Най-доброто световно, абсолютно съм съгласен!!! Освен, че по време на това световно подобрих всички регистрирани рекорди по улов на речен клен в Източните Родопи, ще го запомня с печалбата си от 2 лв.и 50ст от залога си на Бразилия-Германия!!!
Очакваната печалба трябваше да възлиза на десетки левове, но впоследствие се оказа, че тези, които щеха да оставят по 5 лв. на Бразил, са насрали в последния момент и е заложил само един!
Междувременно, тези, които парадираха, че ще заложат на Дойчланд се оказа, че също са насрали и в крайна сметка се оказа, че сме заложили само двама!
Така, двамата заложили /тоест Петку и Дългия/ си разделихме по 2,5....
Велико световно!!!! След 4 години пак!!!!!

Само внимавай някой да не ти ОТКРАДНЕ печалбата на първия лагер-сбор на ПОД...

За мен това първенство е характерно с това ,че отпаднаха отбори като световния и европейски шампион Испания, освен това Англия, Португалия, а Италия бе неубедителна. И добрите игри на уж "второстепенни" отбори като Коста Рика, Мексико, Колумбия, Чили, Гърция, Гана, Белгия.
Другото характерно са изравнените сили: при много мачове имаше продължения и се стигаше до дузпи.
Трето: висока резултатност.
Четвърто: добро съдийство!
Според мен нямаше изявени футболисти както на предишни първенства: например: 1982 - Роси, Платини; 1986 - Марадона, Гари Линекер; 1990 - аржентинците Каниджа, Гойкоечеа, много германци от звездния им отбор тогава: Бреме, Бонхоф, Матеус; 1994 - Роберто Баджо, 1998 - хърватина Давор Шукер, 2002 - Роналдо, Оливер Кан, 2006 - впечатлиха италианците Буфон, Фабио Канаваро, Пирло, Гатузо; 2010 - Диего Форлан.
Ако трябва да говорим за индивидуални изяви в Бразилия - 2014, то бих посочил германци: Гьоце, Мюлер, Клозе.

В РОД никой не краде печалби!!! В РОД се крадат само лицензи!!!!

REALLY????????????????????????

Твърдо не е в моята тройка:
1. 1982 Испания
2. 1990 Италия
3. 1986 Мексико

Моята трайка е същата

Иначе едно уточнение към Руиз - Бонхоф със сигурност не е играл на СП 90 както и през 86-та и 82-ра.

Аз пък колкото и да се опитвам да правя класация, не мога да стигна до душевен консенсус. За мене всяко едно то Световните, които съм гледал (от 1982 насам, девет са май) си има своят чар и не може да се сравнява с другите, още повече, че при всяко едно съм бил на различна възраст, с различни футболни виждания, с различни футболни "потребности". Да не говорим за това, че в по-късни времена по една или друга причина/причини все по-малко и по-малко успявах да следя турнирите в детайли, камо ли да гледам всички мачове, че и репортажи с головете дори.

Вместо това мога да направя една бърза ретроспекция на Световните ето така:

Испания 1982 - Първото ми СП. 9-годишен тотално изперкал по футбола. Гледах почти всички мачове (вечна благодарност на нашите, че не се запънаха за лягане навреме), репортажи, дневници. Направих си тетрадка с отборите, състави, голмайстори етц. От мача Англия 3-1 Франция доживот станах фен на Брайън Робсън и Ман Юнайтед. Норман Уайтсайд също. Бях за Бразилия още преди СП. По Първа Програма даваха документален филм за Пеле. Оттогава съм с бразилска кръв. На финала играха отборите, отстранили моите любимци в междинните групи (рев, сълзи, особено след Бразилия 2-3 Италия). Бях за германците, но чак толкова тъпо не ми беше де. Все пак те отстраниха Англия, която си замина непобедена.

Мексико 1986 - България на Откриването! Лудница! Наско Сираков с велик гол в мрежата на Адзурите! Баща ми и чичо Васко, най-добрият му приятел, издъниха 20 л. туба вино покрай мача. После балонът за жалост се спука. "Пакетното придвижване" на Вуцата се ориентира към летището, но все пак 1/8 финал. По нашенски - доволни от класирането, а тъпата игра... хайде да не се задълбочаваме! Оттам нанатък прекрасни мачове, някои с щастлив край, някои по-малко. Англия аут, и то как!? Бразилия аут, и то как!? Пак сълзи... "Няма Мара няма Дона, ФРГ е шампиона" - това се скандираше ПРЕДИ финала по дворове и игрища. На финала ми бе все тая, кефих се на аржентинците като поведоха, после се кефих на немците като изравниха, после пак аржентинците... Аз все така с тетрадките и без изпуснат мач.

Италия 1990 - Доживях и Холандия на СП. Най-великият отбор (според баща ми) и страната на най-великия футболист (Кройф, пак според баща ми) най-после прекъснаха черната серия и са на Световно. След титлата 1988 мнозина ги считаха за фаворити, но те сами си подложиха крак (както и да е, подробности). В личен аспект трагедия. Бразилия и Холандия отпаднаха в един и същи ден. Пак сълзи... Първи наченки на хейт. За капак немците биха и Англия на полуфинала (мога да кажа, че от този мач станах голям фен И на Англия, не само на Юнайтед). И така двете черни овци отново на финал, аз пак не знам за кого да съм. Куршум или примка, дето се вика. Въпросът бе СРЕЩУ кого съм по-малко. Аржентина бяха по-слаби като цяло, а и бяха осакатени за финала откъм картони, май срещу тях бях малко по-малко. Това беше последното СП, което проследих на 100%. Тетрадките се пълнеха...

САЩ 1994 - По обясними причини заемащо специално място в спомените ми. Освен българската диря в него естествено счупения карък на Бразил!!! Много добри мачове, големи, красиви и най-вече пълни стадиони. За тетрадки вече нямаше време. Изпитна сесия в Университета, мачове по нощите - да се чудиш кое да захванеш. Освен това вече имаше повечко медийно пространство, всичко го имаше написано наготово, за какъв да се водят тетрадки вече.

Франция 1998 - Първо СП със сериозни пропуски по отношение на гледане на мачове. Бях завършил и трябваше да се ходи в казарма. Ясна картинка за повечето тук. БГ се поака мазно мазно. После Англия... И за капак на финала топката на два пъти уцели Зидан по плешивото теме и всичко отече...

Жълтури 2002 - Следващото кажи-речи пропуснато СП. Нова страна, нова обстановка, жена, сватба, търсене на работа. Не на последно място и необичайни начални часове на мачовете. Къде ще ми остане време да гледам наред. Но в крайна сметка доста гледани мачове и най-вече щастлив завършек на турнира.

Германия 2006 - доста детайлно проследено по обясними причини. Организация ААА. Атмосфера, медии - всчико! Бях на паблик вюинг в Щутгарт с 60.000 англичанина, преживяване отвсякъде. Иначе в личен аспект като емоции по-скоро негативно.

ЮАР 2010 - най-слабо проследеното от мене досега май. От групите повечето от половината мачове не ги гледах сигурно. Наскоро взех да поопресня из нета. Имаше мачове, които севте видях, голмайстори и прочее... ужас!

Аз под "добро" и "качествено" визирам един малко по-широк смисъл на думите. Не просто най-добрия футбол, защото по тоя критерий вкусове разни. Някои си харесват катеначото, други тикитаката, трети - това, което играят в четвърта исландска. Дядо ми например пък винаги говореше за Унгария на Пушкаш и компания.

Разбира се, и за мен Италия 90 си остава на едно специално място, понеже ми беше първото изцяло изгледано и то с разбиране на играта Световно. Щото от 86-та имам само някакви откъслечни спомени и то главно покрай по-големите в махалата. САЩ 94 си е в отделна категория по разбираеми причини.

Изминалото Световно обаче за мен е най-доброто, защото имаше от всичко. Аз например не си спомням, а и едва ли ще видя отново отборче като Коста Рика (третият отдолу нагоре по коефициент на букитата) да спечели по толкова убедителен начин група с три световни шампиона.

Световният и европейски шампион, при това хегемон, какъвто не е имало отдавна, да загуби първия си мач с 1:5 и то от финалиста на предното Световно.

Един куп обрати, за които не ми се рови, но нищо чудно да са рекорд.

Драма и треперене до последно кажи-речи на всички мачове от елиминациите.

Мощни голеади и тактически надлъгвания.

Един куп красиви голове - на Ван Перси, на Хамес, на Кейхил и т.н.

Съдийството, колкото и да го оплюваме на всеки голям турнир, не мога да не обърна внимание, че след първоначалните осирации беше на доста прилично равнище (с изключение на мача за 3-то място, но не вярвам някой да прави трагедии заради този мач).

7:1 някои може и да го броят за минус на шампионата, но за мене си е исторически момент. Все едно се върнахме във времената от 30-те или 50-те. Какво лошо има да видиш и подобен мач и кога ще видиш такъв отново?

Изпълнението на Суарес? Верно, болезнено за италианските фенове, но пък момент, който ще се помни. Някои например твърдят, даже и Дявола май някъде нагоре е писал, че от 90-та бил много паметен мачът между Германия и Холандия. С какво беше паметен тоя мач, при положение че Холандия не игра нищо? С плюнките на Рийкард.

Нямало било отличаващи се играчи. Робен не е ли отличаващ се играч? Освен всичко друго днес чух, че бил и играчът с най-голям километраж на първенството. Хамес Родригес не е ли отличаващ се играч? Наистина жалко за Неймар, защото и той правеше много хубави неща, докато беше в игра. Клозе влезе в историята, а пък Томас Мюлер, колкото и да не съм му особен фен, е тръгнал по пътя към легендарен статут на световни първенства.

И така нататък, и така нататък.

Абсолютно същото имам предвид и аз, изцяло се съгласявам с горното мнение, с единствената разлика, че дядо ми никога не ми е говорил за Унгария и Пушкаш, той говореше основно за Розите и за казанлъшкия магьосник Кембо - примерно Зидан бие фал и дядо ми вика "Добре бе, защо не я целят тая врата, Кембо как винаги я вкарва" :)

Ако ще е за класация:

1. 1986
2. 1990
3. 1994

Стю, той Робен се е отличавал винаги досега където и да играе, нищо ново при него, беше нещо като Силва за Испания преди 4 години.
Един Хамес изпъкна, а Клозе го тормозеха да играе доде вкара, снощи добре, че немците спечелиха, защото иначе Льов бая щеше да се обяснява защо Клозе бе титуляр, момчето само пречеше.
Големия печеливш естествено е Хамес, който може да реализира мечтата на живота си в професионален план да играе за любими Реал, а Монако да гушнат едно 35 милиона печелба само за една година.
7:1 е паметно да, но последвано от едно 0:3, което също би било паметно ако не беше 7:1.
Минус на първенството бе слабата форма на Бразилия, Испания, Италия, Португалия и неподредената Англия. Двете суперзвезди - Роналдо - игра контузен и изморен, Меси се покри във втората фаза. Другите двама които пък се бяха разиграли Ди Марияи Неймар се контузиха и развалиха полуфиналите и финала.

Класации няма да мога да направя, просто едни спомени избледняват, сегашното пък е много прясно и така.
Факт е, че бе резултатно (наравно с 1998 по голове, ако не съм се подлъгал по Гонг), факт е, че бе супероспорвано с много обръщалки и промени в края. Но пък е и факт, че имаше доста сивички мачове, слабите отбори се защитавах успешно с катеначо и рушене на играта, а това надали кефи наистина неутралните фенове като мен. Не симпатизирах и не симпатизирам на нито един отбор, и на всеки, който играе атрактивно.
Да, жалко е, че Иберийците, Англия и Италия, че и Русия си заминаха рано-рано и безславно. Защо - писал съм в други теми, тук УЕФА е редно да се замисли за форматите на ЕКТ, както и местните федерации дали трябват 40 и кусур кръга с по 6-8 отбора куфари в елитните дивизии.
Обаче пък някой да запомни с нещо по-така финалиста Аржентина? (А, да - дадоха някаква топка на Меси, който се изчерви от срам, като я взе!!!)Далеч от добрите им игри! Че и за едната бройка можеха да станат световни, това щеше да е ташака на това СП!
Бразилия няма какво да я коментирам, катастрофа, но за мен очаквана, толкова безличен тим техен не помня. Смешковци и житни бегачи!
Каквото написах за Германия преди мача си излезна 1:1, още миналото СП си ги бях заплюл за голям отбор, малко Льов ме караше да се посъмнявам в тях, но пък снощи като вкара Шурле му казах евала. По време на шампионата и той претърпя еволюция в добрия смисъл на думата и снощи каските диктуваха какво се случва на терена.
Жалко, че Холандия не бе на финала, само това ще кажа! Не очаквах нищичко от тях с оглед апогея им преди 4 години, но ... Ван Гаал е велик!
Споменатите Мексико, Чили и Колумбия ме изкефиха, тази Колумбия има шанс на следващото също както немците сега тук! Много атрактивен и млад отбор!
Определно това СП ще се помни с добро.

Хименно! И снощния аха- да опропасти финалето!

Да, без съмнение един от субективните минуси на първенството е, че Англия и Италия се провалиха. За това писах и по-рано в някаква друга тема. Понеже техните фенове у нас са най-много, провалите им до голяма степен направиха първенството безинтересно или айде по-слабо интересно за доста хора.

А, Балет, за отличаващия се Робен имам малко по-друго мнение. Много добре помним какви плюнки отнасяше и в Реал (всъщност ти трябва да помниш най-добре), как го наричаха Стъкления човек, после какви смешки бяха след финала с Челси и т.н. Даже се говореше, че Гуардиола щял да го маха като дойде в Байерн - факт. А сега, при всичките приказки за симулации и флопове, човекът отнесе толкова много балтии, че не е истина как оцеля без контузия на тази възраст и при тази репутация на чуплив играч. Седем мача без почивка, два пъти продължения, най-много избягани километри на шампионата, няколко много хубави голове, асистенции и т.н. Чак пък да не е отличаващ се - айде сега малко по-обективно в крайна сметка.

А и мнението си за отличаващите се играчи го давам донякъде като коментар на мнението на Рузи. Баджо бил отличаващ се през 1994-та. Ами и Баджо всички го знаехме, че е голям, и преди това. И Роналдо го знаехме преди 2002-ра. И Буфон и Пирло ги знаехме преди 2006-та. И Форлан го знаехме и т.н. Ако има някой, който ей така изскочи от нищото, ама след това бързо-бързо пак се върна в нищото, това например е Скилачи. Такъв като него тука наистина няма, макар че Хамес донякъде се доближава до профила му. И така. :)

Ами Робен си беше чуплив, щото много се контузваше, което си е факт, но аз имам в предвид, че той винаги е бил двигател на отбора и винаги е дърпал отбора, така, че не е голяма изненада представянето му (типичната изненада е Хамес, също и мексиканското вратарче Очоа) - и в Челси и в Реал и в Байерн. В Реал дори имаше дискусии за Робен-депендент Реал, което е чест за всеки и не се говори за всеки при всички звезди, с които винаги бъка в Реал - така е сега с Роналдо.

... казало кучето и си облизало гъзА!

Добро световно, дали е най - доброто, това е твърде субективно и не може да се каже.

С изключение на Япония и Южна Корея 2002 г. първенствата преди това и след това ми харесват .

Сега станахме свидетели няа нещо интересно. От една страна първенството беше много интересно и се отбелязаха доста голове, от друга като че ли най - изпъкващите играчи бяха вратарите. Страхотни вратари - Нойер, Мболи, Хауърд, Навас, Еняма, Очоа и други. За мен най - добър играч на турнира обаче бе Томас Мюлер.
Според мен той ще задмине Клозе по най - много голове на световни първенства в бъдеще. За 2 първенства вече има 10 гола, ако няма контузии става първи по този показател без проблем.

Първенството се промени след групите. В директната елиминация си пролича огромния залог и нямаше толкова зрелищни мачове. Драматични да, зрелищни не. Примерно САЩ 94 и Франция 98 мачовете на елиминация преди финала бяха много по - качествени. Все пак 7-1 за Германия срещу Бразилия ще се помни дълго.

Германия съвсем заслужено за мен станаха шампиони. Бяха най - постоянни, показаха добри игри както в групите, така и в елиминациите. Показаха и манталитет. Спечелиха мачове срещу равностойни противници - Франция, Аржентина. Льов показа, че е добър треньор. След проблемите в защита в квалификациите и на самото световно на мача с Гана, след това германците показаха много стабилна игра в защита. Льов правилно върна Лам в защита и извади неубедителния Мустафи. Видя се, че и типичния нападател е важен в един отбор. А когато той се казва Клозе, това е гаранция за успех. Адмирации и за германския футболен съюз, че не се поддадоха на натиска и оставиха Льов да работи и развива своите идеи. Германците надживяха доминацията на Испания и сега е техен ред да доминират.

Поздравления от мен и за Аржентина и най - вече за техния треньор Сабея. Ако не беше той, те нямаше да са на финал. Вярно е, че имаха сравнително лесна задача до полуфиналите, но след това представянето им заслужава да се отбележи. За някои може да са играли и грозно и анти - футбол, но е крайно време да се разбере, че това са съвремените тенденции и такъв тип игра като цяло се оказва най - печеливша. Не е задължително отборът ти да е съставен от "дърводелци", за да играеш така. Напротив, качествените играчи и тези с добра техника спомагат този тип игра да се реализира по най - добрия начин на терена.
За пионери на това "течение" в ново време бих определил Уолтър Смит и Жозе Мауриньо. А между другото Мауриньо имаше много добри коментари за световното, такива каквито не съм чел от друг треньор от доста време.

А иначе и двата финалиста играха с "Адидас" , голям успех за германския производител.


Бразилия бяха много слаби и краха им бе очакван. От миналото световно досега не показаха напредък, дори напротив, стават все по - слаби. Нямат вече толкова качествени играчи, отделно селекцията на Сколари въобще не бе адекватна. Луис Густаво, Паулиньо, Фред са само част от имената, които не би трябвало да попадат в титулярния състав. Чуха се коментари, че още от началото на 90-те Бразилия тръгнала надолу, понеже скъсала със стила "жого бонито". За мен неоснователни критики. Футболът се променя и не можеш да изплолзваш архаичен стил на игра, просто не става. Освен това Бразилия взе две купи след 1990 г. , игра общо три финала, имаше и полуфинал, а и 1994 г. и 1998 г. преди финалите стилът им на игра също бе достатъчно атрактивен. За мен 94 г. проведоха финала с Италия много правилно.
Просто вече не излизат достатъчно таланти, явно в школите не се работи добре.


Холандия бяха на това първенство с доста млад и неопитен състав, като промените след 2010 г. бяха наложителни. Със сегашната формация можеха да отпаднат и много по - рано, но се представиха добре. За мен най - голямата грешка на Ван Гаал бе, че се довери на Силесен за титулярен вратар. Трябваше да заложи още от самото начало на Крул и щеше да си спести доста неща. Отделно и Ворм за мен е по - добър избор. А Силесен освен че играе добре с крака и изнася топката точно в предни позиции за мен не впечатлява с друго. Иначе Холандия игра прибрано, разчиташе на бързината на Робен напред, за мен това бе правилното.

Отбори като Чили, Колумбия, Коста Рика, САЩ, Белгия, Алжир спечелиха симпатиите на мнозина с играта си, но това им е нивото - 1/8, 1/4 финал, по - напред не може.

Бразилия -1970 ... 1994
Италия - 1982 ... 2006
Германия - 1990 ... 2014

добре бе