищожителна, но явно Нолан е добър комарджия, защото залогът е печеливш...


Размисли по филма и неминуемите сравнения с Одисея на Омир

Няма как този филм да не раздели зрителите на два лагера и напълно разбирам защо.
Колкото по-добре човек познава Омировата поема, толкова по-критично вероятно ще приеме филма. И обратното - ако гледа Одисея единствено като самостоятелно произведение, много по-лесно ще оцени идеите на Нолан.
Ако трябва да обобщя най-голямата промяна само с едно изречение, бих казал следното:
Омировият Одисей е човекът, който побеждава света със своя ум. Нолановият Одисей е човекът, който оцелява, но не може да избяга от собствените си спомени.
При Омир враговете са Циклопът, Сирените, Посейдон и чудовищата.
При Нолан най-големият враг е самият Одисей - неговата вина, памет и травмите, които войната е оставила в него.
Затова почти всяка митологична сцена е преди всичко психологическо изпитание.
Истинският главен герой във филма според мен не е Одисей. Главните герои са вината и последиците.
Аз отдавна повтарям едно и също, когато говоря за военни драми или исторически епоси:
''Войната е най-ужасното нещо на този свят, а ние хората сме си най-големите врагове.''
Именно това виждам и в прочита на Нолан.
Одисей осъзнава каква цена е платил за собствената си победа. Мат Деймън изгражда образ на човек, който не се опитва просто да се прибере у дома, а да намери човека, който е бил преди войната.
Омир пита: Как един човек се прибира у дома?
Нолан задава друг въпрос: Възможно ли е човек изобщо да се прибере у дома, след като войната го е променила завинаги?
А защо ги няма боговете?
Това вероятно е най-смелото решение на Нолан.
При Омир боговете постоянно се намесват в съдбата на хората. Те помагат, наказват, направляват и често променят хода на събитията.
Нолан съзнателно ги премахва. И така цялата отговорност остава върху човека.
В неговия свят няма Посейдон, когото да обвиниш. Няма Зевс, който да решава вместо теб. Няма съдба, зад която да се скриеш. Остава само изборът. И последствията от него.
Това решение прекрасно се вписва и в цялото творчество на режисьора. Във всеки негов голям филм една човешка идея стои в центъра на историята:
Мементо - паметта
Престиж - обсебването
Генезис - вината
Интерстелар - любовта
Дюнкерк - оцеляването
Опенхаймер - отговорността
Одисея - последиците


В заключение,
Вместо приключенски епос за богове и чудовища, Кристофър Нолан създава мащабна психологическа драма за човек, който се опитва да намери пътя към дома след ужаса на войната.
Визуално филмът е впечатляващ. Аймакс кадрите, практическите ефекти и актьорските изпълнения превръщат древния мит в епично и несравнимо като мащаби кинематографично преживяване.
И най-важното, финалът не предлага триумф, а размисъл.
Че всяка нова цивилизация се ражда върху руините на предишната.
Че най-дългото пътешествие на героя не е през морето и в борба с чудовищата, а през собствената съвест в борба с вината.

Това не е най-великият филм на Кристофър Нолан.
Но без съмнение е един от най-смелите му.

Ако човек пожелае, винаги може да намери аргументи, с които да бъде по-критичен към този филм. И аз бих могъл. Но не бих бил честен със себе си. Защото осъзнавам колко трудно е да се създаде подобно произведение.
Колкото и критики да търпи Нолан, той отново доказва защо е сред най-големите режисьори на нашето време.

Препоръчвам Одисея за задължително гледане на кино!
Аз със сигурност ще го гледам още веднъж и този път в голямата Аймакс зала. И не защото не съм го разбрал. А защото имам чувството, че при второто гледане ще открия още нещо, което първия път ми е убягнало.
-
8

The Beauty (2026)
https://www.imdb.com/title/tt33517752/

САЩ ; драма/хорър/НФ/трилър ; продукция на Ryan Murphy Productions / 20th Television ; мрежа: FX on Hulu ; 11 епизода ; все още не е подновен за втори сезон
По комикса The Beauty
Шоурънъри: Райън Мърфи и Матю Ходжсън

Историята проследява двама агенти на ФБР, които разследват шокиращата смърт на топ модели вследствие на опасен нов вирус, превърнал се в смъртоносна сексуално преносима болест с разрушителен ефект.
Те откриват съществуването на изроден патоген, наречен ''Красотата'' - вещество, което прави хората физически съвършени, здрави, млади, кипящи от енергия и много сексапилни и красиви. Но на каква цена...?
Сериалът има много сходства с нашумелия филм с Деми Мур, ''Веществото'' - но реално нямат нищо общо помежду си. Не са от една Вселена.

Събран е звезден каст, стилът е типичният за Мърфи.
Стилна визия и смела сатира на обсебеното ни от перфекционизъм общество.
За съжаление съставките не са сработили твърде добре. Набляга се повече на външната обвивка, а не на съдържанието и. По едно време е истински хаос от идея. 11 епизода са много за историята, която разказаха, нищо че имаше и кратки епизоди. Темпото на сериала не е равно. Разчита се повече на шокиращата визия, отколкото на някоя по-логична и добре изградена драма.

Но е съжалявам, че го гледах, напротив. Бих гледал и сезон 2.
Оценката ми е положителна, но далеч от върховете.
-
6.5

Avatar Aang: The Last Airbender (2026)
https://www.imdb.com/title/tt18259538/

Действието на този пълнометражен анимационен филм се развива около 12 години след края на оригиналния анимационен сериал, като Аанг е на възраст около 24, 25 г.
Аанг научава за древен и могъщ жезъл, което може да спаси въздушните номади от пълното им изчезване. Заедно с Катара, Сока, Зуко, Тоф, Апа и Момо той предприема опасно пътуване към края на познатия свят, където е скрита огромна тайна и се отприщва страховита сила, която може да унищожи всичко изградено дотук...

Хареса ми, препоръчвам.
-
7.5-8.0

Motor City (2025)
https://www.imdb.com/title/tt2012616

Мрачен, нощен Детройт от 1977 г.
Наркотици, престъпност, корупция.

В този жесток свят главният герой е несправедливо осъден и мечтаният щастлив живот с голямата му любов е разбит. Ще успее ли да отвърне на удара и да въздаде справедливост?

Филмът има уникален стил. Нещо абсурдно за 21 век, но факт - във филма почти няма диалог (само няколко откъслечни реплики) и залага изцяло на силния си визуален език, брутален екшън и изключително силен саундтрак.
Така че да - имаме си стандартна жанрова история, разказана само чрез киноезика.

Когато няма реч, музиката изведнъж се превръща в основен движещ фактор. Включени са почти всички големи хитове от 70-те години, а възстановката и педантичността на екипа стигат дотам, че няма нито едно парче, издадено след 1977 г.

Имаме една класическа история, по-стара и от света. Двама мъже обичат една и съща жена. Тя е красива и магнетична, а те са готови на всичко за нея... Единият е доброто момче, другият - лошото. Лошият криминален бос печели, НО...

Изключително смел филм, който освен всичко друго е и оригинална история, въпреки че изглежда така, все едно е адаптация на някой мрачен комикс.
Любопитното е, че сценарият на филма е отлежавал близо 17 години.

Класически ноар с изключителна възстановка на Детройт от 70-те години. Има яко неони и слоумоушън бойни сцени, които са, меко казано, впечатляващи.

Боят в асансьора между двете грамади - Алън Ричсън и Пабло Шрайбър, си е направо за златния фонд в екшън жанра.
Бен Фостър каква роля прави само! Личи си големият му талант, особено поставен до Ричсън и Шрайбър (нищо лошо за двамцата - любимци са ми). Как играе само с очи и мимики!
Към Шайлийн Уудли имам претенции и като цяло не мисля, че е добър избор точно за подобна роля в подобен филм...

Най-големият плюс на филма е, че се разбира абсолютно всичко. Без реч.
Най-големият минус е, че понякога визуалният стил започва сериозно да измества драматургията и че има много клишета и нелогични сцени.

Реалната му оценка е между 6 и 7, но аз я завишавам, защото се справят с една никак нелека задача - да се създаде една история, за която да ти пука и която да разбереш, при положение че диалози няма.

Като цяло може да се каже, че това е визуално завладяващ екшън трилър за почитателите на суровото кино. Филм, който разчита повече на атмосферата и харизмата на своите герои, отколкото на някаква по-дълбока драматургия.
Освен всичко друго, според мен този филм отдава почит към класическите уестърни и старите екшъни от 80-те и 90-те години.

Препоръчвам!
-
7

Сладоледаджията (Ice Cream Man) (2026)
https://www.imdb.com/title/tt36893729

WTF?!
Илай Рот, какво по дяволите беше това?

Чудя се как е възможно този филм да види бял свят? Да, сложили са му категория Х, но все пак...
Може би абсурдизмът, черната комедия и липсата на психологическа драма са причината, защото иначе би било невъзможно за гледане/понасяне.
И сега пак е негледаем, но не само заради изключителните гнусотии, но и заради безумния сценарий и режисура.
Предупреждавам - да не се гледа филма от гнусливи хора и да не се гледа с деца също така.
Защо?
Ами в 80% от филма се показва само и единствено как малки деца (от 6-7-годишни до пубертетска възраст) брутално измъчват, разчленяват и убиват по възможно най-садистичен начин своите родители, учители и случайни минувачи. Все едно децата са демоните в Ада...
Откъде тръгва всичко това? От един сладоледаджия, който е продал душата си на Дявола и реално децата, след като хапват от сладоледа, изпадат в нещо като транс и извършват всичките тези ужасни неща.

Освен лошия сценарий да добавя и посредствения каст.
Единственото хубаво нещо в целия филм беше финалът. Последните 10 минути като цяло. Не можаха да ме изненадат обаче...
-
4


Мъртва хватка (Dead Man's Wire) (2025)
https://www.imdb.com/title/tt15181326

Криминален трилър на режисьора Гос Ван Сант, по действителни събития.
Филмът пресъздава реална драма от февруари 1977 г. в Индианаполис.
Тони Кирицис ( Бил Скарсгард) влиза в офиса на банкера Ричард Хол и го връзва с ловна пушка, свързана със специален предпазител към собствения му пръст - устройство на мъртвеца (бтв: заглавието на филма).
Кирицис иска $5 млн. обезщетение и публично извинение от ръководството на банката заради провален бизнес проект.
Драмата продължава 63 напрегнати часа и се превръща в национална медийна сензация, в която се намесват полиция, ФБР и много популярните тогава радиостанции.
Филмът е за бунта на обикновения човек срещу системата, която с налаганите тежки лихви прави живота невъзможен.

Класическа камерен трилър. Много добра възстановка на края на 70-те години, добър визуално филм с по-локален мащаб, остър хумор и добър актьорски състав. Любопитното е, че в рамките на няколко дни гледах два филма, в които действието се развива през 1977 г. (Мотор Сити беше другият филм).
Лошото е, че на мен лично ми беше скучно и по никакъв начин не бях въвлечен в действието на филма, нито ми пукаше за главния герой или за отвлечения от него. Нещо тук ми се къса нишката...
-
6

Спайдър-мен: Нов ден (Spider-Man: Brand New Day) (2026)
https://www.imdb.com/title/tt22084616

Има спойлери!

Най-накрая се добрах до Спайди и съм много, много доволен.

Потрошените боксофис рекорди са логични и заслужени.

Това е най-добрата роля на Том Холанд като Питър Паркър и Спайдър-Мен. И това е най-комиксово изглеждащият Спайдър-Мен от абсолютно всички филми за героя през годините.

И не на последно място - това е филмът, в който маската на Спайдър-Мен заема поне половината екранно време. Така и трябва да бъде. Да добавим към този факт и самите цветове на костюма и изчистената визия - големите очи, яркото червено, класическата емблема, релефната мрежа - изобщо, все едно гледаш как комиксът от ръцете ти оживява на големия екран като някаква магия.

Филмът буквално е конструиран като визуално връщане към класическия комиксов Спайдър-Мен. Дори част от екшън кадрите са замислени като пресъздаване на известни комиксови корици.

Четири години след събитията в ''Няма път към дома'' вече съзрелият Питър живее изцяло сам, след като с помощта на д-р Стрейндж доброволно е изтрил себе си от живота и спомените на хората. Превърнал се в защитник на Ню Йорк, където никой вече не го познава, той отдава целия си живот на опазването на града. Но интензивността на задачите води до изненадваща физическа еволюция, която застрашава съществуването му...

Плюсове на филма

Много са!

Освен изброените по-горе факти искам да спомена цялостно актьорския състав, който се справя блестящо и към никого нямам претенции. Само към Трамел Тилман, но всъщност по-скоро към образа му - Уилям Мецгър. И проблемът не е в актьора.

Визуалните ефекти са спиращи дъха. Люлеенето на Спайдър-Мен, скоковете, салтата, изстрелването на паяжината - всичко е на оскарово ниво и е най-доброто, което съм виждал във филм за Спайдър-Мен. Страхотна операторска работа също така.

Отлична режисьорска работа на Дестин Даниел Кретън.
По-земна, по-физическа, по-мрачна. Много по-убедителна драматургия в сравнение с предните филми за Спайдър-Мен с Том Холанд.
Реално Кретън прави повече филм за самотата, отколкото за типичния геройски комиксов екшън. Питър е спасил всички, но е загубил себе си. Може ли Питър да намери отново себе си? Да, може. Какво е лекарството? Да избере отново приятелите си. И да загърби отшелничеството.
Защото да бъдеш герой не означава да бъдеш сам, а отговорността не означава да унищожиш собствения си живот. Питър не може да върне миналото, но може да изгради нов живот и да бъде отново себе си. И точно това е формулировката на ''Нов ден''

Динамиката между Питър Паркър и Франк Касъл (Джон Бърнтол като Наказателят) беше невероятна. Тези двамата буквално откраднаха шоуто като тандем. Имаше толкова много забавни, но и емоционални моменти, особено когато Франк носеше безжизненото тяло на Питър...
И реално има нещо много важно отвъд тяхната динамика. Промяната в Питър и потъмняването на очите (паякът в него взема превес над човека) - крещят: ето в какво може да се превърне Питър, ако не намери изход от самотата си...

Отново имаме могъщия и всепомитащ зелен Хълк. Страхотна динамика се получи и между Брус Банър и Питър Паркър.

Сейди Синк като малката и любима ми Джийн Грей беше страхотна.
Моментът, в който леля Мей успя да и въздейства чрез спомените на Питър, беше един от най-емоционалните мигове във филма.

Ем Джей и Нед бяха най-добрите версии на себе си.
Голямата спекулация на финала? Върнаха ли си спомените? Няма 100% доказателство. Само намеци. Очевидни такива - сълзата на Ем Джей и ръкостискането на Нед с възклицанието ''Питър'' - но не и доказателство, че са си върнали изцяло спомените с Питър...
Според мен истината е някъде по средата. Въпросът е какво ще решат от MCU. Ще разберем съвсем скоро.

Минуси на филма

Малко са и са несъществени.

На първо и основно място - главният антагонист не ми работеше и по никакъв начин не можах да го припозная като някаква реална заплаха. Дали е от актьора? По-скоро не. Образът е написан и заснет по такъв начин, че стоеше някак си нелепо.

И цялата тази организация 'Контрол на щетите' също по никакъв начин не ми стоеше убедително. Знаем, че съществува в MCU, но тук изведнъж е представена като изключително могъща структура. Откъде идва тази власт, кои са, какви са, защо са толкова силни и т.н.? Ясно е, че те ще бъдат големият враг на Х-Мените, но за мен това беше слабо 'интро' за тях.

Може би лек минус е и фактът, че във филма имаше твърде много герои и сюжетни линии.

Сега много хора се дразнят, че във филма не се споменава думата 'мутант'. Първоначално си помислих, че е логично, защото филмът е продукция на Сони, а не на Дисни. Но реално е на Сони в колаборация с Марвел Студио и това, че никъде не се споменава думата мутант, явно е защото от MCU не желаят това име да се използва преди предстоящия X-Men филм.
Така че за мен това не е минус, но обяснявам ситуацията.

Може би някакъв минус обаче е, че твърде много се фиксирахме върху Джийн Грей. Но и това какъв тежък минус може да бъде, след като Сейди Синк се справи чудесно и изпълваше екрана с присъствието си?

Франк Касъл не бил брутален и не гърмял хората в главите. Ехооо, хора, а нима сте очаквали това във филм за приятелски настроеният квартален Спайдър-Мен?

Относно пост кредит сцената:
Има само една и тя е баш на финала, така че ще трябва да останете докрай в киносалона.
Моята трактовка на сцената е, че следващата поява на Спайдър-Мен ще бъде в космоса. А защо и как - ще разберем още тази година.

В заключение, един от най-добрите и емоционално въздействащи филми за Спайдър-Мен изобщо в историята.
Препоръчвам за задължително гледане на голям екран!
-
8.5

Краят на Оук Стрийт (The End of Oak Street) (2026)
https://www.imdb.com/title/tt27165187

Приключенски НФ филм с Ан Хатауей и Юън Макгрегър.

Сюжетът проследява как мистериозно космическо събитие откъсва цял един квартал и го пренася в опасно праисторическо измерение, пълно с динозаври.

Ще оцелее ли семейство Плат? Тяхната връзка е на ръба заради типичните проблеми на XXI век, породени от лъжливия свят на социалните мрежи - мъжът не смогва и не изкарва достатъчно пари, което го кара да се чувства потиснат, а жената е силна и заявява, че може сама да издържа семейството. Но ако е така, защо се ядосва на мъжа си?
Всъщност основната ми критика към филма не е толкова елементарният сценарий, а именно акцентът върху тези толкова досадни драми на съвремието ни. Филмът е кратък, а интрото е прекалено дълго и, както става ясно по-късно, до голяма степен безсмислено.

Излиза, че най-добрата семейна терапия и рестарт на брака е малко екшън с опасни динозаври. Семейните терапевти да си взимат бележка.

Самите ефекти бяха изненадващо прилични. Чак се изненадах, особено на фона на плоския сценарий и слабите диалози.

Малко след средата на филма се случва нещо, което не очаквах и което ми дойде изключително шокиращо и сякаш от нищото. И публиката в киносалона изведнъж замлъкна. НО...
Разбирам защо е измислена тази сцена, както и последвалите събития и краят на самия филм. Дали можеше да се избегне тази каша? О, да, със сигурност. Но не е болка за умиране - виждали сме далеч по-малоумни неща от Холивуд.

Не му давам оценка 4 или 5, защото не виждам някакви високи претенции. А и как да дам лоша оценка на филм с Иисус Христос, пардон, Оби-Уан + любимката ми Ан Хатауей?

Филмът има своите забавни и стряскащи моменти. Ефектите са добри. Не е пълно лайно, както го изкарват някои. Класически летен филм за пуканки и кола - да разпуснеш за 100 минути, без да се налага да влагаш много мисъл. Мозъкът има нужда и от подобни филми...

Може да си го спестите.
-
6

Малко маратонче на голям екранец.

Спа уикенд (Spa Weekend) (2026)
https://www.imdb.com/title/tt33305867/

Микс между Сексът и градът, Последният ергенски запой и Американски пай.

Имаше забавни моменти, но първо предъвкана тема и второ, лош и пошъл сценарий в който трябваше да търпим простотиите на една от четирите жени в спа центъра и разбира се тя да бъде оправдана, защото е готина и без нея и такива като нея, животът ни щял да бъде скучен. Е, не мерси... Ако аз съм някъде на СПА и искам спокойствие и уединение и се появи подобен крещящо шумен индивид, няма да ми бъде никак весело, а от управата на центъра биха го изгонили на мига.
Но за разпускане през лятото става.
-
5.0-5.5


Диво сърце (Ponyherz / Wild Heart) (2023)
https://www.imdb.com/title/tt26443400

Германски семеен филм.
Разказва се за една по-особена връзка между момиче и див кон.

Класически лек и забавен, семеен филм, обаче защо, защо по дяволите са го написали като за бавноразвиващи се... И това полицаите и престъпниците да са някакви ''комедийни'' гротески е толкова остаряло вече. И неработещо при мен.

На подобни филми винаги давам високи оценки, но с този сценарий за деца на 5-7 годинки, тц тц.
Но препоръчвам за семейно гледане заради чудните кончета.
-
6


Бунтовникът (Mutiny) (2026)
https://www.imdb.com/title/tt32338669

Поредният екшън с Джейсън Стейтъм.
Не му е от добрите. И по-лоши е имал, но този отива в негативната класация.
Плюсове: Обичам екшън на кораби. Е, тук това е основното. Хореографията на екшън сцените е на ниво.
Минуси: Слаб каст, слаб сценарий и диалози.
Но аз си харесвам Стейтъм и трябва да участва в чудовищна глупост, за да дам 5 или надолу.
-
5.5-6.0

Коварен капан: Бягство от отвъдното (Insidious: Out of the Further) (2026)
https://www.imdb.com/title/tt32393988

Шести филм от емблематичната хорър поредица.
Филмът проследява Джема и нейната малка дъщеря Мая, които водят спокоен и щастлив живот, НО...

Джема и Мая са специални и Злото иска да ги поквари и използва, за да нахълта от Отвъдното в света на живите.

Филмът успешно разширява митологията на поредицата, като пренася заплахата извън едно конкретно семейство и я прави глобална за цялата реалност. Атмосферата е мрачна и смразяваща.
Ефектите и операторската работа са много добри. Музиката допринася за поддържането на страха в ключовите моменти.

Да не се гледа от гнусливи хора и от такива, които страдат от клаустрофобия!

Аз съм фен на цялата поредица и препоръчвам да се гледа на голям екран.
-
7

Снощи от 20:00 ч. (прожекцията започна с 15 минути закъснение) бяхме една сериозна компания киномани на специалната прожекция по случай 35-годишнината на, смело ще го кажа - най-великият екшън в историята на киното!

Терминатор 2: Денят на страшния съд
https://www.imdb.com/title/tt0103064/

Този филм съм го гледал сигурно 100 пъти и никога не ми е омръзвал. Явно не само аз и моите хора сме такива луди фенове, защото залата в Дом на киното пращеше по шевовете. Нямаше нито едно свободно място. Изключителна атмосфера в залата.

Уф, какво да кажа... И след 100 години този шедьовър на Джеймс Камерън ще е все така велик и изпреварил времето си.

Не случайно печели 4 Оскара, което за НФ екшън филм е нещо изключително рядко за онези години.

Всяка една сцена във филма е мислена и е работено върху нея. Няма нищо излишно. Филмът има велик, велик монтаж, помитаща музика и легендарни специални ефекти, които и днес изглеждат по-добре от тези в 90% от филмите през 21 век.

Да вметна само, че образът на течнометалния робот Т-1000 (Робърт Патрик) е истински повратен момент в развитието на компютърно генерираните ефекти в киното.

И разбира се, няма как да не минем без легендарните крилати реплики на Арнолд Шварценегер като Т-800.
То с лопата да ринеш – само класика след класика. Още с началото, когато влиза гол в бара при рокерите, хахаха.
''Ще ми трябват ботушите, дрехите и мотора ти.'' Велико просто.
Иконичните за киното ''Ще се върна'' и ''Аста ла виста, бейби''
''Но проблемо'' ; ''Останете тук. Аз ще се погрижа за това'' и т.н. и т.н.

Цялата зала се тресеше и на:
Джон Конър: ''Закълни се, че няма да убиваш никого.''
Т-800: ''Заклевам се.''
Стреля в крака на пазача и се обръща към ужасения Джон:
''Ще живее.''


Спомням си много добре, че когато го гледах за първи път като дете плаках много, когато Т-800 се терминира, за да даде истински шанс на човечеството. Един робот стана повече човек от човеците.
И репликата: ''Вече знаем защо плачете''
И вдигнатият палец нагоре.

КЛАСИКА!

За финал да кажа, че в IMDb на филма съм дал 10, което при мен е изключителна, вселенска рядкост, както много добре знаете.

Който иска да види тази кино класика, може да го направи през седмицата в Синеленд, Синема Сити и Сине Гранд.

Само една нощ (One Night Only) (2026)
https://www.imdb.com/title/tt37853455

Забавна романтична комедия в една антиутопична среда. Нещо нетипично като сюжет, но ето, че в този филм имаме тази комбинация.

Действието се развива в алтернативна версия на Ню Йорк, където предизборният или извънбрачният секс е напълно незаконен през 364 дни от годината. Правителството позволява на гражданите пълна сексуална свобода и възможност за срещи без задръжки само в рамките на един-единствен прозорец от 12 часа веднъж годишно и този ден е нещо като всенарорен празник и безразборен секс.

Докато всички останали около тях бързат да се възползват от краткото време за физически ласки, главните герои Оуен (Калъм Търнър) и Али (Моника Барбаро) неочаквано откриват нещо много по-дълбоко - истинска емоционална връзка.

Хареса ми и препоръчвам.
-
7

Кучешките звезди (The Dog Stars) (2026)
https://www.imdb.com/title/tt21285562

По едноименния роман на Питър Хелър и режисиран от Ридли Скот, филмът ни отвежда в един постапокалиптичен свят, в който човечеството е почти унищожено от смъртоносна пандемия.

Хиг (Джейкъб Елорди) живее изолирано с кучето си Джаспър и бившия морски пехотинец Бангли (Джош Бролин), опитвайки се да оцелеят сред останките от някогашния свят. Но истинската опасност не идва само от самотата, глада и насилието. Защото когато цивилизацията изчезне, на повърхността излиза и най-лошото, на което е способна човешката природа.

И въпреки това филмът не е толкова мрачен, колкото може да се очаква. Напротив - зад постапокалиптичната история има една доста човешка, красива и дори оптимистична страна. Защото, макар светът да е рухнал, все още се намират добри хора, които търсят близост, надежда и причина да продължат напред.

Хареса ми и дори ми подейства някак релаксиращо. Твърдо съм решил да прочета и романа на Питър Хелър.
Харесах атмосферата, красивите пейзажи, музиката и отношенията между героите. Темпото е по-бавно и филмът определено не е за хора, които очакват непрекъснат екшън, а на места ми се струваше, че можеше да даде малко повече от себе си, но като цяло останах доволен.

Самото заглавие също ми допадна. Кучешките звезди е препратка към Сириус - Кучешката звезда в съзвездието Голямо куче. Във филма звездите са своеобразна връзка с изгубения свят и напомнят, че дори след края на цивилизацията някои неща продължават да съществуват. А Сириус исторически е свързван и с т.нар. 'кучешки дни' - период на жега, суша и бедствия, което пасва идеално на суровия свят, в който живеят героите.

Не разбирам особено ниските оценки, които виждам. Не е някакъв шедьовър и определено има какво да се желае, но за мен това е един изненадващо добър, красив и човешки постапокалиптичен филм.

Препоръчвам.
-
7.5-7.0

Искам те за секс (I Want Your Sex) (2026)
https://www.imdb.com/title/tt32332915

Елиът (Купър Хофман) - плах младеж от Gen Z и класическа Бета, започва работа като асистент на Ерика Трейси (Оливия Уайлд), харизматична и доминираща художничка/галеристка, чието изкуство е изцяло фокусирано върху провокацията и секса.
Ерика бързо въвлича Елиът в интензивни BDSM отношения и странна сексуална игра, превръщайки го в своя муза и обект на контрол.
Колкото повече Елиът потъва в нейния неонов, абсурден и опасен свят на изкуство и доминация, толкова повече границите между арт изпълнение, мания, тъмни желания и престъпление започват да се размиват.

Оливия Уайлд е най-хубавото нещо във филма. Играе с много енергия и самоирония.

Като цяло едно забавно, 90-минутно кемп ретро пътуване, което напомня за еротичните трилъри от 90-те, но пречупени през абсурда на съвременното изкуство. Беше ми странно да гледам през 2026 г. този пънк-кич и неонов стил от 90-те години.
Филмът не се взима сериозно. Той е съзнателно нереалистичен, преувеличен и провокативен, което може да допадне на някои фенове на арт киното, не знам, но на мен не ми допадна особено много. В по-голямата си част ми беше скучно, защото липсваше сериозна интрига. Сценарият губи своята инерция към края и темпото не е равно.

Но общо взето става. Няма да получи лоша оценка.
-
6

Койота срещу Акме (Coyote vs. Acme) (2026)
https://www.imdb.com/title/tt1756855

Добре, че от Уорнър не затриха този проект, защото щяха да направят поредната си грандиозна грешка.
Много съм доволен, изкефих се на макс и всъщност за мен това е най-добрата игрална анимация от ''Кой натопи заека Роджър'' насам.

Филмът е вдъхновен от класическия хумористичен разказ/статия на Иън Фрейзър, Койота срещу Акме, публикувана в списание Ню Йоркър през 1990 г. Разбира се, героите стъпват изцяло върху анимационната класика на Уорнър и 'Шантави рисунки', създадена от Чък Джоунс и Майкъл Малтийз.

Страхотна е химията между Уил Форте и Уили Койота (който остава ням и комуникира с табелки, както си е в класическото детско).

Интеракциите между Койота и Бързоходеца са един път, а кулминацията е на финала в съдебната зала.
'Бип-бип'

Много голям плюс е, че филмът не разчита на евтини съвременни трендове и тикток хумор, а запазва автентичната анимационна сатира и физическа комедия от доброто старо време.

Безупречното съчетаване на класическа 2D анимация с реална игрална среда.
Постигнат е един много труден баланс между носталгията в по-възрастните и забавлението за малките кинозрители.

Браво на режисьора Дейв Грийн, който е създал нещо изключително рядко в съвременното холивудско кино: интелигентна, дяволски забавна и визуално изобретателна сатира.

Препоръчвам за малки и големи!
-
8

Наследникът (2026)

Адаптация по хитовия фентъзи роман издаден от Сиела през 2025 г.
Или съвсем накратко - българският ''Здрач''

Залата беше пълна с деца, явно е популярен сред младите, не знам, нямам намерение да чета романа след това което видях на големия екран.

Авторите на фентъзи романа за древните вампирски кланове, Яница Михайлова и Денислав Димчев са сценаристи на филма, а Денислав Димчев е 'уан мен шоу' - продуцент, сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля.

Във филма участват плеяда от успешни и популярни родни актьори: Башар Рахал, Йоана Буковска, Китодар Тодоров, Калин Врачански и Асен Блатечки + Ерген номер 1: Виктор Стоянов.

Винаги подкрепям родното кино и от много години гледам 90% от нашите заглавия на голям екран, НО тук почти няма за какво да похваля филма. Но нищо, гледам навсякъде го лъскат и хвалят, така че спокойно ще мине и без моята препоръка.

Слаб каст. Съжалявам, че ще го напиша, но 90% от актьорите сякаш бяха на някакви субстанции. Много накъсана режисура, хвърля те от сцени в сцени без да ти дава обяснения и да прави убедителни връзки.
Не ми пукаше за героите. Филмът е малко под 2 часа, а на мен ми се сториха като 4.
И нямаш право да правиш микс между Здрач и Игрите на глада с 10 евро. бюджет. Екшън сцените и ефектите бяха меко казано бутафорни.

Има ли смисъл да продължавам?
-
4