Здравейте!
Останах приятно изненадан във форум които е ориентиран предимно към спортните събития да има и доста хора който да четат книги и на всичкото отгоре и да ги обсъждат. Мога да кажа само едно Браво и дано повече хора имат среща с някоя книга независимо дали е бестселър или не . Иначе последната книга която прочетох е "Махалото на Фуко''-Умберто Еко и мога да кажа че е едно доста добро предложение за свободното време.

Няма по-добро време за четене от някой дълъг полет - прочетох Vengeance на Иън Ървайн докато летях обратно към Щатите (на български навремето издадоха поредицата Взор през огледалото (която силно препоръчвам на хората, които харесват фентъзи - независима поредица си е дори и да има още 2 в същия свят след това)... май в момента издават втората поредица в същия цикъл...; Vengeance е в нов свят). Интересен свят, изпълнение в неговия си стил - ще трябва да се четат останалите от трилогията

А добре дошъл, Данчо . Форум Култура и Изкуство е едно от най-приятните местенца тук. Аз лично намирам много добри идеи за книги и филми. Наминавай по-често.

бтв. Какво ще кажеш за новият ти бестселър? Аз лично останах леко разочарован от него.

Браво, че го четеш, особено след като ти го нахака за Да Винчи.

Прочетох и Танц с дракони

след малко ще отворя специална тема за Песен за огън и лед, където всички фенове да се разпишат

Ами нормално един автор след като е написал няколко добри книги да има леко изчерпване от към идеи и свеж сюжет. Започна се да ги изкарва на конвейер и нормално е да има отстъпване от най-добрите му дни, явно се мисли за парата от издателите който ще получи и се скроява нещо на бързо.

Човек трябва да се образова и да поглежда и от друга перспектива, а не да се отдава на пристрастия и да не приема друго мнение.

Освен ВИС срещу Сик, Смъртта на големите босове, и БГ Кръстника 1-5 както и поредицата "Вулгарни романи на Х.Калчев" не съм чел нито една книга на български език!
Klilling Pablo и The Last Narco: Inside the Hunt for El Chapo са абсолютно засължителни четива за всеки един млад бизнесмен!

Венабили, помагай

След Песен за огън и лед някак си не ми се почва никаква друга книга, а ми се чете Мартин
По план следва Шогун на Клавел, но не знам умът ми е зает с Вестерос и Есос и не ми се чете нищо друго. За първи път се сблъсквам с такъв проблем.

Ти направо ме разби. Разбирам да си изчел всичките книги на света, ама това е невъзможно. Не знам дали е добра идея, но се опитай да си дадеш почивка от книгите известно време и чувството може да изчезне. Аз поне така бих направила ако съм в твоята ситуация(да изчета дадена поредица или всички книги на даден автор и да не ми се чете нищо друго). Ако не можеш да издържиш и ден без да хванеш книга в ръка, тогава не мога да ти помогна.

Ми или минавай на друг жанр (кримка например) или малко почивка от книгите.
Аз сменям жанра в такива моменти (или чета малко разкази да ми да се разчисти главата; или някоя биография) - но не с друга сага (Клавел си е сага както и да го погледнеш). Макар че понякога друга сага помага човек да започне да мисли за нещо друго.

А иначе - след подобни поредици винаги е трудно да се превключи. Особено ако не е довършена.

Мерси на Ихвил и Венабили

Амии ще си почина, тамън сега тече US Open, ще изгледам сезон 3 на Троновете, ще почна Рим и така.
И след 2 седмици почвам Клавел

Аз преживях подобен шок като приключих поредицата ВУЛГАРНИ романи! Мислех си,че живота е цветя и рози като имам Нерон Вълъкт, Калигула Бесния и Цикълът на Менсалина!!!

Прочетох Разум и чувства. Също силна книга, произведение, от което си извадих някои неща. Неща, които съм знаел, поведения, които съм следвал, мисли, които съм споделял. Винаги съм се възхищавал на хората, които успяват да таят всичко лошо, което им се случва, някъде дълбоко в себе си. Някъде, където то да остане далече от всички заобикалящи ги и разпитващи. Главната героиня Елинор е от тези хора. Въпреки че и се случиха много неприятни неща, тя успя да прикрие всичко, което чувстваше и мъката и остана скрита за околните. Много показателно поведение...

Преди да започна Ема ще се порадвам на това, което си взех много скоро:
http://www.vakon-bg.com/book/ed-stafurd-po-porechieto-na-amazonka-860-dni-edna-nevuzmojna-zadacha-edno-neveroyatno-priklyuchenie-

Играта на Джералд на Стивън Кинг направо ме срази. На моменти е направо извратена. Чудя се коя негова книга да подхвана следващият път - имам Тъмната половина, Мизъри, Дългата разходка, Живата факла(Подпалвачката), Дума Ки, Романът на Лизи, Нощна смяна(старото издание), Особени сезони и Клетка.
В момента си почивам от него и чета първата книга от поредицата Песен за огън и лед.

Предполагам, че се чудиш коя от изброените да прочетеш за n-ти път, всичко останало би ме изненадало.
А иначе с книгите е както с всичко останало - въпрос на вкус. На мен любима ми е Дългата Разходка - яко адреналин без капка хорор.

Ето ти изненадата - за пръв път ги чета. Ето ти и по-голяма изненада - Играта на Джералд ми е едва втората негова книга, която чета(първата вече писах коя е). Съвсем случайно подхванах негова книга в края на май тази година и като се започна...
Да, Дългата разходка се води научна фантастика, но като погледнах описанието отзад на книгата(старо издание) малко ме съмнява. Може да има тук там някой хорър елемент, ама чак никакъв... Но благодаря за препоръката. Колебаех се между нея и Мизъри, но явно ще е тя. Мизъри ще е след нея, но ще правя почивки между книгите му, че няколко книги една след друга ще ми дойдат множко(като се има в предвид какво точно пише).

Дългата разходка е в бъдещето - това е целия фантастичен елемент. Единственият хорър е от това, което хората могат да измислят. Игрите на глада и подобните дължат много на точно тази книга.

Ако не си я чела - започни с нея :)

ПС: А Особени сезони е нещо, което трябва да се прочете от всеки. Особено частта "пролет" :) Да не говорим, че и филма по тази част си струва

Мизъри между другото също ми е любима. В общи линии на Кинг книгите колкото по-малко фикция (съответно повече психария) имат, толкова повече ми харесват. Не че съм му чел всичко де, далеч не. Мой добър приятел от БГ бе (и все още е) най-големият маниак на тема СК, който съм срещал. Това книги и филми едно на ръка, после плакати, фланелки, та така чак до татуировки. Покрай него попрочетох това-онова. Сега се сещам и за Гняв - също много добра. Жена ми пък боготвори Dreamcatcher - забравих как се казва на български - ето на, въпрос на вкус.

В общи линии всяка една си заслужава. Приятно четене!